Решение по дело №673/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 412
Дата: 11 юни 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20243630100673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Шумен, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630100673 по описа за 2024 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422 от ГПК.
Искова молба на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – *** срещу М. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено
правно основание чл. 422 ГПК и цена от 310,29 лева главница и 8,56 лева
лихви.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 318,85
лева, представляваща – 310,29 лева главница, за дължима цена на
електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода 03.06.2023г. –
02.10.2023г., и 8,56 лева лихва за забава, за периода от падежа на
задължението по всяка фактура до 30.11.2023г., в едно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/18.12.2023г./. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410
ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Издадената заповед по ЧГД № 2807/2023г., била връчена по реда на чл. 47
ГПК. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че
ответникът му дължи описаната сума, както и разноските, в производствата.
В срока за отговор на исковата молба ответникът редовно уведомен,
подава отговор. Твърди плащане на исканите суми, в хода на производството.
1
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, ищцовият иска отхвърляне на иска поради погасяване на
вземанията с плащане, в хода на производството и присъждане на разноски, а
ответният поддържа отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Приложените неоспорени писмени доказателства – извлечение от
сметка, справка за потребление, и фактури от 17.07; 16.08; 15.09 и
16.10.2023г. установяват, че ответникът е бил клиент на ищеца, по смисъла на
чл. 98а ЗЕ. Той, издал 4 счетоводни документа /фактури/, за дължима цена на
ел. енергия, в общ размер на 310,29 лева, за период на потребление
03.06.2023г. – 02.10.2023г., всеки съдържащ срок за плащане, съобразен с
приложимите публично известни общи условия. Задълженията, включително
тези за лихви за забава, при липса на ответно оспорване, се установяват от тях
и представените извлечения за фактури и разписки за плащания, сочещи
погасяване на вземанията, в хода на производството, на 01.04.2024г..
Заявлението по ЧГД № 2807/2023г., по описа на ШРС, е подадено на
18.12.2023г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между
страните (валиден договор и/или ответникът е потребител, по смисъла на ЗЕ),
задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв
размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника ел.
енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението.
Всички посочени, са налице. Ответникът е бил „краен клиент“, по смисъла на
§27г от ДР на ЗЕ, а ищецът му е продавал електрическа енергия, при
публично известни общи условия. Плащането на начислената цена за ел.
енергия, освен от тях, се урежда и от общите правила на договора за
продажба, според които плащането трябва да стане едновременно с
предаването на вещта и на мястото, където то се извършва, или на
документите които дават право на купувача да получи стоката /чл. 200, ал. 2
2
от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Процесните фактури нямат обвързващата съда
доказателствена сила, но са единствените документи издавани на крайния
клиент, за получаваната движима вещ, макар и обикновено, много по-късно
от получаването . Имено като такива, заедно с другите частни документи
установяват облигационно отношение между страните, по което се дължи
претендираната сума за консумирана ел. енергия, а на основание чл. 86, ал. 1,
във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и лихвите за забава, от падежа посочен във всяка
фактура, до 30.11.2023г.. Всичко изложено сочи основателност на ищцовата
претенция, която обаче следва да се отхвърли, поради погасяване вземанията
с плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 и 2 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 200 лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД №
2807/2023г., по описа на ШРС, представляващи 100 лева държавна такса; 100
лева юрисконсултско възнаграждение, за двете производства.
Ответното възражение за не дължимост на разноски, не следва да се
коментира въобще, само поради заявяването му едва на устните състезания,
но за яснота може да се посочи, че е неоснователно, поради липса и на двете
предпоставки от чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът, не е правил изявление в
процеса за признание на предявените искове, а плащането в хода на
производството, не е, не даване повод за завеждане на дело.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – *** срещу М. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че в
полза на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***
срещу М. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, съществува вземане, за
сумата от 318,85 лева, представляваща – 310,29 лева главница, за дължима
цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода
03.06.2023г. – 02.10.2023г., и 8,56 лева лихва за забава, за периода от падежа
на задължението по всяка фактура до 30.11.2023г., в едно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.12.2023г., до окончателното плащане, поради
погасяване на вземанията с плащане.
3
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 200
лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 2807/2023г., по описа
на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4