№ 265
гр. Пазарджик, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500246 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с искова молба,подадена от ГР. Г. М..ЕГН ********** , с постоянен адрес град Б.,
ул.‘'Х.Г.“№13 и В. ЕЛ. М..ЕГН **********,с постоянен адрес град Б..ул. "Х.Г.“ № 13, против В. ИВ. К.,ЕГН
**********,с постоянен адрес град С., ж.к.“Д." 2, бл.323,вх.А, ет.2, ап.4; Д. Г. М.. ЕГН **********,с постоянен
адрес град С..ж.к."М." 3 бл.364.ет.11.ап.52 и Г. Д. М. ЕГН **********, с адрес в град С.,ул. ,.Л.”
№19,вх.А.ет.1.ап.З.
В хода на процеса е починал ответника Д. Г. М. , като е конституиран неговия наследник Г. Д. М., участващ в
производството.
С исковата молба е предявен положителен установителен иск за собственост,поради допусната грешка в
кадастралната карта на гр. Велинград .
С Решение № 260361/10. 12.2021г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д. № 1554/2019г. по описа на същия
съд, предявените субективно съединени искове са отхвърлени ,като неоснователни. Присъдени са разноски в
полза на ответната страна по иска.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство ,
подадена чрез пълномощника на страните. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените субективно
съединени искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд в обжалваната част , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски
във въззивното производство .
1
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено
следното :
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( ищци в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проВ. на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І. Обстоятелства , които са изложени в исковата молба и направеното искане .
В исковата молба се твърди , че съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67.том 2, н.д.439/1989
година по описа на PC-Пещера са закупили дворно място с площ от 95 кв.м., представляващо имот пл.номер 1200
в квартал 44 по регулационния и кадастралния план на град Б., одобрен със заповед № 1289/09.04.1974 година,
ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Със съдебно решение № 18/ 06.03.2008
година на РС Пещера,постановено по гр.дело № 678 /2007 година по описа на същия съд е прието за установено
по отношение на община Б.,че са собственици на място-тротоарна площ от 12 квадратни метра, която е част от
имот с пл.номер 1200 в квартал 44 по плана на град Б..По кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Б., одобрени със Заповед № РД 18-43 от 19.10.2012 година на Изпълнителен директор на АГКК гореописаният
недвижим имот е с идентификатор 06207.503.1019 , с адрес град Б..ул."Х.Г.“№ 13 и с площ от 104 кв.м. По
предходен план имота е с пл.№ 1200. квартал 44. парцел VI ( виж скица на поземлен имот номер 15-703513 от 02.08.2019
година, издадена от СГКК-Пазарджик). Твърди се ,че ответниците били собственици на имот с пл.номер 1201 в
квартал 44., който по КККР на град Б. е с идентификатор 06207.503.1020 . с площ от 200 кв.м., като първият
ответник е собственик на втори етаж , а вторият ответник на първи етаж от построената в имота жилищна сграда.
При получаването на скицата, издадена от СГКК-Пазарджик установили, че площта на имота им и жилищната
сграда, разположена в него не са отразени коректно в КККР на град Б., одобрена със заповед РД 18-43 от
19.10.2012 г. Площта на недвижимия имот, който владеят и ползват ищците на място е по-голяма с около 60 кв.м.
, както и площта на жилищната сграда .която съгласно КККР на град Б. е 47 кв.м.,а в действителност е 70 кв.м.
Наели лицензиран геодезист, който посетил имота и изготвил геодезическо заснемане, което прилагат. От същото
ставало видно, че част от жилищната им сграда, входа към нея и дворното място зад нея са заснети като част от
имота на ответниците. Посетили техническа служба при община Б., за да извършат справка на какво се дължи
тази грешка в КККР. При преглед на наличните документи, които се съхраняват в Община Б. и тези, които
притежават се установило, че по регулационния и кадастралния план на град Б. от 1965 година, одобрен със
заповед № 389/16.02.1965 г. за имот с пл. номер 1200 и имот с пл.номер 1201 в квартал 44 е бил отреден УПИ VI-
1200.1201.Съгласно § 49 от действащия към онзи момент Правилник за прилагане на Закон за планово
изграждане на населените места/ППЗПИНМ / от два или повече съседни маломерни, неупълномерими
недвижими имоти може да се образува парцел, който да се отреди общо за собствениците на имотите. Съгласно §
52 на същия правилник при малкоетажно застрояване частите на съсобствениците в отредения общ парцел по § 49
са равни като съсобствениците се обезщетяват взаимно заради изравняването на частите им в парцела.
С нотариален акт № 178 том I. н.д №.493/1969 година баща им Г.Г. М. е признат за собственик на дворно място с
площ от 95 квадратни метра .образуващо имот с пл.номер 1200 и включващо се в парцел V-1200,1201 в кв.44 по
плана на град Б..
С нотариален акт № 33том I.н.д.№ 64 от 1961 година,издаден от РС- Пещера праводателят на ответниците е
закупил дворно място , с площ от 200 квадратни метра, представляващо имот с пл.№ 1201,включено в същия
парцел. От документите, които притежават от покойните им наследодатели се установявало, че с оценителен
2
протокол от 30.11.1968 година, издаден от Община Б. от имот с пл.№ 1201 в квартал 44.включен в УПИ VI-
1200,1201 към имот с пл.№ 1200,собственост на дядо им Г.А. М. се предават 55 кв.м. Те са оценени на стойност
185лв. Цената на предаваемата площ е заплатена от бащата на ищците Г.Г. М. на Г. Д. М., който към онзи момент
е бил собственик на имот 1201 по силата на нотариален акт № ЗЗ.том 1 .н.д. №64/1961 година по описа на PC-
Пещера, за което плащане е подписан договор между двамата на 12.12.1968 година.
За изравняването на частите на събоствениците Г.Г. М. и Г. Д. М. в образувания УПИ VI-1200,1201 в квартал 44 не
са били издадени нови нотариални актове, с които същите да бъдат признати за собственици на по ½ ид.ч. от
създадения с плана парцел.
След изравняване на частите в общия парцел на съсобственика Г. Д. М.(баща на първия ответник и дядо на втория
ответник) на основание параграф 200 от ППЗПИНМ(отм.) е издадена скица с виза за проектиране на жилищна
сграда в УПИ VI-1200,1201 в квартал 44 по плана на град Б.. Съгласно този параграф строеж в съсобствен парцел
можело да се разреши и по искане само на един от съсобствениците ,без да е необходимо съгласието на
останалите. На 23.11.1965г. на Г. Д. М. е издадено строително разрешение № 39 за строеж на жилищна сграда с
площ от 62 кв.м. в кв. 44.парцел VI-1200,1201.Въз основа на одобрения архитектурен проект и издаденото
разрешение за строеж Г. Д. М. е построил в съсобствения парцел двуетажна жилищна сграда, на която е станал
собственик, съгласно действащото към онзи момент законодателство.
На 06.08.1969 година бащата на ищците, на основание параграф 200 от същия правилник, е получил разрешение
да построи жилищна сграда в същия парцел при цокъл и строеж по съществуващата жилищна сграда. Въз основа
на така издадената виза е издадено строително разрешение № 2 от 06.03.1970 година , с което е разрешено да се
построи жилищна сграда с площ от 69 кв.м. в същия парцел, като е съставен и протокол за дадена строителна
линия и определяне на ниво.Жилищната сграда която е построил баща им също е двуетажна и реализирана в
периода 1970-1971г.
Със Заповед № 1289/09.04.1974 година е одобрен нов регулационен план за централна част на град Б., с който е
изменено отреждането на УПИ VI- 1200,1201 в кв. 44 и той е заместен от двата имота, които са го образували-
имот с пл.№ 1200 и имот с пл.№ 1201. При одобряването на този план е допусната грешка и не е взето предвид
реализираното строителство в създаденото с предходния план УПИ VI-1200,1201 в квартал 44 и възникналата
съсобственост между собствениците на бившите имоти. Чрез разделянето на УПИ VI-1200,1201 на имотите ,от
които е бил образуван, части от жилищната сграда на ищците, входа за нея и от идеалните ни части от парцела са
заснети към имота на ответниците.Въз основа на този регулационен план ,в който е допусната грешка са издадени
документи( скици и удостоверения ) за имоти, с които съсобствениците на УПИ VI- 1200,1201 в кв.44 по обезсиления
план от 1965 година са ги прехвърлили, съответно единия на ищците,а другия на ответниците. На ищците вместо
да им бъде прехвърлена ½ идеална част от УПИ VI- 1200,1201 в кв.44. им е бил прехвърлен имот с пл.номер 1200.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67,.н.д. № 439/1989 година по описа на PC-Пещера бащата на
първия ищец Г.Г. М., въз основа на издадените му от Община Б. документи по плана от 1974 година, в който е
допусната грешка му е прехвърлил дворно място с площ от 95 кв.м., представляващо имот с пл.номер 1200 в кв. 44
, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
С нотариален акт № 168 ,н.д. № 336 от 1991 година, издаден от РС- Пещера, Г. Д. М. и съпругата му подаряват ½
идеална част от имот с пл.номер 1201 с площ от 200 квадратни метра ведно с втори етаж от построената жилищна
сграда на ответника Д. Г. М., който е техен син.
С нотариален акт номер 170, том I. н.д.№ 358 от 1991г., издаден от РС- Пещера, Г. Д. М. и съпругата му подаряват
½ идеална част от имот с пл.номер 1201 с площ от 200 квадратни метра ,ведно с първи етаж от построената
жилищна сграда на другият им син- И.Г. М..
С нотариален акт № 118, .н.д.№ 636/2003 година по описа на нотариус Г.К., с район на действие PC-Пещера, И.Г.
М. дарява неговата ½ идеална част от дворното място, от имот с пл.номер 1201 в кв.44, ведно с първи етаж от
жилищната сграда на ответницата В. ИВ. К.,която е негова дъщеря.
С нотариален акт № 192, н.д № 513 от 2003 година по описа на нотариус Г.К., Д. Г. М. дарява неговата ½ идеална
част от имот с пл.№ 1201 в кв.44, ведно с втори етаж от жилищната сграда на сина си В.Д. М.. Последният е
починал през 2009 година и е оставил като свой единствен наследник ответника Д. Г. М..
Твърди се , че Заповед номер № 1289/09.04.1974 година ,с която е одобрен новия регулационен план за централна
3
част на град Б. е нищожна, тъй като не съществува правна възможност от двата имота( имот с пл.номер 1200 и имот с
пл.номер 1201), от които с плана от 1965 година е образуван съсобствен парцел да се образуват при действието на
ЗПИНМ и ЗТСУ нови имоти. Не могат да се създават нови кадастрални единици чрез обособяване на реални
части от УПИ , които нямат минималните изисквания за лице и повърхност( маломерни ) . Тази заповед като
нищожна не е породила желаните правни последици. Не са породили правни последици и всички нотариални
актове за собственост, описани в настоящата искова молба .
Със заповед № РД 18-43 от 19.10.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК- град С. е одобрена нова
кадастрална карта на град Б., която възпроизвеждала механично грешката допусната в регулационния и
кадастралния план от 1974 година .
От приемането на плана от 1965Г. на град Б., с който е създаден УПИ VI-1200.1201 в квартал 44 и построяването
на жилищната сграда през 1970 година от праводателя им Г.Г. М. до настоящия момент, повече от 45 години,
ищците ползват и владеят ½ ид. част от УПИ VI-1200,1201 в квартал 44 ,ведно с жилищната сграда. Ответниците
владеят и ползват също половината от горепосочения УПИ и самостоятелните си обекти от тяхната жилищна
сграда.Обърнали се към тях с молба да предприемат действия за отстраняване на тази грешка в КККР на град Б.,
като изготвят проект за изменение, който да отразява действителното фактическо положение и същият да бъде
внесен в СГКК-Пазарджик за процедиране ,но те отказали, което пораждало правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Молят съда , да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че е налице грешка в кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Б. , одобрени със заповед номер РД-18- 43 / 19.10.2012 г. по отношение имот с
идентификатор 06207.503.1019 по КККР на град Б., одобрена със заповед номер РД 18-43 от 19.10.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота град Б..ул."Х.Г.*'№ 13, с площ от104 квадратни метра, трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор- няма, номер по предходен план- 1200,квартал 44,парцел VI и имот с идентификатор
06207.503.1018 по КККР на град Б., одобрена със заповед номер РД 18-43 от 19.10.2012 година на Изпълнителен
директор на АГКК. с адрес на имота град Б..ул."Х.Г. №15, с площ от около 200 квадратни метра, трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване ( до 10 м) ,стар
идентификатор-няма. номер по предходен план- 1201,квартал 44,парцел VI, състояща се в погрешно отразяване на
двата имота като самостоятелни кадастрални единици вместо един имот, който съгласно плана от 1965 година е
представлявал УПИ VI-1200.1201 в квартал 44 , с площ от около 300 квадратни метра;
Да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че ищците са собственици на ½ идеална част от
парцел, който съгласно плана на град Б. от 1965 Г. е бил образуван от двата имота и е представлявал УПИ VI-
1200,1201 в квартал 44 , с площ от около 300 квадратни метра, като се позовават и на изтекъл в тяхна полза срок
на придобивна давност върху тази идеална част от имота, повече от 45 години( от 1969 година до настоящия момент)
при добросъвестно владение.;
Да се отменят или прогласят за нищожни нотариални актове № 192,том III, рег. № 4512 н.д № 513 от 2003 година
по описа на нотариус Г.К. ,вписан в Службата по вписвания при PC-Пещера вх.рег. 1308,акт 25,том IV, дело
693/2003г.: нотариален акт № 118,том IV, регистър 5402, нот .дело 636/2003г., издаден от Нотариус Г.К. с район
на действие-PC Пещера, вписан в Служба по вписвания при PC-Пещера вх.рег. 1616, акт 2,н.д. 875/2003г.,
нотариален акт № 170,том 1.нот.дело 358 от 1991 година,издаден от PC-Пещера и нотариален акт № 168,том
Бнот.дело 356 от 1991 година, издаден от PC-Пещера, в частта , в която на ответниците поради грешка в плана от
1974 година вместо идеална част от УПИ VI-1200,1201 в квартал 44 по плана на град Б. от 1965 г. са прехвърлени
идеални части от поземлен имот с пл.№ 1201 в квартал 44 по плана на град Б. от 1974 година. Правят
доказателствени искания и претендират разноски.
В срока за отговор е постъпил отговор от ответниците по иска . Ответниците оспорват иска. Твърдят че
заповед № РД 18-43/19.10.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК не е обжалвана и влязла в сила. Твърдят
че не са били обезщетени за изравняване на частите им, винаги владели по -голяма част от парцела. Оспорват
подписа в договора от 12.12.1968 г. , че не е на Г. Д. М., нямало и печат върху подписа на техника, както и на
целия договор. Оспорват протокола за оценка. Твърдят , че с одобряване на КК кадастралният план е обезсилен,
но регулационният план от 1974г. е действащ и в настоящия момент. В КК имоти пл.№№1201 и 1200 са отразени
така, както са в кадастралния план от 1965г. с една разлика-в тях е включена и площта, придаваща се към парцел
4
VI-1201,1200,между южната граница и р. Умишка, поради което площите им са по-големи. Също така са
нанесени и жилищните сгради. Имот пл.№1201 (на ответниците) е отразен в КК с идентификатор с площ от 210
кв.м..Площта на жилищната сграда с идентификатор 06207.503.1018.1 е 91 кв.м. Имот с пл.№ 1200 (на ищците) е
отразен в КК с идентификатор и площ от 104 кв.м.Площта на жилищната сграда с идентификатор
06207.503.1019.1 е 45 кв.м.Заповед №1289/09.04.1974г. е законосъобразна и е влязла в законна сила. Твърдят, че
всички нотариални актове, описани в исковата молба са породили правни последици. Твърдят, че по писмена
справка №945-347- 4# 1/11.11.2019г., издадена от кмета на община Б. (представена от ищците по делото) изрично е
записано, че "В архива на община Б. няма запазени документи по преписка за уреждане на регулационните отношения за имоти с
пл.№№1200 и 1201". Твърдят , че винаги имота им е бил по-голям от този на ищците.
Твърдят , че по договор от 12.03.1970г. Г.Г. М. (праводателят на ищците) е трябвало да заплати на праводателя им Г.
Д. М., половината от стената , която е на калкан, но това не е платено, както и че частта от имот пл .№1201 в кв.44
по плана на гр.Б., на изток пред жилищната сграда, никога не е отчуждаван за улица, за което прилагат
декларация. Твърдят, че В.С.В. към 1961 г е бил починал, поради което неговите наследници продават имота на Г.
Д. М. с нотариален акт №33/12961г. Ето защо няма как през 1968г. с оценъчния протокол да се придава место,
собственост на В.С.В..
Правят доказателствени искания и претендират разноски.
В първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на ищците е уточнил петитума на исковата
молба като изрично е заявил, че първоначалния петитум отпада. Не поддържат трите петитума, заявени с
първоначалната искова молба, а уточнението, което е направено с допълнителната молба . Допълва
обстоятелствената част на исковата молба с твърдението, че дворищната регулация на гр. Б. от 1965 г., с която за
имоти пл. номера № 1200 и 1201 е бил отреден общ парцел VI в кв. 44 е била приложена, освен чрез заплащане на
определеното обезщетение още и чрез фактическо заемане на придаваемата част и владението и за срок повече от
10 години от деня на заемането, съгласно Т.Р. № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС. Поддържа
уточненията на петитума по отношение на първоначалната искова молба,направени с молба вх. №
260141/08.09.2020 г., а именно: да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на дворно място от около 55 кв. м., представляващо реална част от имот с идентификатор
06207.503.1019 в кв. 503 по КККР на гр. Б. (бивш пл. № 1200 в кв. 44 по обезсиления дв. per. план) с площ от 55 кв. м.,
която погрешно е включена в площта на съседния имот с идентификатор 06207.503.1018 кв. 503 по КККР на гр. Б.
(бивш имот пл. № 1201 в кв. 44 по обезсиления план от 1974 г.), собственост на ответниците.
В открито съдебно заседание преди приключване на съдебното дирене е изменен отново петитума. Иска се
установяване,че ищците са собственици на ½ /идеална част от поземлени имоти с идентификатори
06207.503.1018 и 06207.503.1019 в кв. 503 по КККР на гр. Б. от 2012 година, които са идентични с парцел VI-
1200,1201 в кв. 44 по плана от 1965 г. и с имоти пл. № 1200 и пл. № 1201, кв. 44 по плана от 1974 г., които
погрешно са заснети по плана от 1974 г. като два отделни поземлени имоти, вместо като един общ
/съсобствен/ поземлен имот и са получили посочените идентификатори с действащата Кадастрална карта на
гр. Б..
ІІ. Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма .
Районният съд е сезиран с положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот , с правно
основание на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр.с чл. 54 ал.2 от ЗКИР.
Фактическият състав на правната норма е следния :
1/Искът има за предмет установяване пространствения обхват на правото на собственост ,с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта ;
Искът се определя,като установителен иск за собственост,тъй като погрешното заснемане на имота в
кадастралната карта и от там отразяването му в ПУП не е основание действителния собственик да
загуби правото си на собственост върху неправилно заснетата част от имота .
2/ По този иск ищеца трябва на първо място да установи,че е собственик на спорната част от имота,
която неправилно е заснета ,като част от съседен имот , въобще не е заснета като самостоятелен имот или
е заснета ,като съседен имот.
5
3/ Следващото обстоятелство , което ищеца трябва да установи,че към момента на одобряването на
кадастралната карта е извършено погрешно заснемане на имота , което не съответства на
действителното фактическо състояние.
4/ Спорното право на собственост следва да се установи към момента на предявяване на иска ,
респективно към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Към този
момент следва да се установи и грешката в кадастралната основа . И в двата случая ,на основание чл. 235 ал.
3 от ГПК, трябва да се вземат предвид фактите , които са настъпили след одобряването на кадастралната
карта, респективно след предявяване на иска , които имат значение за правилното решаване на спора.
По отношение установяване на грешката в кадастъра следва да се отбележи,че тя трябва да бъде установена към
момента на предявяване на иска и приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество ,тъй като това
мотивира правния интерес на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. При
преценка на обстоятелството дали е допусната грешка или непълнота в кадастралната карта съдът трябва
да проследи и изследва всички регулационните промени , които са настъпили по отношение на спорния
имот до момента на одобряване на кадастралната карта. На основание чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът
трябва да се вземат предвид и онези регулационните промени , които са настъпили след одобряването на
кадастралната карта до решаване на спора по същество , които имат значение за правилното решаване на
спора .
(В горния смисъл виж разясненията,които са дадени в мотивите на т.4 на ТР №8/2014г. от 23. 02. 2016г. на ОСГК на ВКС).
5/ Според параграф 1т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки „ са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние;
ІІІ. Какво е установено по делото от фактическа страна ?
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67,том 2, н.д.439/1989 година по описа на
PC-Пещера се установява,че ищците са закупили дворно място с площ от 95 кв.м., представляващо имот с
пл.номер 1200 в квартал 44 по регулационния и кадастралния план на град Б., одобрен със заповед №
1289/09.04.1974 година, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
От приетите по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67,н.д №.439/1989 година по описа на
PC-Пещера, нотариален акт № 168,н.д.№ 336 от 1991 година,издаден от PC- Пещера , нотариален акт номер
170,том I. н.д.№ 358 от 1991 година, издаден от PC- Пещера, нотариален акт № 118, н.д.№ 636/2003 година ,
нотариален акт номер 192,н.д.№513 от 2003 година по описа на нотариус Г.К., се установява че Г.М. е закупил
през 1989г. от родителите си дворно място от 95 кв.м. и построената в него двуетажна къща, представляващо имот
пл.№1200 в кв. 44 по плана на град Б., а Г. Д. М. е закупил 200 кв.м.. празно дворно място при съседи :Г.В.. Д.М.,
път и река образуващо дворищен парцел VII- 29 в кв. 48. През 1969 година Г.Г. М. е признат за собственик по
давностно владение на имот с площ от 95.кв.м., с построената в имота къща, имот пл. №1200 и включващо се в
парцел УПИ VI-1200,1201 в кв. 44 по плана за град Б.
От приетия по делото договор от 12.03.1970 година се установява че Г. Д. М., собственик на имот с пл. №1201 в
кв.44 е дал съгласие на съседа си Г.Г. М. да построи на източната калканна стена новото си жилище.
От приетия по делото оценителен протокол от 30.11.1968г.се установява,че е било предвидено към имот пл. №
1200 на Г.А. М. да се придаде от В.В. 45 кв. празно дворно място и 10 кв. м. каменен зид, оценени на 175 лева.
По делото е оспоренна истинността на договор за плащане от 12.12.1968 година ,на 185 лева от Г.Г. М. на Г. Д.
М., като вещото лице по допуснатата графологическа експертиза е установила , че подписа за получил сумата не
е на Г. Д. М..
От приетата по делото писмена справка от Община Б. изх.№ 95Г- 347-4# 1/11.11.2019г. се установява ,че имот с
идентификатор 06207.503.1019( имот пл. № 1200) първоначално е записан на Г.А. М. , а след това на Г.Г. М.. Имот с
идентификатор. 06.207.503.1018 (имот пл. № 1201) е записан първоначално на В.С.В., а след това на Г. Д. М.. Няма
данни за уреждане на регулационните сметки. Площта на УПИ VI-1200.1201 към онзи момент е била 270 кв.м.
По делото са разпитани следните свидетели:
Св. Г.А.Т. твърди, че къщата е строена преди 1970 г.,а следващата къща на Г.М. е строена втора. Една след друга
6
са строени през 3-4 години. Тази къща на Г.М. е строена или 1971 г. или 1972 г. Отзад зад къщите има дворче
откъм реката, незастроена част. Тази незастроена част е разделена в центъра точно с 50 см. зид, 25 см. от едната
страна, 25 см. от другата страна и точно на центъра на дворното място и отгоре има ограда. Един метър е зида и
отгоре мрежа. Всеки владее своята част както е разделена. Дуварчето е строено след къщата. Зида е строен от
другия собственик, не от Г.М..При Г. и В., откъм тяхната страна, няма нищо засадено. Не знае Г. и В. дали са
плащали нещо на ответниците. Съседи на Г. и В. са М.и и те. Г.М. е строил къщата.
Св. П.Г.Б. познава страните, съседи са, работил е в техническата служба.Установява,че 1972-1973 г са строени
къщите. Една след друга. Дворчето е разделено, има си дувар. Дворчето е отзад , отделена е едната част от
другата със зид и мрежа. Отпред е тротоар. В.и живеели на друго място , на другия край на града.
Св. Д.Г. В. познава страните. Знае от леля си. че имало някакви спорове между съседите, но точно какъв е спора
не знае. Не му е известно кой има по-голям имот. Знае , че имат някакви спорове за този имот. Зад къщата имало
малко место, откъм реката. Зад къщата не знае кое на кой е, и дали е разделено.
Св. Д.Г.Т., познава страните, не знае коя година е строена къщата, но към реката има строена къща и на калкан
след това е строил Г.. Отпред е улицата, зад къщите има незастроено дворно място. Не знае на кой двора е по-
голям. Дворното място е разделено на две със стена. Няма врата на стената. Владението е разделено по този
начин. Не знае кога е правена тази стена. По-късно от къщата е правена, преди повече от 20 години.
Правилно ,районния съд е кредитирал обясненията на разпитаните по делото свидетели , тъй като
възпроизвеждат преки впечатления ,не си противоречат взаимно, кореспондират си и не противоречат на
събраните по делото писмени доказателства .
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана СТЕ, която дава следното заключение :
В кадастралния план от 1919 г. имотът на ищците е заснет с пл.№28, с площ от около 90 кв.м. За имот не е
отреден парцел, части от него се придават към съседни парцели- VII-29 и VIII-27 в кв.48. Регулацията не е
приложена.Имотът на ответниците е заснет с пл.№29, с площ от около 212 м2.3а него е отреден самостоятелен
парцел в кв.48. Регулацията не е приложена.
В кадастралния план от 1965 г са заснети имоти п №1201 и 1200, които отговарят съответно на имоти пл.№29 и 28
от предходния план от 1919 г.Площите на имотите са следните- площ на имот пл.№1201 - около 182 m2, площ на
имот пл.№1200 - около 84 m2.
С регулационния план от 1965 г за имотите е отреден съсобствен парцел VI- 1201, 1200 в кв.44, с площ от около
252 m2 (с включено в площта придаваемото общинско място ) Част от имотите се придава към улица „Хр.Гюлеметов", а
към парцела се придава част от около 50 m2 общинско място (между имотите и р.Умишка) .В парцела имот пл.№1201
участва с около 138 m2, а имот пл.№1200 с около 64 m2. Сумата от площите на двата имота в границите на
парцела е 202 m2. Ако се приложи регулацията, тези площи е необходимо да се изравнят, за да участват двата
имота с равни площи в имота или с по 101 м2. 3а да станат двата имота с площи по 101 m2, имот пл.№1200 следва
да получи от имот пл.№1201 площ в размер на 37 m2
През 1974 г е одобрен само регулационен план върху кадастъра от 1965 г.Съгласно новата регулация имотите
остават в парцел за обществено мероприятие „Комплексно индивидуално застрояване" в кв.44, но регулацията не
е приложена.През 2012г. е одобрена КК, а кадастралният план е обезсилен, но регулационният план от 1974 г е
действащ и в настоящия момент.В КК имоти пл.№1201 и 1200 са отразени така, както са в кадастралния план от
1965 г. с една разлика,че в тях е включена и общинската площ, придаваща се към парцел VI-1201, 1200, между
южната им граница и р.Умишка, поради което площите им са по-големи.Също така са нанесени и жилищните им
сгради.Имот с идентификатор 06207.503.1018 (бивш имот пл.№1201 на ответниците) е отразен с площ от 210 m2.
Построената в имота жилищна сграда е отразена с площ 91 m2.
Имот с идентификатор 06207.503.1019 (бивш имот пл.№1200 на ищците) е отразен с площ от 104 m2. Построената в
него жилищна сграда е отразена с площ 45 m2.
При извършения оглед и измервания на място вещото лице е установило, че двата имота с идентификатори
06207.503.1019 (на ищците ) и 06207.503.1018 (на ответниците), съответстващи на имоти пл. №1200, 1201, по плана от
1965г. се владеят по начин, който не отговаря на отразяването им в кадастралната карта. Размерите и
площите на жилищните сгради, също, не са отразени правилно в КК.Размерите, респ. площта на имот №1019 (на
7
ищците), са по-малки в КК отколкото на място. Площта на имота в КК е 104 m2, а на място е 139 м2.В
посочената площ на имота на ищците се включва площ от около 29 m2 от имота на ответниците №1018.Това е
част от площта от около 37 m2, която следвало да им се придаде от имота на ответниците за изравняване на
правата в съсобствения парцел по плана от 1965 г. Жилищната сграда на ищците, която в КК е 45 m2, на място е
70 m2.Размерите, респ. площта на имот №1018 (на ответниците), са по-големи в КК. отколкото на място; площта на
имота в КК е 210 m2, а на място е 175 m2.Същото е валидно и за жилищната им сграда, която в КК е 91 m2, а на
място е 66 m2.По продължение на калкана на двете жилищни сгради, южно от тях, е поставена ограда, която
стига до дъното на имотите.Лицевата част на имотите (пред жилищните сгради) не е оградена, така че не се
различава от останалото тротоарно пространство пред сградите.За да участват с равни площи от имотите си - по
101 m2 в парцела, отреден за тях. имот пл.№1200 следвало да получи от имот пл.№1201 площ в размер на 37 m2, в
случай че регулацията е приложена.На място той е заел и владее, в рамките на парцела, 29 m2 от имота на
ответниците, защото ищците са изградили жилищната си сграда след жилищната сграда на ответниците и са
заели частта от имота им до калканната стена на жилищната сграда на ответниците.Не е възможно да заемат и
останалата площ до 37 m2, тъй като жилищните сгради вече са построени.
Съгласно разпоредбите на §108, ал.1 и 2 от ППЗПИНМ за прилагането на дворищната регулация (парцелите,
отредени за частните имоти) се издават нотариални актове.3а недвижимите имоти, придадени към парцели на други
лица, нотариусите издават нотариални актове след изпълнение на условията за заемане на имота (влязла в сила
оценка и извършено плащане).В настоящия случай нотариален акт за придобито по регулация място не е представен
към исковата молба или не са налице всички документи за прилагане на регулацията.
Няма данни дали ли е изпълнена процедурата по обезщетяване, което ищците дължат относно построената от тях
сграда на калкан с ползване на калканната стена на жилищната сграда на Г. Д.М. съгласно договореното
обезщетение от 450 лв., което е следвало да заплатят на праводателя на ответниците по договор от 12.03.1970
г.Ако се приеме според вещото лице, че регулацията по плана от 1965г. не е приложена, следва имот пл.№1201.
по плана на гр.Б. в КК да бъде по- голям от имот с пл.№1200. по плана на гр.Б..Ако се приеме, че регулацията е
приложена в обема (със заети 29 m2 от имота на ответниците) , в който имотите се владеят на място, площта на имот пл.
№1201 от около 175 m2, респ. имот с идентификатор по КК 06207.503.1018, също ще бъде по-голяма от площта на
имот пл.№1200 от около 139 m2, респ. имот с идентификатор по КК 06207.503.1019.
По делото е приета съдебно графологическа експретиза. Експертизата дава следното заключение:Подписът за
„Получил сумата" в Договор от 12.12.1968 год. между Г. Д. М. и Г.Г. М. не е положен от Г. Д. М..Експертизата е
приета като неоспорена от страните.
ІV. Правни изводи.
Съгласно параграф 52 от ППЗПИНМ/отм./ при малкоетажно застрояване частите на съсобствениците в отредения общ
парцел по § 49 и 50 са равни. Строежите, съоръженията и другите подобрения в парцела се изключват от съсобствеността. Те се
ползват от дотогавашните им собственици и могат да се поддържат чрез необходими поправки, а да се преустройват, доколкото с
това не се увеличава стойността им.Съсобствениците се обезщетяват взаимно заради изравняването на частите им в парцела.
Обезщетенията се определят съобразно със стойността на включените в парцела места. В случая се прилагат съответно §
102. ал. 1 и 3, до § 107 включително.
Съгласно § 106 заемането на придадените недвижими имоти се извършва след обезщетяване на собственика по горния ред въз
основа на влязлата в сила оценка. Имотите могат да бъдат заети и преди оценката да е влязла в сила, ако заинтересуваната
страна внесе в общината сума, равна на обезщетението по най-високата оценка за съответната категория по действуващата
тарифа. В случая се прилага съответно и § 93, алинея последна.
От събраните по делото доказателства е установено , че сумата по оценителния протокол не е платена на
наследодателя на ответниците, тъй като не е негов подписа за получил сумата.Съгласно чл. 39. ал.З от ЗПИНМ (в
сила 1.01.1950 . отм., в сила от 1.06.1973 г.) „Собствеността на придадените по дворищно-регулационния план
недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план." Това означава ,че
заплащането на обезщетение не е елемент от фактическия състав и не рефлектира върху собствеността. Съгласно
чл. 110. ал.1от ЗТСУ в сила от 1.06.1973 г. (отм. ,в сила от 31.03.2001г. ) недвижимите имоти ,местата със сградите,
постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях, придадени към парцели на
други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищнорегулационния план.Влизането в сила на регулационния план има пряко отчуждително действие, което
8
означава,че регулационните граници стават имотни.Видно от заключението на вещото лице регулационния план
от 1965 година е предвидил един общ парцел с номер VI за имот 1200 и 1201 с обща площ от 252 кв.м.С
регулационния план от 1974 година не се отрежда парцел за имотите , след обезсилване на кадастралния план и
новата КК , като същата е изработена върху кадастралния план от 1965 година, или процесиите имоти са с площи
и размери както в плана от 1965 година. Кадастрален план 1974 година не изработван, единствено има нов
регулационен план, който съответства на кадастралния план от 1965 година. Действащия кадастрален план
съответства на кадастралния план от 1965 година и регулационния план от 1974 година.
Въззивната инстанция намира за правилен и обоснован извода на районния съд за това , че грешка при
попълването на действащия кадастър не е допусната.
Съгласно ТР 3/1993г.ОСГК ВС, за да има пряко отчуждително действие доврищно-регулационния план ,
регулацията трябва да бъде приложена. Това разрешение е дадено не само в ЗТСУ. но и в ЗПИНМ(отм.).
Дворищно регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на
регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Понятието "приложен план"
по чл. 32, ал. 1. т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на
регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им. продължило
повече от десет години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание
- чл. 33. ал. 1 във връзка с чл. 32. ал. 1, т. 5 ЗТСУ.
В конкретния случай ищците не са заплатили дължимото обезщетение , но твърдят ,че са заели имота. Вещото
лице е установило, че имота се владее не така както е по действащата кадастрална карта, а се владее в повече 138
кв.м. Ищците са завзели единствено 29 кв.м., това е площта на жилищната сграда която са построили до калкана
на ответниците. Къщата е построена след 1970 година както и зида между двата имота, поради което до
изменение на плана от 1974 година не са изминали 10 години от заемането , нито има плащане. В тази връзка е и
липсата на издадени нотариални актове за придобити недвижими по регулация, тъй като липсва плащане.
Свидетелите и вещото лице са установили, че дворното място откъм реката се владее по зида , явяващ се
продължение на калканната стена. Регулацията от 1965 година не е приложена, като изводът е че не са станали
собственици на половината от общия парцел VI-1200,1201.До влизането в сила на новия регулационен план от
1974 година праводателя на ищците не е придобил половината от парцел VI-1200.1201. След влизане в сила на
рег.план от 1974г. отново е предвидено, че се създават отделни парцели 1200 и 1201 , които отговарят на площта
по кадастъра от 1965 година. Настоящият кадастрален план отразява кадастъра от 1965 година. Недоказано в
производството и пред двете съдебни инстанции е останало твърдението на ищците, че са владели имота по
равно, както и че са завладели половината и са я владели повече от 10 години.
На основание чл.271 ал.1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъдят
жалбоподателите да заплатят в полза на ответника по въззивната жалба В. ИВ. К..ЕГН **********, сумата 500
лв. , представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция , по представения договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260361/10. 12.2021г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д. № 1554/2019г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ГР. Г. М..ЕГН ********** , с постоянен адрес град Б., ул.‘'Х.Г.“№13 и В. ЕЛ. М..ЕГН **********,с
постоянен адрес град Б..ул. "Х.Г.“ № 13, да заплатят в полза на В. ИВ. К.,ЕГН **********,с постоянен адрес град
С., ж.к. „Д." 2,бл.323,вх.А.ет.2.ап.4, сумата 500 лв. , представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция.
9
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10