№ 466
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20241001000285 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от "Токер
УК"ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Т. срещу Решение на Софийски
градски съд, ТО, 9с-в от 11.02.2024г. по търг.дело № 696/2021год.
Твърди се че решението е неправилно и необосновано по съображения, изложени във
въззивната жалба.
Искането към съда е да е се отмени обжалваното решение и вместо него да се
постанови друго с което предявеният иск с правно основание чл. 452, ал.3 ГПК да бъде
уважен както е предявен.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна "Стосин 2010"ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Б. Е., с който
се оспорва въззивната жалба по съображенията изложени в отговора.
Въззиваемият "Дикистрой"ЕООД не е заявил становище по въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
1
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на "Токер
УК"ООД с твърдения, че е кредитор на „ПС Инженеринг“ЕООД за сума от общо 140 695.28
лева по изпълнителен лист, издаден в полза на "Токер УК"ООД от СРС, 159 с-в по ч.гр.д. №
15713/2020 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20208440401202 по
описа на ЧСИ С. Я., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие - СГС, срещу длъжника „ПС
Инженеринг“ЕООД.
Сочи се в исковата молба, че във връзка с изискания от съдебния изпълнител по
горното изпълнително дело от НАП извлечение от дневниците за продажби на длъжника
„ПС Инженеринг“ЕООД за 2020 г. (за периода м. януари- м. юли 2020 г.) е установено, че
длъжникът е в трайни търговски отношения - декларирани продажби с получател ДЗЗД
„Стосин Би Русе“.
Твърди се, че със запорно съобщение изх. № 025099 от 10.08.2020 г. по горното
изпълнително дело до ДЗЗД „Стосин Би Русе“, като трето задължено лице, съдебният
изпълнител го е уведомил за основанието и размера на дължимите суми по цитираното изп.
дело, като на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК е наложен запор на вземанията
на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД, произтичащи от договорните правоотношения
помежду им, като едновременно с това е наредил на третото задължено лице на основание
чл. 507 от ГПК да превежда дължимите от длъжника суми по посочена в запорното
съобщение банкова сметка.
Сочи се, че въпреки наложения от съдебния изпълнител запор на вземанията на „ПС
Инженеринг“ЕООД, третото задължено лице не е превело никакви суми по изпълнителното
дело, т.е. не е изпълнило запора, вкл. и до момента на подаване на настоящата искова молба.
Нещо повече, в отговор на запорното съобщение и изпратените по искане на взискателя
още две напомнителни съобщения третото задължено лице е отговорило, че не признава
съществуването на такива вземания и на това основание е отрекло възможността да
извърши в полза на взискателя превод на посочените в запорното съобщение парични суми.
При това положение с постановление за възлагане на запорирано вземане за
събиране по чл. 510 от ГПК, ЧСИ С. Я. е възложил на взискателя "Токер УК"ООД да събере
на основание чл. 510 от ГПК запорираното вземане: по Фактура № 371/01.09.2020 г. за
заплащането на 48 301.92 лева; по Фактура № 381/01.10.2020г. за заплащането на 33 867.91
лева; по Фактура № 382/01.10.2020 г. за заплащането на 46 931.81 лева; по Фактура №
385/06.10.2020 г. за заплащането на 47 378.20 лева, по Фактура № 387/20.10.2020 г. за
заплащането на 10 284.54 лева; по фактура № 392/17.11.2020 г. за заплащането на 43 032.75
лева, по Фактура № 393/18.11.2020 г. за заплащането на 27 868.92 лева, по Фактура №
397/11.12.2020 г. за заплащането на 62 049.66 лева, по Фактура № 11/17.12.2020 г. за
заплащането на 50 919.72 лева, на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД към ДЗЗД „Стосин Би
Русе“, като ищецът в качеството си на процесуален субституент е поискал на основание
чл.510 ГПК , във вр. с чл.286 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД осъждането на двамата ответници да
заплатят на „ПС Инженеринг“ЕООД сумата от 140 694,29 лева, представляваща стойността
на извършените продажби по процесните фактури, ведно със законната лихва от
2
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът, поради
неправосубектния характер на третото задължено лице, е предявен срещу участващите в
него две търговски дружества "Стосин 2010"ЕООД и "Дикистрой"ЕООД, като се иска
солидарното им осъждане да заплатят на основание участието им в договора за създаване на
гражданско дружество и произтичащата от това според ищеца солидарна отговорност и на
двамата съдружници.
При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 452, ал.3 от
ГПК за солидарно осъждане на ответниците "Стосин 2010"ЕООД и "Дикистрой"ЕООД в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „Стосин Би Русе“ да заплатят на "Токер УК"ООД
сумата от 90 000 лева, в случай, че третото задължено лице е заплатило своите задължения
по търговски сделки, обективирани в посочените в обстоятелствена част на исковата молба
фактури на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД по изп.дело № 20208440401202 по описа на
ЧСИ С. Я., след връчване на запорното съобщение, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Ответниците по исковете "Стосин 2010"ЕООД и "Дикистрой"ЕООД в срока за
отговор на исковата молба са заявили становище за недопустимост и при условията на
евентуалност на предявените обективно съединени искове- главен по чл.510 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и евентуален по чл.452, ал.3 ГПК по съображения изложени в отговора на
исковата молба.
С Определение № 265292/12.08.2022г. първоинстанционният съд, вземайки предвид,
че по отношение на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД е открито производство по
несъстоятелност в което вземането на ищеца като взискател и което е предмет на събиране
по изп.дело № 20208440401202 по описа на ЧСИ С. Я., е включено в списъка на приетите
предявени вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ с посочен в списъка ред за удовлетворяване, е
счел че за него липсва правен интерес от предявяването на двата обективно съединени иска-
главен и евентуален, като се е мотивирал с това, че принудителното изпълнение срещу
вземанията на длъжника може и следва да продължи в производството по несъстоятелност,
тъй като след откриването му всички имуществени права на длъжника, вкл. и процесното
вземане, съгласно чл.614, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се считат за част от масата на
несъстоятелността, която на основание чл.616 ТЗ служи за удовлетворяване на всички
кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Счел е че с оглед
универсалния характер на несъстоятелността установяването на качеството му на кредитор
може да стане само в рамките на производството по несъстоятелност, при строго определен
ред и особени процедури уредени в разпоредбите на чл.690 ТЗ, чл.692 и чл.694 ТЗ и на това
основание е прекратил изцяло като недопустимо производството по делото и по двата
предявени иска- главен и евентуален.
С определение №111/16.01.2023г. на САС, ТО, 9-с-в, сезиран по частна жалба на
ищеца "Токер УК"ООД, въпреки че е възприел като правилни изводите на СГС относно
това, че е недопустимо по начало провеждане на по-нататъшно индивидуално принудително
изпълнение в хипотеза на чл.638, ал.6 ТЗ, която изключва активната легитимация на
3
взискателя да води иск относно събиране на вземането извън производството по
несъстоятелност, е приел че тези изводи са несъотносими към иска по чл.452, ал.3 ГПК тъй
като според него отговорността по този текст е на третите задължени лица към взискателя,
поради неизпълнението на задълженията им по запора и тази отговорност е независима и
самостоятелна от плащането, което същите са извършили на длъжника, след като са
получили запорното съобщение. На това основание САС е приел, че частната жалба срещу
прекратителното определение е основателна по отношение на евентуалния иск с правно
основание чл.452, ал.3 ГПК, отменил е същото като неправилно и незаконосъобразно в тази
му част и е върнал делото на СГС за продължаване съдопроизводствените действия по този
иск.
По отношение на главния иск с правно основание чл.510 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД САС е намерил определението за правилно и го е потвърдил по изложените от
първоинстанционния съд мотиви.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното :
По делото е представен и е приет като доказателство изпълнителен лист, издаден в
полза на "Токер УК"ООД от СРС, 159 с-в по ч.гр.д. № 15713/2020 г., от който е видно, че
„ПС Инженеринг“ЕООД е осъден да му заплати сумата 121 000 лева- главница, ведно със
законната лихва от предявяването на исковата молба- 13.04.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и присъдени от СРС разноски в размер на 4 395 лева.
Между страните не се спори, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 20208440401202 по описа на ЧСИ С. Я., с рег. №
*** на КЧСИ, с район на действие - СГС, срещу длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД.
Между страните не се спори, а и се установява, че във връзка с изискано от ЧСИ С. Я.
по горното изпълнително дело от НАП извлечение от дневниците за продажби на длъжника
„ПС Инженеринг“ЕООД от НАП за 2020 г. (за периода м. януари- м. юли 2020 г.) е
установено, че длъжникът е в трайни търговски отношения - декларирани продажби с
получател ДЗЗД „Стосин Би Русе“.
Установява се, че със запорно съобщение изх. № 025099 от 10.08.2020 г. по горното
изпълнително дело до ДЗЗД „Стосин Би Русе“, като трето задължено лице, съдебният
изпълнител е уведомил третото лице за основанието и размера на дължимите суми по
цитираното изп. дело, като на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК е наложен
запор на вземанията на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД, произтичащи от договорните
правоотношения помежду им. Едновременно с това съдебният изпълнител е наредил на
третото задължено лице на основание чл. 507 от ГПК да превежда дължимите от длъжника
суми по посочена в запорното съобщение банкова сметка.
Не се спори, а и се установява, че запорното съобщение е получено от третото
задължено лице на 31.08.2020 г.
Установява се във връзка с изискано от ЧСИ С. Я. по горното изпълнително дело от
НАП извлечение от дневниците за продажби на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД от НАП,
4
че са декларирани от него продажби с получател ДЗЗД „Стосин Би Русе“ по Фактура
№366/04.08.2020 г. в размер на 74 301.31 лева и за м. септември по Фактура №
371/01.09.2020 г. в размер на 48 301.92лева.
Установява се, че по искане на взискателя съдебният изпълнител е изпратил
напомнително съобщение до третото задължено лице с изх. № 045272/18.12.2020 г., като е
изискал от него обяснение съгласно разпоредбата на чл. 508, ал. 1 от ГПК защо след
наложения запор на вземанията на „ПС Инженеринг“ЕООД към ДЗЗД „Стосин Би Русе“ и
записани вземания в дневниците за продажби на длъжника „ПС Инженеринг“ ЕООД по
Фактура № 366/24.08.2020 г. в размер на 74 301.31 лева и по Фактура №371/01.09.2020 г. в
размер на 48 301.92 лева, имайки предвид, че запорът на вземане по чл.507, ал.1 от ГПК
обхваща всички настоящи и бъдещи вземания не е изпълнило запора и не са удържани и
преведени суми до размера на запорното съобщение по посочената от съдебния изпълнител
сметка. Поискано е също така третото лице да посочи дали е превело дължимите суми по
описаните фактури на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД и по коя банкова сметка.
Установява се, че в отговор на напомнителното съобщение третото задължено лице
ДЗЗД „Стосин Би Русе“ е съобщило, че не е превеждало дължимите суми по Фактура
366/24.08.2020 г. и по Фактура №371/01.09.2020 г., описани в съобщението, тъй като изобщо
не признава съществуването на същите.
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство извлечение от
дневниците за продажби на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД, представени от него пред
НАП, че за месеците октомври, ноември и декември 2020 г. и постъпилите за този период
извлечения се удостоверява, че са декларирани вземания на длъжника „ПС
Инженеринг“ЕООД от третото задължено лице ДЗЗД „Стосин Би Русе“за месеците
октомври, ноември, декември 2020 г., както следва: по Фактура № 381/01.10.2020 г. в размер
на 33 867.91 лева; по Фактура №382/01.10.2020 г. в размер на 46 931.81 лева; по Фактура №
385/06.10.2020 г. в размер на 47 378.20 лева, по фактура № 387/20.10.2020 г. в размер на 10
284.54 лева; по Фактура №392/17.11.2020 г. в размер на 43 032.75 лева, по Фактура №
393/18.11.2020 г. в размер на 27 868.92 лева; по Фактура № 397/11.12.2020 г. в размер на 62
049.66 лева, по Фактура №11/17.12.2020 г. в размер на 50 919.72 лева. Описаните вземания
на „ПС Инженеринг“ЕООД по фактурите, издадени от същото дружество, с получател ДЗЗД
„Стосин Би Русе“ са включени в дневниците му за продажби, по данъчна основа /без ДДС/,
с посочено основание - доставка на услуги, което обстоятелство се установява от приетата в
производството пред първата инстанция и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза.
Видно е от представеното по делото Постановление за възлагане на запорирано
вземане за събиране по чл. 510 от ГПК, ЧСИ С. Я. е възложил на взискателя на "Токер
УК"ООД да събере на основание чл. 510 от ГПК запорираното вземане: по Фактура №
371/01.09.2020 г. за заплащането на 48 301.92 лева; по Фактура № 381/01.10.2020г. за
заплащането на 33 867.91 лева; по Фактура № 382/01.10.2020 г. за заплащането на 46 931.81
лева; по Фактура № 385/06.10.2020 г. за заплащането на 47 378.20 лева, по Фактура №
5
387/20.10.2020 г. за заплащането на 10 284.54 лева; по фактура № 392/17.11.2020 г. за
заплащането на 43 032.75 лева, по Фактура № 393/18.11.2020 г. за заплащането на 27 868.92
лева, по Фактура № 397/11.12.2020 г. за заплащането на 62 049.66 лева, по Фактура №
11/17.12.2020 г. за заплащането на 50 919.72 лева, на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД към
дружество ДЗЗД „Стосин Би Русе“, чрез съдружниците в гражданското дружество "Стосин
2010"ЕООД и "Дикистрой"ЕООД, които са ответници по предявените искове.
Между страните не е спорно, а и видно от справката в ТРРЮЛНЦ, че с Решение №
362 от 22.12.2021 г. по търг. дело № 1635/2021 г., на Софийски градски съд, ТО, 8 с-в, е
обявена неплатежоспособността на „ПС Инженеринг“ЕООД и е определена началната й дата
– 31.12.2018 г. Отрито е производство по несъстоятелност на длъжника „ПС
Инженеринг“ЕООД, като му е назначен и временен синдик.
Установява се също така от справката в търговския регистър по партидата на
длъжника, че временният синдик е съставил Списъци на предявените и приети вземания,
които са обявени по партидата на дружеството, като съгласно обявения на 02.02.2022г.
Списък, под т.2, е включен и ищецът по настоящото дело "Токер УК"ООД, като сред
приетите вземания са и тези, основани на сключено на 29.04.2021 г. извънсъдебно
споразумение между кредитора "Токер УК"ООД, длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД и
дружествата "Стосин 2010"ЕООД и "Дикистрой"ЕООД, които дружества са трети задължени
лица по изп.дело №20208440401202 и които вземания няма спор да са идентични с
вземанията предмет на иска. Общо приетите вземания се установява да са в размер на 92
865.91 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира следното
от правна страна :
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни
норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В разглеждания случай настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че
първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение по иск, който е предявен
от лице, което не притежава активна процесуална легитимация и няма признат от закона
правен интерес да заведе иска с правно основание чл.452, ал.3 ГПК. Сочената разпоредба
предопределя качеството на взискател на ищеца, което той може да притежава единствено
при наличието на предприето и висящо принудително изпълнение, насочено срещу
вземания на длъжника по изпълнителното дело, каквото обаче не е налице предвид
прекратяването на провежданото индивидуално принудително изпълнение, което е станало
по силата на закона с факта на приемането на вземането на взискателя "Токер УК"ООД в
производството по несъстоятелност на длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД.
Съгласно чл.638, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността,
6
с изключение на имуществата по чл.193 ДОПК и имуществата, за които има обявен купувач
по реда на ГПК/какъвто случай няма спор, че не е настоящият/. Съответно съгласно
разпоредбата на чл.638, ал.6 ТЗ спряното изпълнително производство се прекратява/ и то ex
lege, без да е необходимо постановяване на нарочен акт на съдебния изпълнител/, ако
вземането бъде предявено и прието при условията на чл.693 ТЗ, като в този случай
наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на
кредиторите на несъстоятелността. В настоящия случай, както се установи по делото
вземането на взискателя, което е предмет на събиране в хода на провежданото
индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника „ПС Инженеринг“ЕООД, е
включено в списъка на приетите предявени вземания и има характера на прието вземане по
смисъла на чл.693 ТЗ, което обезмисля и представлява пречка за провеждането на по
нататъшния ход на индивидуалното принудително изпълнение. Както напълно правилно и
изчерпателно е обяснил първоинстанционният съд в мотивите на прекратителното си
определение, че в този случай принудителното изпълнение срещу вземанията на длъжника
може и следва да продължи в производството по несъстоятелност, тъй като след
откриването му всички имуществени права и вземания на длъжника, вкл. и процесното
вземане, съгласно разпоредбата на чл. 614, ал.1, т.1 ТЗ, се считат за част от масата на
несъстоятелността, която на основание чл.616 от ТЗ служи за сравнително равномерно и
справедливо удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски
вземания и то само при спазване на установената в закона/ чл.722 ТЗ/ поредност за
удовлетворяване. С оглед универсалния характер на несъстоятелността установяването на
качеството кредитор, независимо от вида на вземането и удовлетворяването му може да
стане само в рамките на производството по несъстоятелност. Или с други думи, ако
вземането на кредитора "Токер УК"ООД по провежданото по негова инициатива
индивидуално принудително изпълнение действително съществува и ако наистина третото
задължено лице въпреки запорното съобщение е предприело плащане на длъжника, а не на
неговия кредитор, паричните средства следствие на това плащане следва да са постъпили в
масата на несъстоятелността и да са довели до нейното увеличаване, поради което и няма да
има никаква пречка вземането на кредитора по издадения в негова полза изпълнителен лист
да бъде удовлетворено в хода на производството по несъстоятелност при спазване, разбира
се, на посочения в разпоредбата на чл.722 ТЗ ред за удовлетворяване. При хипотеза, в която
се установи, че такова плащане от страна на третото задължено лице не е било осъществено
и вземането на длъжника срещу това лице не е погасено, то тогава следва да се пристъпи
към попълване масата на несъстоятелността чрез предявяването на иск срещу третото лице
за събиране на това вземане. Това са все действия обаче, които по силата на разпоредбите на
чл. 658, ал.1, т.5 и т.8 ТЗ са в компетентността на синдика- да издирва и уточнява
имуществото на длъжника и събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в
особената банкова сметка, като в този случай в качеството си орган на несъстоятелността
той действа като процесуален субституент на всички кредитори. Единствено в хипотезата
на чл.649 ТЗ при бездействие на синдика иск за попълване масата на несъстоятелността
може да бъде предявен от всеки кредитор на несъстоятелността, в т. число и "Токер
7
УК"ООД, който е кредитор с прието вземане по см. на чл.693 ТЗ.
Следователно ищецът не притежава активна легитимация и отсъства за него правен
интерес от предявяването на иска с правно основание чл.452, ал.3 ГПК, който иск
предпоставя качеството на взискател за ищеца и наличието на предприето и висящо
принудително изпълнение, което качество той го е изгубил и повече не го притежава по
силата на нормата на чл. 638, ал.6 ТЗ.
Настоящият състав на съда не може да приеме и не споделя мотивите на предишния
съдебен състав на САС, който за да отмени прекратителното определение на СГС се е
обосновал с извод, че активната легитимация на взискателя да води иска по чл.452, ал.3 ГПК
се предпоставяла от отговорността на третите задължени лица към взискателя, която
отговорност била самостоятелна и независима от плащането, което те са осъществили
погасявайки дълга си на длъжника вместо на посоченото в запорното съобщение лице.
Това е така, защото запорът лишава длъжника от легитимацията да получи валидно
плащане и затова плащането, което третото задължено лице би извършило на длъжника след
запора, е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори и именно
затова те могат да искат от третото лица повторно плащане, съобразно правилото „който
плаща зле, плаща два пъти“/ чл.452, ал.3, изр.1 ЗЗД/. При условията на тази относителна
недействителност в отношенията между взискателя и неговия длъжник вземането
продължава да не е погасено и за него съществува възможността за избор- или да го търси
непосредствено от длъжника използвайки други способи за събиране или да продължи
изпълнението чрез вече избрания от него изпълнителен способ- запор на вземане на
длъжника към трето лице. А последното обуславя именно и извода за недопустимостта на
предявения иск с оглед на откритото производство по несъстоятелност срещу длъжника.
Указанията на предишния състав на САС за продължаване на съдопроизводствените
действия по делото по иска с правно основание чл.452, ал.3 ГПК са били задължителни за
долния по степен съд, но не обвързват с нищо въззивния съд, който разглежда като въззивна
инстанция правния спор по същество и който поради това дължи извършването на
самостоятелна и независима преценка за допустимостта на иска и образуваното въз основа
на него съдебно производство.
Поради така изложените по-горе съображения следва да се формира извод, че не е
налице процесуална легитимация за ищеца да води настоящия иск предвид отсъствието на
предприето и висящо индивидуално принудително изпълнение, което се явява условие
обуславящо наличието на правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция,
поради което и обжалваното решение на основание чл.269 ГПК и чл. 270, ал.3 ГПК подлежи
на обезсилване и прекратяване на производството по делото като недопустимо.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Шести състав :
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение на Софийски градски съд, ТО, 9с-в от 11.02.2024г. по
търг.дело № 696/2021год. и прекратява производството по делото като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9