МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 584/2021 г. по описа на ПОС
Окръжна прокуратура Пловдив е
повдигнала пред Окръжен съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Г.А.К. за
престъпление по чл.304А вр.
чл.304 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК за това, че на
02.03.2021
г. в с. к., общ. П., обл. П., при спирането му за проверка като водач на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с ДК № **, е направил опит да даде
подкуп – пари в брой на стойност 150 лева – една банкнота с номинал 100 лева
със серия АИ, номер ** и една банкнота с номинал 50 лева със серия БТ, номер
**, на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – полицейски
органи – *** при група ОП при *** при ОДМВР Пловдив Р.И.А. и *** – полицай в
група ОП при *** при ОДМВР Пловдив А.А.П., за да не извършат действие по
служба, а именно да не съставят акт за установяване на административно
нарушение по ЗДвП, съгласно задълженията им по чл.189 ал.1 от ЗДвП и чл.31 т.1
пр.1 от ЗМВР, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца
причини.
По делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск.
Съдебното следствие се проведе по реда
на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо
подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието.
Иска се от съда да признае К. за виновен и да му наложи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.58А от НК –
съобразено и с реда на провеждане на съдебното следствие, лишаване от свобода в
размер на една година при отложено изпълнение и глоба в размер на хиляда лева.
Взема се становище и относно веществените доказателства – за отнемането им в
полза на Държавата.
Упълномощените защитници на подсъдимия
адв. Г. и адв. К. не оспорват извършването на престъпното деяние, нито правната
му квалификация. Акцентира се в искането до съда относно крайния съдебен акт
върху смекчаващите отговорността обстоятелства, като се конкретизира искането
до налагане на наказание при условията на чл.55 от НК пробация.
Застъпва се от единия от защитниците и алтернативно искане – за налагане на
наказание лишаване от свобода в минимален размер без да е при ефективно
изпълнение и да не се налага кумулативното наказание глоба.
Подсъдимият Г.А.К. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава
фактите така както са изложени в обвинителния акт. Иска от съда да му наложи
наказание пробация.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Подсъдимият Г.А.К. е роден на *** ***, общ. П., обл.
П., ул. ***, № **, с адрес по лична карта с. Ч., общ. Д., обл.
Х., ул. А., № **, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, неработещ, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Г.А.К. е осъждан четири пъти, като първият път е било
с Определение по НОХД № 213/2001 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на
27.08.2001 г., с което за престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 са били
наложени наказания глоба в размер на 100 лева и обществено порицание. Второто
осъждане е било с с Определение по НОХД № 196/2002 г. по описа на РС Първомай,
влязло в сила на 08.10.2002 г., с което за извършено на 23.04.1997 г.
престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК е било наложено наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца, изпълнението на което е било
отложено с изпитателен срок от три години. Третото по ред осъждане е било с
Определение по НОХД № 99/2004 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на
14.05.2004 г., с което за извършено на 08.05.2004 г. престъпление по чл.343Б
ал.1 от НК на подсъдимия К. е било наложено наказание глоба в размер на 1000
лева. Четвъртото осъждане е било с Определение по НОХД № 50/2012 г. по описа на
РС Първомай, влязло в сила на 09.08.2012 г., с което за извършено на 15.12.2011
г. престъпление по чл.216 ал.1 от НК на подсъдимия е било наложено наказание
пробация за срок от една година с пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно.
Наказанието пробация по последното осъждане лицето е изтърпяло на 16.08.2013 г.
Тези така посочени осъждания спрямо
подсъдимия Г.К. не се отразяват на правната квалификация на процесното
престъпление, а към момента, за който К. се обвинява пред Съда по настоящото
дело – 02.03.2021 г., подсъдимото лице се явява реабилитирано – съобразно
нормата на чл.88А ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.А.К. е правоспособен водач на моторни
превозни средства, притежаващ свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство за категория „В“ с № ***, издадено от ОД на МВР Хасково. Той
живеел от около 8 години в с. к., общ. П., обл. П., на ул. “**“ № **, а
родителите му, за които полагал грижи, пребивавали в с. Ч., общ. Д., обл. Х.,
на ул. “А.“ № **. К. притежавал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с
рег. № **.
На 01.03.2021 г. подсъдимият се прибрал в дома си в с.
к. около 22 часа. Изпил около 200 мл. ракия и една малка бира от 375 мл. Към 23
часа го посетил негов познат от с. Я., който поискал да пренощува в къщата му.
К. отказал. Почерпил го две цигари и след като гостът му поседял малко в тях,
въпреки че бил употребил алкохол и знаел, че е забранено да управлява моторно
превозно средство в пияно състояние, подсъдимият решил да го закара до негови
роднини в с. к. с лекия си автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ***. Той го качил
в автомобила си, закарал го в с. к. като го оставил при роднините му, след
което потеглил с колата обратно към дома си.
Свидетелите А.А.П. и св. Р.Ж.Д., заемащи длъжността ***
в Група „Охранителна полиция“ при *** при ОД на МВР Пловдив били назначени,
съгласно месечен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за
непосредственото изпълнение на „ППД“ в РУ Първомай за периода от 01.03.2021 г.
до 31.03.2021 г., утвърден от Началник РУ Първомай на 16.02.2021 г., съвместно
в наряд като автопатрул по малки населени места по маршрут № 2, който включвал
селата В., Г., к., Д., К.и Б.р., за времето от 20.00 ч. на 01.03.2021 г. до
08.00 ч. на 02.03.2021 г. По време на смяната, около 00.00 часа, същите се
намирали в центъра на с. к..
Свидетелят Р.И.А., заемащ длъжността мл.
автоконтрольор - полицай в Група „Охранителна полиция“ при *** при ОД на МВР
Пловдив, и свидетелят П.И.Н., заемащ длъжността ***- полицай в Група „Охранителна полиция“ при *** при ОД на МВР Пловдив били назначени, съгласно месечен
график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото
изпълнение на „Пътен контрол“ и „ППД“ в РУ Първомай за периода от 01.03.2021 г.
до 31.03.2021 г., утвърден от Началник РУ Първомай от 16.02.2021 г., съвместно
в наряд като автопатрул 543 по маршрут № 17 за времето от 20.00 ч. на
01.03.2021 г. до 08.00 ч. на 02.03.2021 г. и по време на смяната, около 00.05
ч., същите се намирали в центъра на град Първомай.
Тези четирима свидетели, осъществяващи служба в
държавно учреждение – в Министерство на вътрешните работи на Република
България, имали правомощието съобразно и длъжностните им характеристики да
извършват проверки, да констатират и да съставят документи относно установени
нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДВП и правилника за
приложението му.
Около 00.00 ч. на 02.03.2021 г. покрай свидетелите
А.П. и Р.Д., които се намирали на пост в този момент на ул. “**“ на центъра на
с. к., преминал лекият автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № *** управляван от
подсъдимия Г.К.. Автомобилът леко криволичел по пътя, поради което полицейските
служители го последвали със служебния им автомобил, като свидетелят Д. подал
звуков и светлинен сигнал на водача. Водачът К. ***.
Св. П. се приближил до лекия автомобил „Мерцедес Ц220“
и видял, че вътре в него се намира само водачът му. Подсъдимият свалил
прозореца и след като полицейският служител му се легитимирал и му поискал
документите за проверка – неговите и тези на автомобила, му дал СУМПС, талон,
както и документите на автомобила. Всичко по документите било изрядно, но св.
П. установил, че в купето на автомобила миришело на алкохол, поради и което
попитал К. дали е употребил алкохол. Подсъдимият отговорил, че бил изпил една
бира преди да тръгне. Тогава св. А.П. му обяснил, че ще извика автоконтрольор,
който ще го изпробва с техническо средство за наличие на алкохол.
Оценявайки, че заради употребеното количество алкохол
ще се отчете положителна проба и ще бъде санкциониран, подсъдимият Г.К. решил
да даде имуществен дар – подкуп, под формата на пари, на полицейския служител,
за да не изпълни последният служебните си задължения и да не го тества за
алкохол, респ. установявайки наличието на такъв като последица от това да не му
състави акт по ЗДВП. За целта К. слязъл от автомобила си и показал на св. П.
банкнота с номинал от 100 лева, която държал в ръката си, като му заявил да ги
вземе и всички да си тръгнат без да го изпробва за алкохол, респ. и без да му
съставя акт по ЗДВП. По този начин той демонстрирал, че парите са предназначени
именно за него.
Възприемайки обаче горното, полицейският служител св.
П. разпоредил на подсъдимия да остане на място и да изчака тестването му за
алкохол с техническо средство, след което незабавно се обадил на колегите си от
другия автопатрул и в частност на мл.автоконтрольор Р.А., съобщил за
установеното при извършената проверка и нуждата от изпробване на водача с
Алкотест „Дрегер“. По този начин той ясно демонстрирал отказ да приеме
предоставения му подкуп.
През цялото време на проверката колегата му св. Р.Д.
бил вътре в служебния автомобил, на когото А.П. бил дал документите на К., за
да извърши справки и да запише данните му.
След няколко минути на място пристигнали свидетелите
Р.И.А. и П.И.Н.. Св. А. след като се легитимирал обяснил на подсъдимия, че ще
му бъде извършена проба за наличие на алкохол в издишания въздух и с техническо
средство Дрегер „Алкотест 7510+“ с фабричен номер „ARBA-0058“ извършил такава проверка на водача К., като
техническото средство отчело положителна проба – 0.89 промила алкохол в
издишания въздух. След извършване на пробата полицейския служител обяснил на
подсъдимия, че ще му състави акт за установяване на административно нарушение и
ще му издаде талон за медицинско изследване ако желае да даде кръв за
изследване. Тестването и разговорът станали непосредствено зад служебния
автомобил „К.С.“, където на задната кора при отворена багажна врата и при добра
видимост на камерата на автомобила свидетелят А. държал техническото средство и
папката с документите.
След това мл. автоконтрольор – полицай А. тръгнал към
шофьорското място на служебния автомобил и в момент, в който се намирал
отстрани на левите врати, подсъдимият Г.К., държейки в дясната си ръка банкнота
с номинал от 100 лева, започнал да я подава на А. с ръката си с думите: „Дай да
се разберем, само да не пишеш акт“, отново демонстрирайки желанието си да даде
имуществен дар – подкуп, под формата на пари, на полицейския служител, за да не
изпълни последния служебните си задължения в тази насока.
Възприемайки горното, св. А. веднага заявил, че това е
напълно противозаконно и нередно, но въпреки това подсъдимият в изпълнение на намерението си се приближил
до прозореца на шофьорската врата на полицейския автомобил, който бил леко
отворен, и пуснал банкнотата с номинал от 100 лева – банкнота със серия АИ,
номер **, през прозореца в купето на автомобила, след което извадил още една
банкнота с номинал от 50 лева – банкнота със серия БТ, номер **, и пуснал и нея
през прозореца. Полицейският служител А. видял, че двете банкноти били паднали
на шофьорската седалка, като веднага заключил автомобила и разпоредил на Г.К.
да се отстрани, след което незабавно докладвал за случилото се на дежурния в
ОДЧ и задържал на място подсъдимия.
За констатираното административно нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДВП – нарушаване на забраната да се управлява моторно превозно средство
след употребата на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 промила, св. Р.А.
съставил на подсъдимия акт – АУАН № 389272/02.03.2021 г., като били иззети
СУМПС, контролен талон, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила
„Мерцедес Ц220“, издал и талон за медицинско изследване – с № ***. Така
свидетелят ясно демонстрирал отказ да приеме давания му подкуп, като и изпълнил
и задълженията му по чл.189 ал.1 от ЗДВП и чл.31 т.1 пр.1 от ЗМВР.
При извършен за времето от 01.30 ч. до 02.00 ч. на
02.03.2021 г. оглед на местопроизшествието – като първо действие по
разследването по започнатото досъдебно бързо производство, били установени в
лекия автомобил „Киа Сийд“ с рег. № *** на предна лява седалка двете банкноти –
банкнотата с номинал от 100 лева със серия АИ, номер **, и банкнота с номинал
от 50 лева със серия БТ, номер **, като същите банкноти били иззети и така
приобщени към материалите по делото като веществени доказателства.
Подсъдимият
Г.А.К. бил отведен в сградата на районното управление в гр. П., където бил
задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за 24 часа.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на:
признанието на подсъдимия Г.К. на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на
основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от
показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели Р.И.А., А.А.П., Р.Ж.Д. и П.И.Н. – също ползвани на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от приложените писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие /л.9 и л.10 от ДП/,
фотоалбум /л.11-л.16 от ДП/, справка за лице от АИС „Български документи за
самоличност“, справка за съдимост, характеристична справка, справка
за лице – установен извършител на престъпление, уведомително писмо, приемо-предавателен протокол /л.43 от ДП/ копия на АУАН, на
контролен талон, на свидетелство за регистрация на МПС част ІІ, на СУМПС, на
талон за изследване, резултат от изследване с техническо средство дрегер, на актове за встъпване в длъжност, на формуляри за
изготвяне на длъжностна характеристика, на специфични длъжностни
характеристики, на месечни графици, на заповед за задържане на лице, от
веществените доказателства по делото – 1 бр. банкнота
с номинал 100 лева, серия АИ, номер ** и 1 бр. банкнота с номинал 50 лева,
серия БТ, номер **, намиращи се на съхранение при Домакина на ОД на МВР гр.
Пловдив.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите по делото –ползваните на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК – на свидетелите А., П., Д.
и Н., като
последователни, логични, кореспондиращи си и допълващи се с останалите писмени
и веществени доказателства, невнасящи съмнение относно основните факти, касаещи
престъпната дейност на К., залегнали в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати изцяло от подсъдимия.
При
така очертаната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г.А.К. с
действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.304А вр. чл.304 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 02.03.2021 г. в
с. к., общ. П., обл. П.е направил опит да даде подкуп
– пари в брой на стойност 150 лева - една банкнота с номинал 100 лева със серия
АИ, номер **, и една банкнота с номинал 50 лева със серия БТ, номер **, на
полицейски орган - *** при група ОП при *** при ОД на МВР Пловдив Р.И.А. и ***
в група ОП при *** при ОД на МВР Пловдив А.А.П., за
да не извършат действие по служба, а именно да не съставят акт за установяване
на административно нарушение по ЗДВП, съгласно задълженията им по чл.189 ал.1
от ЗДВП и чл.31 т.1 пр.1 от ЗМВР, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини.
От
обективна страна на 02.03.2021 г., малко след 0.00 ч., подсъдимият Г.А.К. е
управлявал в с. к., общ. Първомай, обл. Пловдив лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ***, като на ул. “**“ до №
*** бил спрян за проверка от свидетелите А.А.П.
и Р.Ж.Д., заемащи длъжността *** в Група „Охранителна полиция“ при *** при ОД
на МВР Пловдив, която
заемана длъжност предопределя и качеството на двама им на полицейски орган – с
оглед квалифициращия признак на адресата на активния подкуп по см. на чл.304А
от НК, както и качеството им на длъжностни лица по см. на чл.93 т.1 б.А от НК. За времето от 20.00 ч. на 01.03.2021 г. до 08.00 ч.
на 02.03.2021 г. двамата свидетели П. и Д. били заедно на смяна, съгласно
утвърден месечен график за изпълнение на патрулно-постова дейност за м. март на
2021 г. за изпълнение на служебните им задължения по осъществяване на проверка
по безопасност на движението и опазване на обществения ред. При проверката на
водача и установяване мирис на алкохол полицейският орган свидетелят П.
уведомил подсъдимия К., че ще следва да бъде изпробван за алкохол и в случай на
установена положителна проба да му се състави акт. За да не извърши такива
действия, налагани му от службата Г.К. слязъл
от автомобила си и показал на св. П. банкнота с номинал от 100 лева, която
държал в ръката си, като му заявил да ги вземе и всички да си тръгнат без да го
изпробва за алкохол, респ. и без да му съставя акт по ЗДВП. По този начин той
демонстрирал, че парите са предназначени именно за него. След като на
подсъдимия било разпоредено да остане на място и бил уведомен друг автопатрул –
свидетелите Р.И.А., заемащ длъжността *** – полицай в Група „Охранителна
полиция“ при *** при ОД на МВР Пловдив, и свидетелят П.И.Н., заемащ длъжността ***– полицай в Група „Охранителна полиция“ при *** при ОД на МВР Пловдив, подсъдимият К. бил изпробван
за алкохол с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510+“ с фабричен номер „ARBA-0058“, като техническото средство отчело положителна
проба – 0.89 промила алкохол. Свидетелите А. и Н. за времето от 20.00 ч. на
01.03.2021 г. до 08.00 ч. на 02.03.2021 г. били заедно на смяна, съгласно
утвърден месечен график за изпълнение на патрулно-постова дейност за м. март на
2021 г. за изпълнение на служебните им задължения по осъществяване на проверка
по безопасност на движението и опазване на обществения ред, като заеманата от
всеки един от тях длъжност
предопределя и качеството им и на тях на полицейски орган – с оглед
квалифициращия признак на адресата на активния подкуп по см. на чл.304А от НК,
както и качеството им на длъжностни лица по см. на чл.93 т.1 б.А от НК. За да
не извършат
действие по служба, а именно да не съставят акт за установяване на
административно нарушение по ЗДВП, съгласно задълженията им по чл.189 ал.1 от
ЗДВП и чл.31 т.1 пр.1 от ЗМВР – и първоначално св. П., и след това и св. А.,
подсъдимият Г.А.К. дал подкуп – пари – сума в общ размер на 150 лева – в 2
банкноти в български лева – една банкнота с номинал 100 лева със серия АИ,
номер **, и една банкнота с номинал 50 лева със серия БТ, номер **, които
пуснал на предна лява седалка през отворения леко прозорец на предна шофьорска
врата на служебния полицейски автомобил „Киа
Сийд“ с рег. № *** и то пред погледа на св. А., а и след предупреждение от св.
А., че това е противозаконно и нередно. С актът на оставяне на банкнотите във вътрешността – на предна шофьорска
седалка, на полицейския автомобил е реализирано и изпълнителното деяние на
престъплението по чл.304А от НК чрез формата на даване на подкуп.
Деянието
се приема да е останало във формата на опит по см. на чл.18 ал.1 от НК –
довършен опит, доколкото не са настъпили желаните от дееца общественоопасни
последици по даването на подкупа – полицейските органи не са установили своя
фактическа власт над дадените чрез оставянето им на предна шофьорска седалка в
полицейския автомобил банкноти, а на подсъдимото лице е бил съставен акт – АУАН № 389272/02.03.2021 г., за установено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП, с който акт били
иззети СУМПС, контролен талон, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели на
автомобила „Мерцедес Ц220“.
С
оглед на длъжността, която са заемали свидетелите А.А.П. – на *** – полицай в Група „Охранителна
полиция“ при *** при ОД на МВР Пловдив, и Р.И.А. – на *** - полицай в Група „Охранителна
полиция“ при *** при ОД на МВР Пловдив, както и на задълженията и правомощията, които им налага
длъжността, настоящият съдебен състав прие, че за тези свидетели не е налице
качеството им на длъжностни лица, които да заемат отговорно служебно положение.
П. и А., както се посочи и по – горе са длъжностни лица по см. на чл.93 т.1 б.А
от НК, но не и такива, които да заемат отговорно служебно положение – които с
оглед на изпълняваната служба и заеманата длъжност да са на по-високо
йерархично ниво в случая в системата на МВР. Според отразеното в длъжностните
им характеристики „На служителя, заемащ длъжността няма подчинени служители.“.
Липсата на това качество на лицата, адресат на давания подкуп от подсъдимия –
да са длъжностни лица, които да заемат отговорно служебно положение, мотивира
съда да признае подсъдимия Г.А.К. за невиновен в това да е дал подкупа на
длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправда с Присъдата си по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
От субективна страна престъплението
е извършено при пряк умисъл – със съзнаване на общественоопасния
характер на деянието, с предвиждани и целени общественоопасни
последици, със съзнание у подсъдимия за качеството на адресата, спрямо когото е
предприето изпълнителното деяние на активния подкуп, за това, че с активното си
поведение създава неправомерни препятствия за полицейските служители да
изпълнят законовите си правомощия.
При така приетото за извършено
престъпление от страна на подсъдимия Г.А.К. и определената правна квалификация на
деянието – по чл.304А вр. чл.304 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият
съдебен състав е задължен да определи наказанието при условията на чл.58А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на
особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по
Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Предвиденото наказание за
престъплението по чл.304А от НК е лишаване от свобода до десет години и глоба
от петнадесет хиляди лева, а разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК предвижда
привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието лишаване от свобода с
една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК,
като в ал.4 на чл.58А от НК е предвидена възможност за определяне на
наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за
прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца.
В настоящия случай съдебният състав
като съобрази определящите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието,
което следва да получи подсъдимия за извършеното от него престъпление, следва
да се определи при условията на чл.58А от НК, но не и при условията на чл.58А
ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК както поиска
защитата на виновния, тъй като счете, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, но не прие, че същите са многобройни или пък е
налице изключително такова, така че и най – лекото предвидено наказание /в
случая лишаването от свобода без минимално предвиден размер – т. е. най – малко
в размер на три месеца, изводимо от чл.39 ал.1 от НК/, независимо от
редуцирането съобразно приложението на чл.58А ал.1 от НК, ще се окаже
несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха
направеното признание на вина, липсата на постоянни доходи за осигуряване
средства за издръжка – лични и на членовете на домакинството му, както и това,
че се касае за опит.
Като отегчаващи пък наказателната
отговорност обстоятелства се приеха старите осъждания на лицето, за които е
налице според съда реабилитация по чл.88А от НК – като лоша характеристична данна, проявената упоритост в действията на подсъдимия за
постигане на желания противоправен резултат –
показвал е най – напред банкнота от 100 лева на св. П., след това на св. А. и
въпреки, че е бил предупреден за незаконосъобразността на тази му деятелност е
осъществил изпълнителното деяние на активния подкуп като да е дал процесната сума от 150 лв., пускайки я през прозореца на
предна лява врата на служебния полицейски автомобил. От съда се съобрази и
това, че самият законодател при определяне на предвидените за такъв активен
подкуп наказания е оценил случая като такъв с по-висока степен на обществена
опасност, налагащ по – тежка санкция, предвид адресата на подкупа – полицейски
орган – с немалък размер на предвидено наказание лишаване от свобода – до десет
години и глоба – до петнадесет хиляди лева. Като се води от горното и приемайки
лекия превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете да
определи на извършителя Г.К. наказание при условията на чл.58А ал.1 от НК
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, който съобразно реда
на провеждане на съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК, и задължението по чл.373 ал.2 от НПК вр.
чл.58А ал.1 от НК редуцира с една трета и така да наложи на извършителя
наказание лишаване от свобода в размер на една година. Определянето на
наказанието при условията на чл.373 ал.2 от НПК вр.
чл.58А ал.1 от НК изисква и налагане на другото кумулативно предвидено за
престъплението по чл.304А от НК наказание, а именно глоба, като относно
размерът съдът, отчитайки горните обстоятелства от значение за наказателната
отговорност, прие да определи да бъде в размер на хиляда лева.
От така наложеното на Г.А.К. наказание
лишаване от свобода в размер на една година се приспадна с настоящата Присъда
на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР, а именно на 02.03.2021 г., като единият ден задържане
следва да се счита за един ден лишаване от свобода.
За постигане целите на наказанието,
както по отношение на индивидуалната, така и на генералната превенция,
съдебният състав прие, че не следва така определеното и наложено на подсъдимия
К. наказание лишаване от свобода в размер на една година да бъде търпяно
ефективно, а следва изпълнението му да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. За условното осъждане основен аргумент
съдът изведе пак от чистото съдебно минало на лицето – предвид настъпила
реабилитация по чл.88А от НК. Това наказание лишаване от свобода в размер на
една година и глоба в размер на хиляда лева като вид, размер и с отложено
изпълнение за лишаването от свобода се прие за справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието и на дееца.
Веществените доказателства по делото –
пари
– сумата от 150,00 лева – 1 бр. банкнота с номинал 100 лева,
серия АИ, номер ** и 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, серия БТ, номер **,
намиращи се на съхранение при Домакина на ОД на МВР гр. Пловдив, съдът
постанови с Присъдата си, че следва да се отнемат в полза на Държавата – на основание чл.307А НК –
като предмет на престъплението по чл.304А от НК.
По делото не са направени разноски,
които с оглед изхода на производството и постановената присъда да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия Г.А.К..
По изложените
мотиви съдът постанови Присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: