Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 28.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1359/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат М.П. ***, в качеството му на пълномощник на Р.С., турски гражданин, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0000763/20.06.2019 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна Администрация” Русе, с което за нарушение по чл.103, пр.3 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на Р.С. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител.  

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 19.06.2019 г., около 19.00 ч., жалб. Р.С. управлявал товарен автомобил “Мерцедес Бенц” с турски рег. № 31 АВF 385 с полуремарке, с който се насочил към ГКПП “Дунав мост” за излизане от Р.България. По същото време, в зоната на пункта, свид.К.Ц. и Юлиян Стойчев – инспектори в ОО “АА” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. Те спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. В хода на проверката проверяващите констатирали, че С. е извършил нарушение на правилата за автомобилните превози, за което му съставили акт.

          След това, свид. Ц. отправил устно разпореждане до жалб.Р.С., да напусне с управлявания от него товарен автомобил зоната на ГКПП „Дунав мост“ и се установи на охраняем паркинг до приключване на административнонаказателното производство, с издаването на НП.

С. не изпълнил разпореждането, вместо което придвижил товарният автомобил и го установил в зоната за движение на ГКПП“Дунав мост“, препречвайки движението на останалите товарни автомобил. Свид. Ц. и Юлиян Стойчев, отново неколкократно отправили устно разпореждане до  жалб. С. да напусне зоната на ГКПП “Дунав мост“, но той отказал, слязъл от автомобила си и демонстративно се разхождал из пункта. Това наложило инспекторите от ОО “АА” гр.Русе да поискат съдействие от служители на гранична полиция и едва след тяхната намеса жалб. С. преместил автомобила извън ГКПП „Дунав мост“.

          С оглед установеното свид. Ц. приел, че жалб. Р.С. е допуснал нарушение по  чл.103, пр.3 от ЗДвП, за което му съставил акт.

Въз основа на този акт, Началника на ОО”АА”-Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на Р.С. наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава и на нарушението по чл.103, пр.3 от ЗДвП е осъществен от обективна и субективна страна от Р.С..

Съобразно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От събрани доказателства и по конкретно показанията на свид. Ц. се установява, че в настоящият случай жалб. С. не е изпълнил задълженията си, произтичащи от цитираната разпоредба. Поведението, с което същата може да бъде нарушена съставлява единен сложен фактически състав - водачът, на когото е бил подаден сигнал е задължен да спре на дефинираното в нормата място, а освен това и да изпълнява указанията на контролния орган, т.е. задължително е да изчака, за да се установи поради какви причини се спира превозното средство и да изпълнява указанията на този орган.

Следователно, за да е допуснато нарушението по чл.103 от ЗДвП е необходимо да е налице неизпълнение на едно от кумулативно предписаните задължения – неспиране на подаден сигнал, спиране извън определеното в нормата място, или отказ да бъдат изпълнени указанията на контролните органи, след като по посоченият ред управляваното от водача превозно средство било спряно.

От доказателствата по делото става ясно, че жалб. С., като водач на пътно превозно средство бил спрян от контролен орган по чл.166 от ЗДвП, в случая свид. Ц. и Ю. С. – инспектори в ОА”Автомобилна администрация”. Била му извършена проверка на място, а след това проверяващите отправили разпореждане към жалбоподателя да напусне зоната на ГКПП „Дунав мост“ с управлявания от него товарен автомобил и се насочи към охраняем паркинг до приключване на административнонаказателното производство, с издаването на наказателно постановление за установени преди това нарушения. Несъмнено това разпореждане представлявало указание свързано с предприетата проверка, като било насочено конкретно към привеждане в действие на принудителна административна мярка. От показанията на свид.Ц., описващи поведението на жалбоподателя се установява, че С. ясно е разбрал издаденото му разпореждане.   Вместо да изпълни обаче това задължително указание, жалб.Р.С. преместил товарния автомобил по начин, че препречил движението на останалите превозни средства в зоната за движение на ГКПП „Дунав мост“, оставяйки го на това мястото и напускайки кабината.

Изложеното дотук налага извода, че с действията си жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което правилно бил привлечен към административнонаказателна отговорност.

Правилно административнонаказващият орган приложил и относимата санкционна норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

При определяне обаче размера на наказанията “Лишаване от право да управлява МПС” и “Глоба” за това нарушение, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение.

Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.

В конкретния случай административнонаказващият орган наложил наказанието “Глоба” в максималният му размер, а наказанието “Лишаване от право да управлява МПС” в размер между минимума и средата на предвиденото в санкционната норма на чл.175, ал.1 от ЗДвП, без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такива размери.

При така определените наказания, по мнение на Съда, наказващия орган не отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно липсата на други вреди последици извън съставомерните, както и явяването в крайна сметка на жалбоподателя на следващият ден в ОО”АА”-Русе за приключване на проверката и връчване на АУАН и НП. Отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът не отчита.

 Предвид това и с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира, че размера на наказанията “Глоба” и “Лишаване от право да управлява МПС” се явява необосновано завишени и следва да бъдат намалено на минимума предвиденото в санкционната норма, а именно “Глобата” в размер на 50 лв., а  “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000763/20.06.2019 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна Администрация” Русе, с което за нарушение по чл.103, пр.3 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на Р.С., турски гражданин, род. на ***г. в Р.Турция, било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. като

 

НАМАЛЯВА наказанието “ГЛОБА”  - на 50 /петдесет/ лв.

 

НАМАЛЯВА наказанието “Лишаването от право да управлява МПС”  - на срок от 1 месец.

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000763/20.06.2019г. на Началник Областен отдел “Автомобилна Администрация” Русе, в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

     

Районен съдия: