Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Перник, 04.07.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на десети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 210 по описа за
2022 година на Административен съд-Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.С.Н., с адрес: *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000273 от
30.04.2022 година, издадена от Н.В.Н. - мл. автоконтрольор при ОД на МВР-
Перник, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно
спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца“.
В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е извършил
никакво нарушение на ЗДвП, а евентуално такова може да е извършено от М.П..
Иска съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.
В проведено на
10.06.2022 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява
лично. Поддържа жалбата и иска да се уважи.
Ответникът по
жалбата-Н.В.Н., мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник, редовно призован не се явява и не изпраща представител в
проведеното на 10.06.2022 година съдебно заседание.
Административен съд-Перник, в настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 1 от ГПК, във вр.с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По фактите:
На 30.04.2022 година Р.С.Е., командир на отделение при ОД на МВР-Перник, Сектор
„Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля Н.В.Н. е съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 615609 /лист 12/ на М.Н.П.,
за това, че на 30.04.2022 година в 19:00 часа в гр. Перник, ул. „Петко
Каравелов“ в посока на движение от ул. „Кракра“ към ул. „Г.С.Раковски“
управлява лек автомобил Ауди ****, с рег. ****, собственост на П.Н. ***, като
пред Хотел „Струма“ и след това пред бл. 6 не използва пътя отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,
като извършва демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на
двигателя на автомобила, с приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и в
дясно по посоката му на движение, с което създава опасност за останалите
участници в движението. Съставеният АУАН е за констатирано нарушение на
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства Контролен Талон ****и СР на МПС ****.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1158-000273 от 30.04.2022 година, издадена от Н.В.Н.
- мл. автоконтрольор към ОД на МВР-Перник, Сектор „Пътна полиция“ на основание
чл. 171, т. 2, б. “м“ е наложена принудителна административна мярка „временно
спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца“, тъй като
П.С.Н. с ЕГН: **********, като собственик на лек автомобил Ауди ****, с рег. ****е
предоставил управлението на автомобила на водача Р.Н.П., който е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП.
От Справка за собственост по данни на МПС /лист 27/ е
видно, че процесният лек автомобил е собственост П.С.Н..
Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. /лист 32/, издадена от Директора
на ОД на МВР-Перник, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР са определени лицата, които да издават
принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност, между които лица в т. 1.8 са младши автоконтрольорите от сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Перник.
От
Удостоверение УРИ № 313р-8774 от
03.06.2022 година /лист 33/ е видно, че
издателят на заповедта заема длъжност младши автоконтрольор
към сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Перник.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт на основание чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол акт и е депозирана пред компетентния съд. Същата е процесуално
допустима и ще се разгледа по същество.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт-Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В
конкретния случай със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година директорът на ОД
на МВР-Перник е оправомощил полицейските инспектори, командирите на отделения и
младшите автоконтрольори от сектор “ПП“ в отдел „ОП“ при ОД на МВР-Перник да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на
Глава шеста от ЗДвП. От Удостоверение № УРИ 313р-8774 от 03.06.2022 година
/лист 33/ е видно, че към датата на издаване на ЗППАМ, Н.В.Н. е изпълнявал
длъжността мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, Сектор „Пътна полиция“. Следователно
заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен административен орган и не са
налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е в писменна форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Мотивирана
е, като мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на
административно нарушение, на който се позовава. Не са налице основания за отмяна по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да се преценят за съществени и само на това основание същата да
се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че така оспорената заповед не е издадена в
нарушение на материалния закон. Обосновавайки се с констатациите в съставения
АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171,
т. 2, б. “м“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка, а
именно временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3
месеца, за това, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на процесния
лек автомобил е предоставил същият за управление на водач, който е нарушил
разпоредбата на чл. 104Б,т. 2 от ЗДвП, а именно използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари.
В конкретният случай формално са изпълнени
всички предпоставки за прилагане на мярката, защото законодателят е предвидил
временно спиране от движение на пътното превозно средство, в случай, че
собственик допуска, организира или предоставя управление на моторно превозно
средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени
за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Двата елемента на
фактическия състав на мярката са: неправомерно
управление на
моторно превозно средство от собственик или от трето лице по някои от
посочените начини и адресатът на мярката да е собственик на
управляваното МПС. В случая тези предпоставки са налице, а
аргументите на настоящият съдебен състав в този случай са следните: на първо
място, от представената по делото административна преписка и по-конкретно, от
приложената Справка за собственост по идентификация на МПС /лист 27/ се
установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят се явява собственик на
процесното МПС. На следващо място същият е предоставил за управление автомобил,
който е негова собственост, като това също е безспорен факт и не се отрича от
него в депозираната пред съда жалба. Налице е неправомерно управление на МПС от
водача, изразяващо се в използване на пътя не по предназначение за превоз на хора и
товари, посредством извършване на демонстративни
маневри, за което е съставен АУАН. Предоставянето на автомобила
на водача, явяващ се нарушител, като сочената от него цел за това е да отиде и закупи автомобилни
части и аксесоари се приема за защитна теза, недоказана в хода на съдебното
производство. От тази гл.т., съдът трябва да отбележи, че ПАМ като вид държавна
принуда не е наказание, поради което и въпросът за наличието на вина не е в
основата на хипотезата на приложимата нормативна разпоредба. Предвид различният
вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с наказателно
постановление за същото деяние, тя е самостоятелен вид държавна принуда, която
се реализира от органа при наличие на нормативно предвидени предпоставки, а
сред тях не е наличието на виновно поведение на адресата. Вината, би била
задължителен елемент, но от състава на административнонаказателната
отговорност, какъвто облаче не е настоящият случай. В тази насока доводите на
жалбоподателят, че не той е извършител на нарушението и че не е налице влязло в
сила наказателно постановление за извършеното нарушение са неоснователни.
Адресат на мярката
по чл. 171, т. 2, б.“м“ от ЗДвП може да бъде само лице, изрично визирано в
правната норма, т.е. субектът по отношение, на който законодателят изрично е
посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е
собственикът на МПС, а в случая жалбоподателят.
Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би
могло да бъде законодателно ограничено по изключение, в случаите, когато следва
да бъдат охранени особено важни обществени интереси, каквито без съмнение са
осигуряването на безопасността на движение по пътищата и животът и здравето на
останалите участници в движението. Възможността за ограничаване на правото на
собственост и правото на свободно придвижване е залегнал в чл. 17, ал. 5 и чл. 35,
ал. 1 от КРБ и е приложима, когато следва да бъдат защитени националната
сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респективно
да бъдат задоволени особено важни държавни или обществени интереси.
Следователно законодателно установения превес на обществените интереси спрямо
личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на
действащия правов ред. Поради това, при наличие на такъв случая личният интерес
на собственика няма приоритет спрямо обществения, тъй като последният несъмнено
е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с
основната цел на закона.
Въз основа на
това, прилагайки принудителна административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 2,
б. „м“ от ЗДвП, административният орган е издал един индивидуален
административен акт, който отговаря на целта на закона, а именно да се осигури
безопасността на движението, което предполага незабавни фактически и правни
действия. Временното
спиране от движението на МПС препятства възможността да се управлява МПС по
пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение с
него. Срокът на мярката е постановен в съответствие на предвидения в закона –
три месеца. За административния орган не съществува оперативна самостоятелност
за определяне на продължителността на мярката, тъй като срокът е изрично посочен в чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. Следователно административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и при установяване на фактическите основания, които са визирани в
хипотезата на правната норма, като няма право на избор или преценка за
налагането на мярката, а е длъжен да
издаде заповед с указаното в закона съдържание, както е сторил и в конкретния
случай.
В хода на съдебното производство не са ангажирани от
страна на жалбоподателя доказателства, които да се противопоставят и съответно
подложат на съмнение направените от страна на административния орган
констатации, въз основа на които са направени съответните правни изводи. С
оглед на всичко изложено се приема, че обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, като издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените
правила и в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона е
правилна и законосъобразна. Подадената жалба ще се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора ответната страна има право на
разноски. До приключване на съдебното дирене искане за присъждане не е заявено,
поради което не се следва произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.С.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-1158-000273 от 30.04.2022 година,
издадена от Н.В.Н.- мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Перник, Сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП е приложена
принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно
превозно средство за срок от 3 месеца“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/