РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 09.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Илияна Коцева,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 11323 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.И.“ срещу Решение №384886/15.04.2018 г. по гр. дело № 75791 на Софийския районен съд, 74. състав, в частта, с която въззивникът е осъден да плати на З. „Б.В.и.г.“ АД сумата от 294, 61 лева – платено на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Бонус каско“ за причинени имуществени вреди от настъпило на 16.08.2016 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва за заплащане на последната посочена сума за периода от 27.12.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 6, 72 лева – законна лихва за забава за плащане на горепосочената сума за периода от 07.10.2016 г. до 26.12.2016 г., като по делото са присъдени и разноски.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен обратния иск на Агенция „П.И.“ срещу „П.Г.“ ЕАД.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Не се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че претендираните от въззиваемото дружество – З. „Б.В.и.г.“ АД (ищец в първоинстанционното производство), имуществени вреди са настъпили от заплащане на обезщетение за претърпяно на 16.08.2016 г. от лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № М *****пътно-транспортно произшествие на път от републиканската мрежа между селата Мърчево и Владимирово, обл. Монтана, като за причина за инцидента било посочено навлизане в дупка на пътното платно. Излагат се доводи, че въззивникът – Агенция „П.И.“, обаче бил положил необходимите усилия за поддръжка на пътя, поради което повредите по автомобила не се дължат на бездействие на негови служители. Сочи се, че били представени доказателства за извършени ремонтни дейности и количествени сметки за текущо поддържане на пътната мрежа, от които можело да се установи, че били предприети всички необходими действия за поддръжка на пътя, където настъпило произшествието. Освен това се излагат доводи, че имуществената застраховка, по която въззиваемото дружество е платило обезщетение, изрично изключва застрахователния риск „гуми“, поради което въззивникът не следва да бъде осъден за заплащане на обезщетение за щети по гумите на пострадалия автомобил. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и  отхвърляне на предявените искове в цялост.

Постъпил е отговор на жалбата от  въззиваемата страна – З. „Б.В.и.г.“ АД, с който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Излагат се доводи, че по делото не било установено да са извършени твърдените във въззивната жалба действия по поддръжка на пътя, а напротив – че пострадалият лек автомобил „Тойота Корола“ е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно с големи размери. Излагат се доводи, че представените по делото документи за извършено пътно поддържане са частни такива и нямат обвързваща сила по отношение на твърдените извършени ремонтни работи, поради което не е установено, че пътят е бил поддържан в състояние за непрекъснато безопасно движение. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, което се приема за правилно, и се претендират разноски.

Третото лице-помагач не е подало отговор на въззивната жалба в предоставения му за това от въззивния съд двуседмичен срок.

В съдебното заседание страните не изпращат представител.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че между въззиваемото дружество (ищец в първоинстанционното производство) – З. „Б.В.и.г.“ АД, и собственика на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № М *****е била сключена застрахователна полица „Каско стандарт“ с период на действие, покриващ времето на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Прието е, че на 16.08.2016 г. автомобилът „Тойота Корола“ с рег. № М *****се е движил по републикански път III-101 от село Владимирово за село Мърчево, обл. Монтана, като в района на асфалтова база по пътя попаднал в дупка на пътното платно. Съдът е приел, че водачът на автомобила не се е движил с неразрешена скорост и не е допринесъл за настъпилите от попадането в дупката щети. Съдът е приел, че съдебнотехническата експертиза по делото установява вреди на стойност 303, 71 лева, които са в причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Прието е също така, че въззиваемото дружество – З. „Б.В.и.г.“ АД, е изплатило за отстраняването на настъпилите вреди стойност на ремонта в размер на 294, 61 лева. Поради това, и като е взето предвид, че Агенция „П.И.“ отговаря за поддръжката на републиканските пътища в състояние, годно за преминаване от леки автомобили, съдът е приел, че следва да се ангажира отговорността на въззивника (ответник в първоинстанционното производство). Поради това искът е уважен за сумата от 294, 61 лева. Присъдена е и законна лихва за забава от 07.10.2016 г., тъй като е прието, че на 06.10.2016 г. въззивникът е бил уведомен от З. „Б.В.и.г.“ АД за претенцията му с писмена покана, и следователно е изпаднал в забава за плащане от тази дата.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

По делото е безспорно, че въззиваемото дружество (ищец в първоинстанционното производство) – З. „Б.В.и.г.“ АД, е заплатило застрахователно обезщетение за вреди от пътно-транспортно произшествие, възникнало с лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № М *****на 16.08.2016 г. на републикански път III-101 от село Владимирово за село Мърчево, обл. Монтана. Не се спори също така и че автомобилът е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско стандарт“ при въззиваемото дружество към 16.08.2016 г. и че вредите по него на стойност 294, 61 лева са били отстранени за сметка на застрахователя.

За да се уважи регресната претенция на застрахователя по този иск за заплащане на платеното на застрахованото по имуществена застраховка лице обезщетение от лицето, което носи извъндоговорна отговорност за настъпилите вреди (чл.  410, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД), следва да са налице следните предпоставки: наличие на валидна имуществена застраховка, която покрива вредите по увредения автомобил; настъпване на застрахователно събитие в периода на действие на застраховката; заплащане на застрахователно обезщетение на застрахованото лице от страна на застрахователя; застрахователното събитие да е следствие от противоправно бездействие на ответника; това бездействие да е довело до вреди по застрахованата вещ, които са в пряка причинна връзка с бездействието; когато ответникът е юридическо лице – същият да има задължение чрез служителите си да не допуска настъпване на вреди, като ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че натоварено от него лице е положило дължимата грижа, за да избегне вредите.

В случая не са въведени оплаквания във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вредите, нанесени по пострадалия лек автомобил „Тойтоа Корола“ са причинени от попадането му в необозначена дупка на пътното платно на републикански път, нито пък, че тези вреди са в пряка причинна връзка с попадането в дупката. Поради това въззивният съд не следва да извършва проверка на фактическите изводи на първоинстанционния съд в тази им част, тъй като въззивът не проверява служебно правилността на първоинстанционното решение, ако страните не са въвели такива доводи във въззивната жалба или отговора (чл. 269 ГПК), или ако не се налага служебно прилагане на императивна материалноправна норма, каквато в случая не се установява да е нарушена.

Въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) – Агенция „П.И.“, оспорва единствено, че настъпилите вреди са следствие от неправилно поддържане на пътя, като твърди, че е положил усилия за поправката на същия и отстраняването на дупки по него. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 488/07.08.2012 по гр. д. № 899/2010 г., IV ГО, когато законът възлага на определено лице задължение да действа, това лице не отговаря за настъпилите от неизвършване на съответното действието вреди, ако установи, че е положило дължимата се грижа да извърши изискваните се от закона действия, но те не са дали желания резултат. В случая, доколкото ответник по делото е юридическо лице, следва да се установи, че служителите му са положили всички усилия, за да не настъпи появата на необозначена дупка на пътното платно, но такава все пак се е появила под външни въздействия (атмосферни условия, неестествено износване на пътя и т.н.).

Както правилно е установил първоинстанционният съд Агенция „П.И.“ е държавно юридическо лице, натоварено с поддръжката на републиканските пътища в годно за употребата им от леки автомобили състояние съгласно правилата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, а ако на пътя се появят препятствия, каквито според § 6, т. 37 ЗДвП са и нарушенията на целостта на пътното покритие, администрацията на въззивника е длъжна да ги обозначи съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП.

По делото са представени две месечни задания за извършване на пътно поддържане на територията на Областно пътно управление – Монтана (част от структурата на Агенция „П.И.“, която отговаря за поддръжката на републиканските пътища на територията на тази област) за месеците март 2016 г. (на лист 44 – 45 от първоинстанционното дело) и май 2016 г. (на лист 39 – 40 от първоинстанционното дело). Настоящият съдебен състав намира, че тези две доказателства сами по себе си не обосновават извод за полагане на дължимата грижа за поддържане на републиканските пътища в годен за ползване от леки автомобили вид, тъй като установяват единствено възлагане на задачи по пътното поддържане, но не и изпълнението им. Представени са и два сертификата за приемане на извършени ремонтни работи по републиканските пътища в област Монтана – № 25 за месец март 2016 г., като ремонтите са приети на 11.05.2016 г. според датата в сертификата (на лист 42 – 43 от първоинстанционното дело) и № 27 за месец май 2016 г., като ремонтите са приети на 27.07.2016 г. според датата в сертификата (на лист 36 – 38 от първоинстанционното дело), към които конкретно за републикански път III-101 е представена количествена сметка за„студено изкърпване“ на настилки от км 41 +000 до км 61 +473 през месец март 2016 г. (на лист 46 от първоинстанционното дело) и ремонт на слаби места в основата през месец май 2016 г. за км 43 +628 до км 43 +760 (на лист 41 от първоинстанционното дело). Тези документи действително са годно доказателства за установяване на извършени ремонтни дейности на пътя, където е станало произшествието, за което въззиваемото дружество – З. „Б.В.и.г.“ АД, е заплатило обезщетение по имуществената застраховка. Същите обаче не са годно доказателство да установят дали възложените ремонтни дейности са били достатъчни за поддържането на пътя в добро експлоатационно състояние, както и по отношение на качеството на извършения ремонт. По делото не са ангажирани от страна на въззивника – Агенция „П.И.“, други доказателства, които да установят дали установената дупка на пътното платно е била в обхвата на извършените ремонти и дали същите са били годни да предотвратят появата ѝ. Освен това наличните по делото доказателства установяват дейности по запълване на дупки на пътното платно през месец март 2016 г., а пътно-транспортното произшествие, от което са настъпили вреди по пострадалия лек автомобил е от месец август 2016 г. – т.е. изминал е относително дълъг период (пет месеца), през който не са установени никакви дейности по пътно поддържане. Поради това не е установено в съответствие с изискванията, посочени от практиката на ВКС, че са били взети всички мерки от страна на служителите на въззивника за предотвратяване на появата на дупки на пътното платно на републикански път III-101. Доколкото установяването на това обстоятелство е възложено в тежест на въззивника – Агенция „П.И.“, то следва да се приеме, че последният не е доказал факти, които да са годни да изключат отговорността му.

Второто оплакване във въззивната жалба е свързано с обхвата на застрахователното покритие на сключената между собственика на пострадалия автомобил и въззиваемото дружество – З. „Б.В.и.г.“ АД, застраховка „Каско стандарт“, и по-точно до обстоятелството дали същата покрива вреди върху гумите на автомобила. Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ застрахователят може да встъпи в правата на застрахования само до размера на платеното от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, а съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ застрахователното обезщетение представлява сума, заплатена при възникване на застрахователно събитие. От своя страна понятието „застрахователно събитие“ означава настъпването на покрит според условията на застраховката риск от увреждане на определено имущество. Съгласно чл. 399 КЗ това имущество се определя от страните по договора при сключването му. Оттук се прави извод, че регресни права на застрахователя срещу лице, отговорно за причинените вреди, възникват само ако същият е заплатил на застраховането лице обезщетение за увреждане на имущество, което е част от предмета на застрахователния договор.

Между въззиваемото дружество – З. „Б.В.и.г.“ АД, и собственика на застрахования автомобил „Тойтоа Корола“ с рег. № М *****е сключена застрахователна полица № 4704150420000898/15.12.2015 г. със срок на действие от 24.12.2015 г. до 24.12.2016 г. (на лист 8 от първоинстанционното дело). В същата като покритие по застраховката е посочено „пълно каско“ с допълнителни покрития „Помощ на пътя (асистанс)“ и „Договорен сервиз“, а в полето „Гуми“ от стандартния формуляр на застрахователната полица не е поставена отметка. По делото са представени и общите условия към застраховката (на лист 9 – 16 от първоинстанционното дело), които посочвак в раздел „Каско“, глава втора, т. 7.2., че покритието „Гуми“ е допълнително покритие към клаузите „пълно каско“ или „бонус каско“ по застраховката, като в т. 8 е посочено, че покритието за гуми се предоставя само в изрично посочените в общите условия случаи и след заплащане на допълнителна премия. Съгласно раздела в общите условия „Допълнение „Гуми“ обект на това допълнително покритие са гумите на застрахованите моторни превозни средства, като съгласно т. IV от този раздел в рамките на това покритие се покриват вреди от спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя (на лист 12 от първоинстанционното дело). Останалите клаузи по общите условия не покриват вреди по гумите на автомобила.

От изложеното по-горе следва, че вредите по гумите на застрахования автомобил са обект на обезщетяване по сключената застрахователна полица единствено в случая, че същата е сключена с изрично посочване на допълнителното покритие „гуми“ във формуляра, на който същата се издава. По делото се установява, че такава отметка в случая липсва. Следователно застрахователят не отговаря за заплащане на обезщетение за вреди по гумите върху автомобила, и не може да упражни регресни права за заплащането на такива щети, тъй като не е следвало да изплаща обезщетение за тях при условията на договора.

От неоспореното от страните и прието от първоинстанционния съд заключение на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза (на лист 109 от първоинстанционното дело), което настоящият съд също кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че стойността на повредените в резултат на пътно-транспортно произшествие от 16.08.2016 г. части на лек автомобил „Тойтоа Корола“, е както следва: 47, 20 лева за подмяна на гума, и 196, 09 лева за подмяна на джанта. Следователно искът следва да се уважи само за втория повреден детайл – джантата, заедно с цената на труда за подмяната ѝ, или за сумата от 196, 09 лева плюс 9,80 лева – 205, 89 лева без ДДС, или 247, 07 лева с ДДС. За последната сума първоинстанционното решение следва да се потвърди в осъдителната си част, а за разликата над 247, 07 лева до уважения пълен размер от 294, 61 лева искът следва да се отхвърли, като първоинстанционното решение съответно се отмени частично.

С оглед частичното уважаване на главния иск следва да бъде уважена и частично претенцията за лихва за забава. Размерът на лихвата следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК пропорционално на уважената част от главния иск, или на 83, 86 на сто от определения от първоинстанционния съд размер от 6, 72 лева, т.е. искът следва да с уважи и първоинстанционното решение да се потвърди за сумата от 5, 64 лева, и да се отхвърли за разликата над тази сума до размера от 6, 72 лева като неоснователен, като първоинстанционното решение се отмени в съответната част.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни – въззиваемото дружество и ищец в първоинстанционното дело – З. „Б.В.и.г.“ АД – пропорционално на уважената част от исковете, а въззивникът (ответник) – пропорционално на отхвърлената част, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Доколкото изходът на делото в обжалваната част се променя от въззивния съд, първоинстанционното решение следва да се отмени частично и в частта за разноските. От предявените искове с цена общо 301, 33 лева въззивният съд е уважил искове за общо 252, 71 лева, или за 83, 86 на сто от предявения размер. Следователно на въззиваемото дружество следва да се присъдят само 83, 86 на сто от разноските, определени от първоинстанционния съд в общ размер на 620 лева, или 519, 93 лева, като за разликата над тази сума до пълния присъден размер първоинстанционното решение следва да се отмени. Въззивникът – Агенция „П.И.“ не е претендирал разноски от въззиваемото дружество в първоинстанционното производство.

Пред въззивния съд първоинстанционното решение се обжалва изцяло в посочената по-горе част, т.е. въззиваемото дружество има право на възстановяване на 83, 86 на сто от извършените от него разноски. По делото са доказани такива в размер на 300 лева, за които е представена двустранно подписана фактура №219/01.08.2018 г. (на лист 20 от делото) и доказателство за банков превод – извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество на въззиваемата страна (на лист 21 от делото). От тази сума в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят 83, 86 процента, или 251, 58 лева. Въззивникът – Агенция „П.И.“, не е направил претенция за разноски и такива не следва да му се присъждат.

Доколкото по настоящото дело е предявен иск с цена под 20 000 лева същото не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №384886/15.04.2018 г. по гр. дело № 75791 на Софийския районен съд, 74. състав, В ЧАСТТА, с която Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: *****, с адрес на управление:***, е осъдена да плати на З. „Б.В.и.г.“ АД, с ЕИК:*****, с адрес на управление:***, пл. „*****, сумата в размер на разликата над 247, 07 лева (двеста четиридесет и седем лева и 7 стотинки) и присъдения от първоинстанционния съд размер от 294, 61 лева (двеста деветдесет и четири лева и 61 стотинки) – платено на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Бонус каско“ за причинени имуществени вреди от настъпило на 16.08.2016 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва за заплащане на последната посочена сума за периода от 27.12.2016 г. до окончателното плащане, и сумата в размер на разликата над 5, 64 лева (пет лева и 64 стотинки) и пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 6, 72 лева (шест лева и 72 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла върху главницата в размер на разликата над 247, 07 лева до 294, 61 лева за периода от 07.10.2016 г. до 26.12.2016 г., КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: *****, с адрес на управление:***, е осъдена да плати на З. „Б.В.и.г.“ АД, с ЕИК:*****, с адрес на управление:***, пл. „*****, сумата в размер на разликата над 519, 93 лева (петстотин и деветнадесет лева и 93 стотинки) до пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 620 лева (шестстотин и двадесет лева), вместо което

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.В.и.г.“ АД иск с правна квалификация чл.  410, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: *****, с адрес на управление:***, да плати на З. „Б.В.и.г.“ АД, с ЕИК:*****, с адрес на управление:***, пл. „*****, сумата в размер на разликата над 247, 07 лева (двеста четиридесет и седем лева и 7 стотинки) и присъдения от първоинстанционния съд размер от 294, 61 лева (двеста деветдесет и четири лева и 61 стотинки) – платено на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Бонус каско“ за причинени имуществени вреди от настъпило на 16.08.2016 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва за заплащане на последната посочена сума за периода от 27.12.2016 г. до окончателното плащане, и сумата в размер на разликата над 5, 64 лева (пет лева и 64 стотинки) и пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 6, 72 лева (шест лева и 72 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла върху главницата в размер на разликата над 247, 07 лева до 294, 61 лева за периода от 07.10.2016 г. до 26.12.2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №384886/15.04.2018 г. по гр. дело № 75791 на Софийския районен съд, 74. състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: *****, с адрес на управление:***, да плати на З. „Б.В.и.г.“ АД, с ЕИК:*****, с адрес на управление:***, пл. „*****, сумата от 251, 58 лева (двеста петдесет и един лева и 58 стотинки) – разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на Агенция „П.И.“ – „П.Г.“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.