Р Е Ш Е Н И Е
№ 260***
гр. Русе, 24.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2142 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, а в
условията на евентуалност искове по чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж клон България“ срещу Д.П.Ц., в
която се твърди, че страните се намирали в облигационни отношения по силата на
сключен между тях на 01.08.2016. Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта, по
който ищцовото дружество се явявало кредитор, а ответницата кредитополучател. В
договора било предвидено, че кредиторът може да предостави на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лв., като е уговорено,
че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на
кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Това
било извършено на 11.01.2017г. с първата трансакция по кредитната карта. След
усвояването на суми по кредитната карта, за кредитополучателя възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на
задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените трансакции
до 15-то число на месеца, след което настъпвал периодът, в който
кредитополучателят да извърши погасяване по кредита, до първо число на месеца,
следващ издаването на извлечението и в размер не по-малко от посочения в
тарифата на кредитора. Съгласно договора за използването на револвиращия кредит
се дължала лихва, начислена върху усвоения лимит за времето на ползването му.
При забава на месечна вноска била дължима и действащата законна лихва за
периода на забавата.
За дължимите суми
по процесния договор за револвиращ кредит ищцовото дружество депозирало
заявление, по което било образувано ч.гр.д. № ****от 2020г. и издадена заповед
за изпълнение срещу ответницата за сумите от 490,19лв. главница; 71,91лв.
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2019г. до
10.06.2019г.; 24,20 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2019г. до
11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда до окончателното изплащане.
С оглед дадени от съда указания за предявяване
на иск за установяване на вземането по заповедта се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено задължението на ответницата към
ищцовото дружество за сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да
бъдат присъдени в негова полза направените разноски за заповедното и исковото
производство. В условията на евентуалност, в случай, че предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита, молят да се приеме, че предявеният иск е
осъдителен за посочените суми.
В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявеният иск. Твърди, че е заплатила дължимите от нея суми по договора за
потребителски револвиращ кредит от 11.01.2017г. В условията на евентуалност се
моли да бъде прогласена нищожността на клаузите от договора, уговарящи
размерите на дължимия договорен лихвен процент, както и годишен процент на
разходите, с оглед техния размер, надвишаващ три пъти законната лихва. Също така се счита, че договорът и
приложенията към него са изцяло нищожни поради обстоятелството, че не отговарят
на изискването на ЗПК за минимален шрифт.
Оспорва се също
така и да е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, т.е. че ответницата
е редовно уведомена за това обстоятелство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Според
представените и неоспорени по делото писмени доказателства, на 01.08.2016г.
между "БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД в качеството на кредитор и Д.П.Ц.
като кредитополучател е сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREХ-****. В т. 12 от договора е
предвидено, че кредиторът може да предостави на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000лв., като е уговорено, че
всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната
карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. След усвояването
на суми по кредитната карта, кредитополучателят следва да заплаща месечни
погасителни вноски, които представляват променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Няма спор по
делото, че в полза на ответницата е издадена кредитна карта, която тя е
активирала на 11.01.2017г., като е изтеглила сумата от 200лв.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС –
Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответницата с №***/26.02.2020г. за сумите 490,19лв. главница по договор
за револвиращ потребителски кредит CREХ-****, 71,91лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г.
до 10.06.2019г., 24,20лв. мораторна лихва за периода 01.04.2019г. до 11.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.02.2020г. до
окончателното й заплащане, както и за сумата от 75лв. разноски в заповедното
производство. В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение от
длъжника.
Според заключението
на изготвената по делото съдебноикономическа експертиза, усвоеният размер на
кредитната карта е 1430лв. и 48.60лв. такса теления в брой. Общо постъпилите
суми за погасяване на задълженията по кредитната карта са в размер на
1759,98лв. и с тях са погасени 1000,65лв. главница, 540,80лв. месечна лихва,
110,53лв. застрахователна премия и 108лв. месечна такса обслужване. Към датата
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, задълженията на ответницата по
кредитната карта възлизат на 477,95лв. главница и 12,24лв. застрахователна
премия или общо 490,19лв., месечна лихва в размер на 55,19лв. и 16 лв. такса
обслужване или общо 71,91лв., мораторна лихва начислена върху главницата за
периода от 01.04.2019г. до 11.02.2020г. - 24,20лв.
Според допълнително
изготвено заключение на вещото лице, в случай, че се приеме, че ответницата не
дължи по процесния договор застрахователна премия и такса броене пари, с направените
от нея вноски следва да бъдат погасени изцяло дължимите месечни такси за
обслужване и лихва, като единствено остава неизплатена главница в размер на
390,73лв. В случай, че бъде прието, че ответницата не дължи лихви, такси и
разноски по договора, с внесената от нея сума са погасени всички нейни
задължения, като е налице надвнесена сума в размер на 329,98лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като срещу заповедта
е постъпило своевременно възражение от длъжника.
Между страните по
делото са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. От събраните по делото доказателства се установява, че само част от
императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не всички
реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК са налице.
В процесния
договор, кредиторът не е посочил какъв е размера на дължимата по кредитната
карта възнаградителна лихва, какви други такси и разходи по нея се дължат, как се
формира ГПР и какъв е неговия размер. Според т.16 от договора, лихвите и
таксите по кредитната карта ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от
договора. По делото е представено приложение към процесния договор (стр. 36),
което съдържа информация за дължимите лихви и такси, но липсва доказателство с
този документ ответницата като потребител да е била запозната и той
действително да представлява неразделна част от процесния договор, доколкото не
съдържа подпис за кредитополучател. Независимо от това както в договора, така и
в неподписаното приложение липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как
се формира ГПР, определен в приложението на 44,90%. Съобразно разпоредите на
ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина
като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема (отново в неподписаното
от ответницата приложение) – 35 %, (който е фиксиран), но не се изяснява как
тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Изложеното дава основание да
се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК -
поради посочените по-горе нарушения на чл. 11, ал.1 т.9-10 ЗПК при неговото сключване.
Кредитното правоотношение
е недействително и на още едно самостоятелно основание. Законодателят с нормата
на чл. 10, ал.1 ЗПК изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12 (pt), в два екземпляра
- по един за всяка от страните. В настоящият случай представените по
делото Договор за кредит, ОУ, приложения,
застрахователен сертификат и общи условия към него са сключени в противоречие с
цитираното законово изискване. Не всички елементи на договора са представени с
размер шрифт не по-малък от 12, което по силата на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен (в този смисъл Решение № 35 от 22.03.2018г.
по в.т.д. №3/2018г. по описа на ОС – Русе). Само за прецизност следва да се
отбележи, че приложените сертификати и условия на застраховката по договора за
кредит са изобщо нечетливи поради изключително малкия размер на шрифта, на
който са написани, а част от претендираните суми по делото произтичат от
застрахователното правоотношение.
Съобразно гореизложеното,
кредитното правоотношение между страните се явява недействително и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
С оглед нормата на
чл. 23 ЗПК,
който намира приложение към спора, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В конкретния
случай от заключението на допълнително изготвената по делото икономическа
експертиза се установява, че с изплатените от ответницата суми изцяло е
погасено задължението й по процесния договор за главница.
По изложените
съображения предявеният установителен иск следва да се отхвърли изцяло.
Съдът не
дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за
същите суми, доколкото не се е сбъднало условието за неговото разглеждане –
отхвърляне на предявения установителен иск поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземането по процесния договор преди депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК. Основанието за отхвърляне на установителния иск е установената
недействителност на процесния договор.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищцовото дружество
следва да се възложат направените от ответницата разноски за настоящото
производство в размер на 450лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. и
депозит за вещо лице в размер на 100лв.).
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕИК204915054, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14,
представлявано от управителя Димитър
Димитров срещу Д.П.Ц. ЕГН**********
с адрес *** установителен иск за дължимостта на сумите: 490,19лв. главница по
договор за револвиращ потребителски кредит CREХ-****, 71,91лв. възнаградителна лихва
за периода от 01.03.2019г. до 10.06.2019г., 24,20лв. мораторна лихва за периода
01.04.2019г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 25.02.2020г., за които суми е издадена заповед №***/26.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№****/2020г. по описа на
РС-Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕИК204915054, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14, представлявано
от управителя Димитър Димитров да заплати на Д.П.Ц. ЕГН********** с
адрес ***, сумата от 450лв. разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: