№ 30
гр. Варна, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502277 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски,
бул. "Симеоновско шосе" №67А, срещу решение №2945/02.08.24г.,
постановено по гр.д.№4598/23г. на ВРС, в частта, в която е осъдено
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на П. Т. П.
разликата над 1668,69лв до размера от 2104,87лв , представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, задна
дясна врата, заден десен панел и облицовка задна броня, причинени в резултат
на настъпило застрахователно събитие по договор №93002210055963 от
08.12.2022г. за застраховка „Каско", Клауза 1 на лек автомобил Фолксваген
Пасат с peг.№**, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 11.04.2023год. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
В жалбата въззивникът прави оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на материалния
закон. Излага, че неправилно ВРС в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал приема, че отв.дружество следва да заплати
обезщетение за увреждания по задна броня на автомобила, въпреки че било
налице изключение от покритието на осн. т.28.14.3 от ОУ. Счита, че след като
1
е налице заплащане на обезщетение по предходна щета за увреждания по
задна броня, които не са отстранени към момента на огледа, то е налице
основание за отказ по т.28.14.3 от ОУ. Излага, че застр.обезщетение следва да
се изчисли съобразно заключението на вещото лице в частта без включен
ремонт на задна броня, а именно сума в размер на 2288,90лв, от която да се
приспадне заплатеното по процесната щета. Моли да бъде отменено
решението и да бъде отхвърлен искът в обжалваната част.
Въззиваемата страна П. Т. П. от гр.Варна, е депозирала отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. Т. П.
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД иск с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на П. Т. П. сумата от 2104,87лв / с
оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, преден десен калник,
предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен панел и облицовка задна
броня, на л.а.Фолксваген Пасат с рег.№****, в резултат на настъпило
застрахователно събитие по застраховка „КАСКО“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба–
11.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че между страните бил сключен договор
за застраховка Каско, клауза Пълно, със срок на действие от 10.12.22г. до
09.12.23г. за собствения на ищеца л.а.Фолксваген Пасат с рег.№****. Излага,
че на 24.02.23г., предоставил автомобила на Д.Ч., който същият ден,
управлявайки го по пътя от гр.Несебър към гр.Варна, бил засечен от насрещно
движещ се автомобил и при отбиване в дясно се охлузил в крайпътната
мантинела. Твърди, че уведомил застрахователят като същият извършил оглед
и съставил опис на увредените детайли. Сочи, че ответникът му изплатил
застр.обезщетение в размер на 144,89лв, след като прихванал сумата от
475,32лв, представляващи 3 и 4 вноска по полицата, или застр.обезщетение
общо възлизало на 620,21лв. Счита, че сумата, необходима за възстановяване
на автомобила възлиза на 2523,20лв, поради което имал правен интерес от
предявяване на иска.
В отговор на исковата молба ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидно застр.правоотношение по застраховка „Каско“. Твърди, че във връзка
с ПТП е образувана застр.преписка- щета №0003-1201-23-000110, по която е
определено застр.обезщетение в размер на 620,21лв., което било изплатено на
ищцата. Счита, че така определеното обезщетение съответства на
2
действителния размер на вредите. Оспорва, че вследствие на ПТП са
възникнали щети по облицовка задна броня, като оспорва дължимостта на
обезщетение за тях на осн. т.28.14.3 от ОУ. Излага, че за отстраняване на
увреждания по задна броня е изплатено застр.обезщетение по предходна щета
№0003-1201-21-000409, като същите не били отстранени. Счита, че
повторното изплащане на застр.обезщетение за отстраняване на увреждания
на същия детайл би довело до неоснователно обогатяване на ищцата. Оспорва
и размера на иска като претенциите за неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди на
л.а.Фолксваген Пасат с рег.№****, в резултат на настъпило на 24.02.2023г.
ПТП, в размера от 1668,69лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила.
Следователно влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право,
а именно наличието на договорно правоотношение между страните за
застраховка „Каско“, настъпването на застр.събитие в периода на
застрахователното покритие, уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, вида и обема на причинените вреди, възникнали в
резултат от застрахователното събитие.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът налице ли е
хипотезата на изключен от застрахователя риск, позовавайки се на т.28.14.3 от
ОУ, и в този предметен обхват следва да се произнесе и въззивният съд
съобразно правилото на чл.269, изр.2 ГПК.
Няма спор, че посочените ОУ съставляват неразделна част от
договора, като ищецът не оспорва запознаването си с тях и тяхното приемане,
поради което и те обвързват страните по силата на чл.20а от ЗЗД. От
3
представените по делото Общи условия, е видно, че в раздел IХ Общи
изключения детайлно са описани конкретните хипотези, които не съставляват
покрит застр.риск, като в т.28.14.3 е посочено, че застрахователят не дължи
плащане на обезщетение при увреждане на детайли, възли и агрегати, които
имат щети от предходно застр.събитие, за които застрахователят е изплатил
обезщетение, но не са отстранени. Когато в Общите условия страните са
посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и
изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до
приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение / така Решение
№224/20.07.15г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС /.
В разглеждания случай отказът се основава на горепосочената
клауза на т.28.14.3 от ОУ. По делото безспорно се установява, че при
извършения оглед на 27.02.23г. от застрахователя по щета №0003-1201-23-
000110 са констатирани щети по следните детайли от автомобила: облицовка
предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата,
заден десен панел и облицовка задна броня, за които е определено и
изплатено застр.обезщетение от 620,21лв. Няма спор още, че по предходно
уведомление от 23.09.21г. за настъпило застр.събитие, обективирано в
двустранно подписан протокол от 19.09.21г., е образувана щета №0003-1201-
21-000409, като за констатираните увреди – облицовка задна броня, спойлер и
лайсна задна броня, е определено и изплатено застр.обезщетение от 332,17лв /
видно и от доклад по щета и преводно нареждане от 18.10.21г./. От
изслушаното по делото заключение по допълнителната САТЕ се установява,
че увреждането по щета №0003-1201-21-000409 се изразява в наранено лаково
покритие в долната лява част на детайла задна броня, като при завеждането на
процесната щета №0003-1201-23-000110, при която също е установено
наранено лаково покритие в долната лява част на детайла под лайсна никел,
увреждането по задната броня по предходната щета е налично. Следователно в
случая е налице заявяване на щета на детайл задна броня, по който вече е била
описана щета от предходно застр.събитие и за отстраняването на който вече е
било изплатено застр.обезщетение. Ищецът нито твърди, нито доказва да е
извършил ремонтно-възстановителни работи по автомобила за вредите по
предходната щета №0003-1201-21-000409, за които застрахователят е заплатил
застр.обезщетение. Напротив, безспорно от заключението на вещото лице
става ясно, че увредите от предходното застр.събитие са налични към датата
на завеждане на последващата щета №0003-1201-23-000110. Ето защо съдът
намира, че са били налице всички предпоставки за приложение на т.28.14.3 от
общите условия и застрахователят законосъобразно е отказал да заплати
застрахователно обезщетение на ищеца за детайла задна броня.
Видно от заключението на експерта по САТЕ общата стойност,
необходима за възстановяването на уврежданията на автомобила по средни
пазарни цени към датата на ПТП, без включване на стойността за
отстраняване на уврежданията по задна броня, възлиза на 2288,90лв., която
4
сума въззивният съд приема за дължимо застрахователно обезщетение в
процесния случай. От същата следва да се приспадне заплатената от
застрахователя сума от 620,21лв., или застрахователното обезщетение, което
ответникът – застраховател следва да заплати на ищеца се определя в размер
на 1668,69лв.
Решението на ВРС в частта, в която е уважил предявения иск за
разликата над 1668,69лв до размера от 2104,87лв е неправилно и следва да се
отмени.
В съответствие с този изход на спора следва да се ревизират и
присъдените в полза на ищеца разноски като същите бъдат намалени до
размера от 1178,66лв.
Съобразно изхода от спора разноски за първа инстанция се следват
и на ответника. Доколкото страната е защитавана от юрисконсулт, то
следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за първа инстанция се
определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 200лв., а за настоящата инстанция
в размер на 100лв. Или дължимите на ответника разноски за първа инстанция
съразмерно с отхвърлената част от иска възлизат на 82,89лв.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
осъдителното решение и установената от въззивния съд основателност на
въззивната жалба, разноските за въззивното производство, които се следват за
въззивника, са в размер на 125лв, включващи д.т. и ю.к.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2945/02.08.2024г., постановено по гр.д.
№4598/2023г. по описа на Варненски районен съд, в частта му, в която
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, бул. "Симеоновско
шосе" №67А, е осъдена да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, с адрес *****,
разликата над 1668,69лв до размера от 2104,87лв , представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, задна
дясна врата, заден десен панел и облицовка задна броня, причинени в резултат
на настъпило застрахователно събитие по договор №93002210055963 от
08.12.2022г. за застраховка „Каско", Клауза 1 на лек автомобил Фолксваген
Пасат с peг.№**, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 11.04.2023год. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта му, в която са присъдени разноски в полза на П. Т. П. за
горницата над 1178,66лв, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. П., ЕГН **********, с адрес
*****, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски,
бул. "Симеоновско шосе" №67А, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имущ.вреди на
л.а.Фолксваген Пасат с рег.№****, в резултат на настъпило застрахователно
събитие по застраховка „КАСКО“, за горницата над 1668,69лв до пълния му
размер от 2104,87лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с адрес *****, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски,
бул. "Симеоновско шосе" №67А, СУМАТА от 82,89лв, представляваща
разноски за първа инстанция, както и СУМАТА от 125лв, представляваща
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6