Решение по дело №10/2020 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 септември 2020 г.
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20201710200010
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      

гр. Брезник, 18.09.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 14.08.2020г., IІ-ри състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № ** по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № **-******* от 02.12.2019 г. на Директор Д "ИТ", гр. Перник, на „Съркъл В енд Д“ ООД, ЕИК ********* представлявано от В.Г.- управител, е наложена имуществена санкция, в размер 1800 лв., на основание чл. 416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ, за това, че при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на място на 28.10.2019г. в обект на контрол– „кафе – аперитив *********“, находящ се в гр. Брезник, ул. „*********“ № **, стопанисван от  „Съркъл В енд Д“ ООД, ЕИК *********, при проверка по документи в сградата на Д "ИТ" в гр. Перник, се установило, че „Съркъл В енд Д“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г.Й.Л., ЕГН:********** на длъжност „барман“ Лицето е заварено да полага труд на горепосочения обект на длъжност „барман“ на 28.10.2019г. в 14.12 часа. Към момента на извършване на нарушението лицето е непълнолетно /няма навършени 18 години/. Г.Й.Л. собственоръчно и в присъствието и на главен инспектор инж. Е.А.Т. декларира, че работи като „барман“ в горепосочения обект от „20.10.19г.“, с определено работно време, работно място, почивни дни и трудово възнаграждение. До приключването на проверката на 31.10.2019г. работодателят не представи никакви документи, касаещи трудови правоотношения с Г.Й.Л., както и разрешение от Инспекция по труда за наемане на работа на непълнолетно лице - нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „Съркъл В енд Д“ ООД, чрез пълномощника - адв. П.В., с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че вмененото нарушение не е извършено, и че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, тъй като соченото в материалите по административнонаказателната преписка лице е било посетител във заведението, а не е предоставяло работна сила, и между него и ЮЛ не е имало трудово-правна обвързаност.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

Брезнишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 28.10.2019 г., свидетелите В.В.П. ***, и Е.А.Т.- гл. инспектор в Д "ИТ" гр. Перник, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – „кафе – аперитив *********“, находящ се в гр. Брезник, ул. „*********“ № **, стопанисван от  „Съркъл В енд Д“ ООД, ЕИК *********. При отиването си установили, че заведението работи, имало посетители, които били клиенти на заведението. В кафенето, заварили лицето Г.Л. която стояла зад бара. Въз основа на първоначално получените данни от свидетелката, че няма трудов договор, на основание правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, контролните органи изискали от нея да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В тази насока й предоставили декларация, която била попълнена лично от лицето. В нея Л. освен личните си данни, вписала, че работи в „Съркъл В енд Д“ ООД - „кафе – аперитив“ от 20.10.2019г, посочвайки длъжност /"барман"/ и работно време. Попълнила графите относно почивни дни и почивки в рамките на работния ден, а срещу записа в бланката "трудово възнаграждение" вписала 20 лева, и декларирала, че няма сключен писмен трудов договор. В хода на проверката на инспекторите не били предоставени трудовите досиета на работниците, поради което до собственика била оставена призовка да се яви на 31.10.2019 г. в Д "ИТ", гр. Перник и да представи допълнителни документи необходими за финализиране на проверката, вкл. трудовите досиета на работниците - трудови договори, справки за регистрация в ТД на НАП, заповеди за прекратяване на правоотношения, ведомости за заплати и др.

Междувременно, преглеждайки попълнената декларация от лицето инспекторите констатирали, че Г.Л. не е навършила 18 години. По този повод извършили служебна справка в регистрите на Д"ИТ", при която установили, че по отношение на това лице не е подавано искане от работодателя за разрешение за наемането му на работа, респ. такова разрешение не е издавано.

При явяването на управителя на „Съркъл В енд Д“ ООД в Д "ИТ“ гр. Перник, документи в тази насока също не били представени, липсвал и трудов договор за наемането на лицето на работа.

Въз основа на констатациите си на място и проверените документи, обективирани в протокол за извършена проверка, връчен на 31.10.2019 г., контролните органи приели, че работодателят е извършил нарушение на чл. 303, ал.3 от КТ, тъй като е приел на работа непълнолетно лице, ненавършило 18 години, без разрешение на Инспекцията по труда. Въз основа на този извод образували административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № **-******* от 06.11.2019 г. На същата дата актът бил предявен на управителя на дружеството – В.Г. за запознаване и подписване, при което същият не вписал обяснения и възражения срещу констатациите на инспекторите.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени такива.

Впоследствие, на 02.12.2019 г., след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ ангажирал административнонаказателна отговорност на работодателя – „Съркъл В енд Д“ ООД за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 3, налагайки имуществена санкция в размер 1800 лв..

 

 

 

 

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: съставеният АУАН № **-******* от 06.11.2019 г., заверени копия на: протокол за извършена проверка, връчен на 31.10.2019 г., декларация по чл. 402, ал.1, т.3 КТ, заповед № 1269 от 18.12.2017 г. и № 3-0035/29.01.2014 г. на Изпълнителен директор ИА "ГИТ" - София, както и показанията на свидетелите В.В.П., Е.А.Т., Г.Й.Л. и Д.В.М..

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният вследствие извършената проверка от инспекторите към Д "ИТ" Перник акт за установяване на административно нарушение от 06.11.2019 г., и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура, поради което и делото следва да се разгледа по същество.

Възраженията в тази насока не са направени и от страна на жалбоподателя.

По същество:

Основното възражение от страна на жалбоподателя, е по съществото на спора и се свежда до това, че при извършване на проверката от инспекторите при Д "ИТ" непълнолетната Г.Л. не е била в трудово-правни отношения с „Съркъл В енд Д“ ООД, а като редовен посетител на „кафе – аперитив“ и отношенията си с приятелка, която работела в заведението, е заварена в момент, в който стоейки зад бара, сама си е приготвяла напитка, каквато практика е била установена в обекта за редовните посетители на кафето. Поддържа се, че събраните доказателства са оценени неправилно от актосъставителя и наказващия орган, в резултат на което са формирали необоснован и незаконосъобразен от материално-правна страна извод за наличие на фактическо трудово правоотношение, несъобразено с изискванията в чл. 303 от КТ, гарантиращи специална закрила на непълнолетните работници и служители.

Преценявайки направеното възражение и изложените правни доводи в негова подкрепа, съдът го намира за основателно, по следните съображения:

Изводът си за осъществяване на административнонаказателния състав по чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 303, ал.3 от КТ, актосъставителят е формирал въз основа на обстоятелството, че при извършване на проверката в посочения обект инспекторите при Д "ИТ" са заварили лице, стоящо зад бара, относно което не е представен трудов договор, както и разрешение от ИТ за приемането му на работа. Основавайки се на попълнената от лицето трудова справка, приели, че лицето е прието на работа в нарушение на изискванията на чл. 303, ал. 3 от КТ - без разрешение от Инспекцията по труда.

Процедурата за условията и реда за даване на разрешение по чл. 303, ал.3 от КТ, гарантираща спазването на особените изисквания за допускане до участие на подрастващите в трудови правоотношения е уредена в НАРЕДБА № 6 от 24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години. Същата простира своето действие върху всички работодатели, които наемат на работа по трудов договор работници и служители, неневършили 18-годишна възраст, и съответно се прилага за лица, ненавършили 18 години, които работят по трудови правоотношения, и са чираци по Закона за занаятите /чл. 2, ал.1 от наредбата/. От това следва, че извършване на нарушение по чл. 303, ал.3 от КТ, респ. реализиране на административнонаказателна отговорност за токова се предоставя от несъмнен извод за това, че между страните съществува трудово-правна връзка - обективирана в писмен трудов договор или без наличието на сключен такъв, доколкото съществуват и фактически трудови правоотношения, които КТ признава. Т.е., необходимо е по безспорен начин да е установено предоставяне на работна сила, а за да бъде обоснована такава констатация, същата следва да почива на достатъчно сериозна основа, така че да не буди никакво съмнение, че установеното на място фактическо положение сочи за наличие на елементите на отношения по предоставяне на работна сила.

Въз основа на събрания в казуса доказателствена материал подобен извод не може да се формира.

Видно от съдържанието на издаденото наказателно постановление, изводът си за конкретното нарушение АНО е изградил на базата на протокола за проверка и попълнената и подписана от Г.Л. декларация, както и въз основа на обстоятелството, че в хода на документалната проверка доказателства за трудово-правна обвързаност и разрешение на ИТ не са представени от управителя. Последното обаче, е тълкувано превратно от АНО, тъй като няма данни последният въобще да е твърдял, че констатацията на инспекторите за липса на трудов договор и разрешение на ИТ не съответства на действителността. Напротив - позицията му, изводима от показанията на разпитаните свидетели /"Категорична съм, че Г.Л. не работеше в заведението..." - свид. М./, и от доводите в жалбата срещу наказателното постановление е ясна и последователна и се свежда до твърдение, че изискванията на Кодекса на труда не са нарушени, тъй като отношения, свързани с предоставяне на работна сила помежду им не е имало.

След като записванията в декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 КТ са били оспорени от жалбоподателя, който е отрекъл наличието на отношения със соченото като работник лице, актосъставителят, респ. АНО е следвало да съберат или да инициират събирането на допълнителни доказателства, така, че да изяснят противоречивите данни, за да се докаже обвинението предявено на правонарушителя с акта по категоричен и несъмнен начин. Преди произнасянето си, решавайки въпросите по чл. 53 от ЗАНН АНО е можел да извърши допълнително разследване по спорните факти, имал е възможност да събере и други относими към казуса доказателства и въз основа съвкупен анализ на същите да извърши обективна преценка на установените факти. Проявена активност в тази насока би дала възможност за прецизна преценка основателността на възраженията, и би предопределила развитието на производството - издаване на наказателно постановление при условията на чл. 53 от ЗАНН или прекратяване на преписката с мотивирана резолюция в случаите на чл. 54 от с.з.

Неупражняването на горната възможност от АНО е причина за достигането до необоснован и незаконосъобразен извод за наличие на извършено нарушение.

Както се посочи, доказването на последното се е ограничило с попълнената от свид. Г.Л. декларация, а това е довело до липса на задълбочено, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелствата по случая, следствие от което са неправилните изводи за фактите и правото.

Съдът счита, че значението на попълнената от Г.Л. декларация е преувеличено, тъй като на записванията в нея /при това, тълкувани едностранчиво/, е придадена тежест, каквато не биха могли да имат в процеса на доказване. Декларацията би могла да се ползва само като насока или допълнителен аргумент в подкрепа на извода за нарушение, не и като основно доказателство, както е станало в случая. Записванията в нея са ползвани напълно избирателно от контролните органи и са тълкувани превратно, тъй като извън декларираното в полза на извода им за възникнало трудово правоотношение - че работи в обекта от 20.10.2019 г. като барман, са пренебрегнали всички други записи в бланката в противоположна посока – наблюдава се задрасквания в графата от кога работи, което навежда на довода, че същата е писана под диктовка на проверяващите. На фона на тези записи, очевидно е, че Л. обективно не е можела да попълни съдържанието на декларацията поради това, че въобще не е била наясно с условията, при които наетия на длъжност "барман" е работил в обекта, а това е показателно за непричастност на същата към посочената дейност.

Показанията на свид. В.В.П. и Е.А.Т. категорично не са достатъчни за извод в противоположна посока. Установеното от тях обстоятелство - че непълнолетното лице се е намирало в обекта и е стояло зад бара, което жалбоподателят не оспорва, не са достатъчни за формиране на извод, че е престирало работна сила. Липсват данни Л. фактически да е приготвяла напитка за клиент, тъй като инспекторите не установяват около бара да е имало други лица, напротив - свидетелят М. посочва: "Имаше много хора и аз влезнах в кухнята да си взема поръчките и се забавих и помолих Г. да застане зад бара да ми запази оборота, касата". При тези обстоятелства, позицията на жалбоподателя изложена в жалбата му не може да се отхвърли като недостоверна. Самото присъствие на едно лице в обект и на място, на които обичайно се полага труд, не го прави работник по смисъла на трудовото законодателство. За да се приеме, че непълнолетната е престирала работна сила, следва безспорно да е доказано наличието на трудово отношение между нея и сочения като неин работодател – „Съркъл В енд Д“ ООД, със същностните елементи на този вид правоотношения, а именно: предоставяне на работна сила за изпълнение на определен вид работа при определено работно време и място, при регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу договорено трудово възнаграждение. В настоящото производство убедителни доказателства за съществуването на отношения с такъв характер между страните по твърдяното правоотношение не са събрани, а доказателствената тежест пада върху административнонаказващия орган.

Отделно от това, не е възможно и е неприемливо след извършена една инцидентна проверка, при липсата на други обективни данни и без събиране на допълнителни доказателства, инспекторите при Д "ИТ" – гр. Перник да стигнат до несъмнен извод, че става въпрос за престиране на работна сила, при условията регламентирани в КТ, което да е изисквало разрешение от ИТ по чл. 303, ал.3 от КТ.

Като краен извод се налага, че от въззиваемата страна не са ангажирани категорични доказателства, въз основа на които съдът да формира несъмнен извод за нарушаване на нормата на чл. 303, ал.3 от КТ от страна на привлечения към административнонаказателна отговорност субект - „Съркъл В енд Д“ ООД.

Горните съображения обосновават извод за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление**-******* от 02.12.2019 г. на Директор Д "ИТ", гр. Перник, с което наСъркъл В енд Д“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********************, представлявано от В.Г.- управител е наложена имуществена санкция, в размер 1800.00 лв., на основание чл. 416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от връчването.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: