РЕШЕНИЕ
№ 23074
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110131391 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Т. М. В. (ищца) срещу „Софийска вода”
АД (ответник) с правно основание чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) за
установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи следните суми: сумата в
размер на 2023,52 лв., представляваща главница за потребена вода за периода 16.07.2009 г. -
11.07.2014 г., законна лихва върху главницата за периода от 05.09.2014г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 927,53 лв. за периода 15.08.2009г. -
15.06.2014г., както и присъдени разноски в размер на 392,31 лв., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по
същото ч.гр.д., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248630401791 по
описа на ЧСИ Сия Х., с рег. № 863, район на действие СГС.
Ищцата Т. М. В. твърди, че е получила съобщение с изх. № 31236/29.04.2024 г. от ЧСИ
С. Х., рег. № ..., за образувано срещу нея изпълнително дело № 20248630401791 въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 22.01.2015г. от СРС на основание влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за събиране на посочените по-горе суми. Посочва, че
в съобщението било отбелязано, че дължи следните суми на ответника, възлизащи в общ
размер от 6268,12 лв., от които 2023,52 лв., представляваща главница за потребена вода за
периода 16.07.2009 г. - 11.07.2014 г., законна лихва върху главницата за периода от 05.09.2014
г. до 29.04.2024 г. в размер на 2053,46 лв., мораторна лихва в размер на 927,53 лв.,
присъдени разноски в размер на 392,31 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 50
лв., както и такси по тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на
821,30 лв. Пояснява, че със същото съобщение била уведомена, че са наложени запори върху
всички нейни банкови сметки, върху трудовото й възнаграждение, както и върху пенсията,
която получавала. Релевира, че не дължи плащане на горепосочените сумите, поради изтекла
1
погасителна давност - факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание.
Обяснява, че след справка при ЧСИ С. Х., е установила, че изп. дело № 20248630401791 се
предхожда от изп. дело № 738 от 2015 г. по описа на същия ЧСИ, по което счита, че от
27.03.2017 г. не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение спрямо
ищцата. Навежда доводи, че по тази причина давността не е прекъсвана съгласно чл. 116, б.
„в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Счита, че вземането на ответника е за
периодични плащания, поради което приложимата спрямо него погасителна давност е
тригодишна. Релевира, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне
погасителната давност, е извършено на 27.03.2017 г., на която дата ответникът е поискал
извършване на изпълнителни действия - насрочване за 31.07.2017г. на опис, оценка и
изземване, за което действие ищцата била уведомена на 27.07.2017г. чрез залепване на
уведомление. Позовава се на Тълкувателно решение 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС и твърди, че
моментът, от който започва да тече тригодишната погасителна давност относно вземането на
ответника, е настъпването на прекратяването на висящността на изпълнителния процес по
силата на закона, която твърди, че е настъпила на 28.03.2019 г., когато е изтекъл двугодишен
срок от последното поискано изпълнително действие и е настъпила перемпция. Релевира, че
ако се докаже законосъобразно насрочване и извършване на опис, оценка и изземване на
вещи, то двугодишният срок за настъпване на перемпция е започнал да тече на 10.08.2017г. -
изтеклия срок за получаване на книжата по чл. 47, ал. ГПК, в който случай висящността на
изпълнителното дело била прекратена на 10.08.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Позовавайки се на посочената тълкувателна практика, твърди, че погасителната
давност за вземанията, посочени по-горе, е настъпила най-рано на 28.03.2022г. или най-
късно на 10.08.2022г., с изтичането на три години, считано от настъпването на перемпция по
първото образувано изпълнително дело. При тези доводи моли да се признае за установено
по отношение на ответника, че не му дължи следните суми: 2023,52 лв., представляваща
главница за потребена вода за периода 16.07.2009 г. - 11.07.2014 г., законна лихва върху
главницата за периода от 05.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 927,53 лв. за периода 15.08.2009г. - 15.06.2014г., както и присъдени
разноски в размер на 392,31 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.01.2015 г.
по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на основание влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по същото ч.гр.д., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20248630401791 по описа на ЧСИ Сия Х., с рег. № 863,
район на действие СГС. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
Ответникът - „Софийска вода“ АД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Твърди, че на 20.02.2015 г. по изп. дело 738/2025 г. по
описа на ЧСИ С. Х. е депозирана молба от взискателя с искане за предприемане на
изпълнителни действия, като навежда доводи, че съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД давността
относно вземането по изпълнителния лист, издаден по гр. дело № 48798/2014 г., е
прекъсната. Допълва, че с приемането на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение давностните срокове са спрели да текат за периода на действие на
обявеното извънредно положение. При тези доводи счита, че давността за погасяване на
вземането не е изтекла към датата на образуване на второто ново изпълнително дело. Моли
за отхвърлянето на иска. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
2
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като
ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото,
чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен
установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното
дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже
пълно и главно наличието на съдебно изпълнително основание за процесното вземане, въз
основа на което е образувано посоченото изпълнително дело № 20248630401791 по описа на
ЧСИ С. Х., началния момент на погасителната давност, от който е изтекъл период от време в
размер на три години, в рамките на който кредиторът е бездействал по отношение събиране
на вземането.
В тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, които спират или
прекъсват погасителната давност на вземането му, в това число подаването на молба с
искане за предприемане на изпълнителни действия от 20.02.2015г.
Обявени за безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищцата Т. М. В. е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по
същото ч.гр.д., с който е осъдена да заплати на ответника следните суми: 2023,52 лв.,
представляваща главница за потребена вода за периода 16.07.2009 г. - 11.07.2014 г., законна
лихва върху главницата за периода от 05.09.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 927,53 лв. за периода 15.08.2009г. - 15.06.2014г.,
както и присъдени разноски в размер на 392,31 лв., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на основание
влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по същото ч.гр.д.;
че въз основа на издаденият изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 738
от 2015 г. и изпълнително дело № 20248630401791 и двете по описа на ЧСИ С. Х., с рег. №
..., район на действие СГС.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес по реда на чл. 422 ГПК. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не
е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче, че ако длъжникът не
възрази в рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта се стабилизира /“влиза в сила“ по терминологията на закона/, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането въз основа на настъпили преди издаване на заповедта факти, са основанията на
иска по чл. 424 ГПК - новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън
иска по чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с
която да оспорва вземането въз основа на настъпили преди издаване на заповедта факти.
Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от
въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се
различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за
предявяване искове - чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се
преклудират със специални срокове. Съгласно сега действащия ГПК обаче с изтичане на
3
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект
именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Аргумент в полза на това разбиране е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която допуска в
производството по търговски спорове възражение за прихващане да се прави до
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или
неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за
изпълнение.
Не може да се прави аналогия с вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.). Въпреки
съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК
(отм.) и заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК,
последното има съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Поради това
съдебната практика, постановена във връзка с несъдебните изпълнителни основания, не
може да се прилага по аналогия по отношение на заповедите за изпълнение, издадени по
реда на новия ГПК, стабилизирали се поради неподадено възражение от длъжника. Съгласно
разясненията, дадени с мотивите към т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в срока по чл. 414,
ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл. 424 ГПК тя
се ползва със сила на пресъдено нещо. И наистина, длъжникът, който не твърди
обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти,
настъпили след изтичане изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК –
арг. чл. 439, ал. 2 ГПК (така определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г.,
ВКС, IV г.о.).
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е станала
петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение, постановено в исков
процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с
такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да оспорва
съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи, черпени от
възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за осъществили се юридически факти
след този момент.
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има
всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо
същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност,
като видът и характерът на конкретното вземане е без значение.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
4
срещу заповедта, се погасява с общата петгодишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката тригодишна давност, в случай че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
В този смисъл и с Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.,
ГК, се приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание
и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с
влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага
променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК, се приема, че влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти,
настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при
наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде
предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили
след изтичането на срока за подаване на възражение.
По изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че за процесните
вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и по отношение на
процесните вземания е приложим петгодишният давностен срок, като техният характер е
без значение, след като в случая те са установени с правораздавателен акт, ползващ се със
сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която има
задължителна сила за съдилищата, като петгодишна давност е започнала да тече от датата на
влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
В ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК съставлява насочване на изпълнението
5
върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да търпи
ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават
непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.
Процесното вземане е възникнало на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48798/2014 г. по описа на СРС, 72-и състав, срещу
длъжника Т. М. В., ЕГН **********.
Съдът приема, че считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение – в
случая най-късно на 22.01.2015 г., когато е бил издаден изпълнителният лист, тъй като не са
релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства за по-ранен момент на влизането й
в сила, е започнала да тече нова петгодишна давност, поради което давността на вземането
изтича на 22.01.2020 г.
От материалите по изпълнително дело № 20158630400738 се установява, че същото е
образувано по молба на взискателя от 20.02.2015 г., в която е поискано извършването на
действия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 20.02.2015 г. взискателят „Софийска вода“ АД е подал молба за образуване на
изпълнително дело, като е изискал от частния съдебен изпълнител извършване на конкретни
действия и му е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на изпълнителни действия по
отношение на длъжника по процесния изпълнителен лист. (л.59 от делото)
На 17.03.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение и на банкова сметка на
ищцата, длъжник в изпълнителното производство, в „Юробанк България“ АД (л.76 от
делото). Действието е в рамките на двугодишния срок, считано от 20.02.2015 г., поради
което делото към 17.03.2015 г. не е перемирано.
На 12.03.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение и на банкова сметка на
ищцата в „М.“ ООД (л.82 от делото.) Действието е в рамките на двугодишния срок, считано
от 20.02.2015 г., поради което делото и към 12.03.2015 г. делото не е перемирано.
Запорите, наложени в другите търговски банки, съобщенията за които са връчени на
17.03.2015 г. (л. 68-70 от делото), на 19.03.2015г. (л.72, л.73 от делото), на 20.03.2015 г.
(л.74, л. 78, л.79 от делото), на 21.03.2015 г. (л.80 от делото) и на 23.03.2015 г. (л.81 от
делото) не са били реализирани по причина, че ищецът не е клиент на съответната банка.
На 14.04.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело (л.84-гръб от делото), с което е прекъсната давността, доколкото в
призовката за принудително изпълнение се съдържа вписване на обстоятелството, че на
длъжника е наложен запор върху вземания от трудово възнаграждение, по арг. от т. 5 от ТР
№3/2014 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че спрямо длъжника
по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно
изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се предприема в един
последващ етап от изпълнението. С оглед на това давността, считано от посоченото
изпълнително действие, изтича на 14.04.2020 г.
На 14.04.2015 г. длъжникът е депозирала искане по изпълнителното дело за вдигане на
наложения по банковата й сметка запор, както и в молбата е направила изявление, че ще
погасява задълженията лично и ще внася месечно сума от по 50 лева. (л. 87 от делото)
Съдът приема, че по изпълнителното дело не е налице сключено споразумение между
взискателя и длъжника за разсрочване на задълженията по изпълнителното дело, което да
установява нов падеж на задълженията на длъжника, доколкото не е налице изрично
волеизявление на взискателя, с което да изрази съгласие за разсрочване на дълга, с оглед на
което волеизявлението за разсрочване на ищцата няма характер на признание на
6
задължението по изпълнителното дело, което да е от естеството да прекъсне течението на
давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. В посочения смисъл е и възприетото в решение
№ 26 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1853/2017 г., I т. о., ТК, съобразно което изявленията
или действията на страните, насочени към уредба на възникналото между тях
правоотношение, имат значение единствено и само ако са отправени / извършени помежду
им. В противен случай „признанието“, по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, се приравнява на
случайно заявяване на факт, но обвързващо длъжника, като неизгоден за него, докато по
същество то има диспозитивен характер - материализира волята на длъжника да приеме за
съществуващ или не определен дълг към кредитора. Точно защото е релевантно и
противопоставимо само като адресирано до кредитора, признанието на дълга не може да се
обективира във волеизявления или действия, адресирани до трето лице, вкл. държавен орган.
На 14.04.2015 г. е изпратено съобщение за вдигане на наложените запори по банкова
сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД. (л. 89 от делото)
На 13.05.2015г. длъжникът по изпълнителното дело е извършил погасяване на сумата
от 50.00 лева чрез банков превод по банкова сметка на частния съдебен изпълнител по
образуваното изпълнително дело. (л. 90 от делото)
Давност не е текла до периода на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК, а именно: 26.06.2015 г. Следователно от тази дата следва да е започнала
да тече общата петгодишна погасителна давност, която изтича на 26.06.2020 г. От 26.06.2015
г. перемпцията е без правно значение. В този смисъл и съдът съобрази дадените с Решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, разяснения:
„Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са различни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“. Предвид изложеното при
преценката дали е изтекла погасителната давност за вземанията съдът счита за ирелевантно
дали изпълнителните действия са предприети след прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото те при всички случаи следва да бъдат
7
зачетени.
По делото е установено, че изпълнителни действия по изпълнителното дело са
извършвани в периода след образуването му през 20.02.2015 г. и до 14.04.2015 г., когато е
получена покана за доброволно изпълнение с отбелязване в същата, че е наложен запор на
банкови сметки и вземания за трудово възнаграждение на длъжника.
Перемпцията от последното годно изпълнително действие от 14.04.2015 г. настъпва на
14.04.2017 г., т.е. след 26.06.2015 г., поради което към 26.05.2015 г. делото не е перемирано.
С разпореждане от 10.03.2017 г. частният съдебен изпълнител е разпоредил насрочване
на опис на движими вещи на длъжника на 31.07.2017 г. (л. 103 от делото) Следователно
давността изтича на 10.03.2022 г.
Призовка за принудително изпълнение е връчена на длъжника чрез уведомление от
10.08.2017 г., удостоверяващо извършено при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК уведомяване.
(л.105 от делото)
На 27.03.2017 г. взискателят е направил искане за извършване на следните
изпълнителни действия, а именно: налагане на запори на банкови сметки на длъжника, запор
на трудово възнаграждение и/или запор на пенсия, възбрана на притежавани от длъжника
недвижими имоти, както и за насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника. (л.92 от делото) С направеното искане отново е прекъсната давността, като към
тази дата 27.03.2017 г. вземанията по процесния изпълнителен лист не са били погасени по
давност.
След 27.03.2017 г. взискателят не е правил искания за никакви изпълнителни действия
и такива не са предприемани от ЧСИ.
С постановление от 18.09.2023 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело, поради
перемпция, на основание чл. 433 ГПК поради обстоятелството, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. (л.107 от делото)
Както се посочи, от 26.06.2015 г. перемпцията е без правно значение.
С оглед чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), давностният срок
е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г., т.е. 70 дни (§ 13 от ПЗР, съобразно която
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“). В случая се
касае за процесуален срок за извършване на изпълнителни действия по висящо
изпълнително производство, поради което течението на този срок е спряло на основание
горецитираната разпоредба за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г., с които дни се
увеличава давностния срок.
По делото се установи, че въз основа на искане за извършване на изпълнителни
8
действия от взискателя с молба от 27.03.2017 г. (л.92 от делото) е прекъсната давността за
вземанията по процесния изпълнителен лист. Това искане от взискателя е извършено в
рамките на две години след предходното прекъсване на давността на 14.04.2015 г., когато на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело (л.84 от
делото) Следователно с направеното на 27.03.2017 г. искане от страна на взискателя е
прекъсната давността, като давността изтича на 05.06.2022 г.
Съдът, съобразявайки даденото в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, разрешение, че последното валидно изпълнително действие прекъсва давността, а в
случая такова е извършено на 27.03.2017 г., то давностният срок е изтекъл на 05.06.2022 г.,
като се прибави увеличението поради Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, и към предявяването на настоящия иск на 31.05.2024 г. правото
на принудително изпълнение на процесните вземания е погасено по давност.
Ответникът не е ангажирал доказателства в периода 27.03.2017 г. до 05.06.2022г.
спрямо ищцата да са били предприети изпълнителни действия, довели до прекъсване на
давността, а негова е била тежестта за доказване на този факт, което му е указано с доклада
по делото. В допълнение на изложението следва да се посочи и обстоятелството, че към
23.04.2024 г., на която дата е образувано второто изпълнително дело № 20248630401791 по
описа на ЧСИ С. Х., давностният срок по отношение на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение и процесния изпълнителен лист от 22.01.2015 г. петгодишната
погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е била изтекла.
Съдът намира, че към датата на сезиране на съда с настоящата искова молба
погасителната давност за главницата и лихвите по процесния изпълнителен лист е изтекла,
считано от 06.06.2022 г., като на основание чл. 119 ЗЗД погасено по давност е и вземането за
разноски.
Към момента на сезиране на съда с настоящата искова молба давностният срок по
отношение на вземанията за сумата в размер на 2023,52 лв., представляваща главница за
потребена вода за периода 16.07.2009 г. - 11.07.2014 г., законна лихва върху главницата за
периода от 05.09.2014г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 927,53 лв. за периода 15.08.2009г. - 15.06.2014г., както и присъдени разноски в
размер на 392,31 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. №
48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20248630401791 по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № ..., район на действие СГС, е
настъпил и искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Като акцесорна последица
от това не се дължат и последващите начислени върху вземането законни лихви и разноски.
По разноските:
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищцата. Последната е била
представляван от адвокат по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което в полза
на адв. Р. Т. Б., личен номер .... от САК, следва да се присъдят разноски в общ размер на
400лв.
При определяне размера на възнаграждението съдът взе предвид, че производството не
е сложно от фактическа и правна страна, предявен е един иск, като делото е протекло в едно
открито съдебно заседание. Ето защо възнаграждението по чл.38 ЗА за производството
следва да бъде в размер на 400.00 лева.
9
Доколкото ищцата е освободена от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на
133.73 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
55-ти състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, по отношение на
ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ц. Б.“ № ..., ет...,, че Т. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „С. р.“ ..., вх. .., ет. ..,
ап. ..., не му дължи поради изтекла погасителна давност присъдените изпълнителен лист от
22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на основание влязла в
сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 48798/2014г. по
описа на СРС, 72 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20248630401791 по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № ..., район на действие СГС, вземания, както
следва: сумата в размер на 2023,52 лв., представляваща главница за потребена вода за
периода 16.07.2009 г. - 11.07.2014 г., законна лихва върху главницата за периода от
05.09.2014г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 927,53
лв. за периода 15.08.2009г. - 15.06.2014г., както и присъдени разноски в размер на 392,31 лв.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ....., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати
на адв. Р. Т. Б., личен номер ..... от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ....., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 133.73 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10