Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Велико Търново, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10326 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът ТД на НАП – Велико Търново, чрез представителя си обжалва решение
№466/24.10.2019 г., постановено по АНД №1023/2019 г. по описа на Великотърновският
районен съд като неправилно поради неправилно приложен от съда закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК.
Касаторът навежда оплаквания, че неправилно съдът е приел, че деянието
е несъставомерно, тъй като то представлява еднородно нарушение, което обхваща
неподаване в срок на декларация, образец 1 – данни за осигуреното лице, при
което е спазено изискването и на чл.18 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН. Моли за
отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се потвърди
отмененото от районният съд наказателно постановление.
Ответникът по касация Г.М.Д. заема становище за неоснователност на
касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното
решение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в жалбите
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
наказателно постановление № 426916-F473266/08.04.2019 г.
на на директора на ТД на НАП - Велико Търново, с
което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ответника по касация е наложена глоба
от 100 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че както АУАН, така и НП
са формално незаконосъобразни, тъй като в обстоятелствените им части са описани
три отделни административни нарушения, за които е наложена една единствена
санкция. Според въззивният съд, тази формална
незаконосъобразност е резултат от допуснати съществени нарушения на
административно - наказателните правила при неспазване на императивната
разпоредба на чл.18 от ЗАНН. Посочил е, че за всяко едно отделно
административно нарушение се налага отделно административно наказание и
наложените наказания се изтърпяват отделно, а групирането им в
административно-наказателното производство е недопустимо.
Решението е правилно.
От съдържанието на процесното пред съда наказателно постановление се
установява, че ответникът по касация е санкциониран заради три деяния, всяко
едно от които представлява неподаване на декларация, образец 1 за периодите
месец октомври, ноември и декември на 2018 г. съответно до 25 число на месеца,
следващ месеца, подлежащ на деклариране. Посочено е, че тези деяния нарушават
разпоредбите на чл.3, ал.1, т.2 от НАЕДБА Н-8 от 29 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, СРОКОВЕТЕ, НАЧИНА И РЕДА ЗА ПОДАВАНЕ
И СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ОТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ, ОСИГУРИТЕЛИТЕ ЗА ОСИГУРЕНИТЕ ПРИ ТЯХ
ЛИЦА, КАКТО И ОТ САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА във връцка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
Посочените бездействия са констатирани от служителите на ТД на НАП – Велико
Търново на 20.02.2019 г. при подаване на тези декларации от самото лице, което
се установява от представената на въззивния съд
преписка.
Според разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН „Когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях.“.
Според разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО „Който наруши разпоредбите
на чл. 5, ал. 4 и чл.
6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и
който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.
5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от
50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“. В случая се претендира, че за
всеки от посочените в постановлението периоди ответникът по касация не е подал
в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 , т.2 от КСО, според който осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите
декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите" и данък по Закона
за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. Самата норма предвижда
периодично подаване на тези декларации, което означава, че за всеки период
възниква това задължение, като неспазването му е отделно административно
нарушение.
В процесният случай не е налице идеална съвкупност на нарушения, а
реална такава по смисъла на чл.18 от ЗАНН. При това е следвало в НП да се
посочи за кое точно нарушение се налага последицата на санкционният състав,
разписан в чл.355, ал.1 от КСО.
Неспазването на изискването на чл.18 от ЗАНН при това положение води до
формална незаконосъобразност на наказателното постановление, както правилно е
приел и районният съд, тъй като в него не е посочено за кое именно от
констатираните бездействия, представляващи административно нарушение, се налага
предвиденото в административно - наказателния състав наказание.
Следва да се отбележи, че в административно-наказателното производство
е недопустимо прилагането на разпоредбите на чл.23 и чл.24 от НК, а съставът на
чл.355, ал.1 от КСО не предвижда в диспозицията си наличие на продължавано
нарушение по смисъла на чл.26 от НК, тъй като институтите на кумулация и на продължавано престъпление по НК са
неприложими в хипотезите на установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания – аргумент от чл. 11 от ЗАНН.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №466/24.10.2019 г., постановено по АНД №1023/2019
г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.