Р Е Ш Е Н И Е
№………./30.09.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 563 по описа за
2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от ищците И.Т.Г.,
ЕГН**********, с адрес: ***; Т.П.Г., ЕГН**********, с адрес: ***; и М.Н.Н.,
ЕГН**********, с адрес: ***, срещу ответника Агенция по Вписванията на РБ, БУЛСТАТ *********, със
седалище гр. и адрес на управление: гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ 20,
представлявана от изпълнителния директор Габриела Козарева, субективно
съединени искове с правно основание чл.49
вр. чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на И.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и Т.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, при условията на
активна солидарност сумата 81 500лв. /осемдесет и една хиляди
и петстотин лева/, представляващи
обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, поради невярно удостоверяване в удостоверение
с изх. №2067/2013г. на Службата по вписванията – гр. Варна, равняващи се на
стойността на изгубеното от тях вследствие на евикция пожизнено вещно право на
ползване върху жилище в гр. Варна с идентификатор 10135.2563.363.2.15, заедно с
прилежащото му избено помещение, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
22.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и да бъде осъден да заплати на М.Н.Н.,
ЕГН**********, с адрес: ***, сумата
81 500 лв. /осемдесет и една хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди, поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. No 2067 / 2013г. на
Службата по вписванията – гр. Варна, равняващи се на стойността на изгубеното
право на собственост върху жилище в гр. Варна с идентификатор
10135.2563.363.2.15, заедно с прилежащото му избено помещение, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на исковата молба – 22.07.2019г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че на 15.08.2003г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 132, том XLI, дело № 606/2003г. по описа на Служба по вписванията
- гр. Варна, В.Е.Т., с ЕГН********** *** придобил от „Планекс" ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Любен Каравелов" № 55, правото на собственост върху недвижим имот в
груб строеж, находящ се в град Варна,
Община Варна, Област Варненска, местност „Свети Никола" № 91, блок 2,
представляващ жилище С-15 на етаж 4 с площ от 63,30 квадратни метра, състоящо се от входно антре, баня, тоалет, една стая, дневна - трапезария с кухненски бокс и балкон, ведно с
принадлежащата му изба № 7 с площ от 4,78 квадратни
метра, както и 0,0455 ид.ч. от общите части на сградата,
ведно с 1/34 част от правото на собственост върху дворното място с площ от 890
квадратни метра, представляващо УПИ XXXIX-2106, квартал 50, по плана на 21
подрайон на град Варна, за продажна цена в размер на
18800 щатски долара.
С обезпечителна заповед от 12.06.2006г. издадена по ГД № 7 по описа на PC -
Варна за 2006г. било допуснато обезпечение на исковете, предявени от Б.Г.Б., с ЕГН **********, срещу ЕТ „Ел Си Би Си Лимитед - В.Т."
- В.Е.Т., с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 19800 лв. с правно основание чл.128 т. 2 КТ, представляващи неизплатени
трудови възнаграждения от ответника-работодател в полза на ищеца за периода
03.06.2003г. -05.06.2004г. по трудов договор №4/03.06.2003г., чрез налагане на
възбрана върху подробно описания по-горе недвижим имот, собствен на ответника по трудовото дело, придобит с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 132,
том XLI, дело № 606/2003г. по описа на Служба по вписванията - гр. Варна.
Обезпечението на исковете било вписано в книгите по вписванията водени от
Служба по вписванията - Варна на 16.06.2006г, под акт № 99, том II.
Ищците твърдят, че съобразно константната
практика на ВКС едноличният търговец като физическо лице, извършващо търговска
дейност, носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо
дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или е имущество
СИО.
Въпреки горното, възбраната върху подробно
описания по-горе недвижим имот била отразена от Агенцията по вписванията на РБ, Служба по вписванията - гр. Варна, по персоналната партида на само едноличния търговец, но не и по персоналната партидата на лицето В.Е.Т. и имотната партида на жилището. Твърдят, че обособяването на две отделни персонални партиди от АВп – за едноличния търговец и за
физическото лице, било изцяло неправилно и
незаконосъобразно и било довело до невярното
удостоверяване впоследствие.
Сочат още, че на 22.02.2013г. с Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот №148, том VIII, дело № 1578/2013 по описа на Служба
по вписванията - гр. Варна, ищците И. и Т. Г. придобили от В.Е.Т., при условията на съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху упоменатия по-горе недвижим имот, а именно: жилище №С-15, което представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2563.363.2.15 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Област Варненска, с
административен адрес: гр. Варна, местност „Свети Никола" № 91, блок 2, с
площ от 63,30 квадратни метра, ведно с принадлежащото му избено помещение № 7 с площ от 4,78 квадратни метра и 1/34 идеална част от ПИ с
идентификатор 10135.2563.363, срещу продажна цена в размер на 61000 лв. Като
условие за извършване на продажбата, преди изповядване на сделката пред
нотариуса, Г. изискали от продавача да им предостави в оригинал удостоверение
от Службата по вписванията - гр. Варна, от което да е видно, че имотът, предмет на разпоредителната сделка, не е обременен с вещни
тежести на трети лица. В оглед на това на 20.02.2013г. продавачът В.Т.предоставил удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания с Изх. № 2067/2013 на
Служба по вписванията – Варна, издадено на основание
чл.47 от ПВ във връзка с чл.48 от ПВ, от което било видно, че по отношение на
имота предмет на покупко - продажбата не са налице вещни тежести. Документът, представен в оригинал и на
нотариуса, извършил сделката, бил изрично упоменат в текста на нотариалния акт под т.7 от изброените при
съставянето на акта документи.
Удостоверението по чл.47 ПВ се твърди,
че следва да съдържа пълен и изчерпателен списък
на вписванията за имота, в това число и на възбраните, с които същият е
обременен.
На 24.07.2015г. с Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 68, том XLV, дело № 9440/2015г. по
описа на Служба по вписванията - гр. Варна, И. и Т. Г. продали подробно
описания по-горе недвижим имот ведно със съответните му идеални части от правото
на собственост върху поземления имот в полза на третия ищец - М.Н., срещу
продажна цена в размер на 9500 лв. Съгласно раздел II от нотариалния акт, Г.
запазили безвъзмездното и пожизнено право на ползване върху жилището. Като условие за извършване на
сделката, купувачът Н. изискала от продавачите да и предоставят доказателства,
за това че имотът предмет на покупко - продажбата не е обременен с вещни
тежести. Г. представили на Н., вече издаденото от Служба по
вписванията – Варна, удостоверение с изх. №2067/2013. В допълнение,
като доказателство за необременеността на жилището, била извършена и справка по персоналната партида на И.Т.Г., който
фигурирал като единствен собственик в нотариалния акт от 22.03.201Зг., от
нотариуса изповядал сделката, непосредствено преди прочитането на нотариалния
акт на 24.07.2015г. в 12:46 часа. От справката, приложена като заверен препис от нотариуса, било видно, че от момента на придобИ.е на имота от Г. до продажбата му, по
партидата на продавача била вписана единствено продажбата от 22.02.2013г.
С Решение от 13.01.2007г. по
ГД № 7/2006 на PC - Варна, бил отхвърлен предявеният от Б.Г.Б. срещу ЕТ
"Ел ес би си лимитид - Владимир Трандафилов", представляван от собственика
В.Е.Т. иск за заплащане на сумата от 19800 лв,, представляваща сбор от дължими и незаплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003г. до
05.06.2004г., както и сумата от 6467,85 лв., претендирана като обезщетение за просрочие
върху главницата за периода от м. юни 2003г. до м. декември 2005г., като
неоснователни. С Решение 919/02.07.2010 и
допълващо Решение № 1469/30.11.2010г., постановени по ВДГ № 411 по описа на
Окръжен съд - Варна за 2007г. било отменено решение №137/12.01.2007г. по
г.д.№7/2006г. на ВРС, IX състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Б.Г.Б.
срещу ЕТ "Ел ес би си лимитид - Владимир Трандафилов", искове за
заплащане на неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за периода от
03.06.2003г. до 08.04.2004г., до размера на 16717,86 лв., както и за заплащане
на обезщетение за забавено плащане върху главниците до размера на 4421,40 лв.,
дължимо от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи трудовото
възнаграждение, на основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ, а за разликата до търсените 19 800лв. – неплатени трудови възнаграждения и до 6467.85лв. – обезщетение за забава, решението на ВРС било потвърдено. А
касационната жалба срещу решенията на ОС - Варна по ВГД № 411/2007г. не била
допусната до разглеждане по същество, по съображения подробно изложени в
необжалваемо Определение № 1038/26.09.2011г. постановено по ГД № 550 по описа
на ВСК за 2010г.
По повод на частично уважената искова
претенция на Б.Г.Б. срещу ЕТ "Ел ес би си лимитид - Владимир
Трандафилов", бил издаден Изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ВГД № 411
по описа на ОС - Варна за 2007г. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано ИД № 20157110400454 по
описа на ЧСИ Д.П.Я.вписана в регистъра на КЧСИ под №711. След успешно проведена публична продан в
периода от 14.10.2018г. до 14.11.2018г., с влязло в законна сила на
07.03.2019г. Постановление за възлагане на недвижим имот от дата 21.12.2018г.
по ИД № 20157110400454 по описа на ЧСИ Д. П. – Я., вписано под акт № 192, том
XIX, дело № 790/2019г. на 28.03.2019г. в книгите по вписванията водени от
Служба по вписванията - Варна, имотът предмет на
двете предходни разпоредителни сделки извършени от ищците по настоящото
производство, бил възложен на купувача по публичната продан Кристиян Н. Киров.
Така ищците И.и Т. Г.,като пожизнени ползватели, а М.Н., като собственик на имота, чиито сделки били извършени след вписване на
обезпечителната възбрана, поради което непротивопоставими на последната, били
отстранени от процесното жилище. Това се случило след като ищците положили
всички разумни и необходими действия, които се очаква да бъдат извършени от
един предпазлив и осведомен купувач на недвижим имот. Г. взели информирано
решение да придобият имота собственост на В.Т., като се доверили на официален
удостоверителен документ, а именно издаденото от Служба по вписванията - гр.
Варна, Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания с Изх. №
2067/2013. М.Н. също взела решението за придобИ.е на жилището въз
основа на удостоверението за имота от 2013г. и след справка извършена от
нотариуса, изповядал сделката, непосредствено преди прочитането на нотариалния акт по персоналната
партида на И. Г., който фигурира в нотариален акт №148 от 2013г. като единствен
собственик.
Сочат, че съгласно
чл.49 от ПВ, когато се констатирало несъответствие между данните по книгите за
вписване и издадените удостоверения и препис, вземало се под внимание това,
което било вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаряла за
вредите, които произтичали от допуснатите неточности в тия удостоверения и
преписи.
Ищците твърдят също, че причинената от ответника на ищците вреда в резултат на невярното
удостоверяване, извършено от Агенция по
вписванията била, съизмерима със справедливата
пазарна цена на имота, от който ищците били отстранени, към датата на
влизане в сила на Постановлението за възлагане по ИД № 20157110400454 на ЧСИ Д. П. – Я., а именно: 07.03.2019г.
Твърдят, че размерът на вредата, която ищците били претърпели към въпросната
дата възлизал общо в размер на 163 000 лв. От този общ размер на претърпените
вреди 81 500 лв., представлявали стойността на пожизненото право на ползване,
от което ищците И.и Т. Г. са били лишени, а 81 500 лв. представлявали
стойността на загубеното право на собственост на М.Н. върху процесния имот, обременено с правото на ползване
на семейство Г. върху същия. Обезщетението, дължимо на ищците И.и Т. Г. се сочи да е дължимо при условията на активна
солидарност, поради неделимостта на съпружеската
имуществена общност, при условията на която тези
ищци придобили правото на собственост върху жилището със сделката от 22.02.201Зг.
При условията на СИО, същите били и продали имота на М.Н., като запазили за себе си пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху
имота. Претендират заплащането на обезщетение за претърпените
имуществени вреди.
В о.с.з. и по повод указанията на съда изрично
потвърждават, че сочат вредите им да са настъпили изрично в
резултат на невярно удостоверените обстоятелства, обективирани в процесното
удостоверение с изх. №2067/2013г., издадено от СлВп – Варна. Твърдят, че
въпросното удостоверение е издадено от служители на АВп, които по силата на
служебно правоотношение изпълняват трудови функции в Служба по вписванията -
Варна. Конкретният съставител на въпросното удостоверение, както е посочено в него,сочат
да е служителят Т.М., посочена от съдията по вписванията като конкретен
изпълнител на заявлението. Твърдят още, че отговорността за това невярно
удостоверение е на Агенция по вписванията, като се позовават на разпоредбите на
чл.18, т.1б от Устройствен правилник на Агенция по вписванията, с която точка е
указано, че СлВп прави справки и извършва удостоверяване на вписванията, а в
чл.18, т.1 от правилник е указано, че Служба по вписванията прави справки и
издава удостоверения за вписаните обстоятелства и за обявените актове в имотния
регистър.Сочат изрично че невярното удостоверяване не се дължи на действия на
съдия по вписване, защото по чл.280, ал.1, т.1 ЗСВ съдията по вписванията
разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния
регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения, но това му произнасяне няма решителен характер в
случаите, в които се издава удостоверение за вписани
обстоятелства в Имотен регистър. А то било във връзка с чл.571 ГПК, която
гласи, че нотариалното производство започва с писмена молба на заявителя, в
случаите когато се иска удостоверяване на вписвания, отбелязване и заличавания
на недвижим имот. Твърдят изрично, че не съдията по вписванията е отговорен за
невярното удостоверяване, тъй като неговата функция била само за преценка на
редовността на молбата, с която е започнало нотариалното производство. С оглед
на това считат само АВп да е отговорното лице за претърпяните от ищците вреди.
По
същество молят за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. В него се излага становище от ответника, че исковете са недопустими или евентуално неоснователни. Сочи се от
ответника, че исковата претенция е
заведена срещу ненадлежен ответник. Съдиите по вписванията, в качеството им на длъжностни лица, не били служители на Агенцията по
вписванията, а се назначавали от министъра на правосъдието и извършвали
дейността си под ръководството на председателя на съответния районен съд. Сочи се че вписване, заличаване и отбелязване (в това число
издаването на удостоверения за вещни тежести) било нотариално охранително
гражданско съдопроизводство, по аргумент на чл. 569 от ГПК, което се извършвало
от съдията по вписванията, но който не служител на Агенцията
по вписванията, като Агенцията по вписванията била само администратор на производството и пренасяла резолюцията на съдията по вписванията в информационната система. Пасивно
отговорен по процесния иск се явявал съдията по вписванията, който е издал Удостоверение за вещни тежести с изх. №2067 от 20.02.2013 г.
Твърди, че иск с правно
основание чл. 49 от Правилника по вписванията, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) бил недопустим на още
едно основание - че не са налице законовите
предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ спрямо Агенция по вписванията. Твърди, че не са налице всичките елементи от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не можела да се реализира отговорността на
държавата, в частност на Агенция по вписванията по този ред, поради което
предявеният иск се явявал недопустим, а настоящото съдебно производство
следвало да се прекрати. Производството по издаване на справки и удостоверения било особено охранително
производство, което се уреждало от разпоредбите на ГПК. В допълнение съдията по
вписвания нямал качеството на административен орган, а бил длъжностно лице,
част от органите на съдебната власт. Съдията по вписванията разпореждал
вписването, а техническото действие на длъжностното лице не представлявали
вписване по смисъла на чл. 9 от ПВ.
В условията на евентуалност
твърди, че исковете са и неоснователни, тъй като Агенция по вписванията била спазила всички нормативни изисквания по вписването на наложеното обезпечение върху недвижимия имот. Съгласно
разпоредбата на чл.23 от Правилника за вписванията /ПВп/ вписването на
възбраните се извършвало по разпореждане на съдията по
вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот
по реда на чл.9 от Правилника, т.е. служителите на Агенция по вписвания
извършвали само техническите действия по вписването, а нареждането идвало от съдия по вписванията. Вписването на възбраната,
наложена с Обезпечителна заповед от 12.06.2006г., издадена по г.д. №7 на
PC-Варна за 2006г. било извършено по молба на Б.Г.Б., в чиято полза била издадена
цитираната заповед. С молба с вх. per. № 69 от
10.06.2006 г., постъпила в Агенцията по вписванията, се искало вписване на
обезпечителната заповед и налагане на възбрана на процесния имот, като било
посочено наименованието на фирмата, данъчният номер и номер по регистър
БУЛСТАТ. Съгласно резолюцията на съдията по вписванията възбраната била вписана
по партидата на посоченото в молбата дружество и било извършено уведомяване на
ответника. Спорното удостоверение № 2067 от
20.02.2013 г., издадено на основание чл. 47, във вр. с чл.48 от ПВп, било
извършено в изпълнение на резолюцията на съдия по вписванията по заявление с
вх. per. № в АВ 2067 от 19.02.2019 г. В заявлението като собственик на имота
бил посочен В.Е.Т., с ЕГН: **********, поради което проверката била извършена само по партидата на посочения в заявлението собственик, като удостоверението било издадено в съответствие с резолюция на съдия по
вписванията.
В допълнение сочи, че до дата 19.01.2009г. и до въвеждането на новата
електронна система за вписване - „Интегрирана информационна система за кадастър
и имотен регистър" - „ИИСКИР" вписването на подлежащи на вписване
актове в Службата по вписванията /СВ/ - гр. Варна се извършвало по програмен продукт на районите
съдилища. Предходният програмен продукт бил с по-ограничени възможности, поради
което базата данни съдържаща се към тогавашния момент била по-малка. От 2009 г.
се ползвал програмен продукт ИКАР, който бил подготвен да реализира реален
имотен регистър, като целта била да се премине от персонални поименни партиди
към имотни партиди, които да отразяват историята на имота. Към спорния момент вписванията, отбелязванията и заличаванията още се извършвали по персоналната система или чрез персонални партиди.
Програма ИКАР, позволявала обединяването на отделни идентични или сходни записи
за имоти, с този по подлежащия на вписване акт или т.нар. „файлови
партиди" или „предварителни имотни партиди" и предполагали служителят
да констатира, че в описаните съществуващите записи имоти са идентични с имота,
индивидуализиран в текущия акт, чието вписване е разпоредено от съдията по
вписванията. Тоест се сочи, че използваната програма към 2006г.
в СВ - гр. Варна не е позволявала създаването и обединяването на записи по
персонални партиди в една персонална партида, какъвто бил настоящия случай, а
именно на физическо лице и едноличен търговец. В програмния продукт,
вписванията по отношение на едноличните търговци се извършвали по персоналната
партида на едноличния търговец, а не по персоналната партида на физическото
лице собственик на едноличен търговец, като в програмния продукт ИКАР
едноличният търговец бил в модул юридическо лице, а не физическо лице.Този
начин на запис в електронните системи бил отражение на българското
законодателство. Електронните програми се създавали според определените в
закона норми и специфики. Едноличният търговец се явявал специфичен субект в
правния мир. Законодателят не бил предвидил изрична разпоредба по отношение на
вписването по партидата на субект, който бил едноличен търговец. В ПВп, в ЗКИР
и в ГПК не било предвидено вписването да се извършва и по двете персонални
партиди, поради което в програмния продукт нямало предвидена такава опция.
На 16.06.2006г. след
разпореждане на съдията по вписванията било извършено вписване на процесната
обезпечителна заповед. Вписването било нанесено по персоналната партида на ЕТ
„Ел Си Би Си Лимитед - В.Т.". В самата молба за вписване на
обезпечителната заповед било поискано да се впише обезпечението по партидата на
ЕТ „Ел Си Би Си Лимитед - В.Т.". На основание чл. 82, ал. 1, от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), съдията по вписванията разпорежда да се
извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона,
както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Разпореждането от страна на
съдия по вписванията било да се впише по партидата на едноличния търговец, тъй
като към 2006 г. имотни партиди не съществували. В тази връзка, служителите в
Службата по вписвания - Варна били изпълнили даденото от съдията по вписванията
разпореждане, което те не можели да откажат да изпълнят, по
аргумент на 82, ал. 1 от ЗКИР, вр. с чл. 23 и сл., вр. с чл. 9 от ПВп.
В допълнение, всички вписвания със страна
едноличен търговец се въвеждали само по БУЛСТАТ, поради техническите параметри
на програмата и невъзможността данните да се обединят с партидата на
физическото лице. Следвало да се има предвид, че и в настоящия програмен
продукт едноличния търговец се вписвал в модул юридически лица, а не физически
лица.
В случая при процесното удостоверение № 2067/20.02.2013г., проверката била извършена по партидата на
посоченото от заявителя лице - физическо лице В.Е.Т. с ЕГН **********. В заявление № 2067 от 19.02.2013 г. за издаване на удостоверение за вещни
тежести, подадено от адв. Николай Бранимиров Балачев били посочени единствено
данните на физическо лице - В.Е.Т. с ЕГН **********, като не били посочени данни
на едноличния търговец (наименование и БУЛСТАТ). И така проверката предвидена в чл.39 от ПВп била извършена по
правилата, по персоналната партида на
физическото лице въз основа на заявени данни, като съответно не можело да бъде
извършена по персоналната партида на едноличния търговец, по която била вписана
обезпечителната заповед, тъй като не била заявена.
Следвало да се отбележи, че
при „мигрирането", данните от предходния програмен продукт в ИКАР не се
структурирали по определените полета, а се „мигрират" в „забележка"
като запис. Търсенето, каквото към настоящия момент се извършвало, с
използването на нанесената информация в помощните партиди за отделните имоти,
създавани от 2014 г. с изменение на правилника и новия чл.ЗЗб, не можело да
бъде извършено. Няма връзка между вписаните актове, каквато към момента можело
да бъде създавана, поради което единственият критерий бил заявените данни в
подаденото заявление.
Твърди се още, че при извършването на продажба на 22.02.2013 г.
на процесния имот -Апартамент № С-15 с площ от 63.30 кв. м. на ет. 4, ведно с
изба № 7 с площ от 4.78 кв. м., находящ се в гр. Варна, м. „Свети Никола"
№ 91, бл. 2, УПИ XXXIX- 2106, кв. 50, страните не били положили необходимата
дължима грижа, изразяваща се в представяне на актуално удостоверение за вещни
тежести. Удостоверението за имот отразявало всички вписвания, отбелязвания и
заличавания за тежести и права към момента на изготвянето му, но не и за
по-късен момент. Същото било издадено на 20.02.2013 г., а сделката била
изповядана на 22.02.2013 г. поради което ищцовата стана не можела да черпи
права от собственото си противоправно поведение.
Твърди се също и че претендираната сума от 163 000 лв. се явявала неоснователна и недоказана и прекомерна, тъй като липсвали
доказателства за каквито и да било реално претърпени материални
вреди. Претендираното обезщетение надвишавало в
пъти цената на имота, видно от представените по делото нотариални актове. В нотариален акт № 39, том № I, per. № 1210, дело № 39 от 2013 г. за
покупко-продажба между В.Е.Т. и И. Т.Г., като цена на процесния имот била
посочена сумата от 62043,90лв., а И. Т.Г. и Т.П.Г. продали същия имот на М.Н.Н., за цена от 9 500 лв, видно от нотариален акт за покупко-продажба № 56, том , per. 6381, дело № 446 от 2015г.
В о.с.з. (с писмена молба) ответникът поддържа изцяло
описаната своя позиция по делото, като счита исковете за недоказани.
По същество моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори и е видно от приетия на л.10 от
началното дело документ, че на 15.08.2003г. с НА
№6/15.08.2003г., том IV, рег. №3983,
н.д. №606/2003г. на н-с при ВРС, вписан под № 132, том XLI, дело № 606/2003г. по описа на Служба по вписванията - гр.
Варна, В.Е.Т., с ЕГН********** *** придобил от „Планекс" ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Любен Каравелов" № 55, правото на собственост върху недвижим имот в
груб строеж, находящ се в град Варна,
Община Варна, Област Варненска, местност „Свети Никола" № 91, блок 2,
представляващ жилище С-15 на етаж 4 с площ от 63,30 квадратни метра, състоящо се от входно антре, баня, тоалет, една стая, дневна - трапезария с кухненски бокс и балкон, ведно с
принадлежащата му изба № 7 с площ от 4,78 квадратни
метра, както и 0,0455 ид.ч. от общите части на сградата,
ведно с 1/34 част от правото на собственост върху дворното място с площ от 890
квадратни метра, представляващо УПИ XXXIX-2106, квартал 50, по плана на 21
подрайон на град Варна, за продажна цена в размер на
18 800 щатски долара.
Няма спор и се потвърждава от приетите на л.58-63
от началното дело документи, че на 16.06.2006г. лицето Б.Г.Б. е поискало да
бъде вписана в АВп, СлВп-Варна, издадената в негова полза обезпечителна
заповед, издадена му по гр.д. №7/2006г. на ВРС срещу длъжника по заповедта ЕТ „Ел Си Би Си Лимитед - В.Т." - В.Е.Т., ЕГН**********, за заплащане
на сумата от 19800 лв. с правно основание
чл.128 КТ, представляващи неизплатени трудови възнаграждения от
ответника-работодател в полза на ищеца за периода 03.06.2003г. -05.06.2004г. по
трудов договор №4/03.06.2003г., чрез налагане на възбрана върху подробно
описания по-горе недвижим имот, собствен на ответника по
трудовото дело, придобит с НА
№6/15.08.2003г., том IV, рег. №3983,
н.д. №606/2003г. Молбата е била уважена и заповедта е била вписана в книгите по вписванията, водени от СлВп - Варна, на 16.06.2006г., под акт № 94, том II.
Не се спори и е видно от приетия на л.15 от
началното дело документ, че на
20.02.2013г. било издадено от Агенция по вписванията на РБ, чрез Служба
по вписванията – Варна, удостоверение изх. №2067/20.02.2013г. за това, че за
имот: жилище С-15 на етаж 4 с площ от 63.30 кв.м., ведно с принадлежащата му изба №7 с площ от 4.78 кв.м.,
находящи се в град Варна, община Варна, област Варненска, м-т „Свети Никола" № 91, блок 2, УПИ XXXIX-2106, кв.50, са
вписани единствено следните подлежащи на вписване обстоятелства, а именно
следните: 1/договор за доброволна делба от 20.05.2003г. и 2/ покупко-продажба от
15.08.2003г. Изрично е вписано, че за периода 19.02.2003г. – 19.02.2013г. са
налице само тези вписвания, отбелязвания и заличавания досежно тежести или права
върху този имот. Удостоверението е въз основа на също приложено по делото
заявление от 19.02.2013г. (л.65 от началното дело).
На л.68-82 от началното дело са приложени справки за
документ/акт по партидата на ЕТ „Ел Си Би Си Лимитед - В.Т." в
отношения с трети за делото лица и досежно трети за делото имоти, поради което
същите се приемат от съда за без пряко отношение към спора по делото.
Не се спори и е видно от приетия на л.12 от
началното дело документ, че с НА №39/22.02.2013г.,
том I, рег. №1210,
н.д. №39/2013г. на н-с при ВРС, който е вписан под №148, том VIII, дело № 1578/2013 по описа на Служба по вписванията - гр.
Варна, ищците И. и Т. Г. придобили от В.Е.Т., при условията на съпружеска
имуществена общност, правото на собственост върху
упоменатия по-горе недвижим имот: жилище №С-15, което представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2563.363.2.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна, община Варна, Област Варненска, с административен адрес: гр. Варна,
местност „Свети Никола" № 91, блок 2, с площ от 63,30 квадратни метра, ведно с
принадлежащото му избено помещение № 7 с площ от 4,78 квадратни метра и 1/34 идеална част от ПИ с
идентификатор 10135.2563.363, срещу продажна цена в размер на 61000 лв. За
изповядването на сделката е било изполвано и описаното вече удостоверение за
тежести от 20.02.2013г. от АВп.
Не се спори и е видно от приетия на л.16 от
началното дело документ, че с НА
№56/24.07.2015г., том I, рег. №1210,
н.д. №39/2013г. на н-с при ВРС, който е вписан под №68, том XLV, дело № 9440/2015г. по описа на Служба по вписванията - гр.
Варна, И. и Т. Г. продали подробно описания по-горе недвижим имот ведно със
съответните му идеални части от правото на собственост върху поземления имо, на третия ищец - М.Н., срещу продажна цена в размер на 9500лв., като Г. си запазили безвъзмездното и пожизнено право на ползване върху жилището.
Не се спори също и се потвърждава от приетите на
л.19-25 от началното дело преписи от съдебни актове, че: с Решение от 13.01.2007г. по ГД № 7/2006 на PC - Варна, е бил отхвърлен предявеният от Б.Г.Б. срещу ЕТ "Ел ес би си лимитид – В. Т.", представляван от собственика В.Е.Т. иск за заплащане на сумата от
19800 лв,, представляваща сбор от дължими и незаплатени трудови
възнаграждения за периода от 03.06.2003г. до 05.06.2004г., както и сумата от
6467,85 лв., претендирана като обезщетение за просрочие върху главницата за
периода от м. юни 2003г. до м. декември 2005г.; с Решение 919/02.07.2010 и допълващо Решение № 1469/30.11.2010г.,
постановени по ВДГ № 411 по описа на Окръжен съд - Варна за 2007г. било
отменено решение №137/12.01.2007г. по г.д.№7/2006г. на ВРС, IX състав в частта,
с която са отхвърлени предявените от Б.Г.Б. срещу ЕТ "Ел ес би си лимитид –
В. Т.", искове за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения по трудов
договор за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г., до размера на 16717,86 лв.,
както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главниците до
размера на 4421,40 лв., дължимо от първо число на месеца следващ месеца, за
който се дължи трудовото възнаграждение, на основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ,
а за разликата до търсените 19 800лв. – неплатени трудови възнаграждения и до 6467.85лв. – обезщетение за забава, решението на ВРС било потвърдено; че касационната жалба срещу решенията на ОС - Варна по ВГД № 411/2007г. не е била допусната до разглеждане по същество, по съображения, изложени в Определение № 1038/26.09.2011г. постановено по ГД № 550 по описа
на ВСК за 2010г.
На л.107-111 от началното дело са приложени и препис
от изп. лист от 26.01.2011г., издадено по цитираните дела по трудовия спор на Б.
Б. с ЕТ "Ел ес би си лимитид –
В. Т.", за неплатените трудови възнаграждения и лихвите върху тях; а също препис
от изп. лист от 02.11.2011г. за съдебните разноски по същото трудово дело пред
ВРС. Въз основа на тях и с оглед на издадената обезпечителна заповед по гр.д.
№7/2006г. на ВРС е било образувано изп. д. №454/2015г. на ЧСИ Даниела Петрова –
Янкова.
Не се спори още и че с постановление за възлагане от
21.12.2018г. (л.26-27 от началното дело), влязло в законна сила на 07.03.2019г.,
по същото изп. д. №454/2015г. на ЧСИ Д.П. – Я., за принудителното събиране на
задълженията на ЕТ „Ел Си Би Си Лимитед - В.Т."
- В.Е.Т., към Б.Г.Б.,
бил продаден с публична продан и възложен на купувача от нея К.К.възбраненият
още през 2006г. и исков апартамент №С-15 на
етаж 4, с площ 63.30 кв.м., състоящ се от входно антре, баня, тоалет, една стая, дневна - трапезария с кухненски бокс и балкон, ведно с
принадлежащата му изба №7 с площ от 4,78 кв.м., както и 0,0455 ид.ч. от общите части на сградата.
Заключението по приетата първа (пред ВАдмС) СОцЕ съдът
преценява за обективно и неоспорено. От него се изяснява, че към 07.03.2019г.
(датата на влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан)
средна пазарна стойност на процесното жилище №С-15 е 127 400лв., а на 1/34 ид.ч. от терена в който е
изградено е 4 700лв. Пазарната стойност само на запазеното от И. и Т. Г.
пожизнено право на ползване възлиза на 79 788лв., а на собствеността на М.Н.
(след намаляване със стойност на право на ползване) е 52 312лв.
Заключението по приетата втора (пред ВОС) СОцЕ съдът
преценява за обективно и неоспорено. От него се изяснява, че към 07.03.2019г.
(датата на влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан)
средна пазарна стойност на процесното жилище №С-15 е 129
300лв.,а на 1/34 ид.ч. от терена в който е изградено е 4 700лв. Пазарната
стойност само на запазеното от И. и Т. Г. пожизнено право на ползване възлиза
на 80 936лв., а на собствеността на М.Н. (след намаляване със стойност на право
на ползване) е 53 064лв.
Измежду
двете експертизи съдът дава приоритет на втората, тъй като тя е изслушана
непосредствено пред решаващия съдебен състав, в момент точно преди устните
състезания по делото, макар разликите между двете СОцЕ да са почти незначителни
спрямо общите стойности и интереса по дедлото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта и квалификацията: Съгласно задължителните за ВОС указания, дадени с Определение №16/21.04.2020г. на смесен
петчленен състав на Върховен касационен съд на РБ и Върховен
административен съд на РБ по гр.д №4/2020г. на ВКС, е указано изрично, че
предявеният иск „следва да се квалифицира по чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД и е в
компетентността на общите граждански съдилища“. В същия смисъл е и изготвеният
от съда доклад, като срещу него не са направени възражения от страните в тази
част. Ето защо ще следва да се приеме, че с оглед на дадените от смесения
петчленен състав на ВАС и ВКС задължителни указания към настоящия съд, предявените
искове са допустими, срещу надлежен ответник (по твърдения), с правно основание
чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, на деликтно основание, по общ исков ред, а не по
ЗОДОВ.
По тежестта и предпоставките: Уважаването на
предявените искове пред съда искове налага пълно и главно доказване от ищцовата
страна на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: деянието, което се изразява в действия или бездействия (вписването
на възбраната само по партидата на ЕТ,не и по тази на физическото лице, както и
съответното на това удостоверяване за липса на тежестви върху имота (№2067/20.02.2013г.); също (с оглед твърденията), че това деяние е
извършено от служители по КТ или по ЗДСл при ответника, а не и от съдии по
вписванията); противоправността на деянието (нарушаването с тези
вписване и удостоверяване на твърдяните от ищеца нормативи);
вредата (в посочените вид и размер); причинната връзка между деяние и вреда;
вредата да е причинена вследствие на неизпълнение (с действия или бездействие) на
задължение, вменено по закон на ответника и на неговите служители; както и вината
на извършителите (служители на ответника по КТ или по ЗДСл, а не на съдии по вписванията по
ЗСВ).
В процесуална тежест на ответната
страна е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си – че е положил необходимата грижа и е изпълнил нормативните си
задължения; че евентуалното неизпълнение се е дължало на извинителни технически
причини; че евентуално щетата следва да се определи по сочения от ответника
начин и в сочените от него размери.
По доказаността на исковете: Като начало следва да се отбележи,
че по делото няма спор относно фактическите обстоятелства, въведени от ищците,
и които са подробно описани от съда в предходната част от решението, с оглед на
което съдът не намира за нужно да я преповтаря отново. Всъщност спорът по делото
е правен и е за отговорността на ответника АВп по чл.49 ЗЗД спрямо ищците, при
изяснената фактическа ситуация. По него съдът намира следното:
На първо място съдът по принцип
споделя аргументите за единността на правната същност на физическото лице – търговец.
Едноличният
търговец, като правен субект, представлява физическо лице, което притежава
освен и заедно с гражданската си правоспособност и допълваща търговска такава,
изразяваща се в потенциалната възможност да осъществява търговска дейност по
занятие по смисъла на чл.1 от ТЗ. Касае се несъмнено за един и същ правен
субект, но с разширена правосубектност. А практическите аспекти на това са
множество, например че при дерегистрация на ЕТ в процеса не настъпва
правоприемство с ФЛ по реда на чл.227 ГПК; че ФЛ не може да обезпечава
задължения на ЕТ (само да обезпечава себе си);че ФЛ отговаря с цялото си
имущество за дългове на същото, настъпили в резултат търговската му дейност
като ЕТ, включително и след загуба на търговското му качество; че ФЛ не може да
сключва сделки със себе си, като ЕТ (освен по правилата за договаряне сам със
себе си); че ФЛ не може да встъпва или да бъде привличано като трето лице в
производство, в което участва като страна едноличният търговец и обратно; и
много други. Това от своя страна налага всички подлежащи на вписване в АВп,
както и в други публични регистри, данни за физическото лице – тъговец, да
бъдат отразени по всички партиди и регистри, водени за него. Било автоматично,
било ръчно. Дали те ще се водят отделно за ФЛ и за ЕТ или общо,е без значение,
защото важното и задължителното е данните да се отразяват законосъобразно във
всеки такъв регистър или партида, тъй като се касае за един и същ правен
субект. На това основание напълно се споделя оплакването на ищците, че обособяването на две отделни персонални партиди от АВп (за едноличния търговец и отделно за физическото лице) е несъответно
на закона и предпоставя
удостоверяване на неверни или непълни
обстоятелства впоследствие, както в случая. Дори обаче да се налага (по технически
причини, целесъобразност или други) воденето на отделни партиди, данните в тях
следва да бъдат идентични, именно с оглед на обсъдената същност на ЕТ и
последиците от различните вписвания по тях.
От горното следва, че невписвайки
обезпечителната възбрана от 2006г. връху процесния имот по партидите и на ЕТ и
на ФЛ, било допуснато нарушение и то довело до подобно такова и при
последващото удостоверяване на данни на 20.02.2013г. В удостоверение с изх. №2067/20.02.2013г. са вписани, единствено подлежащите на вписване обстоятелства, а
именно: 1/договор за доброволна делба от 20.05.2003г. и 2/ покупко-продажба от
15.08.2003г., като изрично е записано, че за периода 19.02.2003г. –
19.02.2013г. са налице само тези вписвания, отбелязвания и заличавания досежно
тежести или права върху този имот. Което очевидно не отговаря на истината, след
като още 16.06.2006г. лицето Б.Г.Б. е поискало да бъде вписана в АВп,
СлВп-Варна, издадената в негова полза обезпечителна заповед, издадена му по
гр.д. №7/2006г. на ВРС срещу длъжника по заповедта ЕТ „Ел Си Би Си Лимитед - В.Т." - В.Е.Т., ЕГН**********, която
молба е уважена и заповедта е била вписана в книгите по вписванията, водени от СлВп - Варна, на 16.06.2006г., под акт № 94, том II.
Неотразяването на това в удостоверение изх. №2067/20.02.2013г. е незаконосъобразно, защото съобразно чл.47 ПВп в удостоверението, което се издава за
определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за
тежести и права върху него или се удостоверява, че такива няма; ако то е за
определен период в него се отразяват вписванията, отбелязванията и
заличаванията за тежести за съответния период (чл.48 ПВп), които изисквания не
са спазени в случая.
Следващият спорен между страните
въпрос е относно отговорните лица за вписаните данни в удостоверение с изх. №2067/20.02.2013г. Съобразно чл.49 от ПВп при несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените
удостоверения, се взема предвид това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите,
произтичащи от неточностите в издадени удостоверения и преписи. Актуалната съдебна практика по приложение на този
текст (Определение №571/11.07.2019г. по
гр.д. №1004/2019г., 3-то ГО на ВКС; Определение №761/19.06.2013г. по гр.д. №1720/2013г.,
3-то ГО на ВКС; арг. и от Определение №30/28.10.2016г. по гр.д. №17/2016г.,
5-то ГО на ВКС), които са постановени по чл.288 ГПК по приложението на чл.49
ПВп; и други) приема, че в случаите на издадени неверни удостоверения
относно данните, подлежащи на вписване в АВп, отговорността е на Агенцията по
вписванията, независимо от опосредяване издаването на документа от съдия по
вписванията. Приема се, че се касае за специална деликтна отговорност,
материално легитимираният по която субект е изрично предвиден с нормата. Приема
се, че се касае за особена функционална отговорност на АВп, за което
свидетелствал и устройственият й статут, като изпълнителна агенция към
Министъра на правосъдието. Приема се и че за неверни удостоверения съдиите по
вписванията не носели отговорност, защото нямали уредено в ПВп задължение да
извършват проверки по книгите за вписвания. Поради това и Министерството на
правосъдието не носи същата отговорност, възложена с ПВп на АВп. При така
приетото в актуалната и трайна практика на ВКС на РБ следва отговорността на
ответника по делото Агенция по вписванията на РБ да се приеме за доказана, с
оглед на приетото по-горе по приложението на материалния закон относно вписването
на данни спрямо ЕТ и ФЛ в АВп и съдържанието на процесното удостоверение №2067/20.02.2013г.
По въпроса
за вредите съдът преценява факта на настъпването им за доказан. След като се
изясни и няма спор, че на 22.02.2013г., тоест два дни след удостоверение №2067/20.02.2013г., И. и Т. Г. са закупили от
собственика на възбранения имот В.Т. жилището;
след като на 24.07.2015г. И. и Т. Г. са продали
на М.Н. имота и са запазили вещното ползване върху него; след
като с влязло в законна сила на
07.03.2019г. постановление за възлагане по изп. д. №20157110400454 на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, апартаментът е бил възложен на купувача по публичната продан Кристиян Н. Киров; и след
като няма съмнение, че след вписаната през 2006г. възбрана върху жилището
последващите продажби са непротивопоставими на купувача от публичната продан, то
несъмнено има и претъряни от ищците Г. и Н. вреди.
По въпроса
за причинната вързка между вредите и деянието по чл.49 от ПВп съдът намира, че
както вече се посочи удостоверение №2067/20.02.2013г. е издадено два дни преди закупуване от И. и Т. Г. на жилището, чрез НА №39/22.02.2013г. Тъй като в края на този НА е
вписано, че за издаването му е послужило и представено пред нотариуса
удостоверение №2067/20.02.2013г., тоест че
последното е било сред документите, послужили за основание да бъде изповядана
сделката от нотариуса и за основание за формиране крайната воля на страните по
сделката за сключването й, съдът приема че е налице причинна пряка връзка между
удостоверението от АВп и сделката, респ. последващото отпадане на вещния й
ефект за ищците Г.. Наистина по правило следва в деня на изповядване на
сделката да бъде издадено актуално удостоверение за липса на тежести, но в
конкретиката на случая съдът преценява разминаването от два дни за
несъществено. Още повече, че за тези само два дни не са налице настъпили нови
обстоятелства, които евентуално да биха променили вписаните данни. Не се касае
и за значителен период, който да индикира неполагането на дължимата грижа и
внимание от купувачите Г.. Ето защо спрямо тях съдът приема причинната връзка
за доказана.
Не такова е становището на съдебния
състав обаче досежно втората по ред
прехвърлителна сделка е различно. Тя е отразена в НА
№56/24.07.2015г. и следователно датира почти две години и половина след
издаване на спорното удостоверение №2067/20.02.2013г.
Следователно при изповядването й изобщо не е било представено валидно и
действащо удостоверение за липса на тежест върху имота. Изготвената и представена
по делото справка от 24.07.2015г. не е достатъчна в този смисъл, тъй като няма
удостоверително действие, а това е така, защото съобразно чл.39, ал.2 ПВп (в
сила от 07.11.2014г. и приложима към 24.07.2015г.) справките по партидите за
имотите имат само помощен характер и се правят само за да се утанови описанието
на имота. Следователно справките не са с идентично свидетелстващо действие и
характер с удостоверенията по ПВп, по отношение на вписаните или не тежести
върху недвижимите имоти. Ето защо и при липсата на какъвто и да е
удостоверителен документ от АВп, който да е издаден непосредствено преди или в
минимален разуме срок преди нея, не може да се ангажира отговорността на АВп за
последиците от сделката. Както с оглед липсата на причинна връзка между действията
през 2013г. със сделката през 2015г., така и поради липса на вина на
служителите на ответника, налична към 2015г. Което налага отхвърляне на иска на
ищцата М.Н..
Относно размера на вредите на ищците
И. и Т. Г. и относно подлежащата на уважаване част от иска им: По
общите правила на чл.45 ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане се определя
според стойността на притежаваното от ищеца, но увредено от ответника,
имуществено благо, като се отчита вида и степента на увреждане. А определящ е
моментът на извършване или на довършване на целия деликтния сътав. Съгласно
чл.401 ГПК вписаната възбрана, наложена като обезпечение на иск, произвежда
действието по чл.451-453 ГПК, а според чл.452, ал.1 ГПК извършените от длъжника
след възбраната действия на разпореждане с вещта са недействителни спрямо
кредитора. Касае се за относителна недействителност на разпоредителните за след
възбраната действия от длъжника. Целта е спрямо взискателя (ищеца по
обезпечението) вещта да остане в патримониума на длъжника, за да може да бъде
обект на принудително изпълнение. От което следва, че спрямо третите лица сделките
на разпореждане от длъжника след възбраната са валидни, но на осн. чл.496, ал.2 ГПК правата, които те придобият върху имота, са непротивопоставими на купувача
от публичната продан, ако не са противопоставими на взискателя. Или по друг
начин казано след публичната продан имотът се придобива от купувача, а третото
лице – приобретател след възбраната губи собствеността си. Поради това точно тогава
за последното възниква вредата и точно тогава се завършва и съставът на
непозволеното увреждане. Защото теоретично е възможно макар да има деяние,
вреди така и да не настъпят (публична продан да няма), като в този случай няма
да има и деликтен състав. По тези причини съдът приема, че вредата следва да се
съизмери с пазарната стойност на вещното право върху имота към влизане в сила
на постановлението за възлагане – 07.03.2019г., но с оглед на ограничения му
характер. Или стойността на „правото на ползване“, определена от вещото лице по
втората СОцЕ – 80 936.00лв. Настоящият състав поддържа разбирането, че в
подобни случаи така определената вреда следва да се редуцира с получените след
публичната продан суми, останали след като е удовлетворен взискателят и ЧСИ (за
разноски), ако такива има, защото следва те да се върнат на собственика на
обременения имот. Доколкото обаче липсва в случая каквото и да било въведено от
ответника възражение в този смисъл (а то следва да се въведе от него, а не да
се издирва служебно, защото се свързва с въвеждане на положителни за ответника
факти и твърдения, подлежащи след това на доказване от него) то този въпрос не
следва да се разглежда по делото. Общото оспорване за „прекомерност на размера“
предявения иск, при горните данни, не може да послужи за намаляването му.
Ето защо в заключение съдът
преценява, че исковете на ищците И. и Т. Г. са
доказани по основание, а по размер до 80 936.00лв., до който следва да се
уважат и съответно да се отхвърлят за горницата до 81 500лв. По арг. от
чл.21, ал.1 и ал.3 СК сумата следва да се присъди солидарно на ищците, с оглед
презюмирания и неоспорен характер на загубените права на СИО.
По мотивираните по-горе прични
(липса на причинна връзка на деяние от 2013г. със сделката от 2015г.; липса на
вина в служители на ответника относно същите обстоятелства; както и косвено
недоказана дължима грижа от ищцата с оглед сделката от 2015г.;) искът на М.Н.
следва да се отхвърли.
По разноските: Предвид изхода
по спора и посоченото в горния абзац, на осн. чл.78, ал.3 ГПК М.Н.
следва да заплати на ответника 1/3 част от сторените от него разноски по делото
(тъй като по правило отговорността за разноски в процеса е разделна), а именно
сумата 100.00лв. (1/3 от общо 300лв. юк хонорар, определен по чл.78, ал.8 ГПК
вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба ПП).
Предвид изхода по спора на осн.
чл.78, ал.1 ГПК на И.и Т. Г. следва да
бъдат присъдени 2/3 части от сторените от тримата ищци разноски по делото (д.такси
и депозити вещи лица – общо 7160лв., а за 2/3ч. – 4773.32лв.), както и отделно
платеният само от Г. адв. хонорар (2500лв., възражение за прекомерността на
който изобщо не се споделя, защото сумата не надвишава минималната по Наредба) но
сборът от тези суми – съизмерен с уважената част от интереса по исковете им. Или
в заключение на тези ищци се следва сумата за разноски от общо 7222.98лв.
Предвид изхода по спора на осн.
чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди припадащата се част от сумата
200лв. (2/3ч. от общо 300.00лв. юк хонорар, определен по
чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба ПП), но която част е съразмерена
с отхвърлената част от интереса по исковете срещу И.и Т. Г.. Или в заключение на ответника се следват 1.38лв.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на ищцата М.Н.Н., ЕГН**********, с адрес: ***, за осъждане на отв. Агенция по Вписванията на РБ, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Елисавета
Багряна“ №20, представлявана от изпълнителния директор Габриела Козарева, за заплащане на сумата 81 500лв. /осемдесет и една хиляди
и петстотин лева/, представляващи
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, поради невярно удостоверяване в удостоверение
с изх. №2067/20.02.2013г. на Службата по вписванията – Варна, равняващи се на
стойността на изгубената от нея, вследствие на удостоверението и след това на
публичната продан, собственост върху жилище С-15 на етаж 4 с площ 63.30 кв.м., в
гр. Варна, с идентификатор 10135.2563.363.2.15, заедно с прилежащото му избено
помещение, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на исковата молба – 22.07.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр чл.49 от ПВп.
ОСЪЖДА
отв. Агенция по Вписванията
на РБ, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Елисавета Багряна“ №20, представлявана от изпълнителния директор Габриела
Козарева, да заплати на ищците И.Т.Г.,
ЕГН**********, с адрес: ***; Т.П.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, солидарно сумата 80 936лв. /осемдесет хиляди и деветстотин тридесет и шест лева/
представляваща обезщетение за претърпени
от тези ищци имуществени вреди
поради невярно удостоверяване в
удостоверение с изх. №2067/20.02.2013г. на Службата по вписванията – гр. Варна,
равняващи се на стойността на изгубенотоот тях, вследствие на удостоверението и
след това на публичната продан,вещно право на ползване върху жилище С-15 на етаж 4 с площ 63.30 кв.м., в
гр. Варна, с идентификатор 10135.2563.363.2.15, заедно с прилежащото избено
помещение, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на исковата молба – 22.07.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
тези искове за разликата над 80 936лв. до 81 500лв., на осн. чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр чл.49 от ПВп.
ОСЪЖДА М.Н.Н.,
ЕГН**********, да заплати на Агенция
по Вписванията на РБ, сумата 100.00лв.
– 1/3 част от общо 300лв. юк хонорар на ответника по делото, определен по
чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба ПП, на осн. чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА
Агенция по Вписванията на РБ, да заплати
на Иван Т.Г., ЕГН**********, и на Т.П.Г., ЕГН**********,
сумата 7222.98лв. – сторени от тях
разноски по делото, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Иван
Т.Г., ЕГН********** и Т.П.Г., ЕГН**********, да заплатят на Агенция по Вписванията
на РБ сумата 1.38лв. – припадаща се
част от определените от съда разноски за юк хонорар в производството спрямо
тези ищци, на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:…………