Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
........................ Година 2014, 06.02 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд.................................граждански
състав.........................................
На
двадесет и втори октомври............................Година две хиляди и четиринадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ...............................................
Съдебни заседатели: ...............................................
Секретар:
...............................Жана Кметска.......................................................................
Прокурор:
.............................................................................................................................
Като
разгледа докладваното от ........................Р.
Калиманова........................................
търговско
дело номер .............445……....... по описа за ........2011….... година.
Производството по делото е образувано
по исковите претенции на „Дока България”ЕООД със седалище град София и адрес на
управление район „Младост”, кв.”Горубляне”, ул. ”Професор Георги Белов”№2,
представлявано от В.Ф. и Б.С.В. чрез процесуалния му пълномощник със съдебен
адрес град София, бул.”Генерал Тотлебен”№69 против „Нир България”ЕООД със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. ”Александър
Стамболийски”№7, представлявано от А.Й. и И.Н.Е. *** за приемане за установено,
че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 462547.80 лева,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 29.03.2010 година в
град София от търговското дружество-ответник и авалиран от физическото
лице-втори ответник, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист в
деловодството на Бургаския районен съд - 27.06.2011 година. Претендира се от
ищцовата страна и присъждането на направените от нея съдебно-деловодни
разноски. С постановено по делото и влязло в сила определение №905 от
31.07.2013 година съдът е прекратил производството по отношение на търговското
дружество, като същото е продължило своя ход само по отношение на физическото
лице И.Н.Е.. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира
доказателства.
Ответникът И.Н.Е. ***, на когото съдът
е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока,
указан от съда не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по така
предявените против него искови претенции, не е представил доказателства и не е
направил доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Не сочи доказателства.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, се твърди от ищцовата страна, че на
27.06.2011 година е подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците в Бургаския районен съд.
Отправеното с депозираното по реда на чл.417 от ГПК заявление искане се
основава на запис на заповед, издаден на 29.03.2010 година в град София за
сумата 462547.80 лева, с дата на плащане 15.06.2011 година и място на плащане
град София. Записът на заповед е издаден от ответника „Нир България”ООД и
авалиран от ответника И.Н.Е.. По така подаденото заявление е било образувано частно
гражд. дело №5738/2011 година по описа на Бургаския районен съд, като в рамките
на същото на ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. На 11.07.2011 година е било образувано изпълнително дело
№434/2011 година по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№783 на КЧСИ, по
което са били извършени множество действия.
На 07.09.2011 година ищецът е получил
съобщение от издалия заповедта за незабавно изпълнение съд, че в срока по закон
срещу нея е постъпило възражение от длъжника, както и че в едномесечен срок от
получаването му същият следва да предяви иск относно вземането си.
Изтъква се, че ответниците никога не
са оспорвали задълженията си. Междувременно на 29.08.2011 година всички дялове
от капитала на ответника-търговско дружество са били придобити от А.Й., в
резултат на което е било променено и неговото наименование от „Нир България”ООД
на „Нир България”ЕООД, като едноличният собственик на капитала е определил себе
си за негов управител. До последния момент, непосредствено преди подаване на
исковата молба, между представители на ищеца и на едноличния собственик на капитала
на ответника „Нир България”ЕООД са били водени преговори за извънсъдебно
уреждане на задълженията на ответниците, включително с разсрочване на
плащанията за по-продължителен период от време, но ново такова не е било
подписано. Поради това именно обстоятелство ищцовото дружество е било принудено
да предяви настоящия иск, независимо от наличието на предпоставки за сключване
на нова спогодба с ответниците.
Сочи се от ищеца, че записът на
заповед е издаден във връзка с възникнали каузални отношения между страните. По
повод същите се пояснява, че страните в настоящото производство са сключили договор
за наем №DОКА-ВG 11-М/2010, договор за наем №DОКА-ВG 40-М/2010,
договор за продажба №DОКА-ВG 10-К/2010 и договор за продажба №DОКА-ВG 24-К/2010.
Съгласно договор за наем №DОКА-ВG 11-М/2010 от
31.03.2010 година, ищецът в качеството на наемодател е отдал на ответника в
качеството му на наемател система за кофраж за изпълнение на
строително-монтажни работи на автомагистрала „Люлин”, пътен възел Даскалово,
мост на км.18+400. Конкретните вещи, които са били предадени от ищеца и
получени от ответника са описани подробно в материални листи, приложения към
договора. Последните са били подписани лично от ответника И.Н.Е..
Съгласно чл.7 от договора, като
гаранция за добро изпълнение наемателят се е задължил да издаде запис на
заповед за 100% от стойността на материала, отдаден под наем по материалните
листи. В случая страните са се уговорили и процесният запис на заповед е бил
издаден и подписан от ответника И.Н.Е. по повод и във връзка със сключването на
договора за наем както като условие за сключването на самият договор, така и за
обезпечаване плащанията на уговорените наеми, а също и за връщането на
получения материал. С процесният запис на заповед ответникът И.Н.Е. е задължил
представляваното от него дружество „Нир България”ООД и себе си като поръчител.
Тъй като процесната ценна книга е гаранционна, ответникът И.Н.Е. в качеството
си на управител на ответника „Нир България" ООД е подписал материалните
листи и получил материалите след като го е подписал.
На 14.07.2010 година страните са
подписали анекс №1 към договор за наем №DОКА-ВG 11-М/2010 от
31.03.2010 година, съгласно който към стойността на материала по договора се
прибавя и стойността на материала по материална листа №515А000926. Съгласно т.3
от анекса, наемателят се е задължил да издаде запис на заповед за 100% от
стойността на материала, отдаден под наем по посочената материална листа
515А000926.
На 10.08.2010 година е бил подписан и
анекс №2 към договор за наем №DОКА-ВG 11-М/2010, съгласно който страните са констатирали,
че общата стойност на отдадения под наем материал, който наемателят ползва на
обекта си е в размер на 824072.29 лева. По искане на наемателя, наемодателят му
е предоставил още материал, което обстоятелство е било отразено в анекса.
Страните са се споразумели към стойността на материала в размер на сумата от
824072.29 лева да се добави и стойността на материала по материални листи
№№*********, *********,*********, *********,*********, *********, *********.
Съгласно т.3 от анекса, наемателят следва да издаде запис на заповед за 100% от
стойността на материала, отдаден под наем по посочените материални листи.
На 08.09.2010 година е бил подписан
договор за наем №DОКА-ВG 40-М/2010, съгласно който ищецът като наемодател е
отдал на ответника като наемател друга система за кофраж за изпълнение на
строително-монтажни работи на обект Метро в София - втори диаметър от пътен
възел „Надежда” до булевард „Черни връх” - Метростанция 6. Конкретните вещи,
които са били предадени от ищеца и получени от ответника са описани подробно в
материални листи, приложения към договора. Материалните листи са подписани
лично от ответника И.Н.Е..
Съгласно чл.7 от договора, като
гаранция за добро изпълнение наемателят се е задължил да издаде запис на
заповед за 100% от стойността на материала, отдаден под наем по материалните
листи.
На 25.02.2011 година е бил подписан
анекс №1 към договор за наем № DОКА-ВG 40-М/2010, съгласно който страните са констатирали,
че общата стойност на отдадения под наем материал, който наемателят ползва на
този обект е в размер на 62513.28 лева. По искане на наемателя, наемодателят му
е предоставил още материал, което обстоятелство е било отразено в анекса, а
страните са се споразумели към стойността на материала в размер на 62513.28
лева да се добави и стойността на материала по материални листи №№********* и
*********.
Съгласно т.5 от анекса наемателят
следва да издаде запис на заповед за 100% от стойността на материала, отдаден
под наем по посочените материални листи.
На 17.12.2010 година страните са
сключили споразумение с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.1 от
същото, към датата на сключването му - 17.12.2010 година длъжникът „Нир
България”ООД и солидарният длъжник И.Н.Е. са признали, че остатъкът по
задълженията на търговското дружество към ищеца са в размер на сумата от
599034.40 лева - главница и 20630.64 лева - неустойка. В чл.2 от него е
закрепено постигнатото между тях съгласие при коректно изпълнение на
задълженията от страна на търговското дружество-ответник дългът му да се счита
само в размер на стойността на главницата, без да включва неустойката от
20630.64 лева. В чл.3 от споразумението е уговорен конкретния начин на
изпълнение на съществуващото задължение. Постигнато е било съгласие всички
нововъзникнали задължения по договорите за наем да бъдат дължими съгласно
клаузите на съответните договори и да се прибавят към сумите по погасителния
план, както и поемането на всички задължения на „Нир България” ООД солидарно и
от ответника И.Н.Е. като физическо лице.
Съобразно постигнатата в чл.6 от
споразумението договореност, при неплащане от „Нир България”ООД на „Дока
България”ЕООД изцяло на сумата 599034.40 лева с ДДС най-късно до 29.07.2011
година, както и която и да е месечна вноска съгласно сроковете в чл.3,
допълнена със сумите на нововъзникналите задължения във връзка с чл.4,
ответното дружество ще дължи целият остатък по главницата на задължението,
целият размер на неустойката съгласно т.1.2 от чл. 1 на споразумението -
20630.64 лева, както и допълнителна неустойка в размер на 0.1% върху просроченото плащане за всеки просрочен
ден следващ изтичането на сроковете по чл.3. Към 03.10.2011 година ответниците
дължат на ищеца солидарно остатъка от главницата в размер на 447034.40 лева с
ДДС, нововъзникналите задължения съгласно чл.4 от споразумението в размер на
138681.70 лева с ДДС, неустойката по чл.6.2 от споразумението в размер на
20630.64 лева и неустойката по чл.6.3. в размер на 90419.63 лева или общият
размер на задълженията на ответника „Нир България”ЕООД и ответника - солидарния
длъжник И.Н.Е. към ищеца „Дока България”ЕООД към посочената по-горе дата е
696766.37 лева. Ответникът е възразил, че не дължи на ищеца сумата 462547.80
лева, от което се налага извода, че сумата по възражението е по-малка от сумата
по дълга, поради което възражението се явява неоснователно.
При съобразяване на така наведените от
страните в процеса твърдения и събраните в подкрепа на същите доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Както бе посочено по-горе, ответник по
настоящото дело е единствено и само физическото лице И.Н.Е., чиято отговорност
се иска да бъде ангажирана на основание авалирането от негова страна на
процесния запис на заповед, въз основа на който ищцовата страна се е снабдила
със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и съответно с изпълнителен лист.
Основен принцип в
менителничното право, установен в разпоредбата на чл.461 от Търговския закон е,
че нищожността на една менителнична сделка не се отразява върху възникналите
въз основа на нея други менителнични правоотношения, щом като от външна страна
нищожната сделка отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната
форма и съдържание. Проявление на този принцип е невъзможността на авалиста да
се позове на недействителността на задължението на хонората. Поради
самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител
същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект
възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключение на
възражението относно формата/, така и неговите лични /относителни/ възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба
на чл.485 ал.2 от Търговския закон, според която задължението на поръчителя е
действително и когато задължението, за което е дадено е недействително поради
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. От страна на
авалиста са допустими всякакви възражения /в т. ч. и лични/ във връзка с
каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата,
когато авалистът също е страна по него. Когато, обаче страни по каузалното
правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни
възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на
приносителя само, ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с
право - извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл.8, чл.63 ал.1 от ЗЗД, чл.289, чл.465 и чл.485 ал.2 от Търговския. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, /чл.154 от ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана
като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение
с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста.
От така казаното по-горе следва
на първо място, че всички евентуални възражения на ответника във връзка с
каузалното правоотношение между ищеца и първоначалния ответник - търговското
дружество, спрямо което производството е прекратено не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани по същество поради недопустимост на същите, тъй като
той не е страна по него, а и освен това в процеса нито е навел, нито е
поддържал доводи за недобросъвестност на приносителя на ценната книга - ищеца
по делото /така и в решение №17 от 21.04.2011 година по търг. дело №213/2010
година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о., решение №120 от 30.07.2010 година по
търг. дело №988/2009 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о., решение №5 от
09.02.2010 година по търг. дело №268/2009 година, ІІ т.о./.
На второ място следва извода,
че предмет на обсъждане могат да бъдат само тези възражения на ответника, които
са свързани с редовността на записа на заповед и липсата на валидно поето
менителнично задължение. Както бе посочено по-горе, обаче ответникът -
физическо лице не е депозирал писмен отговор и не е направил каквито и да
възражения. При това положение и при съобразяване на всичко казано по-горе
относно характера на задължението на менителничния поръчител, то
основателността на предявените претенции е сложена в зависимост от
установяването в настоящия процес наличието на редовен от външна страна запис
на заповед, съдържащ всички реквизити по чл.535 от Търговския закон, тежестта
за което е на ищцовата страна.
Записът на заповед има двойно битие -
и на ценна книга, и на едностранна сделка. В качеството си на едностранна
правна сделка записът на заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по
силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед
определената в записа на заповед парична сума. Строгата му форма е съществено
условие за неговата действителност и ако той не съдържа едно от изброените в
чл.535 от Търговския закон съществени условия, няма менителнична сила. В
конкретния случай процесния запис на заповед съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Когато в него не е посочен падеж, той се счита платим на
предявяването - чл.536 ал.2 от Търговския закон. Самото предявяване за плащане
не е условие за валидно възникнало менителнично задължение, а е предвидено с
оглед защитата на интересите на издателя, тъй като правата по ценната книга
могат да бъдат прехвърлени чрез джиро и кредиторът по нея, следващ
непрекъснатия ред на джирата следва да окаже необходимото съдействие на
длъжника за изпълнение на задължението. В случая падежът на записа на заповед е
уговорен в съответствие с чл.486 ал.1 т.4 от Търговския закон, а именно на
определен ден - 15.06.2011 година, поради което и в съответствие с правилата на
ТР №1 от 28.12.2005 година по търг. дело №1/2004 година, ОСТК предявяване на
ценната книга не е необходимо. При това положение следва да се приеме, че
записа на заповед е редовен, съгласно чл.535 от Търговския закон.
Разпоредбата на чл.484
ал.1 от Търговския закон предвижда, че поръчителството се дава върху
менителницата или върху алонжа. Съгласно чл.468 ал.1 от Търговския закон,
алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т. е. част /продължение/
на самия ефект. В настоящия случай поетото от ответника менителнично
поръчителство е обективирано в процесния запис на заповед. Неговият неоспорен
подпис е положен върху самия запис на заповед, под текст, съдържащ освен
личните му данни и израза „се задължавам по настоящия запис на заповед като
поръчител”. При съобразяване на това се налага безспорния и несъмнен извод, че
поетият от ответника авал касае именно процесния запис на заповед и е
действителен от гледна точка на законовите изисквания за форма при авалиране на
задължението по менителничния ефект. Всичко казано по-горе налага несъмнения
извод за основателност на предявените искове.
С оглед отправеното в тази насока
искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 9250.96 лева, представляваща направени от него в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски и в която сума се включва внесената
държавна такса за предявените и разгледани искове. Доказателства за направени
от ищеца други разноски липсват представени, а и той претендира по делото
такива единствено в размер на държавната такса.
Мотивиран от горното и на основание
чл.415 ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по отношение на И.Н.Е.
***, че същият като авалист по запис на заповед дължи на „Дока България”ЕООД със седалище град София и адрес на
управление район „Младост”, кв.”Горубляне”, ул.”Професор Георги Белов”№2,
представлявано от В.Ф. и Б.С.В. чрез процесуалния му пълномощник със съдебен
адрес град София, бул.”Генерал Тотлебен”№69 сумата от 462547.80 /четиристотин шестдесет и две хиляди петстотин
четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща вземане по
запис на заповед, издаден от „Нир България”ЕООД със седалище град Бургас и
адрес на управление ул.”Александър Стамболийски”№7, представлявано от А.Й. в
полза на ищеца и авалиран от ответника на 29.03.2010 година, ведно със
законната лихва върху уважения размер главница от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК в деловодството на Бургаския районен съд - 27.06.2011
година до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА И.Н.Е. *** да заплати на „Дока
България”ЕООД със седалище град София и адрес на управление район „Младост”,
кв.”Горубляне”, ул.”Професор Георги Белов”№2, представлявано от В.Ф. и Б.С.В.
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, бул.”Генерал
Тотлебен”№69
сумата от 9250.96 лева /девет хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и
шест стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: