№ 676
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110141805 по описа за 2024 година
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 41805/2024 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д.“ ООД
срещу В. С. Т., Ц. С. С., А. З. Л., Л. А. Л., Ф. А. Л., А. А. Л., Г. А. А., С. А. А.,
А. А. П., И. А. П., Л. А. И., Т. П. А., С. П. А. и Н. П. Д..
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално
допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е
процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени
искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че e придобил чрез апортна вноска, с която се увеличава
капитала на дружеството, собствеността върху недвижим имот, находящ се в
гр. С., район „С.“, представляващ реална част от поземлен имот извън
регулация с пл. № ***, кадастрални листи №№ ***, *** и *** по плана на гр.
С., местност „С.” с площ от 28 160 кв.м., като целият имот е с площ от 31 550
кв.м., при граници: изток – с. ш. за а.; запад – терен на „Б.” и т.; север – ж.п. л.
1
и юг – терен на „Б.”, ведно със застроените в имота сгради, които не са
предмет на настоящия иск. Посочва, че придобиването на посочения имот
като апортна вноска е вписано като промяна по партидата на дружеството с
Решение № 941 от 06.07.2005 г. по ф.д. № 102/2005 г. по описа на ВрОС и
вписан по партида на дружеството в Служба по вписванията-С. с вх. рег. №
*****, том ***, акт № ***. Посочва, че към настоящия момент за местността
СПЗ „С.-юг“, кв. ***, където попада процесния недвижим имот, е приет
регулационен план, съгласно който в собственост на ищцовото дружество са
предвидени УПИ-*** и УПИ-X***, чиито граници почти съвпадат с
границите на имота, придобит в собственост от него. Сочи, че ответниците са
се снабдили с констативен нотариален акт № ***, том ***, дело № ***** г. по
описа на нотариус И. Р., рег. № *** на НК и с район на действие СРС, вписан в
СВп. – С., като акт № ***, том ***, дело № 5250/2005 г. и вх.рег.№ **** от
25.02.2005 г., с който е било признато, че ответниците са съсобственици на
поземлен имот № **** от кв*** от плана на гр. С., местност „СПЗ С.-юг“,
който попада изцяло в границите на УПИ-***, собственост на ищцовото
дружество. Посочва, че видно от обстоятелствената част на посочения
констативен нотариален акт, ответниците са го придобили по правилата на
ЗСПЗЗ, по наследство, като наследници на Т. А. И. и на основание решение №
243 от 22.07.2003г. на ОСЗГ „П.“ - гр. С., като е посочено, че то е влязло в сила
на 03.12.2003г. Поддържа, че към настоящия момент процесния недвижим
имот е заснет в кадастралната карта и регистри като ПИ с идентификатор
*************** по КККР, одобрени със Заповед № **************** г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „С.“, с площ 908 кв.м. и с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори *************.***.
В издадена от СГКК-С. скица № ********** от 07.07.2021 г. за имота,
ответниците били посочени като съсобственици на процесния поземлен имот,
наред с ищцовото дружество. Предвид това обосновава правен интерес от
завеждане на отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ответниците не са съсобственици на процесния недвижим имот.
Излага подробни съображения, че ответниците не са придобили
съсобствеността върху недвижимия имот по описаните в констативния
нотариален акт способи и основания, тъй като Решение № 243 от 22.07.2003 г.
на ОСЗГ „П.“ – гр. С. представлява нищожен административен акт,
2
постановен в противоречие с действащата към датата на издаване разпоредба
на §11, ал. 1 от ЗПСК, а също така поддържа, че решението не обвързва
ищцовото дружество, тъй като то не е участвало в производството по
издаването му, но в същото време засяга неговото право на собственост върху
част от имота, който е негова собственост. Твърди, че процесния недвижим
имот е част от имот с обща площ от 32 550 кв.м., който до 04.12.1998 г. е бил
включен в активите на дружеството с изцяло държавно участие „В. Т.” ЕООД,
а след тази дата е включен в активите на дружеството също с изцяло държавно
участие „Т.” ЕООД. Впоследствие „Т.” ЕООД се преобразува в ЕАД, но при
всички случаи към датата на издаване на решението на ОСЗГ – П.
/03.12.2003г./, последното представлява дружество, което е било с държавно
участие в капитала. Посочва, че към края на 2004г. дружеството е било
приватизирано, а в началото на 2005г. това вече бившо държавно дружество
апортира имота в капитала на „Т.” АД процесния недвижим имот, а
последното го апортира в капитала на ищцовото дружество, което е негов
настоящ собственик. Посочва, че при конфликт на вещни права на
собственици, придобили собственост върху бившо държавно или общинско
имущество по реда на приватизацията и на собственици, чиято собственост
върху колективизирани земи, собственост на техните наследодатели, е
възстановена чрез реституция, приоритет има правото на собственост
придобито от инвеститорите чрез приватизация по реда на ЗПСК, а
собствениците на одържавени имоти се обезщетяват от ОСЗГ към
Министерството на земеделието и храните чрез компенсаторни инструменти,
които се търгуват на официалния пазар за ценни книжа. На следващо място,
твърди, че процесният имот представлява прилежаща и нужна за
обслужването на складове територия и е заета с инженерна инфраструктура с
обслужващо предназначение. Поради това поддържа, че издаденото решение
на ОСЗГ противоречи и на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, вр с §1в от ДР към ЗСПЗЗ,
съгласно които разпоредби не подлежат на възстановяване чрез реституция
бивши земеделски земи в рамките на урбанизирани територии, ако са
застроени или ако върху тях има изградена инженерна инфраструктура.
Излага твърдения, че решението на ОСЗГ противоречи и на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ. Позовава се, че реституирането на земеделски земи в реални граници
по реда на ЗСПЗЗ има конститутивно действие, обусловено от издаване на
валиден административен акт – решение на Поземлени комисии или по-късно
3
– Общински служби по земеделие и гори, които са техни правоприемници.
При нищожност на издадения административен акт, не е постигнат и вещния
ефект и съответно лицата, които се легитимират като собственици чрез него не
са придобили собствеността. Поддържа, че в случай, че решението на ОСЗГ не
е нищожно, въпросът за наличието или липсата на предпоставки за издаването
му могат да бъдат разгледани от съда по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Наред с горепосоченото, посочва, че е придобил процесния недвижим
имот на оригинерно придобивно основание добросъвестно давностно
владение, придобито въз основа на валидна апортна вноска, вписана на
20.07.2005 г. в Служба по вписванията и продължило необезпокоявано до
датата на предявяване на исковата молба, като също така е присъединил и
владението на своите праводатели, също добросъвестни владелци. Предвид
посоченото поддържа, че е придобил собствеността върху имота на 03.12.2008
г. (ако се присъедини владението на праводателите на ищеца), евентуално – на
20.07.2010 г. (ако не се присъединява владението на неговите праводатели). В
условията на евентуалност, поддържа, че е придобил собствеността върху
процесния имот въз основа на 10-годишно давностно владение, въз основа на
което е придобил собствеността върху процесния имот на 03.12.2013 г. (ако се
присъедини владението на праводателите на ищеца) или на 20.07.2015 г. (ако
не се присъединява владението на неговите праводатели).
Въз основа на всичко посочено, моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответниците В. С. Т., Ц. С. С., А. З. Л., Л. А.
Л., Ф. А. Л., А. А. Л., Г. А. А., С. А. А., А. А. П., И. А. П., Л. А. И., Т. П. А., С.
П. А. и Н. П. Д., не са собственици на поземлен имот с идентификатор
*************** по КККР, одобрени със Заповед № **************** г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „С.“, с площ 908 кв.м. и с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори **************.***.
Претендира разноски за водене на делото.
Ответниците Л. А. И. и Ц. С. С. в срока по чл. 131 ГПК подават общ
отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск като недопустим,
евентуално – неоснователен. Твърдят, че процесният поземлен имот в гр. С.,
м. „СПЗ С.-юг“ с пл. № **** е идентичен с част от ливада с пл. № ****, к.л.
***—*** (стар кв. **) по кадастралния план на С., м. „Ч.“, представлява
4
празно дворно място с площ 940 кв.м. Посочват, че преди включването му в
ТКЗС „Г. Д.“ е принадлежал на наследодателя на ответниците Т. А. И., който
го е получил от своя наследодател И. Г. Г. през ****** г. Твърдят, че този имот
е включен в регулационен план за отреждане на терен за З. база (ДСО „Б.“) със
заповед № ********** г., както и последвалите промени в предназначението
на терена, довели до предназначение на имота „за г. т.-р. п. и б. в.“ е станало
без съгласие, без обезщетяване на собственика и без актуване/одържавяване
на земята по съответния законов ред. Поддържат, че с исковата молба се
атакува влязло в сила и необжалваемо Решение на СГС от 05.12.2000 г.,
постановено по а.х.д. 3958/1999 г., потвърдено от Върховния административен
съд с Решение № 7330/04.10.2001 г. Посочват, че след постановяване на
посоченото решение на ВАС са регистрирали процесния имот в Службата по
геодезия, картография и кадастър и в данъчната служба на район „С.‘“ и
редовно плащат данък за него.
Ответниците В. С. Т. (в срока по чл. 131 ГПК), Ц. С. С. (след срока по
чл. 131 ГПК), А. З. Л. (в срока по чл. 131 ГПК), Л. А. Л. (в срока по чл. 131
ГПК) и Л. А. И. (след срока по чл. 131 ГПК) подават общ отговор на исковата
молба, с който оспорват предявения иск като недопустим, евентуално – като
неоснователен. Твърдят, че решението на Общинската поземлена комисия
представлява стабилен административен акт, издадено от особен
административен орган с изрични правомощия, произтичащи от закона.
Посочва, че ищецът неоснователно се позовава на §11, ал.1 ЗПСК. Посочват,
че в приложените към исковата молба АДС № ********** г., издаден от
Народен съвет – И. и послужило за издаване на АДС № ******** г. никъде
няма отразена земя, а единствено сгради, а освен това актът за държавна или
общинска собственост има единствено констативно действие и не поражда и
не прехвърля право на собственост. Твърдят, че реституционната процедура се
е развила преди апортната сделка, на която се позовава ищцовото дружество.
Твърдят, че по съдебен ред е установено, че към момента на възстановяване на
собствеността, който е релевантния момент за преценка на предпоставките за
възстановяване на собствеността, имотът е бил незастроен и не е реализирано
мероприятие, което да препятства процедурата. Позовават се на
удостоверение № ********** г., в уверение, че имотът не е актуван никога
като общински. Посочват, че вписването на апортна вноска не е достатъчно за
пораждане на вещни права. Оспорват ответниците да са придобили
5
собствеността върху процесния недвижим имот и въз основа на давностно
владение и оспорва ищецът да е осъществявал владение върху имота през
посочения в исковата молба период. Признават, че ищцовото дружество е
упражнявало фактическа власт върху процесния имот в посочения в исковата
молба период и е възпрепятствал опитите на ответниците да осъществят
владение върху имота чрез охрана и пропускателен режим, но отричат
намерението за своене на ищеца, като посочват, че многократно ищцовото
дружество е искало да закупи имота от ответниците на цена, значително под
пазарните цени. Позовават се на разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ,
съгласно която земеделските земи, продадени на трети лица, включително
държавни и общински организации, се възстановяват на първоначалните
собственици и приобретателите на имота не могат да се позовават на
придобивна давност. Отричат ищцовото дружество да е придобило
собствеността чрез сделка, тъй като не е платил имота на първоначалния
собственик. Молят съдът да отхвърли предявения иск.
Ответниците Т. П. А., С. П. А. и Н. П. Д., в срока по чл. 131 ГПК подават
общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани, като посочват, че се присъединяват към отговора
на другите ответници, искат да се ползват от възраженията, оспорванията и
доказателствените им искания, както и от представените писмени
доказателства.
Ответниците Ф. А. Л., А. А. Л., Г. А. А., С. А. А., А. А. П. и И. А. П., не
подават отговор на исковата молба.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Д.“ ООД, че
ответниците В. С. Т., Ц. С. С., А. З. Л., Л. А. Л., Ф. А. Л., А. А. Л., Г. А. А., С.
А. А., А. А. П., И. А. П., Л. А. И., Т. П. А., С. П. А. и Н. П. Д. не са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор *************** по КККР,
одобрени със Заповед № **************** г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „С.“, СПЗ „С.-юг“, с площ 908 кв.м. и с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори
**************.***, представляващ съгласно документ за собственост
6
поземлен имот пл. № **** от кв*** по плана на гр. С., местност „СПЗ С.-юг“,
който имот е идентичен с част от имoт с пл. № ****, нанесен в кв. ** по
кадастралния план на С., местност „Ч.“, представляващ празно дворно място с
площ от 940 кв. м„ при съседи: от всички страни УПИ-*** - отреден за г. т.-р.
п. и б. в., за който имот ответниците се легитимират като собственици с
констативен нотариален акт № ***, том ***, дело № ***** г. по описа на
нотариус И. Р., рег. № *** на НК и с район на действие СРС, вписан в СВп. –
С., като акт № ***, том ***, дело № 5250/2005 г. и вх.рег.№ **** от 25.02.2005
г..
III. Обстоятелства, които се признават:
Безспорно между страните е, че „Д.“ ООД е упражнявало фактическа
власт върху поземлен имот с идентификатор *************** по КККР в
периода от 03.12.2003 г. до датата на предявяване на исковата молба и е
възпрепятствал опитите на ответниците да осъществят владение върху имота
чрез охрана и пропускателен режим.
Спорно между страните е дали ищецът при упражняване на фактическа
власт върху имота и при отблъскване на фактическата власт на ответниците е
имал намерение за своене.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост, а също така да докаже
обстоятелства, които отричат или прекратяват правата на ответниците върху
процесния недвижим имот (с оглед заявеното в исковата молба – давностно
владение върху имота и наличие на валидна сделка, с която е придобито
владението върху имота).
В тежест на ответниците е при условията на пълно и главно доказване
да установят, че са собственици на процесния имот на твърдяното правно
основание, както и да докажат обстоятелства, които прекъсват или спират
придобивната давност на ищеца или отричат владението на ответника (с оглед
заявеното в отговора на исковата молба – да докажат при пълно и обратно
доказване липса на намерение за своене на имота от страна на ищеца, което се
предполага до доказване на противното при доказване от страна на ищеца
на упражняване на фактическа власт по чл. 69 ЗС).
7
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно от СГС, служба „Архив“ заверени преписи
от Решение от 05.12.2000 г. по а.х.д. № 3958/1999 г. по описа на СГС, ***-E
адм. отд. и от Решение № 7330/04.10.2001 г. по касационно адм.д.
№24066/2001 г. по описа на ВАС, IV отд.
Да се подготви придружително писмо до СГС от съдебния
деловодител.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи най-късно в първото съдебно
заседание по делото оригинал на следните документи: извадка от инвентарна
книга на „Т.“ ЕАД – ДМА стр. 1 от 30.03.2001 г. (приложение № 1.12 в описа
на доказателствата към ИМ), Договор от 28.07.1980 г. между МУ „М. к.“ и „А.
С.-г.“ за продажба на сградите, които попадат върху процесния терен
(приложение № 1.14 към описа на доказателствата към ИМ), позволителен
билет № *** от 26.04.1978 г., издаден от СГНС, управление „А. и б.“
(приложение № *** към описа на доказателствата към ИМ).
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на посочените документи в
указания срок или при непредставяне на уважителна причина за
непредставянето им, съдът ще изключи представените документи (за които е
изискан оригинал) от доказателствения материал по делото.
УКАЗВА на ответниците В. С. Т., Ц. С. С., А. З. Л., Л. А. Л. и Л. А. И.
по ОИМ вх.№ 351510/04.11.2024 г. в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението изрично да индивидуализират посочен в отговора на исковата
молба документ „заверка на котата и цокъла и главния корниз от техническата
служба при РНС“, за който искат да бъде представен в оригинал, като посочат
номер под описа на доказателствата в исковата молба, под който е представен
документа или посочат заглавие на документа, което отговаря на
представените от ищеца доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на СТЕ по
въпрос поставен в т. 2.1. от доказателствените искания, за първото по делото
открито съдебно заседание и ОТХВРЛЯ искането в частта за въпросите,
поставени в т. 2.2.-2.8., за които е налице постановено Решение от 05.12.2000 г.
по адм.дело № 3958/1999 г. по описа на СГС – влязло в законна сила на
04.10.2001 г., въз основа на което е определена незастроената площ от имот пл.
8
№ ****, кад.л. ***, м. „С.“ и която реална част, съвпада с процесния имот.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задача,
посочена в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза,
в размер на 300 лв., вносим от ищеца по сметка на СРС, в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да работи по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза А. Т. Б..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателство за
внесен депозит.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца
за доказване на обстоятелствата по т.4 от доказателствените искания към
ОИМ за първото по делото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане от страна на
ответниците по ОИМ вх.№ 351510/04.11.2024 г. за доказване на
обстоятелствата за факта на владение и държане на процесния имот и
обстоятелството какво е фактическото съС.ие на имота за първото по делото
открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че ако в съдебното заседание не доведат
допуснатите свидетели или не представят доказателства за обективната
невъзможност да присъстват, съдът ще отмени определението си в частта, в
която са допуснати свидетелите.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
9
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация,
от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.02.2025 г., от 14,20 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10