№ 15056
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело №
20231110114917 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. П. П. и С. П. В., действащи като
съдружници в ДЗЗД „В...“ против „С...“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 24
449,04 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по неформален
договор за изработка, доставка и монтаж на парапети с ръкохватки на обект, находящ
се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Малинова долина“, Жилищен парк, в УПИ
V-..., ПИ с идентификатор №..., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Ищците твърдят, че в качеството си на изпълнители, са сключили с ответника
договор за доставка и монтаж на парапети по приети от възложителя оферти от
30.06.2020 година, за следните видове работи: по първата оферта изпълнителят е
следвало да изпълни - преграден парапет със стъкло триплекс сив, цвят инокс, както и
да извърши доставка и монтаж, срещу цена от 31 лева на брой без ДДС, за 4-ти етаж
на сграда - «МНОГОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - СЕКЦИЯ «А» I (първи)
ЕТАП И СЕКЦИЯ «Б» - II (втори) ЕТАП“ , находящ се в гр. София, район
«Студентски», ж.к. «Млинова Долина», УПИ V-..., ПИ с идентификатор № ...
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда шестстотин и девет
точка три хиляди и триста петдесет и девет/ по КК на гр. София и по втората оферта
изпълнителят е следвало да изпълни - изработка на алуминиев ажурен парапет с
приложена към офертата снимка на изработката и вида на парапета с
висококачествени алуминиеви профили с гарантирано качество и произход, цвят
1
инокс, както и да извърши доставка и монтаж, като парапетите се монтират върху под
и борд, с монтиран п-образен профил върху стъкло 10x10 мм, подходащи за тераси и
височина на парапета до 105 см от готов под. срещу цена от 71 лева на линеен метър
без ДДС, сив триплекс 4.4.1 мм., като парапетите са за всички тераси по всички етажи
на сградата, в която са монтирани, подробно описана по-горе. От представените с
исковата молба било видно, че офертите, в които са описани доставката и монтажът на
парапетите, предмет на договора, са приети и подписани от възложителя, поради което
договорите за изработка и монтаж на парапети били сключени с посочените в
офертите условия и цени. Възложителят заплатил аванс от 10 000 лева с преводно
нареждане от 03.11.2020 година, съгласно фактура № 383 от 02.11.2020 година. В
периода след плащането на аванса до 09.11.2022 година, изпълнителят извършил
всички видове възложени работи по парапетите на сградата, съобразно офертите. В
хода на изпълнение на работата възложителят поискал да бъдат монтирани квадратни
ръкохватки 60x25 с канал с включени ъгли и фланци и „п“- образен профил тип
ръкохватка, вместо предвидените в офертата. От кореспонденция между страните в
периода 07.07.2021 и 09.07.2021 година се установявало, че П. П. е изпратил снимки
на въпросните ръкохватки и е написал какви са цената и срока за плащане на аванс, за
да бъдат поръчани и изработени. Възложителят се съгласил да заплати посочените от
изпълнителя 66,67лв. - единична цена за квадратни ръкохватки 60x25 с канал с
включени ъгли и фланци, с количество 56 броя, като общата стойност възлизала на
3733.52 лева без ДДС, и 34,00лв. единична цена за „п-образен профил тип ръкохватка
за 56 броя, възлизащи на обща стойност от 1904.00 лева без ДДС. Предвид
обстоятелството, че в цената на договора били включени както доставката, така и
монтажът, стойността на изработеното се заплащала срещу фактура, след
извършването на монтажа и приемането на работата. За целта след изпълнението на
възложената работа, изпълнителят изготвил приемо- предавателен протокол и фактура
№528 от 10.12.2021 година, чиято цена е била коригирана от 34 449,72 лева на 24
449,04 лева, за което било издадено кредитно известие № 666 от 09.12.2022 година, с
което е приспадната сумата от 10 000,00 лв. От страна на дружеството-възложител на
02.12.2022 година бил коригиран и върнат протокола от 01.11.2021 година, като от
него са били премахнати ,.п“-образен профил тип ръкохватка и квадратната
ръкохватка 60x25 с канал с включени ъгли и фланци, за които представляващия
ищцовото дружество - П. П. и ответникът се договорили, че същите са поръчани
именно от възложителя и същият е потвърдил, че ще бъдат заплатени. Общата
стойност на поръчаните и доставени ръкохватки възлиза на 4317,60лв., които са
отразени в позиции 4 и 5 от Приемопредавателния протокол, от дата 01.11.2021
година. По сключените между страните неформални договори за изработка и монтаж
на парапети от 30.06.2020 година били изпълнени от изпълнителя и приети, но
незаплатени от възложителя следните услуги, обективирани в приемо-предавателен
2
протокол от 01.11.2021 година на стойност, както следва: доставка и монтаж на
парапет за тераси, количество 156 л.м., единична цена 71.00 лева, общо - 11 076,00
лева.; доставка и монтаж на парапет на стълбище, 42.83лм., единична цена 77,00лв.,
общо - 3 297,91 лева; стъклени прегради за тераси, 17бр., единична цена 183,30 лева,
общо - 3116.10 лева; П-образен профил тип ръкохватка, 56бр., единична цена 34,00
лева, общо - 1 904,00 лева; квадратна ръкохватка 60x25 с канал с включени ъгли и
фланци, 56бр., единична цена 66,67 лева, общо - 3 733,52 лева; доставка и монтаж на
парапет за тераса, 180лм., единична цена 31,00 лева, общо - 5 580,00 лева. Обща
стойност на дейностите но изработка, доставка и монтаж на парапети с ръкохватки на
обект, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Малинова долина“,
Жилищен парк, в УПИ V-..., ПИ с идентификатор №... и след приспадане на авансово
заплатената от ответника сума била в размер на 24 449,04 лв.На място в сградата били
изпълнени и налични парапети е посочените по-горе тип и вид П-образни ръкохватки
и квадратна ръкохватка. На 02.02.2021 година, П. П. е поканил ответното дружество да
му заплати сумата от 17 412,69 лева без ДДС, както и тази за допълнително
поръчаните ръкохватки, която възлиза на 4 317,60 лева без ДДС. Тъй като въпреки
липсата на възражения за некачествено или неточно изпълнение на възложените от
ответното дружество дейности, същото не е заплатило дължимото възнаграждение, на
15.02.2021 година П. П. отново е поканил ответното дружество да заплати приетите от
ответника услуги. При тези твърдения ищците предявяват осъдителен иск за сумата от
24 449,04 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по неформален
договор за изработка, доставка и монтаж на парапети с ръкохватки на обект, находящ
се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Малинова долина“, Жилищен парк, в УПИ
V-..., ПИ с идентификатор №..., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират разноски.
Ответникът „С...“ ООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва да са налице облигационни
правоотношения между страните. Възразява, че не са налице доказателства за
изпълнение на договора от ищеца, а именно за изработка и монтаж. Нямало
доказателства за изработка, доставка и монтаж на парапетите. Евентуално моли да се
приеме, че стойността на претнецията не е посочена точно, тъй като единично
определените цени на дейностите не съответствали на общата стойност. Оспорва
приложените оферти да са били приети от ответника. Приложеният приемо-
предавателен протокол не съдържал подпис на ответника. Оспорва наличието на точно
изпълнение от ищеца. Оспорва фактурата, на която ищецът основава вземането си.
Оспорва до ответника да е било изпратена покана. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
3
Представена е подписана от приемащата страна „С...“ ООД оферта, отправена от
ДЗЗД „В...“ от 30.06.2020 г. относно изработка, доставка и монтаж на преграден
парапет със стъкло триплекс сив, цвят инокс, с посочена цена от 31 лв. на брой без
ДДС, както и оферта от 30.06.2020 г. относно изработка, доставка и монтаж на
алуминиев ажурен парапет с приложена снимка на изработката и видът на парапета, с
висококачествени алуминиеви профили, цвят инокс, височина на парапета – до 105 см.
от готов под, като е посочено, че парапетите се монтират върху под и борд, с монтиран
П-образен профил върху стъклото 10х10 мм., подходящи за тераси. Посочена е цена от
71 лв. без ДДС на линеен метър, сив триплекс 4.4.1 мм. Същата оферта, неподписана, е
представена и от страна на ответника, като цената в нея на линеен метър е 66 лв. без
ДДС.
Представена е фактура № 383/02.11.2020 г., с доставчик ДЗЗД „В...“ и получател
„С...“ ООД относно аванс за доставка и монтаж на стъклен парапет за сумата от 10 000
лв. с ДДС. Посочена е и банкова сметка за заплащане на сумата, като видно от
представеното платежно нареждане № 322В2Р120308001Р/03.11.2020 г., на 03.11.2020
г. ответникът е заплатил задължението по фактура № 383/02.11.2020 г. на посочената в
нея банкова сметка.
Представен е приемо-предавателен протокол от 01.11.2021 г. за предаване на
следните строително – монтажни дейности: доставка и монтаж на парапет за тераси,
156 лм., при ед. цена 71 лв. – общо 11 076 лв.; доставка и монтаж на парапет на
стълбище – 42,83 лм., при ед. цена 77 лв., общо 3 297,91 лв.; стъклени прегради за
тераси – 17 бр., при ед. цена 183,30 лв., общо 3116,10 лв.; П-образен профил тип
ръкохватка – 56 броя, при ед. цена 34 лв., общо 1 904 лв.; квадратна ръкохватка 60х25
с канал, с включени ъгли и фланци, 56 броя, при цена от 66,67 лв., общо 3 733,52 лв.;
доставка и монтаж на парапет за тераси, 180 лм., при ед. цена 31 лв. – общо 5580.
Изчислена е обща цена на извършените СМР в размер на 34 449,04 лв., като след
приспадане на аванса от 10000 лв., остава дължима сумата в размер на 24 449,04 лв.
Представен е втори приемо-предавателен протокол от същата дата, в който са
описани следните СМР: доставка и монтаж на парапет за тераси до 3-ти етаж, 156 лм.,
при ед. цена 71 лв. – общо 11 076 лв.; доставка и монтаж на парапет на стълбище –
42,83 лм., при ед. цена 77 лв., общо 3 297,91 лв.; стъклени прегради за тераси – 17 бр.,
при ед. цена 170 лв., общо 2890 лв.; доставка и монтаж на парапет за тераси на 4-ти
етаж, 180 лм., при ед. цена 31 лв. – общо 5580. Посочена е крайна цена от 27 412,69 лв.
с включен ДДС, като след приспадане на платения аванс, остава дължима сумата от
17 412,69 лв.
Представена е фактура № 528/10.12.2021 г., с издател ДЗЗД „В...“ и получател
„С...“ ООД за сумата от 34 449,72 лв., представляваща цена съгласно приемо-
предавателен протокол от 01.11.2021 г. и приспаднат аванс.
4
Представено е и кредитно известие № 666/09.12.2022 г. за сумата от -10 000 лв.,
представляваща корекция в цената, поради разлика в линейните метри.
От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК като компетентно, пълно и обективно изготвена, се установява,
че подписите за „приел“ в представените две оферти от ДЗЗД „В...“ от 30.06.2020 г. не
са положени от управителя на ответното дружество Васил Цветанов И..
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
на основание чл. 202 ГПК като компетентно, пълно и обективно изготвена, се
установява, че ДЗЗД „В...“ е осчедоводило процесните фактури № 383/02.11.2020 г., №
528/10.12.2021 г. и кредитно известие № 666/09.12.2022 г., по сметка 411 – клиенти -
„С...“ ООД, дружеството е включило процесните фактури в Дневниците за продажби и
в подадените справки – декларации за ДДС за съответния данъчен период. Установява
се, че съгласно аналитична ведомост на сметка 401 – доставчици - „С...“ ООД,
ответното дружество дължи на ДЗЗД „В...“ сумата в размер на 24 449,72 лв. От
експертизата на вещото лице се установява, че ответното дружество е осчетоводило
фактура № 383/02.11.2020 г., с-ка 40172 – Доставчици - ДЗЗД „В...“, включило е
фактурата в Дневника за покупки за данъчен период м.12.2020 г. под пореден № 32 и
същата е намерила отражение в подадената справка – декларация за ДДС за данъчен
период м.12.2020 г., като ответникът е ползвал правото си на приспадане на данъчен
кредит по процесната фактура в размер на 1666,67 лв. Установява се още, че фактура
№ 528/10.12.2021 г. и кредитно известие № 666/09.12.2022 г. не са включени в
Дневниците за продажби и в подадените справки – декларации за ДДС за съответните
данъчни периоди и не е ползван данъчен кредит по тях от страна на ответника. От
експертизата става ясно, че съгласно аналитичен дневник на сметка 302 – материали,
за периода от 01.08.2020 г. – 31.12.2021 г. на ДЗЗД „В...“ и осчетоводените фактури за
доставени материали от доставчици на ДЗЗД „В...“, в счетоводството на ДЗЗД „В...“ са
заприходени подробно посочените в експертизата доставки на материали. Вещото
лице посочва, че не са му предоставени счетоводни документи от счетоводството на
ответника, от които да са видни заплатени разходи за доставка и монтаж на парапети,
стъклени прегради за тераси, профили, ъгли и фланци, с доставчици, различни от ДЗЗД
„В...“.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът цени на
основание чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвена, се установява, че
изпълнените на място в процесната сграда дейности по монтаж на балконски и
стълбищни парапети отговарят по вид на претендираните такива в исковата молба.
Вещото лице е извършило оглед на място на изпълнените видове дейности, като е
констатирало следните извършени СМР: 1. Доставка и монтаж на парапет за тераси -
за първите три етажа, 154,50 м., при ед. цена от 71,00 лв., общо 10 969,50 лв. без ДДС;
5
2.Доставка и монтаж на парапет за стълбище, 42 м., ед. цена от 77 лв., общо 3 234,00
лв.; 3. Стъклени прегради за тераси 17 бр., цена 183,30 лв., общо 3 116,10 лв.; 4. "П"-
образен профил тип ръкохватка по 6 м.л./бр., 53 бр., цена 34 лв. на бр., общо 1802,00
лв.; 5. Квадратна ръкохватка 60x25 мм. с канал с включени ъгли и фланци - по 6
м.л./бр., 53 бр., цена 66,67 лв., общо 3533,50 лв.; 6. Доставка и монтаж на парапет за
тераса - последен етаж, 163,40 м., цена от 31,00 лв., общо 5065,40 лв., всичко на обща
стойност от 27 720,50 лв. без ДДС, съответно 33 264,60 лв. с ДДС. Вещото лице
посочва, че резултатите от измерването е остойностил по предложените от ищеца
цени, които след извършено проучване на действащите по време на изпълнението на
претендираните дейности - 2020 г., са били с около 15 % по-ниски от средните пазарни
цени за такива видове работи.
В открито съдебно заседание от 04.06.2024 г. вещото лице допълва, че е нямало
как да стигне до последния етаж, но съобразно направените измервания и дължината
на сградата е направил изчисленията, посочени в Таблица №2, т.6, като точното
количество вложени парапети за тераса е 163.40 метра. Отчел е реалното количество
парапети и в него се включвала първоначалната цена, която вкл. и фирата, в
количеството 163,40 м. нямало включена фира. Допълва още, че в долната част
парапетът е плътен стоманобетон, над него имало триплексово стъкло, с мрежа по
средата, което при удар да не се счупи и върху това стъкло, което на различните тераси
било с различна височина, имало, първо, П-образен профил един см., посочен в т.4 на
експертизата и след това, върху този профил, била поставена квадратна ръкохватка с
канал, която прихлупвала профила. Отделно имало стълбищен парапет, който бил от
алуминий. Сочи, че има идентичност между оферираното и изпълненото на място като
вид работа, но количеството леко се разминавало. Излага, че в документите по делото
имало включени стъклени парапети на прегради на тераси и на стълбище. Стъклените
парапети на терасите, които били в лицевата част, са намерили отражение в т.6 и т.1 на
Таблица №1 и съответно в Таблица №2, пак същите две точки. Вещото лице посочва,
че цените и тогава, когато са извършвани СМР, са били много ниски, като височината
на стъклото на последния етаж била малко по-малка по размер - 105 височина, а на
долните тераси бетоновата част била малко по-ниска, а стъклото било по-високо, при
което цената била 77 лв., а според вещото лице за подобни стълбища, цената била от
порядъка на 100 лв. Сочи още, че парапетите върху стъклата имат предпазна цел,
доколкото в противен случай триплекса не подлежал на обработка и човек може да си
пореже ръката, ако си я постави върху стъклото, малкото е било абсолютно
достатъчно, а другото е било сложено за красота според вещото лице.
От разпита на свидетеля Х. М .Х се установява, че познава П. отдавна. Сочи, че
от м.ноември 2020 г. до 2021 г. му помагал да монтира парапети в „Студентски град“,
на сграда „Калея“ в кв. „Малинова долина“, четириетажна Г-образна сграда.
Свидетелят преди е работил с алуминиева дограма, монтаж на фасади, стъклени
6
витрини. П. го помолил да му помогне, защото нямало с кого да извърши дейността.
Първо, в края на месец ноември 2020 г., доставили алуминиевите профили, които се
залагали на съществуващия бетонен зид. Тръгнали от гр. Шумен с черен микробус
„Фолксваген“ и натоварили профилите от Пловдив. Взели П-образен профил, който се
монтирал за основа на стъклен парапет, в него се монтирали стъкла. Закарали ги и ги
разтоварили в сградата в „Студентски град“ и започнали да ги монтират. Заявява, че
били на по 6 метра, като където е възможно се слагали цели, а където е по-малко
разстоянието, се подрязвали на размер. Монтирали се на крепежа на съществуващия
борд. Сочи, че монтажът отнел поне седмица. После през месец февруари 2021 г. пак
отишли за няколко дена, като отново натоварили стъклата от същия склад в Пловдив,
монтажът продължил около седмица. Сочи, че първите два пъти отсядали в хотел в
Горна баня. След това ходили през лятото, за по два-три дни, да монтират преградите
на терасите, като слагали и допълнителни ръкохватки на парапетите, пак били само
двамата с П.. Свидетелят посочва, че на последния етаж на покрива, над терасата
имало правоъгълни перголи, парапетът там бил по-нисък, основата или зида бил по-
висок, а стъклената част била около 30-ина сантиметра. На долните етажи зидът бил
по-малък, а стъклената част била по-висока. Профилът, който се слагал на основата
бил П-образен, в него се монтирало стъклото с подложки, с уплътнения и се захващало
с крепежни елементи, с дюбели, с анкерни болтове, над стъклата слагали П-образна
ръкохватка, първо били сложили малка, но после върху нея сложили по-голяма.
Сменили я, защото се наложило да сложат по-голяма, 40х20 приблизително. Заявява
още, че във външния край имало П-образен канал, който стърчал навътре, в посока
към терасата, стърчал леко зад стъклата. Първоначалните били малки П-образни
ръкохватки, по-скоро п-образен профил, нещо като 18х20, който се използвал за
стъклени витрини. Сложили ги навсякъде. Пояснява, че преградни стъкла се слагали
на границите между апартаментите, а терасите били общи от край до край и където е
междинната стена между два апартамента, се поставяли стъклени прегради.
Свидетелства, че през лятото на 2021 г. работата била свършена, след което свидетелят
не е ходил повече на обекта. Не е чувал някой да възразява за качество или да е правил
оглед. Свидетелят посочва още, че фасадата на сградата била светла, но не помни цвят,
първият етаж бил сив и лепяли отвън плочки, апартаментите били отключени, нямало
никой. Когато отишли да монтират с П. първия ден, било заключено, изчакали някой
да отключи, но не помни кой отворил. Имало и други работници, които редяли плочки,
каменни мрамори по стълбищата. Свидетелят монтирал парапети само на терасите,
ходили три пъти – през месец ноември 2020 г., месец февруари 2021 г. и лятото на
2021 г., като през месец февруари 2021г. поставили стъклата на терасите.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
7
във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за изработка с твърдения от
ищец предмет; 2) изпълнителят да е осъществил точно в качествено, количествено и
темпорално отношение уговорената работа по възлагане от страна на ответника, като
ответникът да е приел изработената работа; и 3) в случай че не е уговорен срок за
изпълнение, макар и уговореното възнаграждение по договора за изработка да става
изискуемо в момента на приемане на работата, възложителят да е бил поканен да
заплати изцяло уговореното възнаграждение за приетата работа – той изпада в забава
едва след получаване на покана.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е заплатил
претендираните суми или че е направил своевременно възражение за неточно
изпълнение в количествено, качествено или темпорално отношение при предаване на
работата по реда на чл. 264 ЗЗД.
Правната уредба на договора за изработка е в чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД.
Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват
права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Същият е неформален и писмената му форма не е
основание за неговата действителност.
Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да плати възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД. Изпълнителят е задължен за
доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал - чл. 261, ал. 2 ЗЗД.
Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една завършена работа. Съгласно чл. 260,
ал. 1 от ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако
даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за
правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в
проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят
може да се откаже от договора - чл. 260, ал. 1, изр. второ ЗЗД. От задължението си по
договора да престира на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако
предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност
за изпълнение. Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако работата
бъде приета - чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща
обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и
може да бъде полезна за поръчващия - чл. 267, ал. 1 ЗЗД и в случаите на негодност на
материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е
8
предупредил - чл. 260 ЗЗД - чл. 267, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: да даде
на изпълнителя необходимото съдействие - чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; да приеме
изработената съобразно договора работа - чл. 264 ЗЗД; да плати уговореното
възнаграждение за приетата работа - чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
В практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 264 - 266
ЗЗД, цитирана и обобщена в Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на І
Т. О., безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания резултат -
предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се появят по-късно. Ако недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2
ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече
установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не
съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се
осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на
договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на
недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на
възнаграждението.
Както бе посочено, предпоставка за възникване на задължението по чл. 266, ал.
1, изр. 1 ЗЗД е поръчващият да приеме съответната работа. Разпоредбата на чл. 264, ал.
3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно
изпълнение работата се счита за приета. По отношение съдържанието на понятието
"приемане на възложената работа" правната доктрина и съдебна практика са единни,
сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а именно:
преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и
изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита
работата за съобразена с договора. Отговор на правния въпрос за допустимосттта на
приемането на изпълненото и чрез конклудентни действия е дадено с Решение №
250/11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 48/31.03.2011 г. по
9
т.д. № 822/2010 г. на ІІ т.о. ВКС, съобразно които, същото съставлява упражняването
от възложителя на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му в
съответствие с технологичното му предназначение.
С приемането на извършената работа, задължението на възложителя по договор
за изработка става изискуемо, като издаването на фактура от изпълнителя,
подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за
настъпването на падежа на задължението му, тъй като той вече е настъпил. (В този
смисъл е Решение № 158 от 07.11.2013 г. по т.д. № 1128/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о).
С оглед на изложеното и предвид съвкупната оценка на събрания в хода на
съдебното дирене доказателствен материал съдът намира, че между страните валидно
е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, чиито
параметри са уговорени в представените по делото два броя оферти от 30.06.2020 г., в
които е посочен предмета на поръчката. За наличието на облигационно отношение
между страните свидетелства установеното от съдебно-счетоводната експертиза,
съгласно която двете страни са осчетоводили издадената от ДЗЗД „В...“ фактура №
383/02.11.2020 г., включили са я в Дневника си за покупки за съответните данъчни
периоди и същата е намерила отражение в подадените от тях справки – декларация за
ДДС, като страните са ползвали и правото си на приспадане на данъчен кредит по
фактура № 383/02.11.2020 г. Отделно от посоченото, установи се, че на 03.11.2020 г. с
платежно нареждане № 322В2Р120308001Р/03.11.2020 г. ответникът е заплатил
задължението си по фактура № 383/02.11.2020 г., което обстоятелство представлява
недвусмислено признание съществуването на облигационно правоотношението по
договор за изработка между страните.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство
за сключения между страните договор, неговото изпълнение и наличието на основание
за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС -
решение № 96/26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о. на ВКС; решение №
30/08.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о. на ВКС; решение № 118/05.07.2011 г., по т.
д. № 491/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о. на
ВКС, решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о. на ВКС; решение №
109/07.09.2011 г., т. д. № 465/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 92/07.09.2011 г., по т. д.
№ 478/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.
на ВКС; решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о. на ВКС; решение
№ 20/25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г., I т. о. на ВКС; решение № 114/26.07.2013 г. по
т. д. № 255/2012 г., I т. о. на ВКС; решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/2013 г.,
II т. о. на ВКС и решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о. на ВКС и
др. В цитираната трайна практика на ВКС еднозначно е обосновано становището, че
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
10
осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Последното е
включително и когато същата не съдържа всички изискуеми по ЗСч реквизити.
Ето защо съдът намира за доказано наличието на облигационно
правоотношение между страните, като намира за неоснователно възражението на
ответника за липсата на такова, доколкото процесните оферти не били подписани от
управителя на ответното дружество. Вярно, установи се с приетата по делото съдебно-
почеркова експертиза, че подписите за „приел“ в представените две оферти от ДЗЗД
„В...“ от 30.06.2020 г. не са положени от управителя на ответното дружество Васил
Цветанов И.. В същото време обаче съдът приема, че дори и офертите да са подписани
от лице, което не е било оправомощено от управителя на възложителя, то по силата на
чл.301 ТЗ ответното дружество е обвързано от волеизявлението на мнимо
представляващия, тъй като не се е противопоставило на извършеното от него веднага
след узнаването, който момент най-късно е този на плащане на фактурата - Решение №
114/ 26.07. 2013 г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО- ТК; Решение № 138/ 17.10.2011
г. по т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО-ТК; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/
2010 г. на ВКС, І ТО- ТК.
Изпълнението и стойността на извършените строително-монтажни работи се
установяват от събраните гласни доказателствени средства и заключението по
приетата съдебно-техническа експертиза. Свидетелят Христов дава подробни
показания относно доставката и монтажа на процесните детайли, които се подкрепят и
от заключението на вещото лице. Съгласно експертизата изпълнените на място в
процесната сграда дейности по монтаж на балконски и стълбищни парапети отговарят
по вид на претендираните такива в исковата молба. При оглед на място вещото лице е
констатирало следните извършени СМР: 1. Доставка и монтаж на парапет за тераси -
за първите три етажа, 154,50 м., при ед. цена от 71,00 лв., общо 10 969,50 лв. без ДДС;
2.Доставка и монтаж на парапет за стълбище, 42 м., ед. цена от 77 лв., общо 3 234,00
лв.; 3. Стъклени прегради за тераси 17 бр., цена 183,30 лв., общо 3 116,10 лв.; 4. "П"-
образен профил тип ръкохватка по 6 м.л./бр., 53 бр., цена 34 лв. на бр., общо 1802,00
лв.; 5. Квадратна ръкохватка 60x25 мм. с канал с включени ъгли и фланци - по 6
м.л./бр., 53 бр., цена 66,67 лв., общо 3533,50 лв.; 6. Доставка и монтаж на парапет за
тераса - последен етаж, 163,40 м., цена от 31,00 лв., общо 5065,40 лв., чиято стойност
възлиза на сумата от 33 264,60 лв. с ДДС.
По делото липсват доказателства за неправилно изпълнение на възложената
работа, следователно на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД същата се счита за приета,
доколкото фактическата власт върху изработеното е преминала от изпълнителя към
поръчващия.
11
Ето защо съдът намира, че за ответника е възникнало задължение за заплащане
на уговореното възнаграждение за извършване на възложената работа.
Както се посочи по-горе, с платежно нареждане от 03.11.2020 г. ответникът е
заплатил авансово сумата от 10 000 лв., поради което остава задължен за сумата от
23 264,60 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 24 449,04 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху присъдената главница се дължи и законна лихва, считано от подаване на
исковата молба – 22.03.2023 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата в размер на 4 463,36 лв., съобразно уважената част от иска. Следва да
се посочи, че съдът намира за неоснователно искането на ищците за присъждан на
разноски в размер на 41,40 лв., представляваща държавна такса по обезпечително
производство, доколкото по делото липсват доказателства за реалното извършване на
посочените разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сумата в размер на 97,90 лв., представляваща разноски за ответника,
съобразно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Гео Милев“, ул. „..., да заплати на П. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен,
ул. „... и С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „..., действащи като
съдружници в ДЗЗД „В...“, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата
от 23 264,60 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за
изработка по оферти от 30.06.2020 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 24 449,04 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „С...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Гео Милев“, ул. „..., да заплати на П. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен,
ул. „... и С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „..., действащи като
12
съдружници в ДЗЗД „В...“, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „..., сумата в размер на 4 463,36 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. „... и С. П. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. „..., действащи като съдружници в ДЗЗД „В...“,
БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „..., да заплатят на
„С...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“,
ул. „..., сумата в размер на 97,90 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13