Решение по дело №47/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                          

 

 

 

          Номер ....                   13.11.2019г.         гр.ПЛЕВЕН

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        търговски състав,

на двадесет и първи  октомври  две хиляди  и деветнадесета година, в публично заседание , в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

 

СЕКРЕТАР: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА

като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА  

т.д.  №47 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.79 ОТ ЗЗД ВР.ЧЛ.430 И СЛ. ОТ ТЗ ВР.ЧЛ.86 ОТ ЗЗД ВР.ЧЛ.286 ОТ ТЗ  ВР.ЧЛ.99 ОТ  ЗЗД,с обща цена 56 326,76лв.

             

        Постъпила е искова молба  от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******,гр.София,представлявано от изпълнителните директори Н.П. и П.В., заедно и поотделно,чрез пълномощника Н. Балев против А.К. ***,ЕГН********** ,като са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 и следващите от ТЗ  вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ вр.чл.99 от ЗЗД,с обща цена 56 326,76лв., от които 40 000,00лв. главница,10 803,45лв.-непогасени вземания за лихви за периода 21.07.2008г.-25.03.2016г. съгласно чл.3 и чл.4 от Договор за кредит от 12.12.2007г.,5 523,31лв.-законна лихва за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

      В исковата си молба, ищецът твърди, че на 03.08.2017г. “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр.София, ЕИК****** , действаща като цедент е прехвърлила всички свои вземания и права по договор за кредит №Д0840/12.12.2007г.,сключен между Банката и кредитополучателя ЕТ“*****.“***, ЕИК******,заедно с привилегиите, обезпеченията,личните гаранции и другите им принадлежности, в полза на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******, гр.София в качеството му на цесионер, съгласно договор за цесия от 21.06.2017г. Вземанията, произтичащи от договора за кредит фигурират под сделка №821768,отразена в Приложението към договора за цесия от 21.06.2017г.

      При извършена справка в ТР е установено, че ЕТ“*****.“***  е служебно заличен.Единствен длъжник по горепосочения договор за кредит остава физическото лице А.К. ***, ЕГН**********.

       Ищецът твърди,че   за извършената цесия на посочения адрес на кредитополучателя е изпратено уведомление съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД ,но пратката е върната в цялост като непотърсена.Ищецът посочва,че А.К.К. се приема за уведомен за случилото се прехвърляне на вземане след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 05.02.2019г.,чрез ЧСИ Ц.Н.,с район на действие Пл.ОС,тъй като в законовия срок по чл.47 от ГПК А.К. не се е явил да получи документите и на осн.чл.47,ал.5 от ГПК уведомлението за цесия следва да се счита за връчено.Считано от 03.08.2017г. цедентът вече не е законен носител на вземането,като всички права по договора за кредит се упражняват,както и всякакви изменения по договора за кредит се администрират от цесионера „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

      По силата на сключения договор за банков кредит №Д0840/12.12.2007г., Банката е предоставила на  кредитополучателя ЕТ“*****.“*** в размер на 40 000,00лв. за посрещане на извънредни ,нерегулярни нужди от оборотни средства,усвоен в пълен размер.На осн.чл.3 от договора за кредит,годишната лихва включва сбора от действащия БЛП-малки фирми за лева,обявен от Банката и договорна лихвена надбавка на 3.5 пункта.Към датата на  подписване на договора обявеният от Банката БЛП-малки фирми е 10%.

      Съгласно чл.4 от договора за кредит,при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,както и при предсрочна изискуемост на кредита,дължимата лихва от кредитополучателя по чл.3,ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта.

       Въпреки поетите по договора за кредит задължения , кредитополучателят не обслужва кредита в сроковете и по начините,уговорени в договора,като напълно усвоения кредит , считано от 21.07.2008г., е в просрочие към 03.08.2017г. вкл.

       На осн.чл.25б“в/“ от договора,предоставеният кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем. Ответникът А.К.К. се приема за уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 05.02.2019г. чрез ЧСИ Ц.Н.,с район на действие Пл.ОС.

      Налице е правен интерес от страна на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******,гр.София да предяви настоящите обективно-съединени осъдителни искове срещу А.К. ***, ЕГН********** , с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 и следващите от ТЗ  вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ вр.чл.99 от ЗЗД,с обща цена 56 326,76лв.,за заплащане на следните суми,произтичащи от договор за кредит №Д0840/12.12.2007г.:40 000,00лв. главница, 10 803,45лв.-непогасени вземания за лихви за периода 21.07.2008г.-25.03.2016г. съгласно чл.3 и чл.4 от Договора за кредит от 12.12.2007г.,5 523,31лв.-законна лихва за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,със законните от това последици.

       С исковата молба се представят писмени доказателства.

       Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.Такъв е постъпил   в законовия срок от адв.П.А. ***,назначен за особен представител на ответника А.К. на осн.чл.47,ал.6 от ГПК с определение №442/16.05.2019г. по настоящото дело.

       В писмения отговор се прави възражение по редовността на исковата молба и съответно основанието,на което ищецът предявява исковете си.

     На следващо място се посочва,че искът е вероятно допустим с оглед общите критерии  на ГПК-предявен между надлежни страни и наличие на правен интерес.По съществото си исковата претенция се оспорва изцяло като неоснователна. Ответникът оспорва твърдението на ищеца,че договорът за цесия е произвел действието си спрямо него.В случая ответникът на практика не е получил уведомлението за цесия,не е получил препис от исковата молба и приложенията към нея,като получаването им от назначения особен представител не  е релевантна и заместваща това законова възможност.Тъй като в това производство ответникът и длъжник не се представлява от  упълномощен представител, то назначеният такъв не би могъл да  доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,вкл. и знанието за извършена цесия.След като не е налице надлежно връчване на  уведомлението за извършената цесия,то тя все още не е произвела действие спрямо длъжника.

       Прави се възражение също така,че не са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.Крайният срок за погасяване на кредита е 240месеца, считано от 12.12.2007г./откриване на заемната сметка/ съгласно Приложението към договора за кредит.Към договора липсва погасителен план.По делото не са представени доказателства от страна на ищеца относно платените от ответника суми след откриване на заемната сметка.Единствено в приложеното от ищеца извлечение от счетоводните книги е посочен размер на непогасена главница и лихва.Не е ясно какви суми точно е платил ответника ,как са осчетоводени,поради което ответникът оспорва съдържанието на представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги на Банката.Също така за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит,следва да е налице упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Такива доказателства не са посочени от ищеца.

      Оспорва се размера на задължението по кредита,в т.ч. главница и лихви.

       Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията за главница и лихви.

        Постъпила е Допълнителна искова молба от ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******,гр.София.С Допълнителната ИМ ищецът уточнява и пояснява исковата си претенция,като изрично се посочва,че предявените искове са осъдителни по своя характер.Също така ищецът уточнява,че ответник в настоящия процес е физическото лице А.К. ***,ЕГН**********,в качеството му на процесуално легитимиран длъжник,тъй като кредитополучателят ЕТ“*****.“*** е заличен служебно от ТР.

      Ищецът твърди,че ответникът е надлежно уведомен както за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит,така и за извършената цесия,тъй като съобщенията до него са редовно връчени по реда на чл.47 от ГПК.Счита,че направените оспорвания по основателността на исковата претенция-размер на задължението и прекомерност на претендираната възнаградителна лихва,както и възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно вземанията за главница и лихви,са неоснователни.

     Постъпил е Допълнителен писмен отговор. Поддържат се направените възражения за липса на доказателства, установяващи размера на задължението на ответника по процесния договор за кредит,за липса на уточняване от страна на ищеца на кое основание е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.Поддържа се възражението за изтекла погасителна давност относно вземанията за главница и лихви.Ответната страна заявява,че поддържа всички останали възражения,направени с първоначалния писмен отговор.

        С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът е  допуснал до разглеждане по същество предявените обективно съединени осъдителни искове от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******, гр.София, представлявано от изпълнителните директори Н.П. и П.В., заедно и поотделно,чрез пълномощника Н. Балев против А.К. ***, ЕГН********** ,с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 и следващите от ТЗ  вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ вр.чл.99 от ЗЗД,с обща цена 56 326,76лв.,за заплащане от страна на ответника на сумите в размер:40 000,00лв. главница, 10 803,45лв. -непогасени вземания за лихви за периода 21.07.2008г.-25.03.2016г. съгласно чл.3 и чл.4 от  Договор за кредит от  12.12.2007г.,5523,31лв.- законна лихва за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,приел е представените от ищеца писмени доказателства и  е изготвил писмен проекто-доклад по делото.

        За изясняване на делото от фактическа страна, с оглед направените възражения и оспорвания от ответната страна, е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

       Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото ,намира за установено следното от фактическа страна:

         Видно от представените по делото писмени доказателства ,на 12.12.2007г. е сключен Договор за банков кредит ,Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ №Д0840 между „ЮРОБАНК  И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД, гр.София,ЕИК****** от една страна  и  от друга- ЕТ“*****.“***, ЕИК******,в качеството му на кредитополучател,по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 40 000,00лв., за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.Крайният срок за погасяване е  240 месеца,считано от откриване на  заемната сметка по кредита. На осн.чл.3 от Договора за кредит,годишната лихва включва сбора от действащия БЛП-малки фирми за лева,обявен от Банката и договорна лихвена надбавка на 3.5 пункта.Към датата на  подписване на договора обявеният от Банката БЛП-малки фирми е 10%.

      Съгласно чл.4 от договора за кредит,при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,както и при предсрочна изискуемост на кредита,дължимата лихва от кредитополучателя по чл.3,ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта.Заемната сметка по договора за кредит е открита на 12.12.2007г. видно от представеното Приложение към Договор за банков кредит.

      На 21.06.2017г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /с предишно наименование ЮРОБАНК  И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД /гр.София, ЕИК****** от една страна, действаща като цедент и от друга -„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******, гр.София в качеството му на цесионер,по силата на който  и на осн.чл.99  и сл.от ЗЗД цедентът е  прехвърлил на цесионера свои вземания,ведно с всички произтичащи от договорите за кредит права и задължения,с привилегии , обезпечения ,лихви и други принадлежности ,определени и индивидуализирани подробно в Списък,представляващ Приложение №1.

      На 03.08.2017г. Банката е прехвърлила всички свои вземания и права по  процесния Договор за кредит №Д0840/12.12.2007г.,сключен между Банката и кредитополучателя ЕТ“*****.“***, ЕИК******,заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности, в полза на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******, гр.София в качеството му на цесионер, съгласно Договора за цесия от 21.06.2017г. Вземанията, произтичащи от договора за кредит фигурират под сделка №821768,отразена в Приложението към договора за цесия от 21.06.2017г./приложено на л.33 от делото/.

      Видно от представеното Уведомление,отправено до длъжника А.К. ***, ЕГН**********   от цесионера „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******,гр.София ,по силата на дадено му пълномощно от Банката -цедент/на л.14 от делото/ за извършеното прехвърляне на вземане по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД,както и за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем,същото е оформено    по реда на чл.47,ал.1 от ГПК на 05.02.2019г.,чрез залепване на уведомление на входната врата по настоящия му и постоянен адрес,*** действие Пл.ОС.Изпратеното Уведомление има характер и на покана за доброволно изпълнение,като на длъжника е даден 5-дневен срок от връчването му за изпълнение и заплащане на дължимите суми като главница и лихви. В законовия срок по чл.47,ал.2 от ГПК А.К. не се е явил да получи документите и на осн.чл.47,ал.5 от ГПК  уведомлението за  извършената цесия  и настъпилата предсрочна изискуемост, следва да се счита за връчено на 19.02.2019г.

        Не се спори по делото,че първоначалният кредитополучател ЕТ“*****.“***  е служебно заличен,поради което съдът намира ,че  длъжник по горепосочения Договор за кредит и пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е  физическото лице А.К. ***, ЕГН**********.

       За изясняване на делото от фактическа страна, с оглед направените възражения и оспорвания от ответната страна чрез назначения й особен представител адв.А.,както и с оглед обстоятелството,че в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи твърдените от него факти, е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза със следната задача:кога е усвоена сумата по процесния договор за кредит от кредитополучателя,какви суми са заплатени от кредитополучателя и как са осчетоводени, имало ли е промени на БЛП-малки фирми към съответните падежни дати от  момента на сключване на договора до 25.01.2010г. и има ли взети решение на компетентния орган на Банката относно тези промени, кога е настъпила предсрочната изискуемост по кредита и на кое основание- просрочие на главница или вноска по главница и/или просрочие на вноска по лихва,какъв е размерът на неплатената главница по кредита, какъв е размерът на  лихвата за периода 21.07.2008г.-25.03.2016г. съгласно чл.3 и чл.4 от Договора за кредит,както и на законната лихва върху главницата за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г.Изготвено е заключение от  вещото лице Т.Ц.И.,което съдът възприема като обективно и компетентно.

     От заключението на вещото лице се установява,че сумата по процесния Договор за кредит в размер на 40 000,00лв. е усвоена изцяло, еднократно на 12.12.2007г.По кредита са се дължали ежемесечни лихви върху усвоената и непогасена главница,която е  била в размер на БЛП за малки фирми плюс надбавка от 3,5%.Главницата е следвало да се погаси на падежа на договора./крайният срок за погасяване на сумата е 240 месеца,или 123.12.2027г./.Кредитополучателят е заплатил единствено дължимите суми за лихви за периода от м.01.2008г. до м.06.2008г., а от 21.07.2008г. същият изпада в просрочие по отношение на лихвите.Вещото лице е посочило,че съгласно Решение на КУАП на Банката е имало промени в БЛП за малки фирми,като в табличен вид е дадена промяната за периода 12.12.2007г.-21.11.2008г.В Банката не е обявяване предсрочна изискуемост на кредита.Съгласно заключението на вещото лице, размерът на неплатената главница по кредита е  40 000,00лв.,размерът на възнаградителната лихва е 10 803,45лв.-  за периода 21.07.2008г.-25.03.2016г. и размерът на законната лихва е 5 523,31лв. за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г.

      Предвид изложеното и с оглед събраните доказателства,съдът намира от правна страна,че предявените искове са основателни и доказани.

     Длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключения Договор за банков кредит,като е заплатил единствено дължимите суми за лихви за периода от м.01.2008г. до м.06.2008г.

     Неоснователни са доводите на ответника чрез назначения му особен представител,че в качеството си на длъжник не е уведомен надлежно за извършената цесия по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД,както и за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит.Уведомлението по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД  е извършено чрез ЧСИ Ц.Н., в района на Пл.ОС, като е залепено уведомление по реда на чл.47,ал.1 от ГПК на 05.02.2019г.-процедура,надлежно и законосъобразно извършена от ЧСИ.

      Съгласно чл.47,ал.6,изр.1 от ГПК,когато установи редовността на връчването,съдът в исковия процес разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на ответника на разноски на ищеца.Действително назначените особени представители в хода на процеса притежават особено процесуално качество да защитават интересите на ответниците,но до тяхното конституиране се е стигнало след като съдът е приел съобщението до ответниците за редовно връчени по реда на чл.47,ал.1 от ГПК.Следователно Уведомлението по реда на чл.47от ГПК е надлежно осъществено и с връчването на преписа от исковата молба.

      Налице са и предпоставките за  предсрочна изискуемост на кредита съгласно клаузите на Договора за кредит.От м.07.2008г. длъжникът не  е погасявал лихвите по кредита,като не е погасявал главницата за процесния период. Натрупаното задължение е в значителен размер и е достатъчно кредиторът да поиска изпълнение преди настъпване на падежа на вземането съобразно клаузите на Договора за кредит.

     Неоснователно е и възражението на ответната страна за  изтекла погасителна давност на вземанията като главница и лихви.Правната теория и съдебна практика са категорични,че анюитетните вноски по банков кредит не са периодични плащания по см. на чл.111 от ЗЗД и не се погасяват с кратката тригодишна давност.По отношение на тях важи общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД.В случая следва да се съобрази по отношение на началния момент на давността разпоредбата на чл.430,ал.1 от ТЗ,като след изтичане на срока по договора кредитополучателят следва да върне цялата сума,ведно с уговорената договорна лихва,като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,вземането става изискуемо след изтичане на уговорения срок.В  настоящия казус датата на изискуемост на задълженията настъпва с уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение,която дата в случая е 19.02.2019г.,тъй като уведомлението до длъжника е връчено по реда на чл.47,ал.1 от ГПК на 05.02.2019г.От тази дата започва да тече и общия 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.

        Предвид изложеното и на основание  чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 и следващите от ТЗ  вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ вр.чл.99 от ЗЗД,  ответникът А.К. ***, ЕГН**********  следва да бъде осъден да заплати на  „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******, гр.София,следните суми,произтичащи от Договор за банков кредит ,Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ №Д0840/12.12.2007г. и Договор за цесия ,а именно:40 000,00лв. главница,10 803,45лв.-непогасени вземания за лихви за периода 21.07.2008г.-25.03.2016г. съгласно чл.3 и чл.4 от Договор за кредит от 12.12.2007г.,5 523,31лв.-законна лихва за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-01.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

      При този изход на делото ответникът следва да заплати направените от ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******,гр.София деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 4 973,07лв.

       Водим от горното,съдът

 

                                          Р  Е  Ш   И :

     

         ОСЪЖДА  на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 и следващите от ТЗ  вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ вр.чл.99 от ЗЗД  А.К. ***, ЕГН**********  ДА ЗАПЛАТИ „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******,гр.София,представлявано от изпълнителните директори Н.П. и П.В., заедно и поотделно,следните суми,произтичащи от Договор за банков кредит ,Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ №Д0840/12.12.2007г. и Договор за цесия,а именно:40 000,00лв. главница,10 803,45лв.-непогасени вземания за лихви за периода 21.07.2008г.-25.03.2016г. съгласно чл.3 и чл.4 от Договор за кредит от 12.12.2007г.,5 523,31лв.-законна лихва за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-01.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

      ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК А.К. ***, ЕГН**********  ДА ЗАПЛАТИ „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК******,гр.София,направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 4 973,07лв.

       РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        

                                  

                                              

                                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: