Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по депозирана касационна жалба от „Моят кредит“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], район Възраждане, [улица], ет.3, представлявано от управителя С. И. А., чрез адвокат Д. Х. П. от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № 51/12.02.2024г., постановено по АНД № 2546 по описа за 2023г. на Районен съд - град Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление №В-003201/22.08.2023г., издадено от Директора на Р. Д. за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение на чл. 11, ал.1, т.18 от ЗПК на „Моят кредит“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отчетени от въззивния съд. В тази насока се сочи, че санкционираният субект е депозирал възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство, което не е отчетено от наказващия орган и съставлява неотстранимо процесуално нарушение. Твърди се също, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, а именно в отсъствие на нарушителя и без същият да е бил надлежно поканен да се яви за съставянето му. Дори и да се приеме, че представената по делото покана, придружена с известие за доставяне от 17.05.2023г., от която не може да се установи какво е получено на тази дата, представлява годно доказателство за връчване на поканата, на касатора не е предоставена реална възможност да се яви за съставяне на акта, доколкото поканата му е връчена на 17.05.2023г., а в нея е указано да се яви за връчване на АУАН на 18.05.2023г. По съществото на спора се сочи, че действително в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) в поле "Изисквани обезпечения; Описание на обезпечението, което следва да представите в договора за кредит" е записано "запис на заповед". Не се оспорва и факта, че Договорът не съдържа клауза, според която потребителят е длъжен да предостави като обезпечение „запис на заповед“. Оспорва се обаче правния извод, че липсата на договорна клауза относно правно задължение на потребителя да предостави като обезпечение запис на заповед е в нарушение на законовото изискване за съдържание на договорите за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК.В тази връзка се твърди, че СЕФ се предоставя преди потребителят да е обвързан с предложение или договор за предоставяне на потребителски кредит, т.е. с него не се вменяват задължения за потребителя. Договарящите страни са свободни да изменят договора или да се отклонят от преддоговорната информация, обективирана в СЕФ, от което следва, че потребителят по процесния договор не е бил задължен от кредитора да издаде запис на заповед за обезпечаване на задълженията си по договора. Поради това се счита, че в случая не е налице допуснато от касатора нарушение на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК. Въз основа на всичко изложено се отправя искане за отмяна на съдебното решение, както и на потвърденото с него наказатено постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се представлява. Депозира писмена молба с рег. № ДА-01-1413/31.05.2024г., съдържаща искане за отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него НП.

Ответникът в касационното производство - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание, респективно не изразява становище относно допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С решение № 51/12.02.2024г., постановено по АНД № 2546 по описа за 2023г. на Районен съд - град Шумен, е потвърдено Наказателно постановление №В-003201/22.08.2023г., издадено от Директора на Р. Д. за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл. 11, ал.1, т.18 от ЗПК на „Моят кредит“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Районният съд е посочил, че в резултат на осъществена на 20.04.2023г. проверка в обект – офис за бързи кредити "Моят кредит" в [населено място], [улица], маг.№ 5, в рамките на която на произволен принцип била представена преписката по договор № 86104/21.04.2023 г., сключен в [населено място], при преглед и анализ на същата е установено, че договорът за потребителски кредит не съдържа изискваното от кредитора обезпечение, което следва да се представи по договора за кредит – запис на заповед. Същевременно обезпечението е описано в СЕФ за предоставяне на потребителски кредит и към договор № 86104/21.04.2023 г. е приложен запис на заповед за сумата от 431,70 лева. С оглед направените констатации, обективирани в Констативен протокол № К-2749255/20.04.2023 г. и Протокол за проверка на документи №К-0136384/25.04.2023 г. към Констативен протокол №К-2749255/20.04.2023 г., е прието, че касаторът не е изпълнил задължението си договорът за потребителски кредит да съдържа информация за обезпечението, което потребителят е длъжен да представи, съставляващо нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК. До дружеството касационен жалбоподател била изпратена покана изх. №В-03-922/15.05.2023 г., с която техен представител бил поканен да се яви на 18.05.2023 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като, въпреки, че поканата била получена на 17.05.2023 г., на посочената в нея дата 18.05.2023 г., представител на дружеството не се явил в КЗП, срещу "Моят кредит"ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 003201/18.05.2023 г., в който актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 06.06.2023 г., който го подписал, без да изложи възражения по него. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирало допълнителни писмени възражения, които изпратило чрез системата да сигурно електронно връчване на 13.06.2023 г. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка било издадено процесното наказателно постановление, с което на "Моят Кредит" ЕООД била наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че описаната в акта и наказателното постановление деятелност съставлява неизпънение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав. Съдът е приел също, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност. Приел е, че наложеното наказание е определено в нормативно регламентираните рамки и при правилна индивидуализация на същото. Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. За да постанови решението си, Районен съд - гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е осъществено.

При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях.

Безспорно е установено по делото, че "Моят кредит"ЕООД има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Като такъв дружеството има задължението да прилага и спазва изискванията на Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК установява императивно изискване договорът за потребителски кредит да съдържа обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави. От страна на санкционираното лице не се оспорва, че във връзка с процесния потребителски кредит по договор № 86104/21.04.2023 г., сключен в [населено място], потребителят и кредитополучател е издал запис на заповед от същата дата за дължимата сума по кредита. Не се оспорва и, че в част втора, т. 7 от Стандартния европейски формуляр от 21.04.2023 г. е отбелязано като обезпечение на задължението „запис на заповед“. Спорът се свежда до това дали потребителят е бил длъжен да изготви запис на заповед при сключване на договора. Тези твърдения, поддържани и в касационната жалба, не могат да бъдат възприети, тъй като не кореспондират с доказателствения материал по делото. Както правилно е приел и районният съд, още в преддоговорната информация на СЕФ, в част втора, т. 7, е поставено ясно и недвусмислено условие за предоставяне на обезпечение по договора за кредит посредством запис на заповед. В резултат на това кредитополучателят е предоставил запис на заповед от същата дата, на която е сключен и договорът за потребителски кредит, при това с падеж на плащане – при предявяване, т.е. без записът на заповед да е обвързан с условията и сроковете за погасяване на кредита по каузалната сделка, която обезпечава. Същият е включен и като клауза в чл.7 от сключения от страните Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код: 86104/21.04.2023г. С оглед изложеното настоящата инстанция споделя направения от районния съд извод, че за потребителя не съществува право на избор или пък друг вариант на обезпечение – поръчителство, банкова гаранция и др., което би могъл да избере при желание да получи именно посочения вид потребителски кредит. В подкрепа на горното са както събраните писмени доказателства, така и свидетелските показания на Н. Й. и К. Г. – служители от КЗП, установили нарушението. Същите с достатъчна категоричност обосновават извода, че при възникналото договорно правоотношение по предоставяне на потребителския кредит в полза на С. М., кредиторът "Моят кредит" ЕООД е поставил задължително изискване за гарантирането на кредита посредством запис на заповед, подписването на който е било условие за отпускането на заетата парична сума, без да отрази това изискване в сключения за целта договор.

При това положение районният съд обосновано е приел, че кредиторът действително е допуснал неизпълнение на задължение към държавата, установено в чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК, изразяващо се в това в договора за потребителски кредит да се съдържа информация за обезпечението, което потребителят е длъжен да представи, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден от закона – чл. 45, ал. 1 от ЗПК, поради което липсва възможност и основание то да бъде намалено, предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.

Обосновано районният съд е отхвърлил и тезата на касатора за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, опорочили санкционния акт до степен – достатъчна, за да обоснове неговата незаконосъобразност. По делото е установено по безспорен начин, че касаторът е бил надлежно информиран за предстоящото съставяне на АУАН и е имал обективна възможност при желание да обезпечи участие на негов представител при съставянето му, от която не се е възползвал. Същевременно установеното от предходната инстанция необсъждане от наказващия орган на своевременно депозираните от касатора писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не е лишило санкционирания субект от възможността да упражни пълноценно правото си на защита. В тази връзка касационната инстанция споделя изложените от районния съд подробни и убедителни аргументи, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим съгласно чл. 63в от ЗАНН. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/12.02.2024г., постановено по АНД № 2546 по описа за 2023г. на Районен съд – град Шумен.

Решението е окончателно.