Решение по дело №183/2015 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 88
Дата: 29 май 2017 г. (в сила от 26 август 2017 г.)
Съдия: Светла Йорданова Димитрова
Дело: 20154400900183
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Гр.ПЛЕВЕН    29.05.2017 г.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря …………................ и в присъствието на прокурора ................................ като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.**83 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение **9 от 19.04.2016 г. по настоящото т.д. **83/2015 г. Плевенски Окръжен съд е:

ОБЯВИЛ неплатежоспособността и свръхзадължеността на „*****”ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК:******** с начална дата 20.10.2014 г.

ОТКРИЛ производство по несъстоятелност по отношение на „*****”ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК:********.

НАЛОЖИЛ общ запор и обща възбрана върху имуществото на „*****”ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК:********.

ПРЕКРАТИЛ дейността на предприятието на „*****” ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК:********

ОБЯВИЛ „*****”ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК:******** в несъстоятелност и е

СПРЯЛ производството по настоящото т.д.**83/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

УКАЗАЛ, че производството по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на настоящото решение съгласно чл.632, ал.2 от ТЗ, както и че ако не бъде възобновено, производството ще бъде прекратено, а длъжника-заличен от търговския регистър съгласно чл.632, ал.4 от ТЗ.

Решението е вписано в ТР на 19.04.2016 г. под **0160419163700.

В 1-годишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ, който е изтекъл на 19.04.2017 г., нито длъжникът, нито някой от кредиторите му е поискал възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.

На 18.04.2017 г. „*****“АД е подало молба с искане да не бъде прекратявано производството по несъстоятелността на „*****”ЕООД на основание чл.632, ал.4 от ТЗ. Банката сочи, че К.М. ***** е солидарен длъжник по договор за банков инвестиционен кредит **324/18.11.2010 г., наред с кредитополучателя по този договор - „*****”ЕООД. Твърди, че по изп.д. №56/2014 г. по описа на ЧСИ И.М. е предприела принудително събиране на вземанията си, като е насочила изпълнението срещу притежавано от К.М. ***** недвижимо имущество. Твърди, че това изпълнение не е приключило. Счита, че последното обстоятелство е пречка по смисъла на чл.735, ал.2 от ТЗ за прекратяване на производството по т.д. **83/2015 г. и за заличаване на  „*****”ЕООД.

Освен това в молбата си от 18.04.2017 г. „*****“АД сочи, че е пристъпено към изпълнение по договор за особен залог на движими вещи №02/18.11.2010 г., който също е сключен за да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за банков инвестиционен кредит **324/18.11.2010 г.

Препис от молбата на „*****“АД е връчен на „*****”ЕООД и на 03.05.2017 г. е депозирано становището на несъстоятелния длъжник. Той твърди, че продаваното на публична продан недвижимо имущество – собственост на К.М. ***** не е ипотекирано от него за обезпечаването на дълга му към „*****“АД. Сочи, че К.М. ***** като солидарен длъжник по договор за особен залог на движими вещи №02/18.11.2010 г. има собствено задължение към банката, поради което тя е насочила принудителното изпълнение срещу собственото му имущество. Казано иначе – длъжникът намира, че няма място за приложението на чл.735, ал.2, предл.1 от ТЗ, защото пасивната солидарност не съставлява обезпечение, учредено от трето лице за обезпечаване задълженията на несъстоятелния длъжник.

Относно заложното право на банката, длъжникът сочи, че ако тя е искала да го реализира, е следвало да направи нужното в 1-годишния срок за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира, че не е налице хипотезата на чл.735, ал.2, предл.1 от ТЗ, защото:

Видно от договор за банков инвестиционен кредит **324/18.11.2010 г., още при сключването му е възникнала т.нар. „пасивна солидарност“, като трима солидарни длъжници, сред които и К.М. *****, са поели солидарна отговорност към банката наред с кредитополучателя „*****”ЕООД.

Въпреки и независимо от откритото с решение **9 от 19.04.2016 г. по настоящото т.д. **83/2015 г. производство по несъстоятелност, „*****“АД се е снабдило с изп. лист от 20.04.2016 г. по ч.гр.д. **271/2016 г. по описа на Плевенски Районен съд срещу „*****“ЕООД, К.М. *****, М.К. *****, Е.Ж. *****Аи  М.Б. ***** като солидарни длъжници и се е присъединило като взискател по изп.д. №56/2014 г. по описа на ЧСИ И.М..

Изпълнението срещу солидрания длъжник К.М. ***** е продължило и след откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „*****“ЕООД, видно от приложеното към молбата на „*****“АД обявление **0148170400056, изготвено от ЧСИ И.М.. Според това обявление, за удовлетворяване вземането на банката на публична продан са изнесени собствените на К.М. ***** 2/3 ид.ч. от застроен недвижим имот /без построената върху него сграда/, находящ се в гр. Плевен, ул. „********“***, съставляващ ПИ с идентификатор 56722.660.454. Съдът намира, че с това си имущество К.М. ***** отговаря като солидарен длъжник. Видно от нот. акт **25, том III, рег. №7561, дело **63 от 19.11.2010 г. на нотариус П.Ц., той е учредил договорна ипотека върху други недвижими имоти за обезпечаване вземанията на „*****“АД, произтичащи от договор за банков инвестиционен кредит **324/18.11.2010 г. Няма данни обаче изпълнението срещу така ипотекираните имоти да е предприето и да продължава към настоящия момент в рамките на изп.д. №56/2014 г. по описа на ЧСИ И.М..

Съдът счита, че и след прекратяване на настоящото производство и заличаване от ТР на „*****“ЕООД, „*****“АД ще може да продължи и финализира индивидуалното принудително изпълнение срещу К.М. *****. Иначе казано - пасивната солидарност, поета от К.М. *****, и продължаващото изпълнение по изп.д. №56/2014 г. по описа на ЧСИ И.М., не са пречки по смисъла на чл.735, ал.2, предл.1 от ТЗ за прекратяване на настоящото производството по несъстоятелност срещу „*****“ЕООД. Така е, защото:

 Пасивната солидарност е вид обезпечение /измежду личните/, при което всеки солидарен длъжник поема собствен дълг и отговаря за него с цялото си имущество. Иначе казано -  възникват няколко самостоятелни облигационни връзки между кредитора и всеки един от солидарните длъжници. Ако една от тези връзки се погаси, това не води до погасяване на другите връзки. В частност – ако един от солидарните длъжници е неплатежоспособен, но кредиторът не предяви вземането си в откритото по отношение на него производство по несъстоятелност или ако неплатежоспособният солидарен длъжник бъде заличен от ТР при прекратяване на откритото по отношение на него производство по несъстоятелност, и в двата случая ще се стигне до погасяване на вземането на кредитора към този длъжник. Поради самостоятелния характер на солидарните задължения, за кредитора ще остане възможността да се удовлетвори от имуществото на останалите солидарни длъжници, които съгласно чл.127, ал.2, изр.2 от ЗЗД поемат загубата от неплатежоспособността на един от солидарните длъжници. Важно е да се каже, че такова е положението, когато солидарността е възникнала при условията на първоначално поемане на задължението наравно с главния длъжник /какъвто е настоящият случай/ или при условията на встъпване в дълг.

Не така стои въпросът при солидарността, възникнала в резултат на договор за поръчителство. Задължението на поръчителя е акцесорно, т.е. зависимо от главния дълг. То възниква само при наличието на действително и съществуващо главно задължение, респ. прекратява се при прекратяването на това главно задължение. Ето защо, ако се прекрати производството по несъстоятелност, открито по отношение на главния длъжник и той бъде заличен от ТР, ще се погаси акцесорното задължение на поръчителя. Продължилите по време на производството по несъстоятелност срещу главния длъжник съдебни, арбитражни и изпълнителни дела срещу поръчителя ще трябва да бъдат прекратени, защото с погасяването на главното задължение се погасява и акцесорното задължение на поръчителя.

            Когато трети лица дадат своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чуждо задължение, тази вещ не влиза в масата на несъстоятелността в производството срещу главния длъжник. Това означава, че няма конкуренция между универсалното и индивидуалното принудително изпълнение. Подобно на поръчителството обаче, заложното и ипотечното право също са акцесорни, което налага кредиторът да предяви вземането си в производството по несъстоятелност и да реализира правата си срещу заложния/ипотекарния длъжник докато това производство е висящо. При прекратяването му и заличаването от ТР на главния длъжник, ще се погаси обезпеченото вземане, респ. и акцесорното заложно/ипотечно право.

            Именно акцесорността, добавъчността, зависимостта на изброените обезпечения наложи законодателят да предвиди изрично в чл.735, ал.2, предл. 1 от ТЗ, че производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу тези обезпечения не е приключило.

По приложението на чл.735, ал.2, предл.1 от ТЗ все още не е формирана задължителна съдебна практика. Според съдебния състав по настоящото дело, релевантно във връзка с приложението на чл.735, ал.2, предл.1 от ТЗ е разграничението между акцесорните и самостоятелните обезпечения. Според съдебен състав на ВнАС, релевантно е разграничението между личните и реалните обезпечения. В негово решение **2 от 17.02.2017 г. по в.т.д. №684/2016 г. е прието, че „висящите индивидуални принудителни изпълнения на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност срещу солидарните длъжници и поръчителите на несъстоятелния длъжник, не могат да бъдат отрицателна предпоставка за прекратяване производството по несъстоятелност и за заличаване на търговеца“. И в двата случая, пасивната солидарност като вид самостоятелно лично обезпечение, поета от трето лице – различно от несъстоятелния длъжник не е пречка по смисъла на чл.735, ал.2, предл.1 от ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност.

Относно договор за особен залог на движими вещи №02/18.11.2010 г., който също е сключен, за да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за банков инвестиционен кредит **324/18.11.2010 г., следва да се отбележи, че залогодател по него е „*****“ЕООД. Т.е. отново не е налице обезпечение – залог, учреден от трето лице.

Водим от горното, съдът намира, че производството по т.д. **83/2015 г. следва да бъде прекратено, а длъжникът „*****“ ЕООД следва да бъде заличен от ТР.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност на „*****“ ЕООД-гр. ПЛЕВЕН, с ЕИК: ******** по настоящото т.д.**83/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и

ЗАЛИЧАВА длъжника „*****“ЕООД-гр. ПЛЕВЕН, с ЕИК: ******** от търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да бъде обжалвано пред ВТАС в 7-дневен срок от вписването.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: