РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Свиленград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200376 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от М. Д. Д. с ЕГН ********** от град *********,
ул.„************” № ***, област Хасково, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Самарско знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9032577 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
2, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване
на ЕФ (при съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие със закона) – мястото на нарушението било неточно описано,
автомобилът бил СИО и нарушението не било описано точно относно това
дали е приспаднат толеранс от 3 %.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Д. Д., не се
1
явява и не се представлява.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалвания ЕФ
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 29.02.2024 година в 15.17 часа на първокласен път № 8, при км.
357+500, на територията на община Любимец, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в
посока към град Любимец, моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка „Ауди”, модел КУ 7 с държавен регистрационен номер Х 63
66 КР, със скорост 111 км/ч, при разрешена такава 90 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 21 км/ч. След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 9032577 на
името на жалбоподателя М. Д. Д. в качеството му на собственик на превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към
нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, вр.ал. 2, т. 3 от
2
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 02.05.2024 година (,
видно от Справката за нарушител, Справката относно статуса на ЕФ,
Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата, Писмо с вх.рег.№ 4286 от
28.05.2024 година и изявлението, направено в Жалбата) (възражения относно
начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото
съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на
лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за
управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР
- Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по
чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната
дата - 29.02.2024 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя,
е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият,
проверен от Началника на структурното звено, е приложен по делото и приет
като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за
датата на използването на АТСС – 29.02.2024 година и времето (14.30 часа до
17.10 часа), както и точното местонахождение на мястото за контрол, където е
използвана системата – първокласен път № 8, при км. 357+500, за общото
ограничение на скоростта - 90 км/ч разрешена скорост, режима на измерване -
стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където
е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е
виден автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост
на движение 114 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 24 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 90
км.ч., въведена като общо ограничение, като превишението е 21 км/ч. (след
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
3
От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2023 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
4
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 4286 от 28.05.2024
година, от Справката за нарушител и от Разпечатка от АИС-АНД, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и
несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил
засечен да се движи автомобилът, управляван от жалбоподателя, на посочените в
ЕФ дата и място. В приложения по постъпилата Административнонаказателна
преписка (АНП) снимков материал има посочени номер на заснетия клип и
наименованието и номера на АТСС, но регистрационният номер на заснетия
автомобил не се установява. Поради това не може да се направи съпоставка и
извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година.
Изложеното определя снимките като обективно негодни веществени
доказателства, които да установят стойността на измерената скорост на конкретния
автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер
и конкретната възприета от органа скорост. Наличието на Справка за данните на
нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимките не
се вижда регистрационният номер на автомобила. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че в описанието на страница, озаглавена „Снимка
към ЕФ”, която не е част от посочените снимки, а е обективирана на отделна
страница е посочена дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила,
превозно средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен
номер на уреда, както и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен
размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това
приложението към снимковия материал е неподписано, липсват и задължителните
за АТСС географски координати на пътния участък. За посочените писмени данни
на страница „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане
на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В
действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на
5
задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на
преписката за Съда.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението
е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да
се съдържат други писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, Протокол от периодична проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година, справка за собственост и др., нарушението се явява
недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения
автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков
материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния,
посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено,
съответно не може да се приеме, че вмененото на М. Д. Д. административно
нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл са и Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено
по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Д.а, Решение № 340 от 20.05.2022 година по КАНД №
102/2022 година на Административен съд – Хасково и др.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
6
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на
посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че
се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева и др.). Дори и да
7
се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общият давностен срок -
една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание
по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно и преминало последваща проверка, както би се установило от
приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип (както би било в настоящия
случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща проверка на
процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на извършване на
последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в Лаборатория на МВР не би
било основание за приемане на Протокола за извършена последваща проверка
№ 7-50-23 от 10.05.2023 година за негодно доказателство (в този смисъл е
Решение от 01.03.2021 година по КАНД № 1131/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на
АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този
смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната
Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от
посочената Наредба за анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но
в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е
определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите,
посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на цитираната
Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било установено
нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
8
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП. Фактът, че в Придружителното писмо е посочено, че
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, а в действителност е
общо ограничение, не би променил изводите на Съда, тъй като начинът на
въвеждане на ограничението би се извел от наличните по делото
доказателства.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Както вече бе
посочено в Протокола за използване на АТСС е наличен подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Представена е и снимка на
разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
9
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Още повече, че по делото е представен и
заснетият клип, на който е отразена локацията, включително с GPS
координати. Ето защо наведеното в Жалбата възражение, касаещо неяснота
относно мястото на нарушението би било неоснователно.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Съдът би приел, че правилно е била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1
от ЗДвП, тъй като няма спор, че собственик на заснетото МПС е
жалбоподателя съгласно Справката за собствеността на лекия автомобил.
Фактът, че автомобилът е придобит в режим на СИО не би променил този
извод на Съда, тъй като АНО издава ЕФ на лицето, посочено като собственик
по документи – в случая Справката за собствеността, независимо от факта, че
той е придобит в режим на СИО. В случай, че този собственик не е управлявал
по време на заснемане на нарушението е имал възможността да посочи
лицето, което е управлявало автомобила, което в настоящия случай не е
сторено.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 114 км/ч
10
до приетата за установена скорост от 111 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението. Ето защо наведеното в тази насока възражение в Жалбата,
касаещо толеранса от 3 % би било неоснователно.
В конкретния случай скоростта е превишена с 21 км/ч (стойност,
получена явно след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 3 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание –
Глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, респ. изключващо възможността за намаляне на
наложената административна санкция.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
11
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представеното, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената, определена като общо
ограничение в ЗДвП.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 9032577 на ОДМВР - Хасково, с който на М. Д.
Д. с ЕГН ********** от град *************, ул.„************” № ***,
област Хасково, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12