РЕШЕНИЕ
Гр.София,06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шести декември
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
Като изслуша
докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 14633 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от С.О./длъжник
по изп.производство/ срещу съобщение с характер на постановление за определяне на разноски, от 19.09.2019 г., постановено по
изп.дело № 20198510401939, с което от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие
СГС, е оставено без уважение възражението на СО относно определения размер на
адв.възнаграждение в размер на 905 лв.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че адв.възнаграждение е прекомерно, тъй като било налице кумулиране на
възнаграждения – „за образуване на изп. дело“ и за „процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изп.дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания“. В случая, обаче, било извършено само
образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено в срока за доброволно
изпълнение и по нататъшни действия не били извършвани. Следователно не била
налице фактическа и правна сложност на делото. Липсвали данни за действителното
им извършване. Позовава се на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
както и цитира съдебна практика на СГС.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а
адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014
г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 905
лв., както е приел СИ.
Иска се още съдът да разреши въпроса по същество относно пропорционалната такса
по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С жалбата се претендират разноски –
държавна такса и юриск.възнаграждение като самата жалба представлява списък по
чл.80 ГПК.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по
същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били
присъдени и определени разноските в полза на взискателя- адв.възнаграждение
било определено в съответствие с чл.10, т..т.1 и 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения, съответно 200 лв. за образуване на
изп.дело и 700 лв. по т.2. Общият размер възлизал на 900 лв. Отбелязва, че
страните били постигнали съгласие адвокатът да окаже безплатна правна помощ но
основание чл.38, ал.1,т.3 ЗАдв. Като СИ се бил съобразил с минималния размер на
адв.възнаграждение вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. Следвало да се
отчетат извършените от пълномощника на взискателя действия по получаване на съобщения
и книжа, както и изготвянето на писмени възражения по процесната жалба. По
отношение на таксата излага мотиви, че същата е определена по реда на т.26 от
Тарифата на база сумите по изп.лист и разноските на взискателя за
адв.възнаграждение, тъй като и двете групи вземания били парични и събирането
им се извършвало по едни и същи процесуални правила.
Взискателят
Ц.П.С., чрез пълномощника си адв. М.изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Не се претендират разноски пред настоящата инстанция.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление жалбоподателят
е бил уведомен на 19.09.2019 г.
Жалбата е подадена на 26.09.2019 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 02.09. 2019
г. за събиране на сумата в размер на 20 000 лв. – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.49 ЗЗД, ведно със законната
лихва от 09.01.2017 г. и 2 775 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата от 01.06.2017 г. Претендирани са и разноски, от които 900 лв.-
адв.възнаграждение и 5 лв.- за издаване на изпълнителен лист. В договора за
процесуално представителство е посочена разпоредбата на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Представена е и молба, подписана от адв.М., с която е поискано от
СИ да присъди адв.възнаграждение на основание чл.36, ал.1 и чл.38, ал.2 от
ЗАдв. и в размерите на чл.10, т.1 и т.2 вр. с чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №
1/2004 г.- 900 лв., защото адв.оказвал безплатна правна помощ. Представен е и
списък на разноските, в която е посочена сумата в размер на 900 лв.-адв.възнаграждение
и 5 лв.-държавна такса за издаване на изп.лист.
ЧСИ е определил за дължими разноски по
изпълнителното дело – 905 лв. и 2 491,42 лв. такси по Тарифата по ЗЧСИ,
дължими към 16.09.2019 г.
Оправена е ПДИ до длъжника
/жалбоподател/ за заплащане на сумите. Поканата
е била връчена на 03.09.2019 г.
На 10.09.2019 г. е постъпило
от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в
жалбата, по която е образувано настоящето производство. Направено е и искане
при условията на евентуалност – ако СИ уважи възражението, да намали таксата по
т.26 Тарифата по ЗЧСИ, съгласно материалния интерес.
С обжалваното постановление
възражението по чл.78, ал.5 ГПК е оставено без уважение с мотиви, че адв.възнаграждение
е правилно определено и представлява минимума по чл.10, т.1 и 2 вр.с чл.7, ал.2
от Наредба №1/2004 г. По искането във връзка с размера на пропорционалната такса
по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ няма произнасяне от СИ.
По доводите в жалбата:
Съгласно
чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато
участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права
на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България),
извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не
следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен
с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи
за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а
при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да
обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г.
ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният
изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от
страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е
настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“- решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО.
Основателен е довода на
жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.
В конкретния случай
единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването
на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Съдебната практика на ВКС
приема, че разпоредбата на пар.2 а от ДР на същата е неприложима, тъй като е
приета извън предвидената за това възможност по ЗАдв.
Не се спори, а и от данните
по изп.дело се установява, че дължимите суми по изп.лист са били платени от
длъжника /С.О./ в срока за доброволно изпълнение.
Налага се извод, че жалбата
е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното
постановление ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение
за разликата над 200 лв.
Що се касае до искането за намаляване размера на пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага следните мотиви:
Според забележка 4 към т. 26 от
Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист.
Съгласно забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на
пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането.
Ето защо в настоящия случай
дължимата такса по т. 26, изчислена по реда на т.26, б.г) от Тарифата при материален
интерес от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв.
+ 6 на сто за горницата над 10 000 лв. е в размер на 1 951,88 лв. В ПДИ съдебния изпълнител е
посочил размер от 2 491,42 лв. обща сума на таксите по ТТР по ЗЧСИ. Като
имаме предвид сметка 537 и сметка 686, изготвени от самия СИ въз основа на
които таксите по т.1,5 и 9 и по т.3 и 3.1 възлизат на 2 416,82 лв. В
сметка 537 е определена такса по т.26 в
размер на 1 944,02 лв., което е в рамките на допустимото.
Налага се извод, че въпреки
посоченото в мотивите на ЧСИ, фактически размера на адв.възнаграждение не е бил
включен, виж сметката № 537 в изп.дело.
При това положение налага се
извод, че частната жалба в тази й част е неоснователна и като такава ще бъде
оставена без уважение. Размерът на останалите такси не е предмет на жалбата.
По разноските:
С оглед изхода на спора на С.О.
се следват разноски за уважената част на жалбата. Такива са направени,
изразяващи се в държавна такса за настоящето производство- 25 лв. и
юриск.възнаграждение, което се претендира в размер на 50 лв. или разноски ще
бъдат присъдени в размер на 50 лв.-юриск.възнаграждение /което е минималното/,
а по отношение на държавната такса – 12 лв. или общо 62 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за определяне на разноски, от 10.09.2019 г., постановено по
изп.дело № 20198510401299, с което от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие
СГС, е оставено без уважение възражението на СО по чл.78, ал.5 ГПК относно
определения размер на адв.възнаграждение в размер над 200 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ с постановлението от 10.09.2019
г. адв.възнаграждение в полза на взискателя Ц.П.С., ЕГН **********, до
сумата в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Ц.П.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.К.
М., да заплати на
С.О., гр.София, ул.“*******, разноските в производството по чл.437 ГПК
- държавна такса в размер на 12 лв. и
юриск.възнаграждение в размер на 50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата в частта относно пропорционалната такса по т.26 от от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: