№ 66
гр. Горна Оряховица , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен А. Станчев
при участието на секретаря Анита Е. Личева
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20204120200652 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. Д. Ч. обжалва наказателно постановление №
20-0268-000906/03.07.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция” в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико
Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от същия закон. Поддържа, че е наказан в
качеството си на длъжностно лице, а в разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП не
било посочено такова качество. Не било доказано жалбоподателят да е
предоставил автомобила на посочения в постановлението Т. Т. Г.. Моли съда
да отмени наказателното постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
1
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.06.2020 г. в 13:49 часа при км 136 на път I-4 свидетелите В. И. М.
и Т. М. Д. – младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица, изпълняващи
служебните си задължения като органи за контрол на движението, спрели за
проверка движещия се по пътя в посока към София товарен автомобил „П.“ с
рег. № ***, собственост на „М.“ ООД, ЕИК ***. В хода на проверката
полицейските служители установили, че водачът на автомобила Т. Т. Г. няма
правоспособност за управление на МПС. Жалбоподателят Р. Д. Ч., който
пътувал в автомобила като пътник, се намесил в проверката на водача.
Обяснил на полицейските служители, че по принцип той е водачът на
автомобила, но тъй като бил употребил алкохол, помолил Г. да шофира.
По повод така дадените обяснения свидетелят М. съставил против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №
217894/26.06.2020 г. за това, че е предоставил управлението на автомобила на
Г., който няма правоспособност за управление. Ч. подписал съставения
против него акт, отбелязал на съответното място в бланката, че има
възражения против констатациите на актосъставителя, и получил срещу
разписка препис от акта.
На 03.07.2020 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по съставения от свидетеля М. акт, началникът на
сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Горна Оряховица при
ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно
постановление, в което приел, че жалбоподателят като длъжностно лице
предоставил управлението на процесния автомобил на неправоспособния
водач Т. Т. Г., с което нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия закон наложил
на Ч. административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на
2
31.08.2020 г. На 08.09.2020 г. (първия работен ден след почивните 5, 6 и 7
септември 2020 г.) жалбата на Ч. против постановлението била заведена в
Районно управление – Горна Оряховица.
От служебно изготвените справки (л. 62 и 63) се установява, че към
посочената в наказателното постановление дата на нарушението
жалбоподателят е работел на длъжността техник водно строителство в
дружеството „М.“ ООД – собственик на процесния автомобил.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Т. М.
Д. и В. И. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
С обжалваното постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание за това, че в качеството си на длъжностно лице е
предоставил управлението на процесния автомобил на неправоспособния
водач Т. Т. Г., с което нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В
последната разпоредба е регламентирана забрана за предоставяне на
управлението на моторните превозни средства на лица, които нямат
правоспособност за управление. Според изричния текст на разпоредбата
адресати на въведената забрана са водачът, собственикът и упълномощеният
ползвател на моторното превозно средство. В така формулираното
изчерпателно изброяване в чл. 102, ал. 1 от ЗДвП не са включени
длъжностните лица (за разликата от изброяването в санкционната разпоредба
на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП). При това положение като е приел, че с
3
описаното в наказателното постановление деяние жалбоподателят в
качеството си на длъжностно лице е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон.
Освен поради посоченото нарушение на материалния закон
обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради необосноваността
на фактическата констатация, че жалбоподателят е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението в качеството си на длъжностно лице.
От данните в приетите като писмени доказателства материали по преписката,
от показанията на свидетелите и от служебно изисканата справка относно
длъжността на жалбоподателя в структурата на дружеството собственик на
автомобила (л. 62 и 63) не се установява на Ч. да е била възложена трудова
функция по администриране на автомобилния парк на дружеството „М.“
ООД. Поради това фактическата констатация на наказващия орган, че
жалбоподателят е предоставил процесния автомобил на неправоспособен
водач, действайки в качеството си на длъжностно лице, е необоснована.
Изложеното по-горе налага съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0268-
000906/03.07.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция” в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на Р. Д. Ч. , ЕГН **********, с адрес ***, с друг известен
адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
(двеста лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движение
по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
4
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5