Мотиви към решение № 1367/17.10.2018
г. по НАХД № 4377/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас
Производството
по делото е образувано по повод постановлението на Бургаска районна
прокуратура, с което на основание чл.375 от НПК е направено мотивирано
предложение по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на М.Г.М., ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл.316 вр. с чл.309,
ал.1 от НК.
Представителят
на Бургаска районна прокуратура поддържа предложението. Счита фактическата
обстановка за установена с безспорно доказано авторство на обвиняемия, като релевира
подробни съображения в подкрепа на обвинителната теза. Пледира за реализиране
на отговорността при условията на чл.78а от НК. Поддържа повдигнатото обвинение от
фактическа страна и правна квалификация. По делото сочи, че е безспорно
доказано, според прокурора, че
обвиняемият е извършил престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК
така, както е упоменато в представеното предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Деянието сочи,
че е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Изложената фактическа обстановка се доказвала според представителя на
държавното обвинение от целия събран доказазателствен материал, разгледан
поотделно и в съвкупност. В НК за извършеното от обвиняемия М. престъпление се
предвижда наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години. Обстоятелството,
че към датата на деянието 28.06.2012 г. е неосъждан, както и това, че не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава 8, раздел 4 от НК,
както и с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди и не са
налице други пречки, посочени в чл. 78а, ал. 7 от НК, водело до извода, че са
налице всички предпоставки за приложението на чл. 78а от НК. Поради изложеното,
счита, че обвиняемият М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК му бъде наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.
Защитникът на обвиняемия в с.з. адв. К. от БАК,
посочва в пледоарията си, че безспорно е, че при така
дадената квалификация на деянието, извършено от неговия подзащитен, от БРП, са
налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност. Излага пред съда две
основни тези, а именно: не оспорва представения на инкриминираната дата неистински
частен документ от неговия доверител в Търговския регистър. Счита обаче, че той
не е знаел, че не е подписан от другия съдружник. Имало само косвени
доказателства за това. Подписът срещу името на другия съдружник твърди, че не
се знаело от кого е положен. Можело да се направи извод, че той е знаел, че
подписът на неговия съдружник не е истински. Когато едно обвинение се доказвало
само от косвени доказателства, какъвто намира е настоящият случай, би следвало
в своята съвкупност тези косвени доказателства да изключват възможността
обвиняемият да не е осъзнавал кой е подписал протокола от общото събрание наред
с него. Втората теза, е
ако
съдът приеме обвинението за доказано, да наложи глоба в предвидения в чл. 78а
от НК минимален размер, както искало и публичното обвинение. Обвиняемият по
делото, редовно призован не се явява.
С оглед на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Обвиняемият М.Г.М., с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин,
българско гражданство, със средно образование, женен, работещ като шофьор в „П -
ЕООД , неосъждан, с адрес: гр.Царево, ул.Велека №.
Досъдебно производство № ЗМ 128/2017 г - по
описа на ОД на МВР -Бургас, пор. № 916/2017 г. по описа на БРП, пр. вх. №
2694/2017 г. по описа на РП - Бургас е било образувано на 30.03.2017г. срещу
неизвестен извършител за осъществено престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1
от НК.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка: „И.“-
ООД, ЕИК е било учредено на 14.02.2007г.
от съдружниците обвиняемият М.Г.М. и свидетеля Н Д В. Седалището и адресът на
управление на дружеството бил определен в гр. Царево, област Бургас, на ул.“Велека“, № . Съгласно дружествения
договор двамата съдружници притежавали по равен брой дружествени дялове, а
именно - по 50 дяла, всеки от които с номинал 50 лева, на обща стойност
2500лв., представляващи 50% от капитала. На 07.01.2011 г. се провело Общо
събрание на съдружниците на „И.“- ООД, с участието на всички съдружници - обвиняемият М.М. и свидетелят -Н В. На
заседанието се взело решение за прехвърляне собствеността на дружествените
дялове от свидетеля Н Д В на свидетеля -В Я Г. С договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 07.01.2011 г. свидетелят-В Я Г в качеството му на
приобритател закупил от свидетелят -Н Д В в качеството му на прехвърлител 50
дружествени дяла, всеки от които на стойност от по 50 лева на обща стойност
2500 лева, представляващи 50% от капитала на Дружеството. На същата дата бил
сключен дружествен договор на „И.“- ООД /Договора/ уреждащ взаимоотношенията
между съдружниците обвиняемият
М.М. и свидетеля -В Г. Съгласно клаузите в Договора - органи на дружеството
били Общо събрание на съдружниците и Управител на дружеството. Общото събрание
се състояло от всички съдружници, представени лично, чрез законен представител
или чрез изрично упълномощен за случая пълномощник. Като изключителна
компетентност на общото събрание в т.28, б.“в“, предл. първо от Договора било
описано, приемането на годишния отчет и баланс /ГФО/.
На 20.01.2011 г. в
Търговския регистър /ТР/ била вписана промяна по партидата на „И.“- ООД, касаеща прехвърляне на притежаваните от
свидетеля - Н Д В дружествени дялове на свидетеля- В Я Г. От създаването на
дружеството и след вписването на новия съдружник – свидетелят- В Г, единствен
управител бил обвиняемият М.М..
В периода след
вписаната промяна в Търговския регистър относно встъпването на новия съдружник
– свидетелят- В Г, възникнали финансови противоречия между него и обвиняемия М.М.,
свързани с дейността на стопанисваната от дружеството сладкарница в гр.Царево.
Финансовата дейност на „И.“- ООД била ръководена единствено от обвиняемия М.М.,
който ангажирал свидетеля Н Н със счетоводното обслужване на дружеството. Свидетелят
В Г не бил запознаван от обвиняемия М.М. с генерирания оборот от работата на
сладкарницата и не му била предоставяна от обвиняемия М.М. счетоводна
документация в тази връзка.
В периода от
07.01.2011г. /когато В Г закупил собствеността върху 50 дружествени дяла в
„Интерстрой М.Н.“ ООД и придобил качеството на съдружник/ до 19.07.2012г.
/когато същият изпратил нотариална покана на обвиняемия М. с искане да бъде
заличен като съдружник/, не били провеждани общи събрания на съдружниците на „И.“-ООД.
С нотариална
покана от 15.03.2012 г. свидетелят -В Г поканил обвиняемия М.М. - в 10-дневен
срок от получаването й, да му върне паричен заем в размер на 14 000лв. или в
7-дневен срок да отговори писмено в какви срокове предлага да му върне парите.
На 19.03.2012г. обвиняемият М. изпратил писмен отговор, в който декларирал
желание да решат спора по извънсъдебен път. На неустановена дата, през м.март
2012г., в кантората на св.Ж Д - работеща в този период като адвокат, се
състояла среща между свидетеля В Г и М.М. за уреждане на финансовите
взаимоотношения между двамата. Въпреки проведените разговори до спогодба не се
стигнало. На тази среща не било провеждано Общо събрание и не били вземани
каквито и да било решения, в т.ч. приемане на ГФО за 2011г. и предоставянето му
в Агенцията по вписванията -Търговски регистър. След срещата обвиняемият М.М.
спрял да отговоря на телефонните позвънявания на свидетеля В Г и на Ж Д.
На
28.06.2012г. обвиняемият М.М. лично подал в Агенция по вписванията гр.Бургас,
Служба по регистрация заявление образец Г2 за обявяване на ГФО за 2011 г. на „И.“-
ООД, ведно с придружен протокол от Общо събрание на съдружниците на „И.“- ООД
от дата 31.03.2012 г., макар да знаел , че общо събрание не е било провеждано и
съдружника – свидетеля В Г не е подписвал протокола. Според съдържанието на
посочения протокол - на събранието проведено на 31.03.2012 г. присъствали
всички съдружници - М. Г М. и В Я Г, които приели Годишния финансов отчет за
2011г. и взели решение да представят ГФО в Агенцията по вписванията. Под
съдържанието на протокола били изписани ръкописно имената на двамата съдружници
- М.М. и В Г, а срещу имената им фигурирали подписи. Обвиняемият М. лично подал
набора от посочените документи в Агенция по вписванията гр.Бургас, Служба по
регистрация, които били приети от свидетелката Е Д - на длъжност „главен
специалист“ в Служба по регистрацията - Бургас, Регионална дирекция - Бургас,
Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията по вписванията, като по този начин
съзнателно се ползвал от неистински частен документ - Протокол от Общо събрание
на съдружниците на „И.“ ООД от дата 31.03.2012г. Процесният документ не бил
подписван от свидетеля В Г, което го определя като неистински в частта , в
която е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето В Я
Г, а не на този който действително го е съставил. По делото не е установен
съставителя на документа, в частта, в която е придаден вид, че произхожда от
свидетеля В Г.
През месец юли 2012 г.,
след проверка в Търговския регистър, свидетелят В Г узнал, че в Агенцията по
вписвания, Служба по регистрация гр.Бургас, е бил представен Протокол от Общо
събрание на съдружниците на „И.“- ООД от дата 31.03.2012 г., въпреки че Общо събрание
не било провеждано. Свидетелят Г се запознал със съдържанието на протокола,
според който на проведеното общо събрание бил обсъден и приет ГФО за 2011г. и
било взето решение за предоставяне на ГФО в Агенцията по вписванията -
Търговски регистър. Под съдържанието на документа и срещу името му стоял подпис
, който не бил изпълнен от него. Предвид възникналите спорни взаимоотношения
между двамата съдружници в „И.“ ООД, с нотариална покана от 19.07.2012г.
свидетелят Г поканил обвиняемият М. М.,
в качеството му
на управител и представляващ дружеството да заяви пред
Търговския регистър заличаване на свидетеля В Г като съдружник и промяна в
капитала.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
графическа експертиза по делото се установява, че в Протокола от Общо събрание
на съдружниците на „И.“- ООД от дата 31.03.2012 г. подписът, положен срещу
името „В Я. Г“, не е изпълнен от В Я Г, а ръкописният текст, включително
имената „В Я.Г“ са изпълнени от
обвиняемия М.Г.М.. Видно от заключението на назначената по делото допълнителна
графическа експертиза – то същата дава заключение, че не е възможно да се
установи дали подписът положен срещу имената „В Я.Г“ е изпълнен от обвиняемия М.Г.М..
Подписът положен срещу имената „М. Г.М.“ е посочено,че е изпълнен от обвиняемия
М.Г.М..
При така изложената и
установена в хода на разследването фактическа обстановка, прокурорът е счел, че
обвиняемият М.Г.М., с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК, а именно:
на 28.06.2012г. в гр.Бургас, пред Е М Д - на длъжност „главен специалист“ в
Служба по регистрацията - Бургас, Регионална дирекция - Бургас, Главна дирекция
„Регистри“ в Агенция по вписванията, съзнателно се ползвал от неистински частен
документ - Протокол от Общо събрание на съдружниците на „И“ ООД от дата
31.03.2012г., в частта, в която е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на лицето В Я Г - съдружник в „И.“, ЕИК, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна с
поведението си обвиняемият според постановлението на прокурора се е ползвал от
неистински частен документ - Протокол от Общо събрание на съдружниците на „И.“-
ООД от дата 31.03.2012г., който категорично не е бил съставян от съдружника –
свидетеля В Г, в частта в която е придаден вид, че представлява негово конкретно
писмено изявление, като същевременно от обвиняемия М.М. не може да се търси наказателна
отговорност за самото съставяне на документа.
От субективна
страна в постановлението е описано, че обвиняемият М.М. е съзнавал, че се
ползва от неистински документ, предвид знанието, че Общо събрание на
съдружниците не е било провеждано на 31.03.2012 г. и свидетелят В Г не е подписвал
процесния документ. Обвиняемият М. и съдружникът му свидетелят В Г са били във
влошени финансови взаимоотношения. Обвиняемият М. е бил наясно с естеството на
тези взаимоотношения и се е явил на неустановена дата, през м.март 2012г. в
кантората на свидетелката Ж Д на среща със съдружника си свидетеля В Г, с цел
евентуално постигане на спогодба и разрешаване на финансовите взаимоотношения.
След като не била постигната спогодба, двамата съдружници не се били срещали и
не комуникирали, в т.ч. на 31.03.2012г. не е било провеждано Общо събрание между
тях като съдружници в „И.“ ООД. Обвиняемият М., въпреки че знаел, че документът
е неистински, се ползвал от него, представяйки го пред служителя от Агенцията
по вписвания, Служба по регистрацията гр.Бургас – свидетелката -Е Д.
Деянието било извършено
на 28.06.2012 г. С постановление от 07.06.2017 г. М.Г.М. бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК. Във внесеното предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на
обвиняемия пред съда, прокурорът изрично е посочил, че с привличането на обвиняемия в това му
качеството на дата 07.06.2017г. - докладвано по реда на чл.219, ал.1 от НПК на
08.06.2017г. пред наблюдаващия прокурор, на основание чл.81, ал.2 от НК е била
прекъсната давността за наказателно преследване срещу лицето. Разпитан в
качеството на обвиняем М.М. не дава обяснения. Материалите по разследването са били
предявени на упълномощения от обвиняемия М. защитник - адв. Г.К. от БАК, който
е заявил че няма искания, бележки и възражения и че са налице предпоставките за
прилагане на чл.78А от НК. От справка за съдимост на обвиняемия М.М. се
установява, че същият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на раздел IV на
глава VIII от общата част на НК.
ПРАВНА СТРАНА
Производството се разглежда по реда на
чл.378 от НПК и съгласно ал.3 от посочената разпоредба съдът е длъжен да
разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението. В хода на производството не се установиха нови фактически
положения относно релевантния за делото факт. За да изведе така установената
фактическа обстановка съдът взе предвид събрания в производството доказателствен материал, в
т.ч. свидетелските показания на свидетелите-В Я Г / стр.28 и стр. 87 и стр. 144 от ДП, том 2/, Е М Д /стр.30 и
стр.86, от ДП, том2/, протокол от Общо събрание на „И.” ООД от 31.03.2012 г.
/стр.12 от ДП, том 2/, заявление Г2
/стр.14-16 от ДП, том 2 /, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР на М. /стр.17 от ДП, том 2/, протокол от заседания на Общо
събрание на съдружниците от 07.01.2011
г. /стр.24 от ДП, том 2/, Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
07.01.2011 г. /стр.25 от ДП, том2/, пълномощно /стр.26, том 2 от ДП/, Н С в
/стр.29 и стр. 88-89 -90 от ДП, том 2/,
Решение на Районен съд Царево № 15 от 20.03.2013 г., по гр.д. №144 по описа на
съда за 2012 г. /стр.32-34 от ДП, том 2/, изпълнителен лист /стр.35, том 2 от ДП/, писмени доказателства от Агенция по
вписванията, счетоводни баланси /стр.48 и следв. от том 2 на ДП/, заключение по
графическа експертиза /стр. 67 от ДП, том 2/, постановление за привличане на
обвиняем /стр.74 и стр. 150 от ДП, том 2/, протокол за разпит на обвиняем
/стр. 75 и стр. 152 от ДП/, протокол за
извършена графическа експертиза /стр. 95 от ДП/, Дружествен договор на
Дружеството /стр. 106 и следв от ДП, том 2/, обявяване на ГФО в ТР / стр.122 и
следв. от ДП/, разпит на свидетеля Ж Р Д /стр. 156 от ДП, том 2 /, протокол за
предявяване на разследване /стр. 161 от ДП/, Нотариална покана /стр. 6 И СТР.
11 том 1 от ДП/, искане за образуване на и.д. и изпълнителен лист /стр. 7-9 от
ДП, том 1/, удостоверения от Агенция по вписванията / стр.18 -98 от дп, том 1/,
справка за съдимост на лице /стр. 11 от делото/ и др. Съдът не констатира
съществени противоречия при съвкупната преценка на доказателствения материал, поради
което прие за безспорен факта на извършеното деяние, от страна на подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият М.Г.М., ЕГН **********,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.316, вр. чл.309 ал.1 от НК, като на
28.06.2012 г. в гр.Бургас, пред Е М Д - на длъжност „главен специалист”
в Служба по регистрацията - Бургас, Регионална дирекция - Бургас, Главна
дирекция „Регистри” в Агенция по вписванията, съзнателно се ползвал от
неистински частен документ - Протокол от Общо събрание на съдружниците на „И.”
ООД от дата 31.03.2012 г., в частта, в която е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на лицето В Я Г - съдружник в „И.”, ЕИК като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
За съставомерността на деянието
от обективна страна е необходимо неистинският частен документ да е употребен от дееца,
за да докаже, че съществува или не съществува или, че е
прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Процесният Протокол от Общо събрание на съдружниците
на „И." ООД от дата 31.03.2012 г е частен документ. Същият не е издаден от
длъжностни лица в кръга на службата им или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция, както и за издаването му не съществува
установен ред и форма. Той не
съдържа характеристиките по чл.93, т.5 от НК, което го определя като частен
документ. Деянието е довършено, тъй като документът е бил употребен с представянето
му пред съответното длъжностно лице за доказването на определени обстоятелства.
Документът е неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, в частта, в която е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на свидетеля В Я Г, а
не на лицето, което действително го е съставило, поради обстоятелството, че
подписът не е изпълнен от свидетеля ВГ. В тази насока съдът счита във връзка и
с възраженията на защитата, че „подписът
под името на другия съдружник не се знаело от кого е положен“, че това
обстоятелство, макар и да е било обект на изследване в назначените графически експертизи, е ирелевантно, тъй като безспорно е
установено, че обвиняемият е употребил инкриминирания протокол и е без значение
от кого е бил изпълнен подписът. Съгласно ППВС №3/1982 г. и по
аргумент на противното на чл.93, т.5 НК.
Преценката
за наличието и степента на обществена опасност на деянието се обуславя от
всички обстоятелства по делото. При анализа на тези обстоятелства настоящият
състав не установи инкриминираното деяние да сочи за съществено отклонение от
типичните случаи от същия вид, нито от обществената опасност на подобни деяния.
Деянието е засегнало обществени отношения, свързани с документооборота в
степен, оправдаваща използването на наказателна принуда.
Престъплението е извършено при
пряк умисъл, който се извежда от действията на обвиняемия. Същият е имал
знанието за неистинността на ползвания от него документ, тъй като му е било
известно, че на 31.03.2012г. не е било провеждано Общо събрание между тях като
съдружници в „И.“ ООД. Съзнавал е обществената опасност на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Обвиняемият М.Г.М., ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.316, вр. чл.309 ал.1 от НК, като на 28.06.2012 г. в гр.Бургас, пред Е М Д - на
длъжност „главен специалист” в Служба по регистрацията - Бургас, Регионална
дирекция - Бургас, Главна дирекция „Регистри” в Агенция по вписванията,
съзнателно се ползвал от неистински частен документ - Протокол от Общо събрание
на съдружниците на „И.” ООД от дата 31.03.2012 г., в частта, в която е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето В Я Г - съдружник в
„И.”, ЕИК , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. Чрез употребата на инкриминирания частен документ той е целял да
докаже, че е било проведено между съдружниците процесното Общо събрание и са е
било взето решение за приемане на ГФО за 2011 г. и представянето му в Агенцията
по вписванията.
От субективна страна обвиняемият М.Г.М. е съзнавал, че използва неистински документ,
предвид знанието, че Общо събрание на съдружниците не е било провеждано на
31.03.2012г. и свидетелят Васил Георгиев не е подписвал процесния документ. Обвиняемият
М. и съдружника му свидетелят В Г са били във влошени финансови
взаимоотношения. Обвиняемият М. е бил наясно с естеството на тези
взаимоотношения и се е явил на неустановена дата, през м.март 2012г. в
кантората на свидетелката Ж Д на среща със съдружника си свидетеля В Г, с цел
евентуално постигане на спогодба и разрешаване на финансовите взаимоотношения.
След като не била постигната спогодба, двамата съдружници не се били срещали и
не комуникирали, в т.ч. на 31.03.2012г. не било провеждано Общо събрание между
тях като съдружници в „И.“ ООД. Обвиняемият М. е съзнавал, че документа е
неистински, но въпреки това се ползвал от него представяйки го пред служителя
от Агенцията по вписвания, Служба по регистрацията гр.Бургас - св.Елена Дражева.
Деянието е извършено умишлено, при форма на вината „пряк умисъл“ по см. на
чл.11, ал. 2 от НК.
От приложеното по делото свидетелство за
съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV гл. VIII от НК.
В същото време, по отношение на
обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78 а от НК, а именно:
1.За престъплението по чл.316, вр.
чл.309, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две
години;
2.С извършеното престъпление не са
причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.Към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК..
За престъплението по чл.316 вр.
чл.309, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години и
от него няма причинени съставомерни имуществени вреди. При това положение съдът
счита, че кумулативно са налице предпоставките за прилагане на императивната
разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК, поради което след като призна обвиняемия М. за
виновен го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
При определяне на наказанието съдът взе предвид
обществената опасност на деянието и личността на обвиняемия. Въпреки, че с
деянието са засегнати отношенията по повод документооборота в Търговския
регистър и са създадени условия за вписване на обстоятелства, които не са се
осъществили в обективната действителност, същото не се отличава с висока
обществена опасност. Обвиняемият
е българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
работи като шофьор в „П” ЕООД, което определя ниската обществена опасност на
неговата личност. Изключително важно
обстоятелство, което в случая следва да се отчете при индивидуализацията на
наложеното наказание е обстоятелство за времевата протяжност на делото, или
изминалият период от иницииране на същото до приключването му.
Деянието било извършено на
28.06.2012 г. С постановление от 07.06.2017 г. М.Г.М. бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, тоест близо 5 години след това. Във
внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на обвиняемия пред съда, прокурорът изрично е
посочил, че с привличането на обвиняемия
в това му качеството на дата 07.06.2017г. - докладвано по реда на чл.219, ал.1
от НПК на 08.06.2017г. пред наблюдаващия прокурор, на основание чл.81, ал.2 от НК е била прекъсната давността за наказателно преследване срещу лицето. С така
изложените доводи, съдът се солидаризира и ги намира за законосъобразни, като
посочените действия на компетентните органи са довели до прекъсване на
давността, но същевременно това обстоятелство следва да се отчете, каквато е
еднопосочната практика на Върховната съдебна инстанция, като изключително
смекчаващо такова и да повлияе при определяне размера на наложеното наказание,
като в случая с оглед и този довод, както и горепосочените такива, то съдът
намира, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание в минималния
предвиден в закона размер, а именно на 1000 лева. Така определеното наказание,
съдът намира за съответно на целите на чл.36 НК, както на индивидуалната, така
и на генералната превенция, предвидени в закона.
По
разноските:
На
основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия съдът възложи направените
в производството разноски, като осъди обвиняемия М.Г.М., ЕГН: **********, да заплати направените по делото разноски на
досъдебното производство, в размер на 94.00 /деветдесет и четири/ лева, в полза на бюджета на ОД на МВР–град Бургас
по сметка на ОД на МВР-град Бургас, както и 10 /десет/ лева държавна такса за
служебно издаване на 2 броя изпълнителни листове в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-град Бургас.
Мотивиран от горното, съдът на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК, постанови решението си
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О:К.А.