Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1112 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на Глава ХХVIII от ГПК – „Поставяне под запрещение“.
Образувано е по искова молба, подадена от А.К.А., ЕГН **********,***, срещу К.М.А., ЕГН **********,***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 340 от ГПК вр. с чл.5 от ЗЛС, за отмяна на ограниченото
запрещение, под което е поставен ищецът с Решение № 76/05.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 35/2019 г. по описа на Добрички окръжен съд, влязло в законна сила
на 24.04.2019 г.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е
поставен под ограничено запрещение по искане на неговия баща К.М.А., с ЕГН: **********,
който към настоящия момент упражнява функциите на негов попечител.
Поставянето на ищеца
под ограничено запрещение било поискано от неговия баща, защото А.А. имал
психично заболяване в следствие на употреба на психотропни вещества, което
ограничавало възможността му пълноценно да се грижи за своите работи.
Първата
хоспитализация се състояла по настояване на неговите родители, в периода от
24.08.2016 г.до 13.09.2016 г., в условията на дневен стационар в Първа
психиатрична клиника при МБАЛ „Света Марина" ЕАД - ****,
където бил приет за лечение с поставена диагноза „Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на канабиноидни, Синдром на
зависимост" и бил повлиян положително от терапията, видно от Епикриза по
ИЗ № 35681 издадена на 13.09.2016, от Първа психиатрична клиника при МБАЛ
„Света Марина" ЕАД - Варна. След два месеца, на 29.11.2016 г., след опит
за самоубийство последвала втора хоспитализации отново в Първа психиатрична
клиника при МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна, с диагноза „Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други
психоактивни вещества. Психотично разстройство.", което било видно от
Епикриза по ИЗ № 49572/418, издадена на 19.12.2016 г. от Първа психиатрична
клиника при МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна с препоръка за лечение с
медикаменти в амбулаторни условия под наблюдение на психиатър. Развитието на
заболяването прогресирало през 2017 г., поради несистемен прием на
препоръчаните му медикаменти, като през месец април, когато отпътувал за Франция
да работи, спрял да ги приема окончателно и след като се завърнал на 19 май
същата година, след прекъсването на препоръчаното лечение, състоянието му се
влошило и имал промяна в поведението. Поради проява на депресивно състояние, на
ищеца му бил извършен преглед на 08.02.2018 г. от психиатър и му била поставена
диагноза „Биполярно афективно разстройство, със сегашен епизод - умерена или
лека депресия". На 01.08.2018 г. след епизод на проявена агресия към себе
си и неадекватно поведение, бил приет в отделение за мъже с психични
разстройства в „Център за психично здраве Д-р П. Станчев - Добрич'' ЕООД,
където му била поставена диагноза „Параноидна шизофрения.
Халюпинаторно-параноиден синдром", което било видно от Епикриза по ИЗ №
1257/359, издадена на 21.08.2018 г. „Център за психично здраве Д-р Q. Станчев -
Добрич" ЕООД. През 2018 г. било образувано и проведено производство по чл.
157, във вр. с чл. 154, ал. 3 от Закона за здравето по искане на „ЦПЗ Д-р П.
Станчев - Добрич" ЕООД, ищецът да бъде задължително настанен за лечение,
видно от Протокол от проведено на 28.08.2018 г. открито съдебно заседание по
НЧД № 1050/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, а с Протоколно
определение, постановено в проведеното на 31.08.2018 г. открито съдебно
заседание по същото дело, по отношение на ищеца било постановено да бъде
проведено задължително лечение от стационарен тип за срок от 3 месеца в
Държавна психиатрична болница - село Царев брод, където постъпил в изпълнение
на определението на съда, на 13.09.2018 г. и бил изписан на 13.12.2018 г.,
видно от Епикриза № 654/2018 г., издадена от Държавна психиатрична болница
-Царев брод.
След изписването му
от Държавна психиатрична болница - Царев брод в края на 2018г. и от началото на
2019 г. ищецът заживял в дома на своите родители, които споделят, че
заболяването му е в следствие на употребата на психотропни вещества, че средата
му ие била много надеждна, а той бил много наивен и доверчив, поради което и
приятелите му от тази среда злоупотребявали с доверието му, а той не можел да
контролира поведението си, поради заболяването което развил. До образуване на
делото за поставянето му под ограничено запрещение пристъпили, когато разбрали,
че от сметката му липсвали 1000 евро и той не знаел и не помнел къде и за какво
ги бил изхарчил. Това обстоятелство притеснило родителите му и те решили да
поискат от съда синът им А.А. да бъде поставен под запрещение, за да не увреди
финансовото си състояние. Самият ищец също бил притеснен от състоянията, в
които изпадал в следствие на заболяването си и си давал сметка, за това че
някой можел да се възползва от тези негови състояния, поради което и той също
изявил желание да бъде ограничена дееспособността му, за да бъдат защитени
интересите му от собствените му действия, тъй като осъзнавал, че заболяването
му и състоянието му към тогавашния момент пречели да контролира поведението си
и че се нуждае от лечение. Така се стигнало до образуването на гр.д. № 35/2019
г. по описа на Добрички окръжен съд, в което било постановено запрещението на
ищеца с Решение № 76/05.04.2019 год., влязло в законна сила на 24.4.2019 г.
След поставянето му
под запрещение, ищецът, съзнателно, отговорно и с желание се подложил на
лечение, което продължавал да прилага и към настоящия момент, в резултат на
което, както и благодарение на подкрепата на близките му, в периода от
поставянето му под ограничено запрещение с цитираното по-горе съдебно решение
до настоящия момент, състоянието му значително се подобрило, успял бил да
преодолее трудностите, възстановил се и
продължил напред, като върнал доверието към себе си, намерил нова среда,
започнал да контактува по-спокойно с хората без да се притеснява, че не може да
контролира поведението си. Към настоящия момент ищецът бил самостоятелен и се
справял сам в живота, способен бил да се грижи сам за себе си и за делата си. В
тази връзка близките на ищеца споделяли, че той бил изключително отговорен към
себе си и здравословното си състояние и че сам следял за осигуряване на
медикаментите за лечението си, като сам посещавал личния си лекар специалиста
психиатър д-р Райна Мандова и аптеката във връзка с изписване и закупуването на
лекарствата за лечението му, които сам приемал. Твърди, че се разбира отлично с
всички членове на семейството си и че не се било налагало повече да постъпва в
болница. Твърди, че не е имал противообществени прояви, не е злоупотребявал с
алкохол и не взема наркотични/психотропни вещества и че комуникира нормално с
всички. Твърди още, че се чувства добре, че бил способен напълно да се грижи за
себе си и да преценява и защитава своите лични и имуществени интереси, че
осъзнава важността на лечението си и вредата, която си е нанесъл с употребата
на психотропни вещества и че не желае и е твърдо решен да не позволява повече
да изпада в такива безпомощни състояния. Споделя, че желае да започне работа,
регистрирал се е като безработен в бюрото по труда /видно от Регистрационна
карта № 10119830, издадена Бюрото по труда и Служебна бележка с изх. №
60-30-02-10621/24.02.2020 г., издадена от Агенция по заетостта/, но е установил,
че предвид поставянето му под ограничено запрещение, възможностите му са много
ограничени и най-вече, че е възпрепятстван да упражнява работата, в която е
добър и с която се справя много добре и му харесва, а именно да работи
използвайки уменията и познанията си по английски език, включително да извършва
преводи и да може да удостоверява верността на писмени преводи, каквото не може
да извършва към настоящия момент предвид ограничената му дееспособност. Към
настоящия момент, именно защото владее отлично писмено и говоримо английски
език, ищецът често бива ангажиран от негов познат и приятел британски поданик,
на когото да помага и да извършва за него преводачески услуги от и на английски
език, с което той се справял много добре и би искал да може да работи,
включително като заклет преводач и да се издържа упражнявайки тази професия.
Поради ограничената му дееспособност обаче и предвид изискването за лицата,
които извършват и удостоверят писмени преводи да бъдат дееспособни лица, ищецът
не може да извършва преводаческа дейност и да упражнява тази професия, поради
което и същият желае да му бъде възстановена дееспособността, за да може да
работи. Твърди, че към настоящия момент се чувства добре, спокоен и уравновесен
и че се грижи сам за себе си и за делата си.
Счита, че основанията
за поставянето му под ограничено запрещение са отпаднали и че вместо да му е от
полза и да е в защита па неговите интереси, обстоятелството, че е под
запрещение му създавало неудобства, като например факта, че се налагало на
редица места попечителя му да се подписва, за да удостоверява съгласието си за
извършваните от него действия, както и че поради запрещението е ограничен в
избора на работа, например, като е препятстван да работи това, което умее добре
и му харесва, а именно като преводач от английски език, тъй като преводач може
да бъде само дееспособно лице.
С оглед липсата както
на медицински, така и на юридически критерий за поставяне под запрещение, моли съда
да отмени ограниченото запрещение над него. В съдебно заседание поддържа исковата молба и моли
исковата му претенция да бъде уважена.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ОТВЕТНИКА е постъпил
писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че искането е основателно и
моли претенцията да бъде уважена.
Твърди, че по негово
искане през месец април 2019 г. Окръжен съд Добрич поставил под ограничено
запрещение сина му, тъй като няколко
години преди това бил диагностициран с психично заболяване в следствие на
употреба на психотропни вещества. Сочи, че към момента, в който поискал синът
му да бъде поставен под запрещение състоянието на последния се било влошило и
това ограничавало възможността му пълноценно да се грижи за своите работи, като
с поведението си той застрашавал собствените си интереси и дори живота и
здравето си. Синът на ответника напълно съзнавал това и бил съгласен с
действията на баща си и с поставянето му под запрещение, осъзнавал, че това
било изцяло в негов интерес, поради което и оказал съдействие и положил усилия
да се лекува и да подобри състоянието си.
Твърди, че А. през
целия период след поставянето му под запрещение, както и към настоящия момент,
се отнесъл и продължавал да се отнася много отговорно към заболяването си и
лечението си. Той действително с желание и съвестно се подложил на лечение,
което благодарение и на неговото постоянство и отговорност дало резултат. През
цялото време той сам следял за осигуряване на медикаментите за лечението си,
сам и редовно посещаваше личния си лекар психиатър д-р Райна Мандова. Сам ходел
до аптеката, за да си купува изписаните му лекарства и ги приемал редовно.
Състоянието му към настоящия момент било съвсем различно от това, което било
преди 1-2 години. Търди, че вече синът му бил самостоятелен и можел да се
справя сам в живота, можел да се грижи и се грижел сам за себе си. Отношенията
му и с ответника и майка му също били много добри. Уважителен бил и ценял
тяхната подкрепа и доверие. Действително се разбирал отлично с всички членове
на семейството.
Твърди, че
действително предвид актуалното състояние на ищеца - сина му А.А., основанията
за поставянето му под ограничено запрещение били отпаднали и моли същото да
бъде отменено.
В открито съдебно
заседание, контролиращата страна Окръжна прокуратура Варна изразява становище
за допустимост и основателност на исковата молба за отмяна на ограниченото запрещение.
След изпълнение на
процедурата по чл. чл.337 ал. 1 от ГПК /личен разпит на лицето/ и след съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
При изслушването на
ищеца А.К.А. по реда на чл. 337 ал.1 от ГПК, същият
отговаря абсолютно адекватно на всички поставени въпроси, като заявява, че живее в една къща, заедно с родителите си, но на
отеделен етаж, работи като преводач в сферата на недвижимите имоти, може да се
грижи сам за себе си и своите работи. Същият е наясно със заболяването си,
приема доброволно лекарствата си и е със знание за неговото развитие и
важността на прием на медикаментите.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца посредством
разпита на свидетелите И. Н. Б.и Р. Н. А., които съдът кредитира като достоверни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
От показанията на свидетеля И. Н. Б.се
установява, че А.
има коренна разлика от момента, в който е влязъл
първия път в болницата, по-късно във второто болнично заведение и към настоящия
момент. Той се справя сам във всяко едно отношение. Работи като преводач
при един англичанин и се справя добре със задълженията си. Свидетелката твърди, че А. е млад човек, който има планове за бъдещо развитие. Сочи, че
А. със сигурност приема лекарствата си.
Преди родителите му са ги купували, но сега той сам си ги купувал и ги пиел. Твърди, че не са известни противообществени прояви след лечението му в болницата.
Той се грижел сам за себе си, никой не му помагал, като единствено се хранел с родителите
си вечер. Той сам пътува от града до Осеново, където в момента живеел. А. напълно осъзнавал какво му се било случило и дори в момента в погледа му се усещало притеснението от това. А. бил много грижовен към близките си - разбирал от компютри
и винаги помагал, като също се включвал и в ремонтните дейности на вилата на родителите си.
От показанията на свидетелката Р. Н. А. се установява, А. не е постъпвал
в болница от момента на поставяне на диагнозата му, преди две години. Приема лекарствата си, самостоятелен е и живеел сам на
горния етаж в семейната им вила. Работи при англичанин без трудов договор или на граждански
договор, сам си плащал здравните осигуровки и сам се обслужвал. Помагал на родителите си при преместването на багажи, при ремонтите им и при засаждането на зеленчуци. А. имал коренна
разлика от преди. Сега бил отговорен, сам си купувал и пиел лекарствата, сам ходел на лекар. Не
се налагало родителите да му напомнят за това. Майка му не ходела да му чисти апартамента, той сам си го почиствал, единствено
вечер вечеряли заедно и си говорели. Досега не била присъствала в ситуация, в която да е бил конфликтен с другите хора.
Относно преценката за
липсата или наличието на първия критерий за основателността/неоснователността
на предявения иск, а именно наличието на слабоумие или душевна болест е
изслушано заключение на вещо лице д-р С.В., което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно,
кореспондиращо с личните впечатления на съда от разпита на
ищеца и писмените доказателства по делото. Изслушаното
заключение
е в насока, че ищецът А.А.
страда от Параноидна шизофрения, но към настоящия момент не се установява актуална психотична симптоматика. Състоянието на ищеца
отговаря на медикаментозна ремисия. А.А.
е със запазени годности да разбира свойството и
значението на постъпките си. Няма предпоставки от медицинско естество, които да
нарушават способността му да се грижи за себе си и своите работи и интереси.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Исковата молба за отмяна на ограниченото запрещение е подадена от процесуално- легитимирано
лице, съобразно разпоредбата на чл. 340 от
ГПК и отправеното до съда искане, отговаря
на останалите процесуални предпоставки за допустимост.
Съобразно
разпоредбата на чл. 5 от Закона за лицата и семейството, непълнолетните и
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат
за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. В този смисъл, при
отправено до съда искане за отмяна на вече постановено запрещение
за съда е налице задължение да прецени дали са отпаднали някои от двете или и двете кумулативно въведени с посочената разпоредба предпоставки- наличието
на медицинския /определеното в закона заболяване/ и юридическия критерий /невъзможността
на лицето да се грижи за собствените работи/.
Предвид характера на
заболяването на ищеца, а именно поставената му диагноза Параноидна шизофрения,
не се очаква пълно излекуване на това физиологично състояние, което означава,
че съдът трябва да прецени дали ищецът продължава да е в невъзможност да се
грижи сам за собствените си работи. Именно, юридическият критерий настоящият
състав на съда намира, че към момента не е наличен. А.А., макар и да страда от
конкретното заболяване, то не засяга неговата дееспособност до степен същият да
не може да се грижи за собствените си работи. От извършения личен разпит на
лицето се установява, че той е напълно адекватен- ориентира са за време, място
и обстановка, като съобразява поведението си с тези фактори. Изразява активно
своята позиция, която защитава и желае да бъде отменено ограниченото
запрещение, под което е поставен. От разпита на свидетелите, от друга страна,
се установява, че ищецът е напълно самостоятелен. В състояние е да защитава
интересите си, извършва всички нормални ежедневни дейности без затруднение. Всички
тези факти и обстоятелства сочат, че А. е в
състояние да се грижи сам за себе си и за своите работи и интереси и мотивират съда да приеме, че е отпаднал вторият критерий, което предопределя
и ограниченото запрещение на ищеца да бъде отменено.
Съдът следва, също така,
да отбележи, че са констатирани противоречия между
институтът на запрещението по българското право и основните принципите на
европейското право, въведени с Конвенция за правата на хората с увреждания
/ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от
10.02.2012 г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн.,
ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г., като още с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от
26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз/. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията /КПХУ/ установява
равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна
правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери
на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия.
Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на тези права да е
силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа,
чрез които да се осигурява лични избор на лицето според неговите желания и
предпочитания. С препоръка Комитетът на
министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите-
членки, в т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими
мерки за запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като
ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е
необходимо за защита на интересите на лицето. В контекста на
изложеното, съдът намира, че по отношение на А.А. не са необходими мерки за
закрила и не е необходимо лицето да продължи да бъде поставено под ограничено
запрещение. На А.А., като лице с пълноценна ремисия на своето заболяване, следва
да се гарантира равнопоставеност с останалите правни субекти, като
ограничаването на дееспособността следва да бъде единствено с цел да се осигури
засилена защита, в случай на необходимост, която съдът констатира, че към
момента е отпаднала.
С оглед на
гореизложеното и съдът прави извод, че исковата претенция на ищеца е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното, и
на осн. 338, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ОГРАНИЧЕНОТО
ЗАПРЕЩЕНИЕ на А.К.А., ЕГН **********,***, постановено с Решение No
76 / 05.04.2019г., постановено по гр.д. 35 / 2019г. по описа на Окръжен съд- Добрич.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - **** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила
на решението, на основание чл. 340 вр. с чл. 338,
ал. 3 от ГПК, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството
при Община Варна, който по реда на чл. 156 от СК да отбележи отмяната на ограниченото запрещение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: