Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Александрина Пашова
разгледа гр.д. № 15070 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявени
от Х.В.Т. от гр.Пловдив против ЗД „Б.И.” АД *** обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 120 000лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва
от деня на увреждането 09.09.2015г. до изплащането, и за сумата 884.60лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение
и медикаменти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
Твърденията са, че на
09.09.2015г., около 6ч. сутринта, на ПДВ 1057 км.20, общ.Хисар, обл.Пловдив,
настъпило ПТП между л.а. Мерцедес 208Д с ДК №** ******, управляван от Н.Л.У., и
колесен трактор Кубота с ДК №******, управляван от ищеца. Твърди се вина за
произшествието да носи водача на автомобила, който в нарушение на правилата за
движение се движил с несъобразена скорост и ударил в задната част движещия се
пред него в същото платно трактор. Като последица от произшествието ищецът
получил следните травматични увреждания: фрактури на 10 ребра вляво, наличие на
кръв и въздух в лява гръдна кухина /левостранен хемо и пнавмоторакс/;
раздробено счупване на лява лопатка; счупване на тялото на 10-ти гръден
прешлен; счупване на левите странични израстъци на І-ви и V-ти гръдни прешлени;
контузия на гръдния кош и корема; контузия на поясната област и ляво бедро;
контузия на главата и тялото. Пряк резултат от събитието била и установената
впоследствие дискова херния на ниво С6-С7 с шиен радикулит и увреда на
н.улнарис вляво. Сочи, че след инцидента постъпил на лечение в УМБАЛ „Свети
Георги” гр.Пловдив, където лечението продължило 16 дни до 25.09.2015г., след
което по лекарско предписание бил наложен режим на домашно лечение и
рехабилитация в продължение на 240 дни. Провеждани били множество изследвания,
лечебни рехабилитационни и физиопроцедури. Сочи, че през м.01.2016г. е
проведено 7-дневено специализирано лечение в санаториум в гр.Хисаря, а
последният болничен престой на ищеца бил в Неврологично отделение на
МБАЛ-Медицински комплекс „Св.И. Рилски” гр.Пловдив за периода
25.10.2016г.-30.10.2016г., последвано от домашно-амбулаторен режим на лечение в
продължение на 20 дни. Твърди в резултат на травмите да е освидетелствана
нетрудоспособността му с експертно решение на ТЕЛК. Като пряка и непосредствена
последица от ПТП ищецът твърди да е претърпял и продължава да търпи множество
болки и страдания, затруднение в движенията на снагата и врата, както и
използването на ръката му, а при промяна на времето или при преумора чувства
болки. Претърпените неимуществени вреди оценява на сумата 120 000лв.,
които претендира от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния за произшествието водач. Твърди, че
направил разходи за лечение и медикаменти на обща стойност 884.60лв., от които
240лв. платен болничен престой, 81.60лв. заплатен медицински транспорт, 5лв. за
издаване на дубликат на медицински документ, 20лв. заплатена рентгенография на
бял дроб, 240лв. за колан ломбакс дорзо, 20 лв. за рентгенография на цервикални
прешлени, 20лв. за рентгеноскопия на бял дроб, 20лв. за рентгенография на
цервикални прешлени, 45лв. за прегледи и други медицински услуги, 40.60лв. за
потребителска такса за времето от 21.01.2016г.-27.01.2016г., 17.40лв. за
потребителска такса, 40лв. за медицински услуги, 95лв. за функционален лумбален
колан, които съставляват за него имуществени вреди с твърдение да се намират в
причинна връзка с ПТП. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по
съображения за липса на виновно поведение от водача на лекия автомобил.
Поддържа, че е налице разминаване в данните от медицинската документация
относно твърдяните в исковата молба травматични увреждания и последиците от
тях. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърдението, че ищецът не е
бил с поставен обезопасителен колан, както и управлявал необезопасен и
неосветен трактор в тъмната част на денонощието.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Претенциите за обезщетение на
ищеца се основават на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” сключен между ответника ЗД „Б.И.” АД *** и собственика на
л.а.Мерцедес 208Д с ДК ******, сключен на 17.01.2015г., както и произшествието
настъпило на 09.09.2015г., т.е. преди влизане в сила на Кодекса за
застраховането /в сила от 01.01.2016г./, поради което приложими към спорното
материално правоотношение са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.
Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което
застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. В съответствие с чл.257, ал.1 КЗ /отм./ обект на
застраховане при задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност” е отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска
отговорност",
покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД
вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна
за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността за вреди на Н.Л.У., като водач на л.а. Мерцедес 208Д с ДК ******.
По делото не се спори относно
факта на настъпилото на 09.09.2015г. пътно-транспортно произшествие на ПДВ
1057, км.20, общ.Хисаря, между л.а. Мерцедес 208 Д и управлявания от ищеца
колесен трактор Кубота с ДК №******. Същото е удостоверено с констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 35/09.09.2015г., съставен от длъжностно
лице при ОД-МВР гр.Пловдив и в него са описани следните обстоятелства:
л.а.Мерцедес се движи със скорост несъобразена с атмосферните условия, с релефа
на местността, състоянието на пътя, превозното средство и конкретните условия
на видимост, като удря в задна част движещият се пред него в същата посока
колесен трактор и вследствие на удара трактора са преобръща в канавката в дясно
на пътя.
В показанията си св.Н.У.-водач на
л.а.Мерцедес сочи, че се движил на път между с.Старо Железаре в посока с.Ново
Железаре рано сутринта около 6ч., но все още тъмно, когато при излизане от
завой срещу себе си видял бяла светлина и преминал на къси светлини, тъй като
си помислил, че срещу него идва автомобил и ще се разминат, но в действителност
пред него се движил трактора. Сочи, че в този момент нищо не виждал и след като
бил твърде близо забелязъл гумите на трактора, след което завил на ляво, но с
десния калник ударил неговата лява гума. При удара трактора се отклонил,
навлязъл с предните гуми в канавката извън платното за движение, а ищецът се
прехвърлил през него и паднал на земята. След като спрял автомобила отишъл да
види какво става и тогава ищецът изпълзял и заявил, че го болят ребрата.
Свидетелят сочи, че бялата светлина, която видял е от фар на трактора,
осветяващ задната му част, но бил без червени светлини, стопове или габарити,
поради което и неправилно първоначално възприел, че се движи срещу него в
насрещната лента за движение, а не отпред в същата лента.
Вещото лице в областта на
автотехниката по изслушаната по делото комплексна медицинска и авто-техническа
експертиза дава заключение, че тракторът не е бил оборудван с кабина и фабричен
предпазен колан за водача, както и към момента на ПТП не е бил с поставен
такъв. Дава заключение, че в зависимост от преобръщането на трактора тялото на
водача, ако се е намирало фиксирано от предпазен колан върху седалката, е
възможно да бъде притиснато с голяма сила, попадайки между терена и трактора.
При такова развитие на настъпилото ПТП пострадалия водач е могъл да получи
по-големи травми от падането му на пътя. С оглед заявеното от свидетеля, ако се
приеме, че тракторът не се е преобърнал, а само навлязъл с предни гуми в
канавката и ищецът е бил с поставен предпазен колан не би изпаднал от него и
нямаше да получи травматични увреждания.
След преценка на доказателствата
не се установява противоречие между отразените в констативния протокол
обстоятелства и показанията на разпитания свидетел относно механизма на
произшествието. Противоречие е налице относно това дали след удара тракторът се
е преобърнал в крайпътната канавка /посочено в протокола/ или навлязъл в нея с
предните колела /свидетелските показания/. Приетия като доказателство
констативен протокол с пострадали лица е издаден в съответствие с чл.125 ЗДв.П
във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Із-41/12.01.2009г. за документите и реда
за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния
фонд, а именно след посещение на длъжностно лице при ОД на МВР-Пловдив. Така
съставения протокол не се ползва с обвързваща докзателствена сила относно
механизма на произшествието, тъй като съставителят не е възприел лично обстоятелствата,
при които е настъпило. Но протоколът съдържа данни относно участвалите в ПТП
водачи и превозни средства, тяхното местоположение, посока на движение, пострадалите
лица и материалните щети, както и схема на произшествието онагледяваща
констатираното на място, в която част има характер на официален документ по
смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и се ползва с материална доказателствена сила. В
случая в представения констативен протокол съставителят е посочил, че в
резултат на удара управляваният от ищеца трактор се преобърнал в канавката
отдясно на пътното платно и това негово положение съдът приема за обективно
обстоятелство. Заявеното от свидетеля, че тракторът не се преобърнал, а
навлязъл с предните колела в канавката съдът не кредитира, тъй като е участник
в ПТП като водач на другото превозно средство при отчитане неговата
заинтересованост съобразно чл.172 ГПК.
Горното обосновава извод за
осъществяване от застрахования при ответника водач на фактическия състав по
чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността на застрахователя да заплати
обезщетение за причинените вреди.
Установения механизъм на
произшествието опровергава възражението на ответника за съпричиняване по чл.51,
ал.2 ЗЗД. Неизпълнение на задължението по чл.137а, ал.1 Здв.П ще има, когато
водачът на МПС не е бил с поставен обезопасителен колан по време на движение,
но при наличието на фабрично оборудван в превозното средство такъв. Не е
спорно, че пострадалият не е бил с предпазен колан, но в случая конкретния
модел трактор не е имал фабрично монтиран и при липса на други предвидени в
закона изисквания за безопасност не може да се направи извод за нарушение на
чл.137а, ал.1 Здв.П и по този начин обективно да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. По делото не е установено дали към момента на удара
тракторът е имал, съответно бил с габаритни светлини, но независимо от това
свидетелят сочи, че възприел пред себе си светлина, което при липсата на други
превозни средства на мястото означава, че тракторът е бил осветен и в този
смисъл е бил предвидимо препятствие. В конкретния случай преминаването от дълги
към къси светлини в тъмната част на денонощието е последица от погрешна
преценка на водача на автомобила относно местоположението и движението на
намиращото се отпред превозно средство, която не му е позволила да реагира
адекватно при неговото застигане.
Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования
за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява,
че като последица от произшествието ищецът получил следните травматични
увреждания: контузия на главата, контузия на гърдите и корема, счупване на
ребра ІV, V, VІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ и ХІІ в ляво с трайно нарушаване на функцията
на гръдния кош за период по-голям от 30 дни; хемопневмоторакс в ляво,
представляващо нарушение на функцията на белия дроб опасно за живота;
раздробено счупване на тялото на лявата лопатка, представляваща трайно
нарушаване на раменния пояс за период повече от 30 дни; счупване на левите
процеси транзверзи на І и V гръдни прешлени, представляващо трайно нарушаване
функцията на гръбначния стълб за период по-голям от 30 дни; счупване на тялото
на Х гръден прешлен с трайно нарушаване функцията на гръдния кош за период
по-голям от 30 дни; контузия на кръста и на лявата бедрена област. Според
вещото лице травматичните увреждания са лекувани поетапно за период от около
260 дни при отчитане тяхната специфика и влиянието им върху общото състояние и
пряката опасност от развитие на остро нарушаване във функцията на жизненоважни
органи и системи. Счупването на ребрата и развилия се хмопневмоторакс в ляво
патоморфологично са причина за продължителна силна болка при всяко вдишване и
издишване и продължават около 60-70 дни. Попадането на кръв и въздух в гръдната
кухина ограничават дихателния обем, създават условия за локално възпаление и се
отразяват на функцията на сърцето притискайки го отвън. Обикновено при толкова
много счупени ребра болките се усещат в изправено положение, в леглото при
транспортиране и каране на кола, както и влияят на самообслужването.
Раздробеното счупване на тялото на лявата лопатка се имобилизира за 30.35 дни с
превръзка или ортеза, след което функционалното възстановяване на раменния пояс
е продължило 3-4 месеца поради насложените счупвания на ребрата и страничните
леви израстъци на І и V гръдни прешлени. Счупването на тялото на Х гръден
прешлен и имобилизирано с корсет за 6 месеца, след което е проведена
рехабилитация.
От представеното Експертно
решение на ТЕЛК № 0928 от 045/09.03.2016г. е видно, че поради получените
травматични увреждания ищецът е освидетелстван за временна неработоспособност,
а от представените болнични листи се установява, че бил във временна
неработоспособност за период над 200 дни.
По делото е разпитана свидетелката М.Т., която
сочи, че след катастрофата ищецът престоял в болница 15 дни с поставен катетър
и на апарат за непрекъснато изпомпване кръвта от кухината. След като се прибрал
в къщи бил постоянно на легло до края на м.12.2015г. и изцяло обслужван от близките.
Отказвал да се храни и да вижда приятелите си, тъй като не искал да го виждат в
това безпомощно състояние. Бил социален и жизнерадостен човек, но след
инцидента се променил, отказвал да приема хора в къщи и да излиза, последното
започнал да прави едва в началото на м.04.2016г. Поради получените наранявания
в периода на възстановяване изпитвал болки и неудобства, в продължение на 6
месеца носел колан за да щади гръбначния стълб и ребрата, трудно става и сядал.
Преди катастрофата работил като охранител на трудов договор и се върнал на
работа едва след около година. Занимавал се и със селскостопанска дейност, но
вече не можел да я осъществява пълноценно. Бързо се изморявал, при
продължително стоене прав чувствал болки и отмаляване в кръста и не можел да пази
равновесие. При посещение на лекар било установено, че има дискови хернии по
целия гръбнак с предположението да са резултат от полученото при пътния
инцидент разместване на гръбначни прешлени.
Тези доказателства установяват, че в резултат
на ПТП ищецът получил множество травматични увреждания, от които безспорно претърпял
болки и страдания. Част от тях са били животозастрашаващи, а периодът на
лечение и възстановяване продължителен /повече от една година/. В този период
търпял личен дискомфорт поради необходимостта от ползване на постоянна помощ от
близките за ежедневни нужди. Произшествието се отразило на емоционалното и
психичното му състояние-затваряне в себе си и ограничаване социалните контакти,
невъзможност да полага труд и в тази връзка за период повече от година да
реализира доходи от трудово правоотношение, както и пълноценно да осъществява
дейност свързана със селското стопанство, с която се занимавал преди това. При
съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства съдът приема справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди
по чл.52 ЗЗД от 90 000лв., до който размер искът следва да се уважи
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата, поради което върху уважения размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се присъди законната лихва от деня на увреждането 09.09.2015г.
до изплащането.
Ищецът претендира
заплащането на сумата 884.60лв., представляваща направени разходи във връзка с лечението,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Като доказателства
по делото са представени фактура № **********/25.09.2015г. и фискален бон към
нея за платени 240лв. за болничен престой в УМБАЛ „Свети Георги“ гр.Пловдив;
фактура от 25.09.2015г. и фискален бон към нея за платени 81.60лв. за
медицински транспорт на АГППМП-Цито Медика“ ООД; фактура №
**********/07.10.2015г. и фискален бон към нея за платени 5лв. за дубликат на
медицински документ; фактура № **********/01.03.2016г. и фискален бон към нея
за платени 20лв. за медицинско изследване-ренгенография на бял дроб; фактура №
30758/08.10.2015г. с фискален бон към нея за 240лв. за закупен колан ломбакс
дорзо; фактура № **********/16.11.2015г. с фискален бон към нея за платени
20лв. за медицинско изследване-ренгенография на цервикални прешлени; фактура №
**********/16.11.2015г. с фискален бон към нея за медицинско
изследване-ренгеноскопия на бял дроб; фактура № **********/16.11.2015г. и
фискален бон към нея за сумата 20лв. за медицинско изследване на цервикални
прешлени; квитанция и фискални бонове от 25.10.2016г. за платени прегледи и
медицински услуги; фактура № **********/21.01.2016г. с фискален бон към нея за
сумата 40.60лв. заплатена потребителска такса за времето от
21.01.2016г.-27.01.2016г.; фактура № **********/02.03.2016г. с фискален бон към
нея за сумата 17.40лв. потребителска такса; квитанция с фискален бон от
26.02.2016г. за сумата 40лв. за платени медицински услуги и фискален бон за
закупен на 01.11.2016г. лумбален колан на стойност 95лв. Вещото лице дава
заключение, че тези разходи в общ размер на 884.60лв. са пряко свързани с лечебния
процес. Предвид това съдът приема посочената сума да съставлява за ищеца
имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с произшествието,
подлежаща на репариране от ответника съобразно чл.257, ал.1 КЗ /отм./.
По разноските:
Общо дължимата
държавна такса за предявените искове възлиза на
4835.38лв., от която ищецът е заплатил 500лв. съобразно определение на
съда, с което на основание чл.83, ал.2 ГПК е освободен частично от държавна
такса над платения размер. Предвид това на основание чл.78, ал.6 ГПК и съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от
4335.38лв.
Ищецът е направил
разноски по делото от 500лв. за частично платена държавна такса и 200лв.
депозит за вещо лице или общо 700лв., поради което и съобразно уважената част
от исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати 526.28лв.
Ищцата е
представлявана в производството от упълномощен адвокат при условията на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В съответствие с тази разпоредба
ответникът следва да заплати на адв.Т. Пенов Б.-ПАК адвокатско възнаграждение
от 3180.24лв., определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно броя и уважената част
от исковете.
Ответникът е направил
разноски от 11 500лв., от които 11250лв. платено адвокатско възнаграждение,
200лв. депозит за съдебна експертиза и 50лв. възнаграждение за свидетел. На
основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част ищецът следва да
заплати на ответника разноски от 2853.96лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 90 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
884.60лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, вследствие ПТП на 09.09.2015г.,
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Мерцедес
с ДК ******, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 09.09.2015г. до изплащането и законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от подаване на исковата молба-02.12.2016г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 120 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, *** да заплати на Х.В.Т. от гр.Х. разноски по делото от 526.28лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, *** да заплати на адв.Т. Пенов Б.-***, адвокатско възнаграждение от
3180.24лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Х.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, разноски по делото от 2853.96лв. на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд държавна такса от 4335.38лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: