Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1373 20.10.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
трети септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 648 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето (ЗЗ), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата
на А.Х.Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Експертно решение на
НЕЛК № 0260 от зас. № 023/05.02.2020 г., издадено от Специализиран състав по неврологични,
УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 2394 от 22.10.2019 г. на ТЕЛК по срока на
определения процент, като е определен 1- годишен срок- до 01.10.2020 г., и е определена
50% степен на увреждане.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното
експертно решение, поради съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че незаконосъобразно
е отказано от експертната комисия събиране на относими доказателства, не е
извършен преглед на жалбоподателя, не са направени изследвания и не е
установено действителното му състояние, в резултат на което са формирани
неправилни изводи относно степента и срока на трайно намалена работоспособност.
Твърди се, че определената степен на неработоспособност не отговаря на степента
и характера на увреждането, както и че при издаване на решението не са взети
предвид всички увреждания на жалбоподателя. Относно срока на определения
процент е отбелязано, че в решението не са изложени мотиви за неговото
намаляване. По същество се иска отмяна на решението и изпращане преписката на НЕЛК
за ново произнасяне със задължителни указания. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка, като със
съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни- Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ-Бургас,
Агенция за хора с увреждания- София, ТП
на НОИ- Бургас и РД „Социално подпомагане“- Бургас не изпращат представители,
редовно уведомени. Не заявяват становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят А.Х.Ш. е освидетелстван с експертно
решение № 2394 от зас. № 179/22.10.2019 г. на ТЕЛК, втори състав при МБАЛ-
Бургас, с водеща диагноза „Увреждане на нервни коренчета и плексуси“ (с посочен
код по МКБ G54.+) и общо заболяване „Тежка периферна стволова
увреда на н.медианус (срединен) и н.улнарис (лакътен). Доминантна дясна ръка.
Умерени по ЕМГ данни за н.радиалис (лъчев). Контрактура на ІІІ-ти пръст.
Незараснала оперативна рана на ІІІ-ти пръст.“. С експертното решение е
определена на същия 40% трайно намалена работоспособност (ТНР) за срок от три
години и противопоказни условия на труд- „ТФТ. Пренатоварване на горни
крайници“. Решението е издадено въз основа на констатациите при извършен в ТЕЛК
преглед на жалбоподателя на 22.10.2019 г. Видно от мотивите на решението, за тежката
периферна стволова увреда на н.медианус са определени 30% по част седма, т.
11.4.3; за доминантна дясна ръка и н.улнарис - 10% по част седма, т. 11.2.3.;
за умерени по ЕМГ данни за н.радиалис - 20% по част седма, т. 11.3.2; за контрактура
на ІІІ-ти пръст на дясна ръка - 10% по част първа, раздел осми, т.11; за
незараснала напълно оперативна рана на ІІІ-ти пръст- 10% по част осма, раздел
шести, към т. 10.
По жалба на А.Х.Ш. издаденото решение е отменено от
НЕЛК с ЕР № 0260 от зас. № 023/05.02.2020 г. в частта по определения процент и
срока, като са определени 50% трайно намалена работоспособност (степен на
инвалидност) и нов, 1-годишен срок, считано до 01.10.2020 г. В останалата част
решението на ТЕЛК е потвърдено. В ЕР на НЕЛК е посочена водеща диагноза „Травма
на няколко нерва на ниво предмишница“ (с посочен код по МКБ S54.7) и общо заболяване „състояние след порезна рана на
дясна предмишница и остатъчна периферно-нервна увреда на срединен, лъчев и
лакътен нерв с проява на горна вяла дистална монопареза- лека степен. Атонична
рана на ІІІ-ти пръст на дясна ръка. Контрактура на ІІІ-ти пръст на дясна ръка“.
В мотивите на решението е посочено, че за състоянието на посттравматична увреда
на нервите на дясна предмишница с проява на горна дясна вяла монопареза- лека
степен се определят 40% по част седма, т. 2.6.2 и за забележка за доминантен
горен крайник се определят 10%; за Дг. атонична рана на ІІІ-ти пръст на дясна
ръка се определят 30% по част осма, раздел шести, т. 10.4; и за контрактура на
ІІІ-ти пръст на дясна ръка се определят 10% по час първа, раздел осми, т. 11
(от ЕР на ТЕЛК). Срокът на инвалидност е съкратен с оглед динамично експертно
наблюдение и контролно ЕМГ. В ЕР на НЕЛК е посочено, че проверката се извършва
по документи- ЕМГ „данни за тежка периферно-стволова увреда на н.медианус и
н.улнарис декстра и умерена увреда на н.радиалис декстра“ от 05.06.2018 г.,
изготвено от специалист невролог; консултация с неврохирург д-р Георгиев от
24.07.2018 г.- амбулаторен лист за извършен преглед; и описания в ЕР на ТЕЛК
неврологичен статус на лицето.
В медицинското досие на А.Ш. се съдържа протокол на
медицинска комисия (ОЛКК) от 27.07.2018 г., с поставена диагноза S54.0 „Травма на лакътния нерв на ниво предмишница“, въз
основа на която пациентът е изпратен на ТЕЛК за определяне процент на неработоспособност.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспореното експертно решение на НЕЛК е издадено в
предвидената от закона форма, от материално компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия по чл. 112, ал.1, т.3 от ЗЗ.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са
производствените правила, установени в чл. 45 и сл. от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Съставът на НЕЛК е
определен съгласно поставената водеща диагноза (чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕЛКМЕ).
Оспореното решение е издадено в срока, указан в нормата на чл. 47, ал. 1 от
същия правилник. Заинтересованите страни са надлежно уведомени за започване на
производството с писмо с рег. № НЕЛК-ИЗХ-33080/12.12.2019 г.
В оспореното решение се съдържат констатации относно
заболяванията на жалбоподателя и необходимостта от динамично експертно
наблюдение и контролно ЕМГ, и са формирани обосновани изводи относно процента
на увреждане и срока. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен
състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност.
Жалбоподателят счита, че в нарушение на
административнопроизводствените правила не са изяснени релевантните за издаване
на оспореното експертно решение факти, тъй като не е извършен преглед и не са
назначени актуални изследвания, за да се прецени доколко е нарушена функцията
на доминантния горен десен крайник, а изводите на НЕЛК са формирани само въз
основа на представената медицинска документация. Според настоящия съдебен
състав тези доводи са неоснователни. На основание чл. 45, ал. 3, изр. 2 от ПУОРОМЕЛКМЕ
експертното решение на НЕЛК се издава въз основа на наличната медицинска
документация в случаите, когато необходимите данни са събрани от ТЕЛК, но
неправилно е определен процентът на трайно намалената работоспособност/вид и
степен на увреждане. В случая изводите на ТЕЛК са основани на констатациите при
извършен на 22.10.2019 г. преглед на жалбоподателя и данните от приложената медицинска документация,
съдържаща се в досието на освидетелстваното лице, съобразно изискванията на чл.
62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).
Според нормата на чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане,
стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват
със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, а според ал. 3 при
наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение №
1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на
увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка
на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти
съгласно приложение № 2. Съгласно т. ІІІ от Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност (в редакцията обн. в ДВ,
бр. 46 от 2019 г., в сила от 11.06.2019 г.), когато са налице няколко
увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за
заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка
на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен
отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната
отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите
увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част
на експертното решение.
Експертизата на вида и степента на увреждане включва
определянето на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният
срок на инвалидност- чл. 61, ал. 2, т. 3 от НМЕ. В зависимост от характера на
увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване,
този срок може да бъде от една до три години, според нормата на чл. 69, ал. 1
от НМЕ. При наличие на дефинитивни състояния без възможност за пълно или
частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността (ал. 4), а
при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на
инвалидността се определя съгласно ал. 1 (ал.5).
С оспореното решение на НЕЛК е поставена на
жалбоподателя диагноза с код по МКБ S54.7-
Травма на няколко нерва на ниво предмишница, като е изменена определената от
ТЕЛК водеща диагноза с код по МКБ G54.+-
Увреждане на нервни коренчета и плексуси. Диагнозата е поставена въз основа на
съдържащите се в досието на освидетелствания медицински документи и данните от извършения
преглед в ТЕЛК, при който са установени от експертната комисия следните данни: 1)
неврологичен статус- липсва хипотрофия (нарушено усвояване на белтъци) и
хипотония (ниско кръвно налягане) на мускулатурата на крайниците, запазени са
активни и пасивни движения, нормален мускулен тонус и сила, СНР (сухожилно-надкостни
рефлекси)-умерено живи, еднакви, запазени активни движения в пълен обем на
двете китки, леко затруднена опозиция на палеца (вероятно от поставена бинтова
превръзка), хипестезия (намалена или липсваща чувствителност върху кожата) по
хода на н.улнарис и н.медианус в дясно; и 2) ортопедичен и хирургичен статус- щадящи
ограничени движения на дясна китка, намалена чувствителност по предната
повърхност на десен антибрахиум, дланта и пръстите, които са студени, запазени
пулсации на радиалис, трети пръст- деконфигуриран в състояние на полуфлексионна
контрактура, болезнен, оточен, с незараснала напълно рана, запазена биохимика в
останалите крайници. Тези данни сочат запазена способност на движение на
увредената ръка, макар и ограничено. Не са ангажирани от жалбоподателя доказателства
в подкрепа на наведените с жалбата твърдения за тежка форма на заболяването и пълна
невъзможност за употреба на дясна ръка, въпреки дадените му с протоколно
определение от 24.06.2020 г. указания.
Оценката на трайно намалената работоспособност е определена съгласно т. ІІІ от Методиката за прилагане на
отправните точки (в редакцията обн. в ДВ, бр. 46 от 2019 г., в сила от 11.06.2019
г.), като е взет най-високият процент по отправната точка на най-тежкото увреждане- състояние след посттравматична увреда на
нервите на дясна предмишница с проява на горна дясна вяла монопареза- лека
степен. В съответствие със съдържащите се в
мотивите на експертното решение констатации относно установеното водещо увреждане,
неговото развитие и обусловения функционален дефицит, е приложена отправна точка
по част седма „Нервни болести“, т. 2.6.2 „Увреждания на главния и гръбначния
мозък с различна етиология и характер, от които е последвала монопареза- лека
степен“, и предвидената в раздел VІІІ забележка, според която при намалена
работоспособност по повод увреждане на доминантния горен крайник оценката се
завишава с 10 %, като е определена на жалбоподателя оценка 40%+10%
неработоспособност. На основание т. ІІІ от Методиката установените придружаващи
увреждания не са взети предвид при определяне оценката на работоспособността. Двете придружаващи увреждания са надлежно посочени в
мотивите на оспореното решение, съобразно изискванията на посочената норма,
като е отбелязано, че за Дг.
атонична рана на ІІІ-ти пръст на дясна ръка се определят 30% по част осма,
раздел шести, т. 10.4, и за контрактура на ІІІ-ти пръст на дясна ръка се
определят 10% по част първа, раздел осми, т. 11.
Увреждането „Дг. атонична
рана на ІІІ-ти пръст на дясна ръка“ не е посочено като отправна точка в приложение
№ 1 към НМЕ. Доколкото то обуславя значителен функционален дефицит, на
основание чл. 63, ал. 2 от НМЕ за критерий е взета най-близката по съдържание
точка- по част осма, раздел шести „Болести на стомашно-чревния тракт“-
декубитуси и атонични рани“, т. 10.4- „Хирургични заболявания“, предвид данните
за незараснала рана, обуславяща функционален дефицит на крайника. В приложение
1 към НМЕ не се съдържа друг критерий „атонична рана“, поради което съдът
приема, че отправната точка е определена правилно от експертната комисия. По отношение на второто увреждане
(контрактура на ІІІ-ти пръст на
дясна ръка) съдът констатира, че погрешно е посочена
т. 11 („Псевдоартроза на
ключицата“), вместо т. 26 („Контрактура на един пръст във функционално положение“)
от отправната точка част първа, раздел осми „Заболявания на опорно-двигателния
апарат: Увреждания на горните крайници“, но, доколкото за двете заболявания е
предвиден еднакъв процент- 10% неработоспособност, нарушението на административнопроизводствените правила не е съществено,
тъй като не променя общия определен процент ТНР.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя досежно определения с обжалваното решение срок на инвалидност. Съгласно
нормата на чл. 69, ал. 1 от НМЕ срокът на инвалидността е от една до три години
в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и
възможностите за възстановяване. При отчитане на тези критерии, експертната
комисия е счела, въз основа на данните от медицинската документация и
констатациите при извършения преглед на жалбоподателя в ТЕЛК, че в случая е необходимо
динамично експертно наблюдение и контролно изследване- електромиография (ЕМГ)
след изтичане на определения 1-годишен срок, с оглед оценка на състоянието на
освидетелстваното лице. Поради това и доколкото срокът на инвалидност е в
границите, предвидени в посочената норма, съдът приема, че същият е определен
законосъобразно.
С оглед изложените съображения съдът приема, че
обжалваното експертно решение е законосъобразно, като издадено при спазване на
производствените правила и в съответствие с материалния закон. Ето защо,
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.Ш. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, против Експертно решение на НЕЛК № 0260 от зас. №
023/05.02.2020 г., издадено от Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: