Решение по дело №13/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 6 април 2019 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20197240700013
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  60

 

гр.Стара Загора, 07.03.2019 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         единадесети февруари

през      две хиляди и  деветнадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                      Членове:           

при секретаря    Албена Ангелова

и в присъствието на  прокурора                                       ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   13 по описа  за 2019год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

 

Образувано е по жалба от Ж.Д.С. *** против Уведомително писмо изх.№ 02-240-6500/5074 от 12.11.2018г на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ гр.София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г за кампания 2016, с което е не е оторизирана исканата от жалбоподателката сума за подпомагане в размер на 13006.07лв. В жалбата са изложени оплаквания, които по същество се свеждат до неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспореното писмо. Жалбоподателката счита, че следва да получи субсидия за 2016г. в размер на 13006.07 лв, тъй като периодът на преход към биологично пчеларство не може да бъде само една година. Направено е искане за отмяна на уведомителното писмо и постановяване да бъде изплатена субсидията за 2016г., ведно с дължимата лихва от 17.05.2017г. Претендира за разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”-Разплащателна агенция гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.П. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният акт е издаден в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при доказаност на обуславящите го фактически основания и правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е установено неспазване на  изискванията за управление по т. 5, буква б, първи абзац от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР да периода 2014-2020 г - след изтичане на периодите на преход към биологично производство не се предоставя финансово подпомагане за пчелните семейства, като установеният им размер се изключва от избираемия за подпомагане, Позовава се на разпоредбите на чл. 26 от Наредба № 1/ 07.02.2013г. и на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 /24.02.2015г за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие", регламентиращи преходния период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти произведени от тях да бъде 12 месеца, при спазване разпоредбите на Регламент /ЕО/ 834/2007г., както и Регламент /ЕО/ 889/2008г. Моли жалбата да бъде отхвърлена и  да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателката.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

С Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/7 от 04.01.2016г на Заместник-директора на ДФЗ жалбоподателката Ж.Д.С. е одобрена да участие по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г с декларирани 160бр пчелни семейства в пчелина и код БПП6 /биологично пчеларство в преход/.

На 08.05.2016г жалбоподателката подава Заявление за подпомагане 2016 с УИН 2405071697442, в което посочва, че кандидатства за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, ПНДП, Биологично земеделие /мярка 11/ и Подмярка 13.2/НР2. В таблицата за описание на пчелините в стопанство 2016 е посочила 190 бр пчелни семейства, код БПП6 по мярка 11 и направление „Биологично пчеларство“. Предоставен е Анекс-2 от 18.04.2016г към Стандартен договор № BG-5024/28.02.2015г. за инспекция на биологична селскостопанска продукция, сключен със сертифициращ орган „ЛАКОН-частен институт да осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти“ ООД Офенбург, Германия, представлявано от ЛАКОН БЪЛГАРИЯ СЗХ“ ООД за 190 бр пчелни семейства като стандартният договор е сключен за 140 бр.

С оспореното Уведомително писмо изх.№ 02-240-6500/5074 от 12.11.2018г на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за кампания 2016г, която е втора от поетия ангажимент по направление „Биологично пчеларство“, е отказано финансово подпомагане за декларирани 190 бр пчелни семейства и код БПП6 за сумата 13006.07лв.  Фактическите основания за този резултат се установяват от съдържащите се в табличен вид съображения, съответно пояснени текстово. В колона 5 от писмото е посочено, че се санкционират 190 бр пчелни семейства – недопустими за подпомагане след извършени проверки на място и/или административни проверки и спрямо условията да допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015г. В колона 7 от писмото е посочено, че се налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания за управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020“ б.b Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване  и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР да периода 2014-2020 г, утвърдена със Заповед № РД09-144 от 23.02.2017г на Министъра на земеделието и храните. 

По делото са представени и приети като доказателства Анекс от 28.02.2015г, Анекс-1 от 04.05.2015г и Анекс 3 от 09.05.2017г към Стандартен договор № BG-5024/28.02.2015г., Сертификационно писмо от 21.04.2016г. и Сертификационно писмо от 22.06.2017г. От първото писмо е видно, че статусът на продуктите „пчелен мед, восък от био пчеларство“ е „в преход“, а от второто – че статусът на продукта „пчелен мед“ е „биологичен“. Протокол за извършен профилактичен преглед от 10.09.2016г. и Протокол за извършен профилактичен преглед от 12.05.2016г. на пчелина, 6 бр. Констативни протоколи №№ **********, **********, **********, **********, **********, ********** на Областна дирекция по безопасност на храните-Стара Загора, от които се установява липса на констатирани несъответствия при осъществения официален контрол-планова инспекция.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

 

         Оспореното по делото Уведомително писмо изх.№ 02-240-6500/5074 от 12.11.2018г на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”-Разплащателна агенция обективира волеизявление на административен орган, с което след проведено административно производство по чл.41, ал.2 и сл. от ЗПЗП се приключва процедурата по заявление УИН 2405071697442 за подпомагането по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г за кампания 2016. По своето съдържание писмото обективира пълен отказ за финансово подпомагане по тази мярка, с което засяга неблагоприятно имуществените права на жалбоподателя. Следователно оспореното писмо като издадено от административен орган след прилагане на регламентираната административна процедура, както и с оглед своето съдържание и правни последици има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Жалбата срещу него е  подадена на 17.12.2018г в законоустановения 14 –дневен срок от съобщаването му на 06.12.2018г и е процесуално допустима.

 

При осъществения контрол за законосъобразност съдът намира  жалбата за  неоснователна. 

Процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган в рамките на предоставената на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ—РА, делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§1 т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за националните доплащания. Със Заповед № № 03-РД/715 от 27.06.2017г и на основание чл.20а,         ал.4 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на Заместник-изпълнителния директор П.С., избрана с решение по протокол № 114/ 15.06.2017г на УС на фонда, правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане .

         Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административно-производствени правила,  регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

 

Уведомителното писмо е постановено при правилно приложение на материалния закон. В разпоредбата на чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г е предвидено, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности да се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Методиката за намаляване  и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г е утвърдена със Заповед № РД09-144 от 23.02.2017г на Министъра на земеделието и храните и публикувана на интернет страницата на министерството и ДФЗ. В раздел IV „Изчисляване и налагане на намаленията“ е възпроизведена разпоредбата на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г, а в раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания за управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020“ б.b Направление „Биологично пчеларство“ са посочени конкретните изисквания, при неспазване на които се прилагат намаления. Сред тях фигурира неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.) и на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета.

 

В легендата към колона 7 от уведомителното писмо като основание за отказ за подпомагане е посочено, че се налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания за управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020“ б.b Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване  и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР да периода 2014-2020 г, макар изрично да не е посочено кои изисквания се имат предвид. В хода на съдебното дирене са наведени доводи от фактическо и правно естество за неспазен срок на биологично пчеларство в преход като основание за отказ на финансирането при прилагане на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., но това не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като за жалбоподателката мотивите на заповедта не са останали неясни. Видно от съдържанието на жалбата й, проведената защита в хода на процеса и изложените доводи  в писмената защита именно срещу възприетия от ответника едногодишен срок на периода за преход, правото й на защита е упражнено в пълен обем. Други нарушения на изискванията на ЗПЗП, Наредба № № 4 от 24.02.2015г или недобросъвестни действия на жалбоподателката нито се твърдят, нито се установяват от доказателствата по делото. Доколкото спорът в настоящия случай не обхваща факта на заявено подпомагане за 2016г за биологично пчеларство в преход, а само приложението на закона спрямо този факт, констатираното нарушение на процесуалните изисквания към съдържанието на обжалвания административен акт е несъществено.

Съгласно чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г, плащания по ал. 1 - за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). А съгласно чл.38, ал.3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Анализът на тези норми сочи, че не е налице противоречие между националното и европейското законодателство относно периода на биологично земеделие, включително пчеларство, в преход. Действително, в Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 срокът е посочен като минимален, но след като във вътрешното право срокът е регламентиран като фиксиран и при липса на колизия с европейското право, ответният административен орган е длъжен да го съобрази при вземане на решението си.

При действието на чл.26, т.5 от Наредба № 1/ 07.02.2013г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането /отм., ДВ бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г/, а след отмяната й при пряко приложение на чл.38, ал.3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца/една година. Финансовата помощ за извършване на биологичните дейности, включени в направление „Биологично пчеларство“ се предоставя съгласно отбелязания в заявлението код на дейността, чиято продължителност е нормативно установена. В случая посоченият в Заявление за подпомагане 2016 с УИН 2405071697442 код БПП6 е код за биологично пчеларство в преход, а и се установява от представеното Сертификационно писмо от 21.04.2016г, че за периода 19.04.2016г-30.04.2017г статусът на произведения от Ж.С. пчелен мед е „в преход“. За 2015г жалбоподателката е получила финансово подпомагане за биологично пчеларство в преход, както изрично заявява в жалбата си. Следователно е налице хипотезата на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г за отказ да бъде изплатено финансово подпомагане по заявлението на Ж.С.  по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.

     С оглед изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо изх.№ 02-240-6500/5074 от 12.11.2018г на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е издадено при правилно приложение на закона и в съответствие с целта му да не се допуска финансово подпомагане на земеделски производители, по отношение на които не са изпълнени нормативно предвидените за това предпоставки и по този начин неправомерно да се разходват обществени средства. Подадената срещу него жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

      При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

      Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 от АПК, съдът 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.С. ЕГН ********** *** против Уведомително писмо изх.№ 02-240-6500/5074 от 12.11.2018г на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г за кампания 2016, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Ж.Д.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ Държавен фонд „Земеделие” гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136 сумата 100 /сто/лв, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултска защита.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: