РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. ХАСКОВО, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500367 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от „“Топлофикация-София“ЕАД решение
№260012/19.01.2022г. по г.д. №2172/2020г. на РС Хасково, с което се
отхвърлят предявените искове от „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, общ. Красно село,
ул. „Ястребец" № 23 Б, представлявано от А.С.А.; против Н. М. И. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***; както и с адрес в гр. ***;
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва:4 332Д2 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода май 2016 г. - април 2019 г., ведно със законната
лихва от 23.12.2019 г. до изплащане на вземането;474,21 лв. обезщетение за
забава върху горната главница за периода 15.09.2017 г. - 12.12.2019 г.;62,98
лв. главница за дялово разпределение за периода ноември 2016 г. - април 2019
г.;11,48 лв. обезщетение за забава върху горната главница за периода
31.12.2016 г. - 12.12.2019 г.,представляващи дължима стойност на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот на адреса на
ответника в гр.***, ; включваща дължими месечни суми за топлинна енергия,
стойността на изравнителните сметки и сума за дялово разпределение,за
които суми е била издадена заповед № 135 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 11.02.2020 г. по ч.гр.дело № 335/2020 г. на
ХРС.
Във въззивната жалба на “Топлофикация-София“ ЕАД София се
1
правят оплаквания за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност на
обжалваното решение.Считат,че Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго,с което искът да бъде уважен така както е предявен.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се
оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана
по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта
на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
Пред Районен съд Хасково се е развило производство по предявени
искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79
ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Топлофикация София" ЕАД против Н. М. И. с
постоянен и настоящ адрес в гр.***; както и с адрес в гр. ***.
Правният интерес срещу ответника Н. И. като потребител на
топлинна енергия за битови нужди по см. на чл.153 ал.1 от ЗЕ за обект гр.***.
„Топлофикация София" ЕАД обосновава с доставена и незаплатената
топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м.05.2016 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до изплащане на
вземането, и 474,21 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
12.12.2019 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 62,98 лева - главница за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. и
11,48 лева -мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 12.12.2019 г.,за
които суми е била издадена заповед № 135 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 11.02.2020 г. по ч.гр.дело № 335/2020 г. на
РС Хасково.
Ответникът чрез назначения особен представител адв. П. оспорва
иска с възражение за липсата на доказателства за облигационна връзка
между страните и за решение на ОС на етажните собственици за процесната
сграда, от което да е видно, че „решаващото мнозинство" е съгласно цялата
сграда да бъде клиент на ищцовото дружество. Липсвали доказателства за
валиден договор с дружество разпределител на топлинна енергия, като
представеният такъв бил от 09.09.2002 г. и със срок на действие от 5
години.Прави се възражение за изтекла давност.
Видно от нотариален акт № *** том I дело № *** г на нотариус с
район на действие Софийски районен съд под рег.№311 ответникът Н. М. И. е
собственик на обект гр. ***.
От приетия като доказателство протокол от проведено на
2
30.08.2022г.Общо събрание на етажните собственици и наематели на бл.***
се установява взето решение за сключване на договор с „Топлофикация
София" ЕАД, за монтиране на уреди за индивидуално отчитане и за
извършване на дялово разпределение в сградата в режим на етажна
собственост. Съставен е списък подписан от етажните собственици
включително и от С.С. Г.,продала апартамента си в бл.*** вх.*** ет.***
ап.*** на ответника Н. М. И..
На 09.09.2002г. е сключен договор между етажната собственост и
„Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ООД, по
силата на който дружеството се е задължило да монтира индивидуални
топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на
топлинна енергия.
По делото като писмено доказателство е приет договор № У №100 от
06.11.2007г. сключен между „Топлофикация София" ЕАД и „Нелбо
Инженеринг“ООД при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение между потребителите в сгради етажна собственост при
спазване изисквания на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-
024/10.08.2007г.,публикувани във вестник „Монитор“ в броя от
11.07.2016г.,вестник „19минути“ от 10.02.2014г.
По делото са назначени и изслушани съдебно техническа и счетоводна
експертизи, заключенията на които дават отговор по потребеното и
измереното количество топлинна енергия,което е реално доставено и
потребено от етажната собственост,като технологичните разходи са за сметка
на топлофикационното дружество.Дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с методиката и действащата нормативна уредба.За исковия
период са изготвен изравнителни сметки.От съдебно счетоводната експертиза
се установява за исковия период неплащане както следва 4 332,12 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
период от м.05.2016 г. до м.04.2019 г, 472,86 лева - мораторна лихва за забава
от 15.09.2017 г. до 12.12.2019 г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 41,38 лева - главница за периода от м.11.2016 г. до
м.04.2019 г. и 11,02 лева -мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до
12.12.2019 г.,
При така очертаната фактическа обстановка и направено оспорване от
страна на ответника чрез назначения особен представител,районният съд е
приел,че , ищецът не е провел пълно и главно доказване, че през исковия
период май 2016 г. - април 2019 г. именно ответникът е собственик на
процесния апартамент. Съдът отбелязва в мотивите си че действително,
ответникът е закупил имота на 02.04.2008 г., за което съставен е бил
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том *** рег. №
*** дело № *** г. на нотариус с рег. № 311. Но от искова молба от 10.09.2009
г., подадена от наследници на продавача по сделката против ответника, на
основание чл.26 от ЗЗД, е видно ,че е предявен иск да се обяви за нищожен
договорът за покупко-продажбата на имота, включен в етажната собственост
и обект на потребление на топлинна енергия ,по която искова молба е било
образуваното гр. дело № 43241/2009 г. на РС-София, за крайния изход от
който въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал
доказателства. Според съда, евентуалното уважаване на така предявения иск
води до отпадане въобще на всички породени правни последици от
прогласения за нищожен договор. Така, съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, не би
могло да се приеме, че през процесния период ответникът е имал качеството
3
на носител на вещно право на собственост по отношение на процесния
топлоснабден имот, респ. че е бил клиент за топлинна енергия на ищцовото
дружество и е бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената му топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на
тази енергия - в същия този период.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи на районния
съд.Изведения извод,че при уважаване на иска за нищожност на покупко-
продажбата ще доведе до отпадане на качеството собственик на ответника,със
същата сила би могло да бъде прието обратното.Висящото съдебно
производство по г.д.43241/2009г на СРС не игнорира качеството на
собственик на ответника При положение,че не са налице категорични
доказателства опровергаващи собствеността на ответника върху процесния
обект същият остава задължен по презумпция на закона потребител на
топлинна енергия на сградата етажна собственост.По силата на закона между
ответника като битов потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия,без да е необходимо изричното им приемане от потребителя
битов клиент.Достатъчно е решение на Общото събрание,каквото в случая е
налице,както се посочи по горе в мотивите,за да се приеме че ответникът се
явява клиент на топлинна енергия за исковия период.По изложените
съображения се налага извода,че за исковия период между страните в процеса
е възникнало валидно облигационно отношение,по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия за битови нужди на ответника срещу
задължението за заплащането й.Относно размера на задължението за плащане
и направеното възражение за давност от особения представител на
ответника,съдът намира същото за основателно и следва да бъде
възприето,като в тази насока съдът възприема изцяло заключението на
съдебно счетоводната експертиза.Видно от заключението размера на
предявения иск досежно 4 332,12 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за период от м.05.2016 г. до м.04.2019 г.
следва да се редуцира на сумата- 1736,,25лв като се отчете погасеното по
давност вземане в размер на 2595,87лв. за времето от май 2016г. до юни
2018г.,за която сдума в размер на 1736,25лв. иска се явява основателен
доказан, а за разликата до пълно предявения размер от 4332,12лв. следва да се
отхвърли. По отношение на 474,21 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 12.12.2019 г. върху главницата ,дължимата лихва за забава е в
размер на 472,86лв. съобразена с редуцираното поради изтекла давност
задължение.По отношение на задължението за плащане на услугата за дялово
разпределение при съобразяване на редуцирането след отчитане на изтеклата
погасителна давност задължението за плащане възлиза на 41,38лв. и лихва за
забава 11,02лв.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение на районния
съд и постановяване на друго, с което да се признае за установено,че
ответникът Н. М. И. дължи на топлофикационното дружество 1736,87лв.,като
за разликата до 4 332,12 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода май 2016 г. - април 2019 г. следва да
се отхвърли, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до изплащане на
вземането;472,86 лв. обезщетение за забава върху горната главница за
периода 15.09.2017 г. - 12.12.2019 г. като за разликата до предявения размер
474,21лв. се отхвърли; 41,38лв. главница за дялово разпределение,като за
разликата до 62,98 лв. главница за дялово разпределение за периода ноември
2016 г. - април 2019 г. следва да се отхвърли; 11,02лв. лв. обезщетение за
забава върху горната главница за периода 31.12.2016 г. - 12.12.2019 г. като
разликата до 11,48лв. следва да се отхвърли,представляващи дължима
стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот на адреса на ответника в гр.***.
4
С оглед изхода за спора следва въззивникът Н. М. И. следва да
заплати на „Топлофикация София" ЕАД разноски по делото в размер на
200лв. за въззивна инстанция
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Отменя решение №260012/19.01.2022г. по г.д. №2172/2020г. на
РС Хасково.,вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените на основание
чл.422 ал.1 от ГПК обективно съединени искове от „Топлофикация София"
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, общ.
Красно село, ул. „Ястребец" № 23 Б против Н. М. И. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в гр.***; както и с адрес в гр. ***, че ответникът
Н. М. И. ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес в гр.***; както и с
адрес в гр.*** дължи на ищеца Топлофикация София" ЕАД сумите, както
следва:
1736,87лв. ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до
изплащане на вземането,като за разликата над 1736,87лв. до 4 332,12 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода май 2016 г. - април 2019 г. отхвърля като неоснователен.
472,86 лв. обезщетение за забава върху горната главница за
периода 15.09.2017 г. - 12.12.2019 г. като за разликата над 472,86лв. до
предявения размер 474,21лв. отхвърля като неоснователен.
41,38лв. главница за дялово разпределение,като за разликата над
41,38лв. до пълно предявения размер от 62,98 лв. главница за дялово
разпределение за периода ноември 2016 г. - април 2019 г. отхвърля като
неоснователен.
11,02лв. лв. обезщетение за забава върху главница за дялово
разпределение за периода 31.12.2016 г. - 12.12.2019 г. като разликата до над
11,02лв. до пълно предявения размер от 11,48лв.. отхвърля като
неоснователен, представляващи дължима стойност на доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот на адреса на ответника
в гр.***, аб. № ***; включваща дължими месечни суми за топлинна енергия,
стойността на изравнителните сметки и сума за дялово разпределение,за
които суми е била издадена заповед № 135 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 11.02.2020 г. по ч.гр.дело № 335/2020 г. на
ХРС.
Осъжда Н. М. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
гр. ***; както и с адрес в гр.*** да заплати на „Топлофикация София" ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, общ. Красно
5
село, ул. „Ястребец" № 23 разноски по делото в размер на 200лв. за въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6