№ 13246
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110153201 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Е.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/, представлявано от АД
„Х.Я.Ц.“, със седалище и адрес на управление в С/адрес/ с предишно
наименование „... , етаж 4, апартамент в дясно, чрез адв. Р. Ц. – САК спрямо
„О...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/,
представлявано от изпълнителния директор чрез адв. Д. със съдебен адрес в
С/адрес/ с искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца произтичащи от договор за
продажба на електрическа енергия следните суми: 2 278,94 лева - главница,
представляваща цена за потребена електрическа енергия и мрежови услуги -
достъп до разпределителна мрежа за 31 дни и предоставена мощност 100 кВт
по фактура № **********/09.11.2021 г. за периода от 01.10.2021 г. до
31.10.2021 г., с краен срок на плащане 29.11.2021 г. ведно с начислена
мораторна лихва за периода на забава от 30.11.2021 г. до 21.12.2022 г. в
размер 241,81 лева., както и се търсят разноските за държавна такса в размер
и адвокатско възнаграждение в исковото дело и заповедното такова.
Излага се, че между страните „Е.” ЕАД /с предходно наименование „Ч..”
АД/ и ответника „О...“ АД, ЕИК ... е възникнала по комбиниран Договор №
CES - 52292 от 09.12.2021 г. за покупко - продажба на ел. енергия
облигационна връзка, по която е доставяно закупено от ответника
1
количеството ел. енергия, измерена в точките на доставка за обектите,
съгласно Споразумението и Списък на обектите към договора.
Твърди се, че „О...“ АД е с кл. № 110000040167 при ищеца, който е
доставял, а „О...“ АД, ЕИК ... е ползвала доставена ел. енергия и мрежова
услуга през периода от 01.10.2021г. до 31.10.2021г. за обект Домостроително
предприятие в М/адрес/, Стойността на тази ел. енергия е следвало да бъде
заплатена, но и до момента на сезиране на съда плащане не е постъпило. Сочи
се, че ищецът е обществен доставчик на ел. енергия на обособена територия
по Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-135-, разширена с права и задължения на координатор на
специална балансираща група е Решение № И1 -Л-135- 11/16.12.2013 г. на
ДКЕВР, Електрохолд Търговец 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г., сега КЕВР е
доставял услугата при посочената лицензия. Излага се още, че по смисъла на
§1, г. 15 от ДР на ЗЕ достъп е правото за използване на преносната мрежа
и/или разпределителните мрежи за пренос на ел. енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени е наредба като
потребителите, присъединени към мрежата при публично известни общи
условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп на
крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, че дължимостта на цената
за достъп до ел. мрежа не е обвързана е потреблението на електроенергия, а
само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет
на мрежата и липсата на потребление на ел. енергия в свързания в мрежата
обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща
определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа.
Излага се още, че на основание чл.21, ал.1 и 2 и чл. 27 , ал. 3 от ОУ
Доставчикът издава фактура веднъж месечно със срок за плащане като към
датата на сезиране на съда със заявлението по чл.410 от ГПК, по което е било
образувано ч. гр. д. 88/2023г., а и към настоящия момент, ответникът „О...“
АД, ЕИК ... не е заплатил доставена и ползвана ел. енергия и мрежови услуги
- достъп до разпределителна мрежа за 31 дни и предоставена мощност 100
кВт фактурата с № **********/09.11.2021 г., поради което и при оспорена
заповед, се желае решение на съда за установяване на исковите суми. В
подкрепа на горното се ангажират доказателства и претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е постъпил такъв, с който искът се
2
оспорва. Излага се, че няма как вземанията да произтичат от посочения в
исковата молба договор тъй като той е сключен след исковия период, и се
отнася за др. имот, обект на доставка, а релеватните за исковия период и
обект договорим с № 10464229-003/ 01.01.2021г. не са представени с исковата
молба, а и не се твърдят от ищеца в нея като основание за възникване на
задълженията. Излага се още, че ответникът не дължи тези суми, тъй като по
повод на водено изпълнително дело досежно имота ищецът е бил от датата
17.09.2021г. без достъп спрямо имота, в който е било въведено трето по
делото лице. На самостоятелно основание се излага, че преносът на ток до
обекта е бил прекъснат по нерегламентиран начин, от което ответното
дружество търпи вреди. И при оспорване на материалноправната
легитимация, както и на извършените доставки, се желае решение за
отхвърляне на заявените искове. Ангажират се доказателства и се
претендират разноски. Като не се оспорва фактът, че няма плащане по
исковата фактура, се оспорва като ненужно искането за назначаване на ССчЕ.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.415 от ГПК във вр. с
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и това се установява от ч.гр.дело с № 88/ 2023г. по
описа на РС М., че в полза на ищеца е била издадена и оспорена заповед по
чл. 410 от ГПК от 17.01.2023г. за исковите суми.
Не спорят страните, и това е видно от Комбиниран договор за покупко –
продажба на ел. енергия със страни по него, страните по делото. Съгласно
този договор ищецът „... като търговец на ел. енергия по силата на чл.100 от
ЗЕ се е задължил да продава на ответника „О...“ АД като купувач на ел.
енергия активна ел. енергия съгласно приложимите Закон за енергетиката и
ПТЕЕ, а „О...“ АД се е съгласила да купува количество ел. енергия, измерена
в точки на доставка, описани в споразумението към договора. Съгласно това
споразумение, което не се спори, че е било сключено между страните
доставката на ел. енергия е следвало да се осъществява до два имота на
купувача, а именно: с кл. № 110000040167 с адрес в Мо.... при определена
цена за МВтЧ срок на плащане двадесет дни след издаване на фактурата и при
3
същите условия за имот с кл. № **********, находящ се в г.М., бул.Трети
март 74.
Страните не спорят и досежно това, че за исковия имот е доставяна ел.
енергия в количеството и на стойност, отразени във фактура с № **********/
09.11.2021г. за исковия имот на стойност от 2278.94 лева за периода от
01.10.2021г. до 31.10.2021г., както и че няма плащане по нея.
Не се спори между страните, че обектът на ел. захранване е бил
собствен на ответника, както и че за период след 17.09.2021г. същият не е
ползвал имота си като носител на ПС спрямо него тъй като чрез въвод
владение от 23.01.2021г. в този имот е било установено държането и
ползването на вещта от трето по делото лице като негов собственик – „АСМ“
ЕООД, а това се установява и от Постановление за възлагане на недвижим
имот на публичен изпълнител по ИД с № 12050000334/ 2005г. и въведен с
протокол за въвод във владение от 23.09.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.98а, ал.1 и ал.2, т.1, 2 и 3 ЗЕ, крайният снабдител, какъвто е
ищцовото дружество, продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, които съдържат задължително: информация, която се
предоставя от снабдителя; срок на договора и права и задължения на страните
по договора; условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването, и
ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на
месечни вноски.
Съгласно чл.1, ал.3 от и ОУ за продажба на електрическа енергия на „...,
продавачът осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите,
присъединени към разпределителната мрежа на „Ч.“ АД. Разпоредбата на
чл.4, ал.2 от публикуваните в интернет и общо-достъпни ОУ на дружеството
ищец дефинитивно изключва от понятието "потребител на електрическа
енергия за битови нужди" всички юридически лица. Съгласно клаузата,
уговорена в чл. 4, ал. 4 от ОУ, "потребител на електрическа енергия за
стопански нужди" е физическо или юридическо лице, както и лице на
издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа
енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство.
4
Следователно качеството "потребител на електрическа енергия за стопански
нужди", каквото е ответното дружество-търговец, не е свързано с
притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно право
върху ел. снабдявания обект, за разлика от качеството "потребител за битови
нужди". В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че не е
потребител на ел. енергия, защото процесният обект през исковия период не е
негова собственост, нито пък е ползвател, за което няма спор.
По делото е представен комбиниран договор за покупко – продажба,
сключен между страните със списък на обектите, до които ищецът се е
задължил и е доставял ел. енергия, за което не се спори, поради което съдът
намира, че ищецът "Ч." АД и ответника "О..." АД са били в правоотношение
за продажба на електрическа енергия за стопански нужди, като произтичащо
от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Ищецът има
качеството на краен снабдител по смисъла на чл.98а ЗЕ, който продава
електрическа енергия на клиентите си при общи условия. Страните не спорят
по доставката на количеството ел. енергия, отразена в исковата фактура за кл.
№ 110000040167, отнасящ се за обект в гр.Мо...., предмет на споразумението
към договора, нито за стойността й, формирана на база цените за стопански
абонати, съобразени с решенията на КЕВР. Не се спори и че няма плащане на
това количество енергия.
С оглед гореизложеното съдът формира извод, че по валидно
възникналата договорна връзка между страните за доставка на ел. енергия
доставчикът в лицето на ищеца е изпълнил своите задължения за снабдяване
с ел. енергия на обектите на "О..." АД при ответно задължение за заплащане
на начислените суми за потребеното количество. Претендираните от ищеца
суми не са заплатени от ответника, поради което и са дължими в цялост,
поради което искът за главница е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата. В чл.19, ал. 2 от ОУ е
уговорено, че продължителността на периода за плащане е 10 дни. В чл. 35 от
5
Общите условия е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за
използваната електрическа енергия, потребителят дължи на продавача
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки
просрочен ден, т. е. от датата на падежа по всяка от фактурите до депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК, която сборна лихва в случая не се оспорва в
исковия размер от 241.81 лева за период, следващ периода за плащане на
главницата – 30.11.2021г. до 21.12.2022г. и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на исковете разноски по производството на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и ТР с № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12 следва да
се присъдят на ищеца в размер на 712.92 лева по исковото дело и 290.42 лева
по ч.гр.дело с № 88/ 2023г. по описа на РС М. или в общ размер на 1003.34
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.98а ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на „О...“ АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. С/адрес/, представлявано от изпълнителния
директор чрез адв. Д. със съдебен адрес в С/адрес/ съществуването на
вземането на ищеца „ Е.“ АД, ЕИК *********/ с предишно наименование „Ч..
„АД / , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 17.01.2023г по ч.гр.д. № 88/23г. по описа на РС М., за
сумите, както следва:
2 278,94 лева - главница, представляваща цена за потребена
електрическа енергия и мрежови услуги за имот с кл. № 110000040167 с адрес
в гр.М/адрес/ - достъп до разпределителна мрежа за 31 дни и предоставена
мощност 100 кВт по фактура № **********/09.11.2021 г. за периода от
01.10.2021 г. до 31.10.2021 г., с краен срок на плащане 29.11.2021 г. ведно със
законовата лихва върху главницата за периода от 16.01.2023г. до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата от
2278.94 лева за периода на забава от 30.11.2021 г. до 21.12.2022 г. в размер
241,81 лева и
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „О...“ АД, ЕИК ..., със седалище и
6
адрес на управление: гр. С/адрес/, представлявано от изпълнителния директор
чрез адв. Д. със съдебен адрес в С/адрес/ да заплати на „ Е.“ АД, ЕИК
*********/ с предишно наименование „Ч.. „АД / разноски по гр.дело с №
53201/2023г. по описа на СРС и ч.гр.дело с № 88/2023г. по описа на РС М. в
размер на 1003.34 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7