№ 446
гр. Горна Оряховица, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Н.-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.-Петрова Гражданско дело
№ 20214120102082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.
чл.439 от ГПК.
Ищцата В. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. ***, ул. ***, чрез процесуален
представител: адв. Д.Г. от САК, твърди в исковата си молба, че ищцата е единствен
наследник (дъщеря) на И. П. К. с ЕГН **********. Посочва, че на 17.05.2006г. ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист срещу И. К.,
издаден по ч. гр. дело № 3490/2006г. по описа на РС-Пловдив, I-ви гр. състав, за сумата от
260,92 лв., представляваща незаплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална
вода за периода от 13.03.2000г. до 01.12.2001г., ведно със законната лихва върху главницата
от 12.05.2006г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 5,22 лв. за разноски и
40,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че изпълнителният лист е бил издаден въз
основа на несъдебно изпълнително основание по реда на действалия към този момент ГПК
(в сила от 1952 г.), а от текста на изпълнителния лист се установява, че заявлението за
издаване на изпълнителен лист е подадено на 12.05.2006 г., от която дата се претендира и
законната лихва. Заявява, че за събиране на обективираните в изпълнителния лист вземания,
през 2008 г. ответното дружество е образувало изпълнително дело № 20088190400838 по
описа на ЧСИ Л.М., с peг. № 819 в КЧСИ, с район на действие ОС - Пловдив. Посочва, че от
образуването му по делото са били приложени различни изпълнителни способи, в т.ч. е била
наложена възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника И.
К..
1
Твърди, че след откриване на наследството, оставено от И. К., ищцата узнала за
образуваното изпълнително производство, водено срещу покойния й баща, след извършена
справка от регистъра на длъжниците. Посочва, че на 08.10.2020г. изпълнителното
производство продължено срещу ищцата, като видно от покана за доброволно изпълнение с
изх. № 25952/05.10.2020г., по искане на взискателя - настоящ ответник, В.К. била
конституирана като длъжник по същото изпълнително дело. Съгласно текста на поканата,
размерът на дълга към дата 05.10.2020г. е в размер на 1450,31 лв., която сума включва 45,22
лв. неолихвяема сума, 260,92 лв. главница, 418,24 лв. лихви, 639 лв. разноски по
изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 86,93 лв., а с него е
указано, че ищцата следва да заплати задълженията по сметка на ЧСИ. Заявява, че ответното
дружество било своевременно информирано, че ищцата счита предприетото принудително
изпълнение за материално незаконосъобразно, за което е развила съображения в нарочна
молба, депозирана по делото с вх. № 17377/14.10.2020 г. Сочи, че с молбата била релевирана
и настъпила по делото перемпция, т.е. изпълнителното производство е прекратено.
Пояснява, че в посоченото в изпълнителния лист основание, на което ответното дружество
претендира плащане, са предоставени комунални водоснабдителни услуги за периода от
13.03.2000 г. до 01.12.2001г., като не е посочено за кой имот (абонатен номер) са
предоставени тези услуги. Заявява, че от приемането на ТР № 3/2011 г. по т.д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС съдебната практика безпротиворечиво приема, че вземанията на ВиК
операторите са такива за периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна
давност, предвидена в чл.111, буква „в“ от ЗЗД. Твърди, че от периода, за който се
претендират вземанията, още към датата на издаването на изпълнителния лист (17.05.2006г.)
вземането за главницата, представляващо начислена такса за изразходвана питейна и
канална вода е било погасено по давност, поради което е отпаднала възможността да се
пристъпи към принудително изпълнение на задълженията. Сочи, че давността започва да
тече от момента, в който задължението е станало изискуемо, като в случая вземанията не са
установени със съдебно решение, тъй като ответното дружество се е снабдило по облекчен
ред с изпълнителен лист (чл.242 ГПК (отм.)), поради което спрямо тях общият установен
давностен срок е неприложим. Заявява, че съгласно разясненията, дадени в т.14 от ТР №
2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по см. на чл.116, буква „в“ от ЗЗД, поради което не
прекъсва течението на давността. Счита, че е изтекъл срок, надвишаващ три години, считано
от настъпването на изискуемостта на процесните вземания. Посочва, че по тази причина,
между периода, посочен в изпълнителния лист, и момента на образуване на изпълнителното
дело (през 2008 г.), евентуално датата на депозиране на заявлението за издаване на
изпълнителен лист (12.05.2006г.), е изминало количество време, надвишаващо предвидения
за вземанията давностен срок. Посочва, че така давността за вземанията е била изтекла по
отношение на главницата по изпълнителния лист, поради което принудителното изпълнение
е предприето в нарушение на закона. Сочи, че с погасяването на главното задължение се
погасяват и всички акцесорни вземания, каквито несъмнено са лихвите и натрупаните
2
разноски за издаването на изпълнителния лист. Счита, че поради това принудителното
изпълнение, предприето срещу И. К. и продължено срещу ищцата - като негов наследник,
въз основа на посочения изпълнителен лист, се явява материално незаконосъобразно,
защото е насочено към принудително осъществяване на естествени права.
Цитира съдебна практика (определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. г. д. № 1660/ 2016 г., I т.
о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о.), която
приема, че е допустим отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато
на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо
дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му. Счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск. Счита за очевидно, че ответното дружество е
предприело действия по снабдяване с изпълнителен лист за вземанията си и е образувало
изпълнителното производство за погасени по давност притезания, като изпълнението е
продължило спрямо ищцата съгласно възможността, предоставена на взискателя съгласно
чл.429 ГПК.
Моли съда да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че
В. И. К. с ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК
*********, вземания, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3490/2006
г. по описа на РС-Пловдив, I-ви гр. състав, за сумата 260,92 лв., представляваща незаплатена
сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 13.03.2000г. до
01.12.2001г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2006г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 5,22 лв. за разноски и 40,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Моли съда в полза на ищцата да бъдат присъдени направените разноски
във връзка с делото, в т.ч. и за платено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцата депозира писмено становище чрез пълномощника си – адв.
Д. Г. от САК, с което поддържа исковата молба. Излага допълнителни основания за
недължимост на процесното вземане. Моли съда да уважи изцяло предявения иск и да й
присъди сторените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : град Пловдив 4006, район „Източен“, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от управителя С. Л. Н., чрез процесуален представител – юрисконсулт Г. Н.,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Ответникът оспорва изцяло
предявения иск по основание и счита същия за недоказан по основание и размер. Твърди, че
В. И. К., като наследник на И. П. К. с ЕГН **********, има задължения към „В и К“ ЕООД
гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода. Заявява, че задълженията са натрупани във
връзка с предоставени от ВиК оператора услуги за водоснабден имот, находящ се на адреса
на наследодателя на ответника: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 332, вх. Б, aп. 1. Посочва, че за
3
задълженията е издаден изпълнителен лист от дата 17.05.2006 г. по ч.гр.д. № 3490/2006 г., I
гр. състав на ПРС; въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
838/2008г. по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 819, с район на действие – ОС-гр.Пловдив, а по
изпълнителното дело са предприети редица изпълнителни действия срещу имуществото на
длъжника, като давността е била прекъсвана многократно.
Във връзка с оспорването на ищеца, че сумите посочени по-горе не са дължими като
погасени по давност, счита, че същото е неправилно обосновано и неоснователно. Твърди,
че не е налице изтекла погасителна давност в полза на ищеца, като видно от книжата в
кориците на изпълнителното дело, са предприемани регулярно изпълнителни действия; по
дело № 188/2007г. са предприети редица изпълнителни действия, а след това и по дело №
418/2017г. отново дружеството е предприело действия. Посочва, че по дело по дело №
838/2008г. по описа на ЧСИ Л.М. са предприети следните действия : на 18.11.2008г. е
образувано изпълнителното дело с изрично искане за извършване на изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността; искането е за налагане на запор на трудово възнаграждение и
извършване на опис на движими вещи, като съгласно изричната разпоредба на ТР на
ОСГТК на ВКС се прекъсва давността. Заявява, че така е наложен запор върху получаваното
трудово възнаграждение, съгласно информация, намираща се в кориците на делото; на
12.08.2009г. е подадена изрична молба за извършване на изпълнителни действия, като по
силата на изричната разпоредба на закона искането на конкретни изпълнителни действия
задължава съдебния изпълнител да ги предприеме и въз основа на записаното в ТР 2/2013
г.от дата 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се прекъсва давността; на 02.11.2010 г. е постъпила
молба с изрично искане за извършване на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността. Посочва, че искането за налагане на запор на трудово възнаграждение и
извършване на опис на движими вещи, съгласно изричната разпоредба на Тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността; насрочен е опис на движими вещи, който
отново прекъсва както двугодишния срок, така и давността за вземанията на дружеството;
ноември 2012 г. отново е депозирана изрична молба за извършване на изпълнителни
действия; на 14.12.2013 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника, и се прекъсва давността за вземанията на дружеството; на 06.03.2015г. е подадена
изрична молба за извършване на изпълнителни действия, като по силата на изричната
разпоредба на закона, искането на конкретни изпълнителни действия задължава съдебния
изпълнител да ги предприеме и се прекъсва давността. Посочва, че на 25.08.2016г. е
подадена молба за налагане на запор върху пенсията, получавана от длъжника, което
прекъсва давността за вземанията на дружеството; на 15.05.2019г. е подадена изрична молба
за извършване на изпълнителни действия, насрочен е опис на движими вещи, който отново
прекъсва както двугодишния срок, така и давността за вземанията на дружеството, като са
наложени и запори върху вземанията на длъжника. Заявява, че на 25.06.2020г. е подадена
изрична молба за извършване на изпълнителни действия и се прекъсва давността. Твърди, че
по дело № 188/2007г. са извършвани редица действия, водещи до прекъсване на давността за
вземанията по два от изпълнителните листове, като дружеството е искало регулярно
извършване на изпълнителни действия с надлежни молби, които не са върнати от съдебния
4
изпълнител, а в същото време длъжникът не е заплатил сумите, за които е издаден
изпълнителният лист. Счита, че със самото искане за извършване на описи на движими вещи
също се прекъсва давността, като това е изрично записано в ТР 2/2013 г.от дата 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС. Счита, че в конкретния случай е видно именно това - искано е повтаряне
на неуспешните действия и са искани нови такива, след като е установено, че другите нямат
резултат. Твърди, че са налице активни действия от страна на дружеството като кредитор,
като е без значение дали реално са реализирани изпълнителните способи, а за да счита
давностният срок за прекъснат, е достатъчно принудителното действие да е алтернативно
поискано или предприето.
Предвид изложеното, счита, че исковата молба е изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена от съда поради липса на изтекла погасителна давност. Претендира сторените в
настоящото производство разноски, съгласно списък с разноски, приложен към отговора,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, като моли същото да бъде редуцирано до минимума.
В съдебно заседание, ответникът не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че на 17.05.2006г. ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист, издаден по ч. гр.
дело № 3490/2006г. по описа на РС - Пловдив, I-ви граждански състав, въз основа на
несъдебно изпълнително основание, срещу длъжник И. П. К. с ЕГН **********, за сумата
от 260,92 лв., представляваща незаплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална
вода за периода от 13.03.2000г. до 01.12.2001г., ведно със законната лихва върху главницата
от 12.05.2006г., до окончателното изплащане, както и сумата от 5,22 лв. за разноски и 40,00
лв. юрисконсултско възнаграждение (удостоверено с приложения по делото заверен препис
от изпълнителен лист от 17.05.2006г.).
Безспорни по делото са фактите, че въз основа на изпълнителния лист от 17.05.2006г.,
издаден по ч. гр. дело № 3490/2006г. по описа на РС - Пловдив, I-ви гр. състав, е образувано
изпълнително дело № 838/2008 г. по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 819, с район на действие -
Окръжен съд гр. Пловдив, по което са предприемани изпълнителни действия срещу
имуществото на длъжника.
Видно от писмените материали, съдържащи се в изп. дело № 838/2008г. по описа на ЧСИ
Л.М. с рег. № 819, изпълнителното производство е образувано на 28.11.2008г. по молба на
кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив, който е поискал от ЧСИ да
изпрати ПДИ на длъжника И. П. К., да извърши справка от РУСО, да наложи запор върху
трудовото възнаграждение или опис и продажба на движими вещи. По изпълнително дело е
изготвена покана за доброволно изпълнение изх. № 11573 от 10.12.2008г., като лицето не е
5
открито на адреса, за да му бъде връчена лично, и е осъществено връчване чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 от ГПК на 19.01.2009г.
С резолюция от 23.01.2009г., ЧСИ е разпоредил, че налага запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в Дирекция „Социално подпомагане“, запорното съобщение е
изготвено и изпратено с изх. № 23.02.2009г., но не е прието от адреса, като призовкарят е
отбелязал, че лицето не работи в Д“СП“-Пловдив от 01.12.2006г.
С молба вх. № 4315/12.08.2009г., взискателят „В и К“ ЕООД гр. Пловдив е поискал от
ЧСИ Л.М. с peг. № 819 да пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис
и продажба на движими вещи, които ще се намерят в жилището на длъжника, вследствие на
което е насрочен опис в жилището на длъжника на 28.10.2009г., но такъв не е извършен от
ЧСИ.
С молба вх. № 8377/02.11.2010г., взискателят „В и К“ ЕООД гр. Пловдив е поискал от
ЧСИ Л.М. с peг. № 819 да извърши справка за трудов договор на длъжника, а ако такъв бъде
установен, както и да пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис и
продажба на движими вещи, които ще се намерят в жилището на длъжника. С разпореждане
на ЧСИ от 18.04.2011г., е насрочен опис в жилището на длъжника на 21.06.2011г., но такъв
не е извършен от ЧСИ, тъй като длъжникът не е уведомен за насроченото изпълнение.
С молба вх. № 22864/28.11.2012г., взискателят „В и К“ ЕООД гр. Пловдив е поискал от
ЧСИ Л.М. с peг. № 819 да извърши нови справки за адресната регистрация на длъжника и
родствените му връзки, както и да пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване
на опис и продажба на движими вещи, които ще се намерят в жилището на длъжника.
По изпълнително дело е изготвена нова покана за доброволно изпълнение изх. № 2982 от
05.02.2013г., като лицето не е открито на адреса, за да му бъде връчена лично, и е
осъществено връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК на
08.02.2013г.
Видно от писмените материали по изп. дело № 838/2008г. по описа на ЧСИ Л.М. с рег. №
819, длъжникът е бил уведомен за така образуваното изпълнително производство едва на
08.02.2013г., когато му е връчена ПДИ изх. № 2982 от 05.02.2013г., като същият е възразил
писмено, че оспорва този документ, защото не е бил уведомен за дело, а през годините е
депозирал 6 броя молби до „ВиК“.
В хода на изп.дело е изготвено запорно съобщение изх. № 2981/05.02.2013г., изпратено до
РУСО-Пенсии гр. Пловдив, като с писмо изх. № МП-9888-1/06.02.2013г., Н-к Отдел
„Пенсии“ при РУ“СО“ гр. Пловдив е уведомил ЧСИ Л.М., че лицето И. К. не фигурира в
базата данни на Отдел „Пенсии“ при РУ“СО“ гр. Пловдив.
С вх. № 6815/03.04.2013г. и вх. № 11882/05.04.2013г., длъжникът К. е депозирал
възражения относно дължимостта на вземанията, погасяването им по давност и законността
на производството, в което е издаден изп.лист от 17.05.2006г., по изп. дело № 838/2008г. по
описа на ЧСИ Л. М. с рег. № 819.
С протокол от 12.04.2013г. по изп. дело № 838/2008г. по описа на ЧСИ Л.М. с рег. № 819,
6
помощник - ЧСИ Тенчева е разпоредила насроченото принудително изпълнение – опис на
движими вещи на длъжника на 12.04.2013г. да не се състои.
С молба вх. № 25142/07.11.2013г., взискателят „В и К“ ЕООД гр. Пловдив е поискал от
ЧСИ Л.М. с peг. № 819 да пристъпи към възбрана на недвижими имоти, собственост на
длъжника.
С Разпореждане от 20.11.2013г., неподписано от съответното дл.лице, което го е
изготвило, е разпоредено налагането на възбрана върху ид.ч. от НИ, собственост на
длъжника, придобит по н-во от починалия му баща : ½ ид.част от дворно място, цялото
застроено и незастроено, пл. от 427 кв.м., ведно с построената в него сграда с разг.площ от
51,40 кв.м., кад. № 1 в кв. 2А в местн. „Сабакова могила“ в земл. на с. Извор, обл. П-в, като
впоследствие е направено искане за вписване на възбрана от ЧСИ Л.М. с peг. № 819 до АВ, с
изх. № 34663/10.12.2013г.
С молба вх. № 2785 - без дата, взискателят „В и К“ ЕООД гр. Пловдив е поискал от ЧСИ
Л.М. с peг. № 819 да извърши справка за актуален адрес, семейно положение и родствени
връзки на длъжника, както и да пристъпи към насрочване на опис и продажба на движими
вещи в жилището на длъжника. С разпореждане от 10.03.2015г. на ЧСИ върху същата
молба, е насрочен опис в жилището на длъжника на 28.05.2015г., но с Протокол от
28.05.2015г. същият е отменен от ЧСИ поради разпореден запор върху пенсията на
длъжника.
В хода на изп.дело е изготвено запорно съобщение изх. № 9353/05.06.2015г., изпратено до
РУСО-Пенсии гр. Пловдив, като с писмо изх. № МП-38324-1/08.06.2015г., Н-к Отдел
„Пенсии“ при РУ“СО“ гр. Пловдив е уведомил ЧСИ Л.М., че не приема запора върху
вземане за пенсия, тъй като лицето И. К. не е пенсионер.
Видно от данните по изп. дело № 838/2008г., изготвено е поредно запорно съобщение изх.
№ 21399/06.10.2016г., изпратено до РУСО-Пенсии гр. Пловдив, като с писмо изх. № 3010-
15-1604-1/11.10.2016г., Н-к Отдел „Пенсии“ при РУ“СО“ гр. Пловдив е уведомил ЧСИ Л.М.,
че не приема запора върху вземане за пенсия, тъй като лицето не е пенсионер.
В хода на изп.дело са изготвени запорно съобщение изх. № 13878/28.05.2018г. и запорно
съобщение изх. № 18124/03.07.2020г. до „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор върху
установена банкова сметка на длъжника в тази банка.
От писмените материали, съдържащи с в изп. дело се установява, че всички съобщения,
изпратени до длъжника за извършените от ЧСИ действия, описани по-горе, след депозиране
от същия на възраженията от 03.04.2013г. и от 05.04.2013г., не са редовно връчени на К.,
нито същият е уведомен на посочения от него телефон. Видно от данните по изп. дело №
838/2008г., съобщение изх. № 18123/03.07.2-20г. е върнато отново в цялост като невръчено с
отметка от призовкаря, че лицето е починало.
С писмо от 03.08.2020г., „Банка ДСК“ ЕАД гр. София уведомява ЧСИ Л.М., че запорът е
наложен по установената банкова сметка на длъжника К..
7
Безспорни между страните са и фактите, че ищцата В. И. К. е наследник по закон -
дъщеря, и правоприемник на длъжника И. К., който е починал в хода на изпълнителното
производство – на 16.06.2020г., за което е съставен акт за смърт № 0562/17.06.2020г. на
Община Пловдив, Район Централен. Този факт се установява и от приетото писмено
доказателство - удостоверение за наследници изх. № *********/19.06.2020г., издадено от
Община Пловдив, район „Централен“.
Съдът е приел за безспорни по настоящото дело и фактите, че след смъртта на длъжника
К., изпълнителното производство е продължило срещу ищцата - негов наследник и
правоприемник, като същата е конституирана на осн. чл.429,ал.2 от ГПК с Протокол от
25.09.2020г. от Г. К. – ПЧСИ при ЧСИ с рег. № 819.
По изпълнителното дело е изготвена покана за доброволно изпълнение изх. № 25952 от
05.10.2020г., връчена на К., в качеството й на длъжник, на 08.10.2020г., чрез пълномощника
й.
Видно от писмените материали, съдържащи се в изп. дело № 838/2008г. по описа на ЧСИ
Л.М. с рег. № 819, В.К., чрез пълномощника си – адв. Д.Г. от САК, е депозирала молба вх. №
17377/14.10.2020г. за прекратяване на изпълнението, на осн. чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
С Протокол/Разпореждане от 19.10.2020г., Г. К. – ПЧСИ при ЧСИ с рег. № 819, е оставил
без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основаниечл.124,ал.1 от ГПК във вр.
чл.439,ал.1 от ГПК, който съдът намира за допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен по следните съображения :
Съобразно разпоредбата на чл.439,ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Въз основа на приетите в
настоящото съдебно производство писмени доказателства, съдът приема за установени по
безспорен начин по делото изложените в исковата молба факти, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено процесното изпълнително
основание, са настъпили нови факти, обуславящи недължимост на процесното вземане.
Безспорни по настоящото дело, подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото,
са фактите, че въз основа на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.242 и сл. във
вр. чл.237 от ГПК (Обн., Изв., бр. 12 от 8.02.1952 г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от
1.03.2008г.) по ч. гр. дело № 3490/2006г. по описа на РС-Пловдив, е издаден изпълнителен
лист на 17.05.2006г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив срещу
длъжник И. К., за сумата от 260,92 лв., представляваща незаплатена сума за изразходвана
питейна и отведена канална вода за периода от 13.03.2000г. до 01.12.2001г., ведно със
законната лихва върху главницата от 12.05.2006г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 5,22 лв. за разноски и 40,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
8
Приетите писмени доказателства, съдържащи се в изп. дело № 838/2006г. по описа на
ЧСИ Л. М. с рег. № 819, с район на действие ОС-Пловдив, потвърждават приетите с доклада
на съда за безспорни факти, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 17.05.2006г.
по ч. гр. дело № 3490/2006г. по описа на РС - Пловдив, срещу И. П. К. е образувано
горепосоченото изпълнително дело, по молба на взискателя „В и К“ ЕООД гр. Пловдив,
входирана с № 5062/28.11.2008г.
При тези факти, съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна за
погасяване на процесните вземания поради изтекла тригодишна погасителна давност, в
резултат на непредприето принудително изпълнение през периода от издаване на
изпълнителния лист - 17.05.2006г. до образуване на изп.дело - 28.11.2011г.
В чл.111,б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се
погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Съгласно чл.110 от
ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според мотивите,
изложени към цитираното ТР, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. С оглед цитираната задължителна съдебна практика и след като взе
предвид, че процесният изпълнителен лист от 17.05.2006г. е издаден въз основа на
несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.242 и сл. във вр. чл.237 от ГПК (Обн.,
Изв., бр. 12 от 8.02.1952 г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03.2008г.) по ч. гр. дело №
3490/2006г. по описа на РС-Пловдив, като присъдената сума от 260,92 лв. представлява сбор
от незаплатени суми за изразходвана питейна и отведена канална вода за период на
консумация от 13.03.2000г. до 01.12.2001г., във връзка с възникнало задължение доставчика
на вода за периодично /ежемесечно/ отчитане на потребената от абоната на „ВиК“ гр.
Пловдив, съставляващи периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение №
3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че
9
погасителната давност в процесния случай е тригодишна съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД. Съдът
счита, че в случая 3-годишната погасителна давност започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо в пълния му размер, съобразно разпоредбата на чл.114,ал.1
от ЗЗД, в случая – най-късно считано от 01.04.2002г., предвид установеното задължение на
ВиК оператора в чл.21,ал.1,т.1 от приложимите за периода ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Пловдив, да отчитат с точност до 1 куб.м.
показанията на водомерите на водопроводни отклонения за период не по-дълъг от три
месеца за потребители за питейно-битови нужди, както и задължението по чл.31,ал.1 от ОУ
ВиК операторът да издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за
различен период на фактуриране, и задължението на потребителите да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
При така установените факти, съдът приема за основателни твърденията на ищцовата
страна, че още на 12.05.2006г. - моментът на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч. гр. дело №
3490/2006г. по описа на РС-Пловдив, вземанията на „В и К“ ЕООД гр. Пловдив за
периодични плащания за изразходвана питейна и отведена канална вода за период на
консумация от 13.03.2000г. до 01.12.2001г., в общ размер от 260,92 лв., чиято изискуемост е
настъпила най-късно към 01.04.2022г., са били погасени поради изтичането на 3-годишната
погасителна давност по чл.111,б.“в” от ЗЗД.
На следващо място, с
Съгласно чл.116,б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Погасителната давност се прекъсва на основание
чл.116,б.”в” от ЗЗД от датата, на която е поискано или предприето валидно изпълнително
действие, реализиращо съответния изпълнителен способ – независимо дали
изпълнителният способ е посочен от взискателя или се реализира от частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ. По аргумент от
чл.115,ал.1,б.”ж” от ЗЗД, давността не тече докато трае съдебния процес, а с оглед даденото
в Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС разрешение,
погасителната давност не тече и за времето, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Предявеният иск е основан на твърдения, че
праводателят на ищцата не дължи процесните суми поради изтекла 3-годишна както към
момента на издаване на изпълнителния лист на 17.05.2006г., така и поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаването на същия въз основа на несъдебно
изпълнително основание, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
мотивите към т.14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл.422,ал.1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл.415,ал.1 от ГПК. Ако иск не е предявен, какъвто е и процесният случай,
10
давността не се счита прекъсната със заявлението, в случая – с молбата за издаване на
изпълнителен лист по реда на чл.242 и сл. във вр. чл.237 от ГПК (Обн., Изв., бр. 12 от
8.02.1952 г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03.2008г.). Наред с това, издаденият по
този ред изпълнителен лист няма последиците на съдебно решение за установяване
съществуването на вземането по смисъла на чл.117,ал.2 от ЗЗД, така че във всички
случаи срокът на новата давност по чл.117,ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД не
намира приложение (в този смисъл са Решение № 94 от 27.07.2010г. на ВКС по т. д. №
943/2009г., I т. о., ТК, и други, която практика е актуална и за заповедта за изпълнение, тъй
като не представлява съдебно решение, дори и да е влязла в сила в хипотезата на чл.416 от
ГПК). В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено в т.14 от ТР № 2 от
26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 от ГПК (отм.) не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл.116,б.„в” ЗЗД.
Според приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.
на ВКС на РБ, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК (чл.330,ал.1,б.„д” от ГПК - отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, като в тази връзка се обявява за изгубило сила
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Съгласно задължителното
тълкуване на закона, дадено в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС на
РБ, ОСГТК, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а той съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и
да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Поради това,
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18,ал.1 от ЗЧСИ), прекъсва давността : насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. /В този смисъл са и Решение
11
№ 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015г., IV г.о., ГК, постановено по реда на
чл.290 от ГПК по въпроса , както и Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2783/2015г., III г.о., ГК/.
В хода на настоящото производство са приети за безспорни фактите, че въз основа на
изпълнителния лист, издаден на 17.05.2006г. по ч. гр. дело № 3490/2006г. по описа на РС-
Пловдив,, срещу длъжника И. П. К. е образувано изпълнително дело № 838/2008г. по описа
на ЧСИ Л. М., с взискател „В и К” ЕООД гр. Пловдив, което е висящо към настоящия
момент. Съдът намира за установено от писмените доказателства по делото, че първото
реално осъществено валидно действие по принудително изпълнение по това изпълнително
производство представлява предприето на 10.12.2013г. налагане на възбрана върху
притежаван от длъжника недвижим имот, чрез изпращането до АВ на искане изх. №
34663/10.12.2013г. за вписване на възбрана от ЧСИ Л.М. с peг. № 819, а второто реално
осъществено и валидно действие по принудително изпълнение е предприетото налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, със запорно
съобщение изх. № 18124/03.07.2020г. до „Банка ДСК“ ЕАД, наложен по установената
банкова сметка на длъжника К., според писмо от 03.08.2020г. от „Банка ДСК“ ЕАД гр.
София (т.5 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на
ОСГТК на ВКС).
Въпреки възложената й доказателствена тежест, ответната страна не ангажира никакви
други годни доказателства, които да удостоверяват предприемането и/или извършването на
други действия за принудително изпълнение за времето от издаването на изпълнителния
лист на 17.05.2006г. до 28.11.2008г., до 10.12.2013г., нито до 03.07.2020г., (когато ЧСИ Л.
М. е осъществила реално принудително изпълнение чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника, и чрез налагане на запор върху банковата сметка
на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД). При тези факти, в случая се налага извод, че от
17.05.2006г. до 10.12.2013г. /датата на първото осъществено принудително изпълнение/, не
са били извършвани изпълнителни действия, които да са насочени към принудително
удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността. В този смисъл, съдът
не приема за осъществено принудително изпълнение по смисъла на т.10 от ТР № 2 от
26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК, осъществените от ЧСИ Л.М. действия
по образуване на изпълнително дело № 838/2008г., по извършване на множество справки за
имуществено състояние, семейно положение и др. на длъжника К., по изпращане на покани
за доброволно изпълнение, по „насрочването на описи“ въз основа на нередовни молби за
изпълнение от страна на взискателя (, в които взискателят не е посочил изпълнителен
способ - чл. 426,ал.2 от ГПК, не е посочил конкретни движими или недвижими вещи,
собственост на длъжника, върху които да бъде извършено реално изпълнението), отменени
впоследствие от ЧСИ поради невъзможност да бъдат извършени такива; нито и действията
по „налагането на запори“ върху несъществуващи парични вземания на длъжника, чрез
запорни съобщения, които не са приети и са върнати от Д“СП“ гр. Пловдив и от РУ“СО“ гр.
Пловдив, вместо тези нередовни молби да бъдат върнати на взискателя съгласно чл.426,ал.3
12
във вр. чл.129 от ГПК при липсата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Нещо повече, всички тези
действия на ЧСИ Л.М. по изп.дело № 838/2008г. са предприемани в нарушение на правото
на защита в изпълнителния процес на длъжника, без длъжникът И. К. да е уведомен за
образуваното изпълнително производство до датата 28.02.2013г., когато за пръв път на
същия е връчена ПДИ с изх. № 2982/05.02.2013г., вместо ЧСИ да назначи особен
представител на длъжника, в изпълнение на изискванията на т.4 от ТР № 2 от 26.06.2015г.
по т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК (,ако при пристъпването към изпълнение той има
регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там, нито може да се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го
получи в указания двуседмичен срок, какъвто е и процесният случай). Неоснователни и
непочиващи на доказателствата по делото и на Закона са възраженията на ответната страна,
че длъжникът по издадения изпълнителен лист не може да противопостави обстоятелства, за
които е могъл да възрази в заповедното производство, като едно от тези обстоятелства е и
изтекъл давностен срок, за който своевременно длъжникът е могъл да направи възражение.
В тази връзка, приетите в настоящото съдебно производство писмени доказателства
потвърждават твърденията на ищцовата страна, че принудителното изпълнение е
предприето в нарушение на закона, без длъжникът да е уведомен за издадения срещу него
изпълнителен лист и за образуваното изп.дело № 838/2008г., без да му е назначен особен
представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, който да реализира защитата му в изпълнителния
процес, както и без ЧСИ да обезпечи правилното приложение на закона след уведомяването
на длъжника с ПДИ изх. № 2982/05.02.2013г., като изпрати депозираните от длъжника К. 2
броя писмени възражения, че присъдените суми не се дължат, на съда по компетентност за
произнасяне по реда на чл.250 от ГПК /отм./, тъй като в случая изпълнителният лист е
издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл.237 от ГПК /отм./, а не по реда на
заповедното производство по сега действащият ГПК.
По изложените по-горе съображения, неоснователни и необосновани се явяват и
възраженията на ответника в писмения отговор по делото, че молбата на „В и К“ ЕООД за
образуване на изпълнително дело и молбите за предприемане на принудително изпълнение
срещу длъжника /нередовни/, прекъсват давността и от тяхното подаване започва да тече
нова 3-годишна давност, тъй като с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК, тези
действия, осъществени от ответника, не съставляват изпълнителни действия и не прекъсват
давността по смисъла на чл.116,б.“в“ от ЗЗД.
Предвид изложените по-горе мотиви, следва се приеме за установено по делото, че
приложимата в случая тригодишна давност за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право е изтекла в периода от 17.05.2006г. до 17.05.2009г., както по отношение
на паричното вземане за главница в размер на 260,92 лв., така и върху вземането за
законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2006г. до окончателното й изплащане
/чл.111,б.”в” от ЗЗД/. Не на последно място, разпоредбата на чл.119 от ЗЗД повелява, че с
погасяване на главното вземане, какъвто е процесният случай, се погасяват и произтичащите
13
от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид изложеното дотук, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като съдът признае
за установено по отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.
Пловдив, че ищцата В.К. – наследник по закон и правоприемник на длъжника И. К., починал
на 16.06.2020г. - в хода на изп.производство по изп.дело № 838/2008г. по описа на ЧСИ
Л.М., не дължи на ответника вземанията, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.
гр. дело № 3490/2006г. по описа на РС-Пловдив, а именно : сумата 260,92 лв. - незаплатена
сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 13.03.2000г. до
01.12.2001г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2006г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 5,22 лв. за разноски и 40,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищцата за присъждане в нейна полза на направените по делото разноски за
платена държавна такса в размер на 50 лв., за преписи от изп.дело № 838/2008г. – 25 лв.,
както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., т.е. общо 375 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от
исковете, т.е. изцяло. Възражението за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено и платено в минималния
размер, предвиден в чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и е съобразено с цената на иска и с правната и фактическа
сложност на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
Пловдив 4006, район „Източен“, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от
управителя С. Л. Н., че В. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. ***, ул. ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление : град Пловдив 4006, район „Източен“, бул. „Шести
септември” № 250, паричните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от
17.05.2006г. по ч. гр. дело № 3490/2006г. по описа на Районен съд - Пловдив, I-ви гр. състав,
срещу длъжника И. П. К. с ЕГН **********, починал на 16.06.2020г., съгласно акт за смърт
№ 0562/17.06.2020г. на Община Пловдив, Район Централен, а именно : СУМАТА от 260,92
лв. /двеста и шестдесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща незаплатена
сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 13.03.2000г. до
01.12.2001г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2006г. до окончателното й
изплащане, както и СУМАТА от 5,22 лв. /пет лева и двадесет и две стотинки/ за разноски
14
и 40,00 лв. /четиридесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, предмет на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 838/2008г. по описа на ЧСИ Л. М. с
рег. № 819, с район на действие ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление : град Пловдив 4006, район „Източен“, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., ДА ЗАПЛАТИ на В. И. К. с
ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. ***, ул. ***, СУМАТА от 375,00 лв. /триста
седемдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за платена
държавна такса, за преписи от изп.дело и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
15