Решение по дело №212/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на М. М. Т. с [ЕГН] от гр. Белене, обл. Плевен, [улица], вх.“В“, ет.1, ап.2, подадена чрез адв. М. И. от АК- Плевен със съдебен адрес гр. Плевен, [улица], ет.1, ап. 1, с която се обжалва Решение № 2153-14-6/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен. С посоченото решение е отхвърлена жалба с вх. № 1012-14-4/07.01.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Плевен и е потвърдено Разпореждане № 2175-14-82#2/13.12.2024 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен, с което е отменено Разпореждане № 20/30.01.2024 г. и всички следващи, и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката.

С жалбата се иска да се отмени обжалваното решение и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Изложени са съображения, че при наличие на хипотеза на чл. 69 или 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде признато, като разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО са с равнозначно приложение, с оглед на правните последици и това означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативна уредба в благоприятен вариант за заявителя.

Посочва се, че фактическото и правно основание за издаване на обжалвания акт е разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС и обстоятелството, че тя се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, като е прието, че в настоящия случай в хипотезата на чл. 69 от КСО оспорващата не отговаря на условието за навършена възраст и не може да се пенсионира по реда на чл.69б от КСО, тъй като макар и да отговаря на материалните предпоставки по чл. 69б КСО за осигурителен стаж и навършена възраст, чл. 18, ал. 4 НПОС я лишава от това право.

Твърди се, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО са норми от закон с равнозначно правно действие и то не може да бъде ограничавано от подзаконова разпоредба, а ако от приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган изведе извод, че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите от по - висок ранг, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от АПК, както и че в практика на Върховния административен съд е обсъждано мястото и значението на нормата от вторична правна уредба, дадена с чл. 18, ал. 4 от НПОС (напр. с Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г., VI о.), като е прието, че тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО, което в случая не е необходимо, тъй като разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО са норми от закон с равнозначно правно действие и то не може да бъде ограничавано от подзаконова разпоредба.

Излагат се съображения, че съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. в размер на 47 години и 8 месеца - за жените и 52 години и 8 месеца - за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 - за жените и 100 - за мъжете, а по аргумент от т. 2 на същата разпоредба, от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца - за мъжете и с по 4 месеца - за жените до достигане на 55 - годишна възраст. Посочва се, че изчислена, съобразно цитираната разпоредба, изискуемата за пенсиониране възраст за жените до 28.11.2024 г., е 50 години и 08 месеца, а към датата на подаване на заявлението пред органа, оспорващата има навършени 52 г., 03 м. и 04 дни, поради което отговаря на условието за възраст в чл. 69б, ал. 1 от КСО, като е изпълнено и изискването за сбора от осигурителен стаж и възраст и към датата на подаване на заявлението той е 94 г., 11 м. и 25 дни при необходим минимум от 94, както и че към 12.01.2024г. оспорващата има и осигурителен стаж от първа категория в размер на 22 г., 02 м. и 7 дни, при изискуем минимум от 10 г.

Посочва се, че предвид посоченото в жалбата, към датата на подаване на заявлението, за оспорващата са налице условията за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, като привилегията, създадена с чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл.69, ал.1 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, не създава пречка лицата изначално отговарящи на условията на чл.69б, ал.1 от КСО, какъвто е и настоящия случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, т.2 и т.3 от КСО, според който държавното обществено осигуряване се основава на принципите на задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.

Излагат се съображения, че на основание подзаконовата норма на чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган прави неправилно стеснително тълкуване, че за да може оспорващата да се пенсионира по чл. 69б, ал. 1 от КСО, трябва да не й достига осигурителен стаж по чл. 69 от КСО, т. е. поставя се условие за приложението на една от двете законови разпоредби, какъвто ограничителен избор не е определен от кодекса, който е нормативен акт от по- висок ранг, като още повече, че изрично е предвиден минимален стаж от 50 г. и 8 месеца за жените в процесната хипотеза, което ясно сочи на несъстоятелността на тълкуването на органа, че е необходима възраст от 54 г. и 6 месеца. Посочва се, че чл. 18, ал. 4 от НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО, като нормативен акт от по- висока степен спрямо наредбата, предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Изразява се становище, че приложимата разпоредба на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО дава възможност за избор и оспорващата е направила такъв, като е посочила за основание, по което желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в който смисъл е налице трайна практика на ВАС, а в разпоредбите на чл.69 и чл.69б от КСО законодателят е предвидил различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и хипотезите по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактическите им състави, т. е. при наличие на която и да е от двете хипотези, правото на пенсия следва да бъде признато. Норма от подзаконов нормативен акт, каквато в случая се явява разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, не може да се противопостави на действието на норма от по- висок ранг и не може да въвежда изисквания, каквито законът не предвижда и в този случай на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО, като е посочена съдебна практика на ВАС и на административните съдилища.

Оспорват се мотивите на Разпореждане № 2175-14-82#2/13.12.2024 г., свързани с позоваване на административния орган на разпоредбата на чл.1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и се твърди, че съгласно чл.222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, в който смисъл са и разпоредбите на чл.37 и чл.90 от ППЗП /отм./. В заключение се твърди, че са налице всички изисквания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, предвид което се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващата М. М. Т. не се явява, представлява се от адв. М. И. от АК- Плевен, който поддържа подадената жалбата по изложените в нея основания и прави искане за отмяна на решението на директор на ТП на НОИ – Плевен и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.Претендира присъждане на направените разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът - директор на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, не се представлява и не излага становище във връзка с основателността на подадената жалба.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С. З. вх. № 2113-14-52/12.01.2024 г.М. М. Т. е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО, като към заявлението е представила документи за трудов/осигурителен стаж.

Въз основа на така подаденото заявление и представените с него писмени доказателства е постановено Разпореждане № 20/прот. № N01041/30.01.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Плевен, в което съобразно представените със заявлението писмени доказателства е прието, че към датата на подаване на заявлението, П. има навършена възраст 52 год., 03 мес., а зачетеният осигурителен стаж е както следва:

- Осигурителен стаж от първа категория труд - 22 год., 02 мес. 07 дни – служител по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

- Осигурителен стаж от трета категория труд - 05 год., 08 мес. и 29 дни;

Съгласно чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е определен на 45 год., 11 мес. и 16 дни.

Въз основа на горното с посоченото разпореждане е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл.70, ал.12 КСО, а именно 523, 04 лв., считано от датата на подаване на заявлението.

С последващо Разпореждане № 58/прот. № N01176/10.05.2024 г., постановено от ръководител ПО при ТП на НОИ – Плевен, е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 12.01.2024 г. пожизнено по чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО във вр. чл.10, ал.2 НПОС и е определен месечен размер на пенсията от 1113, 55 лв., считано от 12.01.2024 г.

С Разпореждане № 2175-14-82#2/13.12.2024 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен е постановена отмяна на Разпореждане № 20/прот. № N01041/30.01.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Плевен и всички последващи. Постановен е отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. М. Т. и е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване на основание чл.114, ал.2 от КСО.

В посоченото разпореждане са изложени мотиви, че съобразно чл.104, ал.1 КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Горното е сторено с чл.1от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. Служителите по специалните закони, какъвто е трудът на заявителката, не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория в посочената разпоредба. Административният орган се е позовал на чл. 69 КСО, съобразно която разпоредба военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 г., 02 месеца за 2024 г. при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети /18 год./ действително изслужени като военнослужещи в съответните ведомства и Т. има необходимия стаж, но не отговаря на условието за навършена възраст. Посочил е, че М. Т. не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, във връзка разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, както и че съгласно чл. 18 ал.4 от НПОС се урежда облагоприятстваща възможност за лицата, които са положили стаж в специалните ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО, за да могат да се пенсионират по реда на чл.69б от КСО и в този смисъл изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент, а именно изискуемата от закона възраст. Счита, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69б от КСО, а Т. има изискуемия по чл. 69 от КСО стаж, поради което няма право на пенсия по чл.69б от КСО.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 69, чл. 69б, ал. 1, чл.99, ал.1, т.2 б.“г“ и ал.2 от КСО и чл. 10, чл.12 и чл. 18, ал. 4 от НПОС е постановено процесното разпореждане.

Същото е връчено на оспорващата на 18.12.2024 г., видно от приложеното в делото известие за доставяне, а жалбата срещу него е подадена до горестоящия административен орган на 07.01.2025 г., т.е. в законния срок. В жалбата са изложени подробни възражения против постановеното разпореждане, свързани с тълкуването и приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО. Посочено е, че двете норми не се прилагат при условията на изключване, така, както е приел пенсионния орган, а са алтернативно приложими.

По така подадената жалба е постановено Решение № 2153-14-6/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена подадената жалба и е потвърдено Разпореждане № 2175-14-82#2/13.12.2024 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно.

Ответникът е възприел напълно мотивите от оспореното пред него разпореждане. Изложил е съображения, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Прието е, че по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е заемало длъжност или извършвало дейност по посочените в разпоредбата закони, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (т.е. 18 години) са действително изслужени в специалните ведомства и е навършило изискуемата за съответната година пенсионна възраст, без значение дали е мъж или жена, а по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО право на пенсия може да придобие лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и е навършило необходимата възраст, определена съобразно това дали е мъж или жена. Посочено е, че и двете разпоредби предвиждат диференцирано и постепенно ежегодно увеличаване на възрастта за пенсиониране до достигане на 55-годишна възраст, а разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Посочено е, че до промяната на чл. 69 от КСО в сила от 01.01.2016 г. за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО се изисква както прекратяване на осигуряването, така и лицето към момента на уволнението си да е заемало длъжност по някой от изброените в чл. 69 от КСО закони. В съответствие с това до 01.01.2016 г. нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е предвиждала, че уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж се пенсионират по реда на чл. 68 КСО или на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. След изменението на КСО, считано от 01.01.2016 г., след отпадане на изискването за прекратяване на осигуряването, след въвеждане на минимално изискуема от закона пенсионна възраст по чл. 69 от КСО и „преместването“ на § 4 от ПЗР на КСО като чл. 69б от Кодекса, текстът на чл. 18, ал. 4 от НПОС също е изменен. Поради това се счита, че той предвижда, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Посочва се, че при сравняването на историческите редакции на текста и съпоставянето им със съответните текстове на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по- висока степен, а напротив чл. 18, ал. 4 от НПОС урежда облагоприятстваща възможност за лицата, които са положили стаж в специалните ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

В този смисъл е прието, изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст, а смисълът на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е лицата да се пенсионират по- рано от условията за ранно пенсиониране, а само когато стажът им от първа/втора категория труд е недостатъчен при навършена по чл. 69 от КСО възраст, тогава да могат да ползват права по чл. 69б от КСО.

Решението е връчено на оспорващата на 11.02.2025 г., видно от известие за доставяне на л. 58, а жалбата против него е подадена на 17.02.2025 год. и е заведена с вх. № 1012-14-4#3/17.02.2025г. по описа на ТП на НОИ- Плевен.

Като доказателства по делото са представени Заявление за отпускане на пенсия вх. № 2113-14-52 от 12.01.2024 г. /л.9/; Осигурителна книжка на оспорващата /л.л. 14-20/, Книжка за служебния (трудовия) стаж на кадровия военнослужещ /л.21 – 24/, Трудова книжка /л.25 -35/.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

Решение № 2153-14-6/07.02.2025 г. е издадено от директора на ТП на НОИ – Плевен, като съдът намира, че същото е постановено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, като изискуемата писмена форма е спазена, изложени са мотиви. Спазени са административнопроизводствените правила при постановяването му.

Решението обаче, е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и не съответства на неговата цел.

По делото няма спор относно релевантните факти – към момента на подаване на заявлението за пенсиониране оспорващата има навършена възраст 52 г. и 03 мес., при изискуема съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 във вр. с т. 2 от КСО – 50 години и 8 месеца; оспорващата притежава и стаж съгласно условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, а именно осигурителен стаж от първа категория труд по чл.104, ал.2 КСО в размер на 22 год., 02 мес. 07 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 5 год., 08 мес. и 29 дни. Съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 42 год., 08 мес. и 21 дни, при което сборът от осигурителния стаж и възраст на лицето е повече от 94.

Спорът е правен, относно приложението на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, спрямо разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и 2 и чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

Съдът намира, че отказът за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, основан на приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС, е постановен в противоречие с материалния закон и целта на закона.

Привилегията, създадена с чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, според съда не създава пречка същите лица, изначално отговарящи на условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, какъвто е и настоящият случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от КСО, според които държавното обществено осигуряване се основава на принципите на задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.

Според съда, разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактическите състави, които уреждат, като разпоредби от еднакъв ранг, а противното би имало ограничаващ характер по отношение признатите от закона права. При наличие на един от тях се прилага съответната разпоредба, а при приложимост и на двете разпоредби, следва да се приложи по- благоприятната правна възможност за заявителя, като именно и това е целта на закона.

Съгласно чл. 69, ал.1 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

Съгласно чл. 69б, ал.1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

Според съда, чл. 18, ал. 4 от НПОС има единствено указателен характер и като разпоредба от подзаконов нормативен акт не може да преустанови действието на разпоредби от по- висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО, а освен това е в противоречие с тях, тъй като въвежда различни правила от предвидените в КСО. В този смисъл е практиката на ВАС, съгласно Решение № 7109 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2023 г.; Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. дело № 10189/2020 г.; Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г. и др.

В случая оспорващата е изпълнила условието за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО, но не е навършила изискуемата по тази разпоредба възраст от 54 години и 02 месеца. Тя обаче отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 69б ал. 1 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б ал. 1 от КСО, с оглед установения по делото осигурителен стаж, възраст и сбор точки.

Като е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО поради противоречащо на материалния закон тълкуване и прилагане на подзаконовата разпоредба на чл. 18, ал. 4 от НПОС, е постановено незаконосъобразно решение на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалбата срещу незаконосъобразното Разпореждане № 2175-14-82#2/13.12.2024 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководител на “ПО“ са незаконосъобразни и следва да се отменят.

Решението, макар и издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, е постановено в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Ето защо същото следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него разпореждане. С оглед постановената отмяна ще запазят правното си действие предходните Разпореждане № 20/30.01.2024 г. и Разпореждане № 58/10.05.2024 г. на ръководителя на ПО, с които е уважено подаденото от Т. заявление и е отпусната пенсия на същата пожизнено в определен с второто разпореждане размер, поради което и доколкото отмененото с настоящето решение разпореждане не е постановено по искане на М. М. Т., а служебно от адм. орган, съдът намира, че производството не следва да се връща на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд - Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-6/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2175-14-82#2/13.12.2024 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Плевен да заплати на М. М. Т. с [ЕГН] от гр. Белене, обл. Плевен, [улица], вх.“В“, ет.1, ап.2, разноските по делото в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.