№ 21468
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110139160 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда глава осемнадесета, Радел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. И. Ф., с която срещу Н. Е. М. са
предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е единствен наследник на сина си Б.И.Ф., починал на
05.05.2023 г. Посочва, че последният е притежавал лек автомобил [******], с рег. №
[******] със застрахователна стойност 4100 лева, върху който ответницата
упражнявала фактическата власт и отказвала да предаде същия на ищцата. След
смъртта на Б.И.Ф. ответницата, с която последният живеел на съпружески начала,
изтеглила от сметката му в [******] сумата от 18 000 лева, без каквото и да е правно
основание. Заявеното искане е съдът да признае за установено по предявения иск по чл.
108 ЗС, че ищцата е собственик на процесния лек автомобил и ответницата да бъде
осъдена да предаде владението върху същия заедно с документите за него, както и на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 18 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /13.07.2023 г/ до
окончателното изплащане.
Ответницата е депозирала отговор, с който признава дължимостта на сумата в
размер на 18 000 лева, като посочва, че неколкократно е изразявала готовност да
преведе сумата след като й бъде посочена банкова сметка. Оспорва претенцията за
лихва върху посочената сума, тъй като счита, че сумата не е възстановена на ищцата
по нейна вина. Относно претенцията за процесния автомобил, оспорва
застрахователната стойност на същия да е в размер на 4 100 лева, тъй като
удостоверението за застрахователна стойност е било издадено без да бъде извършен
оглед на автомобила. Посочва, че е заплатила разходите за погребението на Б.И.Ф., в
размер на 4 290 лева, с която сума прави възражение за прихващане. Претендира
запазването на автомобила за нея, срещу прихващане на разликата между разходите за
погребението и действителната стойност на превозното средство. В условията на
1
евентуалност заявява възражение за прихващане разходите за погребението,
извършени от нея, да бъдат прихванати от сумата в размер на 18 000 лева.
Страните претендират разноски за производството.
При така заявените твърдения и възражения по предявените искове, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, първоинстанционният съд е обявил на страните, че приема
за съвместно разглеждане наведеното в срока за отговор от страна на ответника
възражение за прихващане с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД при установяване на
неговата основателност с вземането на ищцата по чл. 55, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД. За
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството са обявени следните
обстоятелства: че ищцата Р. И. Ф. е единствен наследник по закон на Б.И.Ф., че същият
приживе е притежавал правото на собственост върху процесния лек автомобил, който
се намира във фактическа власт на ответника, че Н. Е. М. дължи на ищцата сумата в
размер на 18 000 лева, която е изтеглила от банкова сметка с титуляр Б.Ф. след
настъпване на смъртта му.
По иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на
процесния автомобил на заявеното основание - по силата на наследствено
правоприемство от Б.И.Ф., както и че автомобилът се намира във владение на
ответника, които факти, както се посочи по-горе, не се оспорват от ответника.
От приетите в производството писмени доказателства се установява, че ищцата
по силата на наследствено правоприемство от сина й е придобила правото на
собственост върху лек автомобил [******], рег. [******], шаси № [******], цвят бял,
дата на регистрация: 29.05.2009 г., като собствеността върху същия Б.Ф. е придобил на
30.08.2019 г., които обстоятелства не се оспорват от ответника. Следователно и
доколкото по делото за безспорен е обявен фактът, че владението върху автомобила се
упражнява от ответника, който не твърди противопоставимо на ищеца основание за
това, то и този иск следва да бъде изцяло уважен.
По възраженията на ответника, наведени с отговора на исковата молба, относно
застрахователната стойност на превозното средство, съдът намира за необходимо да
посочи, че същата има значение единствено за цената на предявения иск и изчисляване
на дължимата по същия държавна такса. Следователно и доколкото се претендира
връщане на вещта чрез предаване на владението на нейния собственик, то и цената на
иска не е релевантна във връзка с възражението за прихващане, заявено от ответника,
доколкото вземанията са от различен вид, т.е. не могат да бъдат прихващани едно с
друго.
По отношение на доводите на ответника, че с поведението си не е дала повод за
предявяване на този иск, следва да се посочи, че от една страна, с отговора същата
недвусмислено е заявила желанието си да задържи автомобила, отправяйки
предоложение до ищеца за доброволно уреждане на спора, като автомобилът стане
нейна собственост. От друга страна ответникът, който упражнява владение върху
чужда вещ, не твърди и не установява да е предприела действия преди подаването на
исковата молба да предаде фактическата власт на ищеца, като й изпрати напр. писмена
/нотариална/ покана с предложение да й предостави документите, ключовете и самия
автомобил. Доколкото страните не са постигнали по доброволен път консенсус за
разрешаването на правния спор помежду им, а ответникът не е установил
противопоставимо на ищеца основание за упражняване на фактическата власт върху
автомобила, то и претенцията по чл. 108 ЗС следва да бъде уважена с всички
2
произтичащи от това последици, вкл. и във връзка с отговорността за разноските в
настоящото производство.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е
наследник по закон на Б.И.Ф., който приживе е имал вземане към банка в размер на
сумата 18 000 лева, че ответницата се е разпоредила със сума в посочения размер, като
е изтеглила същата без да е налице основание за получаването й. В тежест на
ответника по този иск е да установи основанието за настъпване на имущественото
разместване. С оглед становищата на страните не е спорно, че пртенцията на ищеца е
основателна, а и от писмените доказателства, представени по делото, се установява, че
на 09.05.2023 г. от банковата сметка с титуляр Б.И.Ф. са извършени преводи в полза на
Н. Е. М. в размер на сумата общо 18 000 лева. Ответникът не отрича, че е получила
тази сума, която ищцата, като единствен наследник на сина си, е придобила под
формата на вземане към банката, при която сметката е била разкрита, с приемането на
наследството, оставено от сина й. Не се твърди да е налице основание за извършване на
тези действия от страна на ответника. Следователно и претенцията, основана на
неоснователно обогатяване, също следва да бъде уважена, доколкото ответникът не
установява основание за задържане на сума в посочения размер и изрично е заявила, че
признава този иск.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ответницата е да докаже своето обедняване в размер на посочената сума и
обогатяването на ищцата, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ищцата е
да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
Във връзка с възражението за прихващане в производството са приети следните
писмени доказателства:
- разписка за получена сума от 04.05.2023 г., подписана от М.И.В., в качеството
на сестра на починалия Б.И.Ф., удостоверяваща получаването на сума в размер на 4275
лева, представляваща разходи по погребението на починалия, от Н. Е. М., като същите
са били заплатени на [******]
- Фактура [******], издадена от [******] с получател М.И.В. на стойност 4275
лева за предоставена услуга: „постмортална грижа и погребение на починало лице
Б.И.Ф., смъртен акт [******] и касов бон от същата дата на стойност 4275 лева;
- нареждане № 736394 към фактура № **********/05.05.2023 г., за сумата от 15
лева с основание административно обслужване (черковен ритуал, трупополагане,
централни гробища, 09.05.2023 г., 14:00 часа) относно покойник Б.И.Ф.;
- квитанция към приходен касов ордер № [******]., получен от Н. Е. М., за
организацията на погребението на Б.И.Ф. за сумата 2100 лева, за която ответникът е
пояснила, че представлява капаро и че същата е заплатена на [******] и е част от
общата сума 4725 лева.
Следователно и въз основа на приетите и неоспорени от страна на ищеца
доказателства съдът приема, че Н. Е. М. е предоставила на трето за спора лице –
М.И.В., за която не е спорно, че е сестра на починалия Б.И.Ф., сума в размер на 4275
лева, с която е било заплатено погребението на починалия.
Следва да се даде отговор на въпроса кои са лицата, които се явяват задължени и
следва да поемат разноските за погребението на едно лице след неговата смърт.
В българското законодателство не съществува правна разпоредба, която да
регламентира изрично в чия тежест следва да са разноските по повод смъртта и за
3
погребението на едно лице. Чл. 5, изр. 2 ГПК предвижда, че при липса на закон съдът
основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Съгласно
съдебната практика (напр. Решение № 6853 от 13.12.2011 г. на СГС по гр. д. №
2760/2007 г.) разноските за погребението на едно лице след смъртта му следва да се
поемат от лицата, от които починалото лице е имало право да получава издръжка
приживе. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 СК е предвидено, че лицето, което има право
на издръжка, може да я търси първо от своите деца и съпруг, а след това от своите
родители. От друга страна, и като съобразява, че българският материален закон не
предвижда права на лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия без
сключен брак, с оглед принципите на справедливост, началата на морала и добрите
нрава и недопускане на неоснователно обогатяване, настоящият състав на съда приема,
че дълг на наследниците към починалия им родственик след смъртта на последния е да
се погрижат за погребението, в това число и да поемат разноските за същото. Когато
друг вместо тях извърши тези разходи и при липсата на друг път за защита,
отношенията следва да се уредят именно на плоскостта на неоснователното
обогатяване и общото правило на чл. 59 ЗЗД.
В аспекта на изложеното, следва да се подчертае, че от една страна по делото е
установено, че починалият към смъртта си е разполагал с имущество, предмет и на
настоящото производство (МПС и вземане в размер на сумата 18 000 лева), което след
смъртта му е преминало към единствения му наследник по закон – неговата майка. Без
съмнение е, че последната е приела оставеното от сина й наследство. От друга страна, в
производството е установено, че разноските по погребението на Б.И.Ф., възлизащи на
сумата 4290 лева, са били заплатени със средства, предоставени от Н. Е. М.. Без
значение се явява фактът, че сумата е предоставена от ответника на трето за спора лице
(сестрата на починалия), което я е броило на [******], доколкото не е спорно, че
именно със средства на ответника е заплатено погребението на починалия.
С оглед носената от ответника, заявил възражение за прихващане, тежест за
доказване на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, последната дължи установяване чрез пълно и главно доказване на целия
релевиран фактически състав на претендираното субективно право: обогатяване на
ответника без основание за сметка на собственото й обедняване, произтичащи от
общия факт на заплащане на разходите за погребението на починалия. Всички
предпоставки на възражението за прихващане се явяват установени в производството –
ответникът, който не се явява наследник по закон на починалия, е заплатил разноските
за погребението, с което за него е настъпило обедняване. Същевременно наследникът
по закон, който наследява останалото след смъртта на починалия наследство, не
твърди и не установява да е финансирал тези разноски, нито пък твърди и доказва за
него да са били налице затруднения да ги погаси. Ето защо и съдът намира
възражението за прихващане за основателно, с оглед което и същото следва да бъде
уважено.
След извършване на съдебно прихващане главният предявен иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи за сумата от 13 710 лева, върху
която сума ответникът дължи законна лихва от предявяването на иска до плащането.
Присъждането на законна лихва от предявяването на иска се явява правоохраняваща
последица от уважаването на същия. В тази връзка неоснователно от страна на
ответника се твърди, че не следва да заплаща лихва, тъй като ищецът със собственото
си поведение е станал причина за изпадането си в забава. От една страна ответникът не
установява в производството основание да получи процесната сума след смъртта на
4
Б.Ф.. От друга страна, ответникът не твърди извънсъдебно да е поискала да предаде
сумата на ищцата. В случая не се претендира изтекла лихва за забава за периода до
предявяването на исковата молба, а такава след нейното подаване. Следва да се посочи
също така, че банкова сметка на ищцата е била посочена в самата искова молба, а като
приложение е представено удостоверение за банкова сметка, издадено от [******]
/л.11 от делото/, съдържащо всички необходими реквизити, за да бъде извършено
погасяване на задължението. За да намери искането на ищеца за присъждане на
законна лихва за основателно, съдът акцентира, че с отговора на исковата молба,
подаден в последния ден на срока по чл. 131 ГПК, ответникът макар да я заявил, че
признава вземането за основателно, не е предприел действия за своевременно
погасяване на процесното вземане на ищеца, като аргументите, изложени в писмената
защита, че банкова сметка е била непълна, не могат да бъдат споделени. От една
страна, съдът намира за ноторен фактът, че IBAN номерът на банковите сметки
съдържа означение при коя банка е разкрита сметката (в случая означението STSA
индивидуализира банковата сметка, като такава, разкрита при [******]), а от друга
страна към самата искова молба е приложено удостоверение за банковата сметка на
ищеца. Следователно и законна лихва следва да се присъди от предявяването на иска
до плащането.
По разноските:
Спорен между страните е въпросът как да бъдат разпределени разноските за
производството и поведението на коя от страните е причина за завеждане на делото.
Както се посочи и по-горе, съдът приема, че ответникът е дал повод за
завеждането на делото. От една страна, със собствените си действия е изтеглила от
банковата сметка на починалия паричната сума без да установява основание за това.
Последното само по себе си съставлява повод за предявяването на този иск, доколкото
за ищцата липсва разписано задължение да кани ответника извънсъдебно да й върне
тази сума. От друга страна, ответникът е упражнявал фактическа власт върху чужда
вещ, а с отговора на исковата молба, недвусмислено е заявила желанието си да
задържи фактическата власт върху автомобила, с оглед което и е дала повод за
предявяването и на иска по чл. 108 ЗС. Следователно не са налице предпоставките по
чл. 78, ал. 2 ГПК и отговорността за разноски следва да се разпредели по общите
правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като доколкото съдът достигна до извод, че и
възражението за прихващане е основателно, както ищецът, така и ответникът имат
право на разноски за производството.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 2324,16 лева от общо 2884 лева за заплатени държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата 562,94
лева. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, заявено от процесуалния представител на
ответника, съдът намира за неоснователно. Съгласно действащата редакция на Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения според цената на
заявените искове и възражения при това без съобразяване на нормата на чл. 2, ал. 5 от
същата, е в размер на сумата 2761,20 лева, с оглед което и заплатените от ответника
разноски в размер на 2900 лева не биха могли да се възприемат като прекомерни,
доколкото надвишават минималния хонорар със сумата 138,80 лева, т.е. с около 5 % от
този минимум.
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. И. Ф., ЕГН **********, с
адрес: [******] срещу Н. Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], иск с
правно основание чл. 108 ЗС, че Р. И. Ф. е собственик на лек автомобил [******], рег.
[******], шаси № [******], цвят бял, дата на регистрация: 29.05.2009 г. на основание
наследствено правопиемство от Б.И.Ф., ЕГН **********, починал на 04.05.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], ДА
ПРЕДАДЕ на основание чл. 108 ЗС на Р. И. Ф., ЕГН **********, с адрес: [******]
фактическата власт върху лек автомобил [******], рег. [******], шаси № [******],
цвят бял, дата на регистрация: 29.05.2009 г. както и документите за същия.
ОСЪЖДА Н. Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Р. И. Ф., ЕГН **********, с адрес: [******]
сумата 13,710 лева, представляваща получена от Н. Е. М. на 09.05.2023 г. без правно
основание парична сума, ведно със законна лихва от 13.07.2023 г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ този иск до пълния предявен размер от 18 000 лева поради извършено
СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ с вземане на Н. Е. М. в размер на сумата 4290 лева,
представляваща заплатени от последната разноски за погребението на Б.И.Ф., ЕГН
**********, починал на 04.05.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. И. Ф. ЕГН **********, с адрес: [******], сумата
2324,16 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Р. И. Ф., ЕГН **********, с адрес: [******], да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], сумата
562,94 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, а на ищеца и препис от
писмената защита на ответника с приложението към същата за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6