Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на
деветнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Поля
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 7695 описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -273 от ГПК.
С решение № 295493 от 15.12.2017 г. постановено по гр.д.№ 65968/2016 г.
по описа на СРС, І ГО, 40 състав е признато
за установено по
искове с правна квалификация чл.108 от ЗС, предявени от „Р.Е." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, съдебен
адрес ***, офис 9, чрез пълномощника адв. С.А.,
срещу „Б.Б.З.Р." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, че „Р.Е." ООД е собственик на следните движими вещи: скоба за спирачен
маркуч - 200 броя, буксова пружина голяма - 15 броя, обица за талига 31 х 03 мм
- 20 броя, странична плъзгалка - 24 броя, капак пружинен - 60 броя, спирателна
обувка - 5 броя, цапфи 30/47 - 500 броя, цапфи 30/41 - 550 броя, плъзгалка
метална - 44 броя, сферична шайба - 20 броя,
стоманени изковки с 006-095 - 390 броя, обикновена ръкохватка - 149 броя, вентил
3.5 bar g 1/2-5 броя, вентил 4 bar g 1/2-5 броя, вентил 10.5 bar g - 5 броя, вентил 11.5 bar g 1/2 - 5 б., резервоар - 125 л – 57 броя,
манганова планка 70x53x5 мм - 96 броя, манганова планка 70x37x5 мм - 96 броя, лабиринтен пръстен - 61 броя, като на
основание чл.108 от ЗС ответникът „Б.Б.З.Р." ЕАД е осъден да предаде на ищеца „Р.Е." ООД владението върху горепосочените
движими вещи. С решението „Б.Б.З.Р." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца „Р.Е." ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес ***, офис
9, чрез пълномощника адв. С.А., разноски по делото в размер на 2289,60 лв.
Недоволен
от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство „Б.Б.З.Р.“ АД, който го обжалва при твърденията, че
решението е неправилно, постановено в нарушение и материалния закон и
процесуалните правила. По-конкретно въззивнникът поддържа, че по делото не
установява по безспорен и категоричен начин ищецът да е собственик на описаните
в исковата молба, както и в молба от 11.07.2017 г. движими вещи към момента на
предявяване на иска. Не се установява и същите да се намират във владение на
ответника към настоящия момент. От представените Протокол за въвод във владение
на недвижим имот от 24.03.2015 г. и инвентаризационни описи 1, 2 и 3 се установява, че процесните движими вещи не
са преминали във владение на ответника „Б.Б.З.Р.“
АД. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че движимите вещи се
намират във владение на ответника, който е основан единствено на свидетелските
показания. По делото не е представена инвентарната книга, която да установява
фактът, че движимите вещи и към настоящият момент са във владение на ответника
въпреки изричното указание на първостепенния съд направено с определение от
29.05.2018. В жалбата се съдържат и подробно развити съображения, че описаните
в инвентаризационните описи движими вещи са различни от процесните. Искането към въззивната инстанция
е да отмени обжалваното решение и отхвърли искът при квалификацията на чл.108
от ЗС. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Р.Е."
ООД, ЕИК ******, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно.
От представените в производството пред СРС с исковата молба фактури и
приемо-прадавателни протоколи се установява собствеността върху процесните
движими вещи от ищеца. Претендира
разноски.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая,
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Относно правилността
на същото, въззивната инстанция, намира следното:
Предявеният
с исковата молба вх.№ 132917 от 20.10.2016 г. иск при квалификацията на чл. 108
от ЗС е за признаване правото на собственост на ищеца и предаване на владението
от ответника на следните движими
вещи: скоба за спирачен маркуч - 200 броя, буксова пружина голяма - 15 броя,
обица за талига 31 х 03 мм - 20 броя, странична плъзгалка - 24 броя, капак
пружинен - 60 броя, спирателна обувка - 5 броя, цапфи 30/47 - 500 броя, цапфи
30/41 - 550 броя, плъзгалка метална - 44 броя, сферична шайба - 20 броя, стом. изковки с 006-095 - 390 броя, обикновена ръкохватка - 149 броя, вентил 3.5 bar g 1/2-5 броя, вентил 4 bar g 1/2-5 броя, вентил 10.5 bar g - 5 броя, вентил 11.5 bar g 1/2 - 5 б., резервоар - 125 л – 57 броя,
манганова планка 70x53x5 мм - 96 броя, манганова планка 70x37x5 мм - 96 броя, лабиринтен пръстен - 61 броя, съответно при условията
на евентуалност с Молба от 11.01.2017 г. вх.№ 5002576 е предявен осъдителен иск
по чл.57, ал.2 от ЗЗД – за заплащане на парична равностойност на движимите
вещи, предмет на главния иск по чл.108 от ЗС в размер на 25 240 лв.
Ревандикацията е правно средство за защита
на правото на собственост върху конкретна, индивидуално определена движима или
недвижима вещ, когато владението на собственика й върху нея е отнето. За успешното
провеждане на искът с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещите, предмет на
иска (т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост
върху движимите вещи); вещта да се намира във владение или държане на ответника
и ответникът да владее или държи вещта без основание (т.е. за това фактическо
състояние да липсва основание в отношенията между страните). Установяването при
условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените
предпоставки е в тежест на ищеца - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Изложената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е правилна - от
приетите като доказателства по делото
фактури №
31083/04.01.2013 г.№31084/18.01.2013г.,№ 30049/04.06.2013 г., №268/14.03.2014 г.,
№214/14.03.2014 г. и
приемо-предавателни протоколи към тях се установява, че ищцовото дружество е
придобило правото на собственост
върху процесиите движими вещи – скоба за спирачен маркуч - 200 броя, буксова пружина голяма - 15
броя, обица за талига 31 х 03 мм - 20 броя, странична плъзгалка - 24 броя,
капак пружинен - 60 броя, спирателна обувка - 5 броя, цапфи 30/47 - 500 броя, цапфи
30/41 - 550 броя, плъзгалка метална - 44 броя, сферична шайба - 20 броя, стоманени изковки с 006-095 - 390 броя,
обикновена ръкохватка - 149 броя, резервоар - 125 л – 57 броя,
манганова планка 70x53x5 мм - 96 броя, манганова планка 70x37x5 мм - 96 броя, лабиринтен пръстен - 61 броя, на основание сключени между
ищцовото дружество „Р.Е.“ като купувач и „Е.“ ООД като продавач договори за покупко-продажба.
Видно от приетия като доказателство по
делото Протокол за извършен въвод във
владение на недвижим имот от 24.03.2015 г. постоянният синдик на „М.- МАК" ООД - в
несъстоятелност въз основа на влязло в сила възлагателно постановление от 27.01.2015 г.
по т.д. №18/2013г. по описа на ОС - Ловеч е въведен купувачът „Б.б.з.р." АД във владение на следните
недвижими имоти: 1) УПИ с площ от 3309 кв.м., съставляващ УПИ 1-531 за производствена и
складова дейност от кв. 8 „а" по плана на гр. София, местност „Задгарова артерия", при съседи:
улица, УПИ И-531 - за производствена и
складова дейност, коловози на железопътно депо, собственост на БДЖ и имот без планоснимачен номер, заедно с
построените в имота сгради: едноетажна сграда - склад, застроена на 203 кв.м.; 2)УПИ с площ от 5685 кв.м., съставляващ УПИ
ІІ-531 за производствена и складова
дейност от кв. 8 „а" по плана на гр. София, местност „Задгарова артерия", при
съседи: улица УПИ
№ ІІІ -531 за производствена и складова дейност, заедно с построените в
УПИ сгради: трафопост на един етаж, застроен на 30 кв.м., едноетажна нежилищна
сграда, застроена на 1608 кв.м. ,двуетажна административна сграда, застроена на 588 кв.м., едноетажна сграда с производствени
цели, застроена на 24 кв.м.; 3/УПИ с площ от 4263 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ-531 за производствена и
складова дейност от кв. 8 „а" по
плана на гр. София, местност „Задгарова артерия", при съседи: улица, имот без планоснимачен номер, коловози на железопътно
депо, собственост на БДЖ и УПИ ІІ-531
за производствена и складова дейност, заедно с построените в имота сгради: едноетажна сграда - складово помещение,
застроена на 118 кв.м., едноетажна сграда - занаятчийска работилница, застроена
на 384 кв.м., едноетажна сграда - такси обслужване, гресиране, застроена на 144 кв.м., без едноетажната сграда -
склад със застроена площ от 24 кв.м., която е бракувана и разрушена. В
постановлението е отразено, че в предадените недвижими имоти се намират движими
вещи и автомобили, собственост на „Е."
ООД - в несъстоятелност, съгласно инвентаризационни
описи № № 1, 2 и 3 към 31.12.2014 г., неразделна част от протокола.
Разпитаните като свидетели по делото С.И.П.и Л.М.Л.съобщават следните факти. Свидетелят П.посочва, че е
управител на „Е.К.". Дружеството било наемател на имот, намиращ се на ул.
„******и преотдали на ищеца „Р.Е." ООД част от имота под наем. В склада на ищеца имало
резервни части на жп-транспорта - пружини, плъзгалки, тампони и много
други.
На 31.03 служителите били отстранени от имота и никой нямал достъп до него. Било им
разрешено да вземат само някои
документи, но не и имущество, въпреки проведената кореспонденция с банката. Свидетелят
посочва, че в помещението имало стоки на ищеца, но всичко било затрупано с
вещи, които не били на ищеца и трябвало тежка техника, за да бъдат извадени оттам. Свидетелката Лозанова
посочва, че е била синдик на „М.Мак" ООД. Имотът на ул. „История
Славянобългарска" й бил предаден от предишния синдик и тя направила въвода във
владение на банката-ответник „Б.Б.З.Р.“ АД. Тогава посетила имота в присъствието на наемателя.
При предаването на документите от предходния синдик на дружеството В.Г.и при предаване на документацията на двете
дружества, същият я уведомил, че има активи -движими вещи и МПС, собственост на „М.Мак"
ООД и впоследствие на ответника. При въвода във владение били съставени
приложения, неразделна част
от него, в които били описани вещите по данни на предходния синдик, за които свидетелката
уведомила, че са собственост на „Е." ООД. Свидетелката посочва, че
предходният синдик не я е уведомявал за наличие на вещи на трети лица,
намиращи се на терена. Предаването станало само документално, нямало физическо предаване, а
само инвентарен опис на активите,
който й бил предоставен. Свидетелката посочва, че пружини, тампони, плъзгалки и други
се намирали в големи дървени контейнери и нямало как реално да се извърши преброяването
им, тъй като са изключително тежки и
трябва да се вдигнат с мотокар, поради което ръчно броене не било правено към момента на инвентаризацията. Свидетелката посочва, че й бил предоставен инвентаризационен
опис на движимите вещи.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, от което се установява, че пазарната стойност
на процесиите движими
вещи към датата на изготвяне на оценката, като се отчете съответната амортизация е в размер на 22 184,28
лева с ДДС. Вещото лице посочва, че
пазарната стойност на вещите към м. март 2015 г., като се отчете съответната
амортизация е в размер на 22 859,23 лева с ДДС. Вещото лице уточнява, че
причината сумите да бъдат по-високи от претендираните е, че движимите вещи са закупувани при приложени
търговски отстъпки за количество, а при извършеното проучване за целите на
експертизата е използвана индивидуална
цена в условията на единична покупка на съответната вещ.
От изложеното по-горе се установява, че
ищецът притежава право на собственост върху движимите вещи, описани по вид, количество,
единична цена и стойност в посочените по горе фактури, на основание договори за
покупко-продажба, сключени с Е. ООД. Ищецът, чиято е доказателствената тежест обаче, не
доказва по категоричен начин съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, установени в нормата на чл.154 от ГПК, при условията
на пълно и главно доказване процесните вещите да се намират във владение или
държане на ответника „Б.Б.З.Р.“ АД. Този
факт не се установява от приетите по делото писмени доказателства - Протокол за извършен въвод
във владение на недвижим имот от 24.03.2015 г. и инвентаризационни описи № № 1,
2 и 3 съставени към 31.12.2014 г., неразделна част от протокола, в които са
описани движими вещи, различни от процесните, нито от показанията на разпитаните по делото свидетели, които
съобщават, че движимите вещи и МПС-та, находящи се на ул. „******са били
собственост на „М.Мак" ООД,
впоследствие собственост на „Е."
ООД и след извършване на въвода в
имота – на ответника „Б.Б.З.Р.“ АД. Действително в
показанията на свидетелите се съобщава, че в ползваното от ищеца помещение е
имало пружини, тампони,
плъзгалки и други, които се намирали в големи дървени контейнери, но същите не
индивидуализират вещите и посочват, че нямало как реално да се извърши преброяването
им, тъй като били изключително тежки и
трябвало да се вдигнат с мотокар, поради което ръчно броене не било правено към момента на инвентаризацията. Предвид на това незаконосъобразен
се явява изводът на първостепенния съд за основателност на иска с правно
основание чл.108 от ЗС. На основание гореизложеното решаващият въззивен състав
намира, че доколкото не се установява втората предпоставка за уважаване на
главния иск, а именно процесните движими вещи да се намират във владение или държане на ответника,
искът по чл.108 от ЗС, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В упражнение на правомощията си по чл.272 от ГПК
въззивната инстанция следва да отмени обжалваното решение в ЧАСТТА, с която на
основание чл.108 от ЗС ответникът „Б.Б.З.Р." ЕАД е осъден да предаде на ищеца „Р.Е." ООД владението върху горепосочените
движими вещи, както
и в частта за разноските, и потвърдено в
ЧАСТТА, с която е
признато за установено по отношение на ответника „Б.Б.З.Р."
ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, че ищецът „Р.Е." ООД е собственик на следните движими вещи: скоба за спирачен
маркуч - 200 броя, буксова пружина голяма - 15 броя, обица за талига 31 х 03 мм
- 20 броя, странична плъзгалка - 24 броя, капак пружинен - 60 броя, спирателна
обувка - 5 броя, цапфи 30/47 - 500 броя, цапфи 30/41 - 550 броя, плъзгалка
метална - 44 броя, сферична шайба - 20 броя,
стоманени изковки с 006-095 - 390 броя, обикновена ръкохватка - 149 броя, вентил
3.5 bar g 1/2-5 броя, вентил 4 bar g 1/2-5 броя, вентил 10.5 bar g - 5 броя, вентил 11.5 bar g 1/2 - 5 б, резервоар - 125 л – 57 броя,
манганова планка 70x53x5 мм - 96 броя, манганова планка 70x37x5 мм - 96 броя, лабиринтен пръстен - 61 броя, като на
основание чл.108 от ЗС ответникът „Б.Б.З.Р." ЕАД е осъден да предаде на ищеца „Р.Е." ООД владението върху горепосочените
движими вещи.
Разпоредбата на чл.271, ал.2 от ГПК предвижда, при отмяна на решението по главния иск се
възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които
първоинстанционният съд не се е произнесъл. В разглеждания казус
първоинстанционният съд е приел да
разгледа предявения с Молба от 11.01.2017 г.
вх.№ 5002576 в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД –
за заплащане
на парична равностойност на движимите вещи, предмет на главния иск по чл.108 от
ЗС в размер на 25 240 лв., доколкото молбата е предявена преди връчване на исковата молба на
ответника за писмен отговор по чл.131 от ГПК, поради което правата на ответника
не са нарушени - в този смисъл
Решение № 116/28.11.2012 г. по т.д.№ 102/2011 г., на ІІ ТО, ВКС, Решение №
221822.02.2012 г. по т.д.№ 1161/2010 г. на ІІ ТО, ВКС, Определение № № 178 от
12.03.2012 г. по гр.д.№ 105/2012 г., ІІІ ГО на ВКС и Определение № 144 от
25.02.2015 г. по гр.д.№ 1020/2015 г. на ІV ГО на ВКС.
Съгласно чл.57, ал.2 от ГПК ако подлежащата на
връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи
действителната ѝ стойност или получената цена за нея, когато последната е
по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с
изключение на плодовете. Чл.
57 ЗЗД урежда широк кръг отношения и позволява достатъчно широка гама
разрешения според наличието на различни обстоятелства, които не се съдържат в
хипотезата на правната норма, но имат значение за обема на отговорността на
обогатилия се поради получаването на нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание. В чл. 57 ЗЗД обемът на
правата на обеднилия се при даването на вещ също се определя според
добросъвестността при получаването и вещта и според това дали вещта е налице
или е погинала, изразходвана или отчуждена. Недобросъвестността не
се предполага, но ако бъде доказано наличието й към определен момент,
получателят ще дължи лихвата (плодовете) от този предходен момент. Ако
получената без основание вещ е налице у получателя, независимо дали е
добросъвестен или не, той дължи връщането й с плодовете от съответния момент. Ако
обаче вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, отговорността на
получателя зависи от неговата добросъвестност: недобросъвестният получател
дължи равностойността на вещта (или получената цена, ако е по-висока), а
добросъвестният онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Когато
обогатилият се с получена на отпаднало основание вещ е недобросъвестен,
равностойността й се определя към момента на предявяването на иска. Съдът
може да приеме за релевантна оценката на вещта и към по-късен момент, ако това
е необходимо за пълното обезщетяване на обеднелия, като лихва върху
определеното обезщетение се присъжда винаги от момента, към който е определена
оценката. когато обогатилият се е бил добросъвестен и към момента на
отчуждаването на вещта, той дължи получената насрещна престация (или нейната
равностойност, определена към момента, в който е престанал да бъде
добросъвестен). Обеднелият може да се съгласи да получи насрещната
престация, но тя не може да му бъде натрапена, защото задължението на
обогатилия се е за стойност. Ако вещта е отчуждена
без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, дължи
се нейната стойност към същия момент. Доколкото фактическият състав на
цитираната разпоредба изисква вещата/вещите, предмет на иска, да са били в
дъражние/владение на ответника без основание, неосъществено такова или на отпаднало
основание, съответно да е погинала,
изразходвана или отчуждена от ответника, той да се е обогатил със стойността й, което
по делото ищецът не установи съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, искът при
квалификацията на чл.57, ал.2 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр.ал.8 от ГПК въззиваемият страна-ищец
следва да заплати на ответника-въззивник в настоящото производство сторените и
поискани пред настоящата инстанция съдебни разноски за заплатена по сметка на
СГС държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 604.80 лв. и
разноски пред СРС в общ размер от 250.00 лв., представляващи възнаграждение за
вещо лице по допуснатата и приетасъдебно-оценителна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 295493 от 15.12.2017 г. постановено по гр.д.№ 65968/2016 г. по
описа на СРС, І ГО, 40 състав в ЧАСТТА, с която на основание
чл.108 от ЗС съдът е осъдил
ответникът „Б.Б.З.Р." ЕАД е осъден да предаде на ищеца „Р.Е." ООД владението
върху следните движими вещи: скоба за спирачен маркуч - 200 броя, буксова
пружина голяма - 15 броя, обица за талига 31 х 03 мм - 20 броя, странична
плъзгалка - 24 броя, капак пружинен - 60 броя, спирателна обувка - 5 броя,
цапфи 30/47 - 500 броя, цапфи 30/41 - 550 броя, плъзгалка метална - 44 броя, сферична шайба - 20 броя, стоманени изковки с
006-095 - 390 броя, обикновена ръкохватка - 149 броя, вентил 3.5 bar g 1/2-5 броя, вентил 4 bar g 1/2-5 броя, вентил 10.5 bar g - 5 броя, вентил 11.5 bar g 1/2 - 5 б., резервоар - 125 л – 57 броя,
манганова планка 70x53x5 мм - 96 броя, манганова планка 70x37x5 мм - 96 броя, лабиринтен пръстен - 61 броя, както и в частта за
разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.Е." ООД срещу Б.Б.З.Р." ЕАД иск с правно
основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху
следните движими вещи: скоба
за спирачен маркуч - 200 броя, буксова пружина голяма - 15 броя, обица за
талига 31 х 03 мм - 20 броя, странична плъзгалка - 24 броя, капак пружинен - 60
броя, спирателна обувка - 5 броя, цапфи 30/47 - 500 броя, цапфи 30/41 - 550
броя, плъзгалка метална - 44 броя, сферична
шайба - 20 броя, стоманени изковки с 006-095 - 390 броя, обикновена ръкохватка - 149 броя, вентил
3.5 bar g 1/2-5 броя, вентил 4 bar g 1/2-5 броя, вентил 10.5 bar g - 5 броя, вентил 11.5 bar g 1/2 - 5 б., резервоар - 125 л – 57 броя,
манганова планка 70x53x5 мм - 96 броя, манганова планка 70x37x5 мм - 96 броя, лабиринтен пръстен - 61 броя.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на ответника „Б.Б.З.Р." ЕАД, ЕИК ******,
със
седалище и адрес на управление ***, че ищецът „Р.Е." ООД е собственик на следните движими вещи: скоба за спирачен
маркуч - 200 броя, буксова пружина голяма - 15 броя, обица за талига 31 х 03 мм
- 20 броя, странична плъзгалка - 24 броя, капак пружинен - 60 броя, спирателна
обувка - 5 броя, цапфи 30/47 - 500 броя, цапфи 30/41 - 550 броя, плъзгалка
метална - 44 броя, сферична шайба - 20 броя,
стоманени изковки с 006-095 - 390 броя, обикновена ръкохватка - 149 броя, вентил
3.5 bar g 1/2-5 броя, вентил 4 bar g 1/2-5 броя, вентил 10.5 bar g - 5 броя, вентил 11.5 bar g 1/2 - 5 б., резервоар - 125 л – 57 броя,
манганова планка 70x53x5 мм - 96 броя, манганова планка 70x37x5 мм - 96 броя, лабиринтен пръстен - 61 броя.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на парична равностойност на движимите
вещи, предмет на главния иск по чл.108 от ЗС в размер на 25 240 лв.
ОСЪЖДА „Р.Е." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, съдебен
адрес ***, офис 9, чрез пълномощника адв. С.А.
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр.ал.8 от ГПК на „Б.Б.З.Р." ЕАД, ЕИК ******,
със
седалище и адрес на управление *** сторените и поискани
пред настоящата въззивна инстанция съдебни разноски за заплатена по сметка на
СГС държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 604.80 лв. и
разноски пред СРС в общ размер от 250.00 лв., представляващи възнаграждение за
вещо лице по допуснатата и приета съдебно-оценителна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.