Решение по дело №1747/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………

 

гр. Варна, 26.10.2022  г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1747/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

 

 

 

 Производството по делото е по реда на чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

 

 

 

         Образувано е по жалба от Т.И.Ш. ЕГН **********, чрез адв. П.К. срещу Решение №175/26.07.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна, в частта с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220003-022-0049410/19.07.2022 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта с която е наложен запор относно следните публични вземания: фиш/глоба № **********/04.06.2019 г. в размер на 50 лева, фиш/глоба № **********/08.09.2019 г. в размер на 20 лева и фиш/глоба № **********/28.01.2021 г. в размер на 20 лева.          

Жалбоподателката сочи, че оспореното решение е в противоречие с решение по ТД № 8/2019 г. на ВАС, съгласно което с образуване на изпълнително дело не се прекъсва давността. В случая от образуване на изпълнително дело през 2015 г. не са предприети действия от публичния изпълнител, с които да се прекъсне давността. Относно фиш/глоба № **********/28.01.2021 г. в размер на 20 лева посочва, че такъв не е връчван до момента, не е влязъл в сила и не подлежи на изпълнение. Претендира присъждане на сторени разноски в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат. В писмено становище поддържа жалбата и допълва, че относно глобите, за които административния орган е приел, че не са погасени по давност не е налице предприето действие по изпълнението, с което да е прекъсната давността. Изпращането на фишовете до НАП не е такова действие, покана за доброволно изпълнение не е връчена. На основание чл. 82, ал.1, б. “а“ от ЗАНН относно    фиш/глоба № **********/04.06.2019 г. давността е изтекла на 10.06.2021 г., относно   фиш/глоба № **********/08.09.2019 г. в размер на 20 лева давността е изтекла на 14.09.2021 г. и по отношение на фиш/глоба № **********/28.01.2021 г. в размер на 20 лева не е налице изпълнително основание, поради невръчване на фиша.

 

 

 

 

 

 

 

 

Директорът на ТД на НАП - гр. Варна, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Х.А. оспорва жалбата. Излага становище, че оспореното решение е законосъобразно и мотивирано, тъй като оспореното Постановление е законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане възнаграждение за юрисконсулт. В писмени бележки от 08.09.2022 г. е изложено, че трите фиша са влезли в сила, присъединени са към изпълнително дело, поради което давността не е изтекла за изпълнение. Намира за некоректно позоваване на решение по т.д. № 8/2019 г. на ВАС, защото то е относимо само за публичните вземания по ДОПК.

 

 

 

 

ІІ. За допустимостта:

Решение № 175/26.07.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на жалбоподателката на 26.07.2022 г.  

 

 

 

Жалбата е подадена на 29.07.2022 г. в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

 

 

 

 

ІІІ. За фактите:

Издадени  са следните фишове на Т.И.Ш.:

1.Глоба с фиш № **********/04.06.2019 г. в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП – неправилно паркиране е връчен на Т.И.Ш. на 04.06.2019 г.  Ответникът е приел, че фиша е влязъл в сила на 10.06.2019 г. С Разпореждане за присъединяване № С220003-105-0297951/02.09.2020 г. вземането е присъединено към изпълнително дело № **********/2015 г. по описа на ТД НАП – Варна. Присъединяването е съобщено на жалбоподателката на 16.10.2020 г.

2. Глоба с фиш № **********/08.09.2019 г. в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП – неправилно паркиране е връчен на Т.И.Ш.  на 19.09.2019 г., чрез писмо с обратна разписка.  Ответникът е приел, че фиша е влязъл в сила на 14.09.2019 г. С Разпореждане за присъединяване № С210003-105-0020351/28.01.2021 г. вземането е присъединено към изпълнително дело № **********/2015 г. по описа на ТД НАП – Варна.

3. Глоба с  фиш № **********/28.01.2021 г. в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП – неправилно паркиране, не е съобщен на Т.И.Ш.. Изпратено е писмо с обратна разписка, като от известие за доставяне се установя, че писмото не е потърсено. Ответникът е приел, че фиша е влязъл в сила на 03.02.2021 г.   С Разпореждане за присъединяване № С220003-105-0212179/08.06.2022 г. вземането е присъединено към изпълнително дело № **********/2015 г. по описа на ТД НАП – Варна.

С  Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220003-022-0049410/19.07.2022 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, за установено изискуемо публично вземане по изпълнително дело № **********/2015 г. по описа на ТД на НАП – Варна в размер на 220 лева  на Т.И.Ш. е наложен запор върху вземанията от работодател „Глобал медия интернешънъл“ ЕООД за сумата 220 лева, като сред задълженията са посочените три фиша за наложени глоби.

Изпратено е запорно съобщение от 19.07.2022 на основание чл.202, ал.2 от ДОПК до „Глобал медия интернешънъл“ ЕООД, но не се представени доказателства за съобщаването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

IV. За правото:

Процесното  

 

 

 

ПНОМ е издадено от компетентен орган – главен публичен изпълнител в ТД на НАП - гр. Варна, съобразно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, в предвидените в чл. 196 от ДОПК предвидената писмена форма и съдържание, след постъпили три броя фиша в ТД на НАП – Варна. ПНОМ е съобщено на 19.07.2022 г. на жалбоподателката, подадена е жалба на 21.07.2022 г. В резултат на оспорването е издадено Решение № 175/26.07.2022 г. от директора на ТД на НАП – Варна, който е компетентен орган съобразно чл.197, ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК влезлите в сила наказателни постановления са публични държавни вземания. На основание чл. 186, ал.7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.

Посочените фишове, за да са годно изпълнително основание, следва да са влезли в сила съгласно чл.165 от ДОПК. Предпоставка за влизането им в сила е връчването им – чл.186, ал.3 от ЗДвП, чл. 58, ал.1 от ЗАНН като следва да се съблюдава чл. 64, б.“б“ и „в“ от ЗАНН относно влизане в сила на фиша.

Член 82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години, когато наложеното наказание е глоба. На основание чл.82, ал.2 от ЗАНН - Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Ал.3 на същата норма предвижда, че независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Нормата на чл. 82, ал.4 от ЗАНН предвижда, че разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

1.Глоба с фиш № **********/04.06.2019 г., с който е наложена глоба 50 лева е връчен на Т.И.Ш. на 04.06.2019 г.  Фиша не е платен в 7 – дневен срок от връчването, поради което е влязъл в сила на 12.06.2019 г. /чл.189, ал.7 от ЗДвП/. Съгласно чл. 82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН двугодишния срок за принудително изпълнение е бил до 12.06.2021 г. На основание чл. 82, ал.4 от ЗАНН е предвидено, че  разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

Издадено е Разпореждане за присъединяване № С220003-105-0297951/02.09.2020 г., което по своята същност е образуване на изпълнително производство. На 02.09.2020 г., преди да изтече двугодишния давностен срок е издадено разпореждане за присъединяване, поради което е прекъснат и е започнал да тече нов двугодишен срок за изпълнение от 02.09.2020 г., който е бил до 02.09.2022 г. В този нов двугодишен давностен срок на 19.07.2022 г. е издадено ПНОМ.  Съгласно чл.82, ал.4 от ЗАНН, образуване на изпълнително дело прекъсва давността при глоба, поради което нормата е специална и намира приложение в случая. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., с което е прието, че след прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, при изпълнение на административното наказание "глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН".

С Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., е прието че образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсва давността и съобщението по чл. 221, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсва давността. Както беше отбелязано нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН е специална относно изпълнението на наложено наказание глоба спрямо чл.220, ал.1 от ДОПК, поради което намира приложение в случая. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателката, че не е съобразено решение по т.д. №8/2019 г. на ВАС.

С оглед изложеното законосъобразно с оспореното решение е потвърдено ПНОМ в частта за Глоба с фиш № **********/04.06.2019 г.

2. Глоба с фиш № **********/08.09.2019 г., с който е наложена глоба 20 лева е връчен на Т.И.Ш.  на 19.09.2019 г.  Влязъл е в сила на 27.09.2019 г. Срокът за изпълнение е бил до 27.09.2021 г. С Разпореждане за присъединяване № С210003-105-0020351/28.01.2021 г. е прекъсната давността на основание чл. 82, ал.2 вр. ал.4 от ЗАНН и е започнал от 28.01.2021 г. да тече нов двугодишен давностен срок, който е до 28.01.2023 г. Преди да изтече новия давностен срок, на 19.07.2021 г. е издадено ПНОМ поради което законосъобразно е потвърдено с оспореното решение в частта за Глоба с фиш № **********/08.09.2019 г.

3. Глоба с  фиш № **********/28.01.2021 г. в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП – неправилно паркиране, не е съобщен на Т.И.Ш.. Изпратено е писмо с обратна разписка, като от известие за доставяне се установя, че писмото не е потърсено. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДвП - Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя и закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. В издадения фиш или друг съпровождащ документ не е посочено, че уведомление за фиша е закрепен на МПС с рег. № В  0428 ВМ, за да се счита че е връчен. Отделно от това, фиша е изпратен по пощата с писмо с обратна разписка, но писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. При липса на доказателства за съобщаване на посочения фиш, следва че той не е връчен по предвидения в закона ред и не е влязъл в сила към момента, поради което не е годно изпълнително основание. Узнаване за фиша, чрез издаване на ПНОМ не е връчване по реда  на чл. 58, ал.1 от ЗАНН, съответно чл. 186, ал.3 от ЗДвП, поради което посочения фиш не е годно изпълнително основание. ПНОМ относно Глоба с  фиш № **********/28.01.2021 г. в размер на 20 лева е издадено в нарушение на чл. 165 от ДОПК, вр. чл. 162, ал.1, т.7 от ДОПК, от което следва, че незаконосъобразно е потвърдено с оспореното решение.

 

 

 

 

V. За разноските:

Жалбоподателката е заплатила държавна такса 10 лева. В Пълномощно представено с жалбата е посочено, че е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лева. Спорът не е с материален интерес, производството не е по обжалване на ревизионен акт поради което не намира приложение чл. 161, ал.1 - 4 от ДОПК, в този смисъл е решение по адм. дело № 13662/2017 г. на ВАС и определение по адм. дело № 3319/2018 г. на ВАС. При частична отмяна на оспореното решение следва на жалбоподателката де се присъди цялата сумата от заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 310 лева, съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК, вр. §2 от  ДР на ДОПК искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, поради което се оставя без уважение.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Варна,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба от Т.И.Ш. ЕГН **********, Решение №175/26.07.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна, в частта с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220003-022-0049410/19.07.2022 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, за наложен запор относно публично вземане: фиш/глоба № **********/28.01.2021 г. в размер на 20 лева и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220003-022-0049410/19.07.2022 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, с което е наложен запор относно публично вземане: фиш/глоба № **********/28.01.2021 г. в размер на 20 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Т.И.Ш. ЕГН **********, срещу Решение №175/26.07.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна, в частта с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220003-022-0049410/19.07.2022 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, за наложен запор относно следните публични вземания: фиш/глоба № **********/04.06.2019 г. в размер на 50 лева и фиш/глоба № **********/08.09.2019 г. в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна да заплати в полза на Т.И.Ш. ЕГН ********** сумата от 310 /триста и десет/ лева,  представляваща държавна такса и възнаграждение за адвокат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ: