№ 286
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20255300900021 по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.
236 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.154 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ОБЩИНА ПЛОВДИВ ЕИК ********* гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАРИ – СТОЛИПИНОВО“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Батак“ № 59,
че дължи плащане на сумата от 82 156.20лв. главница, представляваща
обезщетение за ползване на имот – публична общинска собственост, поземлен
имот с идентификатор 56784.525.3019 по КК и КР, в гр. Пловдив, район
„Източен“, ул. „Батак“ № 59, ведно с находящите се в него постройки: сграда с
идентификатор 56784.525.3019.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един
етаж, и сграда с идентификатор 56784.525.3019.2 със застроена площ от 72
кв.м., за периода от 01.12.2023г. до 30.09.2024г., както и сумата от 992.26лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2024г. до 03.10.2024г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението пред ПРС на
03.10.2024г. до изплащането й, за което ищецът е снабден със Заповед за
изпълнение № 8365 от 04.10.2024г. по ч.гр.д. № 17020/2024г. на РС Пловдив.
ЕВЕНТУАЛНО, при отхвърляне на установителните искове, иска
осъждане на ответника да плати сумата от 82 156.20лв. главница,
1
представляваща обезщетение за ползване на имот – публична общинска
собственост, поземлен имот с идентификатор 56784.525.3019 по КК и КР, в гр.
Пловдив, район „Източен“, ул. „Батак“ № 59, ведно с находящите се в него
постройки: сграда с идентификатор 56784.525.3019.1 със застроена площ от
279 кв.м. на един етаж, и сграда с идентификатор 56784.525.3019.2 със
застроена площ от 72 кв.м., за периода от 01.12.2023г. до 30.09.2024г., както и
сумата от 992.26лв., представляваща мораторна лихва за периода от
30.08.2024г. до 03.10.2024г., ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба на 09.01.2025г. до изплащане на сумите.
Твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
56784.525.3019 по КК и КР, в гр. Пловдив, район „Източен“, ул. „Батак“ № 59,
с площ от 4 412 кв.м., представляващ Кооперативен пазар „Столипиново“,
ведно с находящите се в него постройки: сграда с идентификатор
56784.525.3019.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с
идентификатор 56784.525.3019.2 със застроена площ от 72 кв.м. Имотът е
публична общинска собственост, за което е съставен Акт за публична
общинска собственост № 2618 от 14.06.2012г., вписан в АВ – СВ Пловдив.
На 24.10.2023г. между страните е сключен писмен договор за концесия
на имота, по силата на който ответникът има право да го ползва, за да
осъществява на него търговска дейност чрез поставяне на 126 пазарни маси и
да събира такси и наеми за ползването им, за срок от 20 години. Ответникът е
отправил предложение до Община Пловдив за удължаване срока на
концесията, но с Решение № 21 от 09.02.2023г. на ОбС Пловдив е отказано
удължаване на срока на договора и е възложено на кмета на общината да
предприеме фактически действия по приемане на обекта след изтичане на
срока на концесионния договор. Ответникът е отправил второ предложение с
вх. № 23Ф – 6022 от 19.102023г. за подписване на допълнително споразумение
за продължаване ползването на имота след изтичане на срока 24.10.2023г., по
което е уведомено с писмо от 15.11.2023г., че не са налице законови основания
за сключване на допълнително споразумение.
Към 24.10.2023г. концесионният договор е прекратен и ответникът е
длъжен да предаде обекта на концесия в срок от 30 дена без да има право на
задържане. Ответникът е продължил държането на имота, продължил е
ползването му като търговски комплекс и събиране на наеми и такси, което е
2
установено от служители на Община Пловдив – дирекция „Общинска
собственост“, район „Източен“, и на ОП „Общински пазари“ при проверка на
27.03.2024г. на лица – наематели на отделни обекти, при което констатират, че
ответникът продължава да събира ежемесечно от тях наеми и такси по
ползване на обектите и да издава фактури.
Поради ползване на имот – публична общинска собственост, след
изтичане на концесионния договор, без правно основание, по силата на чл.5
ал.2 от Наредба на ОбС Пловдив за началния размер на наемни цени на имоти
– общинска собственост, приета с Решение № 393, взето с Протокол № 28 от
14.10.2010г. на ОбС Пловдив, се дължи обезщетение в размер на една и
половина месечна наемна цена, считано от 01.12.2023г. На тази база е
изчислено дължимото от ответника обезщетение в размер на 8 215.62лв. на
месец с ДДС и той е уведомен с писмо изх. № 24Ф – 2440 от 26.04.2024г.,
връчено на управителя. Издадени са две фактури – номер ********** от
30.08.2024г. за периода 01.12.2023г. – 31.08.2024г. за сумата от 73 940.58лв. и
********** от 30.09.2024г. за периода 01.08.2024г. – 30.09.2024г. за сумата от
8 215.62лв.
С писмо вх. № 24 Ф 2440/2/04.11.2024г. ответникът признава вземането
на ищеца за ползване на имота, поради което възражението му по чл.414 от
ГПК е неоснователно. На 22.10.2024г. плаща 8 215.62лв. по втората фактура, с
което потвърждава съществуване на вземането на ищеца. На 12.11.2024г.
ответникът плаща още 8 215.62лв., което е по друга фактура и не е предмет на
делото, но е за ползване на същия имот.
Евентуално, при отхвърляне на установителните искове, твърди, че
ответникът е ползвал имота му до 24.10.2023г. по силата на концесионния
договор, сключен между тях, който е прекратен с изтичане на уговорения
срок. След този срок, в периода от 01.12.2023г. до 30.09.2024г., ответникът е
продължил ползването на имота, за което ползване дължи обезщетение в
размер на месечния наем, възлизащ на 8 215.62лв. на месец с ДДС, поради
което претендира присъждане на исковите суми.
Поддържа, че ответникът е продължил използване на имота и след
прекратяване на договора за концесия чрез развиване на основната си дейност
– отдаване под наем и събиране на такси за ползване на търговския комплекс и
ежемесечно събиране на наем за ползване на обекти в имота. Ответникът е
3
задължен да предаде имота на концесионера и за това възразява, че
ответникът не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Ангажира доказателства, претендира разноски в настоящото и в
заповедното производство, представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава предявените искове. Не признава фактическите
твърдения – не е ползвал посочения от ищеца имот и не е държал сграда с
идентификатор 56784.525.3019.1. Осигурявал е охрана на съвсем малка част
от поземлен имот с идентификатор 56784.525.3019. Твърди, че след
прекратяване на договора за концесия ищецът по никакъв начин не е заявил
желание за получаване на имота, не е изпратил представител, който да приеме
имота, не е насрочил търг за отдаването му на концесия. В имота има
преместваеми съоръжения, които трябва да се охраняват. Възразява, че не е
осъществявал търговска дейност след прекратяване на договора, но е
продължил да осигурява охрана на обектите в имота. Твърди, че не се е
обогатил от ползване и за това искът е неоснователен.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 17020/2024 на ПРС ХХ гр.с. се
констатира, че ищецът е подал на 03.10.2024г. Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за плащане на
сумите от 82 156.20 лв. главница за периода 01.12.2023г. – 30.09.2024г. за
ползване на недвижим имот, публична общинска собственост, след изтичане
на срока на сключен на 24.10.2003г. договор за концесия, и обезщетение за
забава от 992.26лв. в размер на мораторна лихва за периода 30.08.2024г. –
03.10.2024г.
На 04.10.2024г. е издадена Заповед № 8365, с която искането е уважено,
и въз основа на нея – изпълнителен лист. На 22.11.2024г. е подадено
възражение по чл.414 от ГПК от ответника. Поканата за доброволно
изпълнение на ЧСИ Иво Кралев по изп.д. № 20249070400379 са връчени на
31.10.2024г. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със
съобщение на 10.12.2024г., исковата молба е подадена на 09.01.2025г..
С представения Акт № 2618 от 14.06.2012г. за публична общинска
собственост, вписан в СВ Пловдив с вх. № 13651 от 21.06.2012г., ищецът
4
удостоверява, че е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 56784.525.3019 по КК и КР с площ от 4412 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, за който е отреден УПИ II – 5 за пазар, кв.6, по плана на
Многофункционална зона „Изток“, ведно със сграда с идентификатор
56784.525.3019.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, с
предназначение: друг вид обществена сграда, представляваща комбинирана
сграда с ресторант /бюфет с топла кухня, бар, подготвителни складови
помещения,умивалня, санитарни възли за мъже и жени и зала за 35 места, с
два офиса и магазин за промишлени стоки със склад, масивна, монолитна
конструкция, построена 2003г., и сграда с идентификатор 56784.525.3019.2 със
застроена площ от 72 кв.м., на един етаж, предназначение: друг вид
обществена сграда, представляваща обществена тоалетна, състояща се от две
групи тоалетни, помещение за уреди за почистване, помещение за касиер,
помещение за денонощна охрана с вход за персонал, антре, санитарен възел за
персонала, масивна, монолитна конструкция, построена 2003г.
На 24.10.2003г. между страните по делото е сключен Договор за
предоставяне на концесия върху обект „Кооперативен пазар „Столипиново“,
представляващ гореописания недвижим имот публична общинска
собственост, по силата на който е дадено разрешение на ответника да
осъществява търговска дейност върху този имот като следва да се разположат
126 пазарни маси, площадкови ВиК, ел. и ОВИ инсталации, вертикална
планировка, за срок от 20 години от подписването му срещу дължимо
концесионно възнаграждение.
Няма спор, че срокът на концесионния договор е изтекъл на 24.10.2023г.
Преди този момент, съгласно представено Решение № 21, взето с Протокол №
5 от 09.02.2023г. на Общински съвет Пловдив, по повод предложение за
взимане на решение за удължаване с 6 години и 8 месеца или с 80 месеца на
срока на процесния договор, отправено от ответника с вх. № 22 Ф – 7270 от
17.11.2022г., е отказано да се приеме така отправеното от ответника
мотивирано предложение за удължаване на срока на концесионния договор и е
възложено на кмета на Община Пловдив да предприеме необходимите
фактически и правни действия по приемане на обекта на концесията след
изтичане на срока на концесионния договор.
5
На 19.10.2023г. ответникът отново е отправил мотивирано писмено
предложение до ищеца за сключване на допълнително споразумение за
използване на обекта от него от 24.10.2023г. до изпълнение на Решение № 21,
взето с Протокол № 5 от 09.02.2023г. на ОбС Пловдив, на което е отговорено
от общината с писмо изх. № 23Ф – 6022 от 15.11.2023г., че според ЗК към
момента липсват правни основания за сключване на допълнително
споразумение към концесионния договор. Отговорът е връчен по пощата, с
обратна разписка, на 17.11.2023г.
На 26.04.2024 ищецът е отправил писмено уведомление до ответника, че
при проверка на 22.11.2023г. на място е констатирано продължавано ползване
на имота от дружество и го е поканил да заплаща обезщетение в размер на
8 215.62лв. на месец с ДДС от 01.12.2023г., изчислено по реда на чл.5 ал.2 от
Наредба за началния размер на наемните цени на имоти, общинска
собственост, на ОбС Пловдив. Уведомлението е получено срещу подпис на
02.05.2024г. На 04.11.2024г. ответникът е отговорил писмено, че е съгласен да
плаща определения наем от 01.05.2024г. до сключване на нов договор, а за
периода 01.12.2023г. – 30.04.2024г. е съгласен да плаща определената по
концесионния договор сума.
Ищецът е издал на ответника фактура № ********** от 30.08.2024г. за
73 940,58 лв. и № ********** от 30.09.2024г. за 8 215.62лв., и двете с
начислено ДДС.
От представените протоколи и констатации за извършени проверки от
служители на Дирекция „Общинска собственост“ на община Пловдив в имота
и от представените фактури, издадени от ответника на различни лица, се
констатира, че ответникът е начислявал месечен наем и такса охрана за
ползване на сергии и магазини в обекта през исковия период. Това са: ф. №
24833 от 06.12.2023г. на Б. С. Ю. за наем на сергия 20-Б и такса охрана общо
129.60лв., платени в брой според фискален бон на 19.04.2024г.; ф. № 24952 от
04.01.2024г. на П. Б. И. за наем на сергии 45, 46-А за януари 2024г. и такса
охрана, общо 213.60лв.; ф. № 24906 от 04.01.2024г. на А. Н. Т. за наем на
сергии 47 и 48Б за януари 2024г. и такса охрана в размер на 213.60лв.; ф. №
24949 от 04.01.2024г. на П. Б. А. за наем на сергия 13-А и охрана за януари
2024г. за 104.40лв.; ф. № 25007 от 06.02.2024г. на Л. А. В. за наем на сергии 14,
21 е 22-А и такса охрана за февруари 2024г. за 222лв.; ф. № 25897 от
6
01.11.2024г. на същото лице за наем на същите обекти за октомври 2024г. и
такса охрана в размер на 387лв., т.е. увеличен размер на наем от 7лв. на кв.м.
на 12.50лв. на кв.м.; ф. № 24976 от 06.02.2024г. на А. М. Р. за наем на сергия
20-А за февруари 2024г. и такса охрана общо 70.80лв.; ф. № 25110 от
06.03.2024г. на С. Ж. Г. за наем на сергия 9-А за март 2024г. и такса охрана
общо от 96лв.; ф. № 25094 от 06.03.2024г. на Н. Р. Я. за наем на сергии 30, 31,
40, 41, 42 и 43А за март 2024г. и такса охрана от 532.80лв.; ф. № 25088 от
06.03.2024г. на М. С. Ю. за наем на сергии 18, 19 и 20 за март 2024г. и такса
охрана общо от 356.40лв., платени в брой на 19.04.2024г. според фискалния
бон; ф. № 25159 от 03.04.2024г. на И. М. В. за наем на сергия 51-А за април
2024г. и охрана от 112.80лв.; ф. № 25158 от 03.04.2024г. на И. М. А. за наем на
сергии 51 и 52-А за април 2024г. и такса охрана общо 213.60лв.; ф. № 25164 от
03.04.2024г. на К. А. Г. за наем на сергия 53-А за април 2024г. и такса охрана
от 121.20лв.; ф. № 25893 от 01.11.2024г. на К. Я. за наем на сергия 10А за
октомври 2024г. и такса охрана общо 162лв.; ф. № 24817 от 06.11.2023г. на Ш.
А. М. за наем на сергии 27 и 44-А за ноември 2023г. и такса охрана общо
171.60лв.; ф. № 24810 от 06.11.2023г. на С. Д. К. за наем на сергия 25-А за
ноември 2023г. и такса охрана от 70.80лв.; ф. № 25091 от 06.03.2024г. на Мука
Аддес ЕООД за наем на магазин 3,4,8,9$с за март 2024г. и такса охрана от
1120.80лв.; ф. № 25702 от 12.08.2024г. на същото дружество за наем на същите
магазини, но за август 2024г. и такса охрана общо от 1992лв. като увеличената
цена е в резултат на увеличения наем от 7 лв. на кв.м. на 12.50лв. на кв.м.; ф.
№ 25906 от 01.11.2024г. на същото дружество за наем и охрана на същите
обекти за октомври 2024г. и наем на магазин № 5, общо 2 157лв.
В хода на делото, на 02.06.2025г. ответникът е входирал при ищеца
писмено предложение за сключване на спогодба по настоящото дело и
неговото прекратяване, както и разсрочване на задължения му при начална
база месечен наем от 3000лв. с ДДС или съобразно оценка на независим
оценител към 30.09.2024г. Заявено е, че за септември и октомври 2024г. е
платил на общината сумата от 16 431.24лв. Не се установява ищецът да се е
съгласил с предложението, нито има данни за направено плащане на исковите
суми.
От постъпилите справки от ТД на НАП Пловдив и изслушаната ССчЕ на
в.л. Б., изготвена компетентно, неоспорена, на която съдът дава вяра, се
7
доказва, че заявените от ищеца суми за обезщетение са изчислени съобразно
правилата за изчисляване на месечен наем по чл.5 ал.2 от Наредбата на ОбС
Пловдив за началния размер на наемните цени за имоти – общинска
собственост, и той е 8 215.62лв. на месец с ДДС за земята и сградите. За
периода от 01.12.2023г. до 30.09.2024г. е 81 156.20лв. с ДДС. Фактура №
74071077 от 30.08.2024г. е издадена за периода 01.12.2023г. – 31.08.2024г. и
начислената по нея сума от 73 940.58лв. с ДДС е изчислена правилно съгласно
наредбата; ф. № 74071324 от 30.09.2024г. в размер на 8 215.62лв. е за месец
септември 2024г. и сумата също отговаря на нормативната база за
определянето й. Общият размер на обезщетението за забавено плащане в
размер на законната лихва за периода 30.08.2024г. – 03.10.2024г. върху
главница от 82 156.20лв. е 992.26 лв.
От представените от ТД на НАП Пловдив Дневници за продажби по
ЗДДС на ответника за периода 01.12.2023г. – 30.09.2024г. експертизата
констатира, че всички издадени от ответника фактури са за продажба с
вписано основание „наем“, каквито са и фактурите, приложени по делото. За
исковия период стойността на издадените от ответника фактури за наем през
всичките месеци е в общ размер на 266 314.50лв. с включено ДДС.
На база представени от ищеца фактури, дневниците за продажба по
ЗДДС на ответника, представени от ТД на НАП Пловдив, и заключението по
ССчЕ съдът приема за доказано, че ответното дружество е продължило да
ползва целия процесен имот от 01.12.2023г. до 30.09.2024г. като е държало в
него преместваеми търговски обекти – сергии и магазини, които е отдавало
под наем на различни физически и юридически лица срещу месечни суми за
ползването им, както и е осигурявало охраната им, за което също е получавало
месечно възнаграждение от наемателите. Т.е. ответникът е продължил да
ползва имота по предназначение за търговска дейност и след 24.10.2023г. като
го е стопанисвал и охранявал, за което е начислявал месечни възнаграждения
на ползвателите на сергии и магазини.
Отправените от ответника до ищеца писмени предложения както преди
сезиране на заповедния и настоящия съд, така и в хода на делото, съдът цени
като признание на оспорените тук обстоятелства, че ответникът продължава
да ползва имота и го признава извънсъдебно като предлага заплащане на по –
ниско обезщетение за това ползване под формата на наем. Въпреки писмените
8
изявления на ответника до ищеца, по делото няма писмени данни за плащане
на част от претендираните тук суми – ответникът не е осигурил достъп на
вещото лице до счетоводните си записи, нито такива данни за предоставени от
ищеца.
При така доказаните обстоятелства от правна страна съдът приема, че
заявените установителни искове са доказани по основание и размер и следва
да бъдат уважени.
Процесният имот е публична общинска собственост. Сключеният между
страните писмен договор за предоставяне на концесия върху обект
„Кооперативен пазар „Столипиново“ от 24.10.2003г. е правното основание, на
което ответникът е получил държанието и е ползвал имота за осъществяване
на търговска дейност чрез поставени сергии и магазини и отдаването им под
наем на различни лица срещу месечна сума и осигурена платена охрана.
Държането и ползването на имота на договорно основание е било до
24.10.2023г., когато е изтекъл срокът от 20 години на концесионния договор и
въпреки отправените писмени предложения и искания от ответника, този срок
не е продължен от Общинска съвет Пловдив, за което е взето изрично
решение, нито е сключено допълнително споразумение със собственика на
имота.
След 24.10.2023г. имотът не е върнат с протокол на ищеца, не се доказва
да е освободен от ответника като установените по делото факти са в
противоположна насока – ответникът е продължил да държи и ползва имота
по предназначение, в него са останали разположени сергии и магазини, които е
продължил да отдава под наем на различни лица, за което е издавал
ежемесечно фактури с начислен наем и такса за охрана. Ответникът е издавал
фактури на трети лица за отдадените под наем обекти през целия исков период
от 01.12.2023г. до 30.09.2024г., за което е начислил 266 314.50лв. с ДДС за
предоставени услуги – наем и охрана.
С отправените от ищеца и достигнали до ответника писма от 15.11.2023г.
и от 26.04.2024г. съдът приема, че ищецът се е противопоставил на ползването
на имота от ответника след изтичане на срока на концесионния договор и с
уведомлението го е поканил да заплаща обезщетение за това ползване в
размер на месечния наем за общински имоти.
Съгласно представената Наредба на ОбС Пловдив за началния размер на
9
наемни цени на имоти – общинска собственост, и чл.5 ал.2 от нея, при
нарушаване на условията на ползване на отдадения под наем общински имот
се събира обезщетение, равно на трикратния размер на месечния наем за
цялата ползвана площ, като при ползване на общинския имот без правно
основание или при отпаднало такова, се събира обезщетение в размер от една
и половина месечни наемни цени, изчислени по наредбата.
Съгласно чл.154 ал.1 от ЗК, за неуредените от ЗК случаи се прилагат
нормите на ТЗ и ЗЗД. В ЗК няма изрична правна уредба на правоотношенията
между страните по повод ползване на предоставения по концесия обект след
изтичане на срока на концесионния договор и прекратяването му. В
сключения между страните договор също не се съдържат постигнати за това
уговорки. Доколкото с концесионен договор се урежда ползване на обект,
публична собственост, на правно основание, възмездно, за период от време
срещу заплащане на цена за това, то съдът приема, че концесионният договор
е вид договор за наем, явяващ се специален договор спрямо общите правила
на договора за наем по ЗЗД, на която база приема, че за неуредените с
договора и ЗК отношения се прилагат правилата на договора за наем по ЗЗД,
доколкото не противоречат на спецификите му.
По силата на чл.236 ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването
въпреки противопоставянето на наемодателя, дължи обезщетение и трябва да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
В съдебната практика се приема, че обезщетението се изчислява на база
месечен наем за имота за периода на ползване. Процесният имот е публична
общинска собственост и за ползването му под наем е налице нормативен акт
на ОбС Пловдив – наредба, по която се изчислява размера на наема,
включително и обезщетение за ползването му след отпадане на правното
основание за това. Съдът възприема приложението на наредбата в
отношенията между страните и изчисления размер на обезщетението по нея
по правилата на чл.5 ал.2 – при ползване при отпаднало основание на
общински имот, както е в случая.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не е ползвал имота за
исковия период, а само го е охранявал, защото ищецът не е организирал
приемането му с протокол. Те се опровергават както от представените от
ищеца фактури, които ответникът е издавал на своите наематели на сергии и
10
маси за исковия период, така и на представените от ТД на НАП Пловдив
справки от дневниците за продажби по ЗДДС.
Ответникът е бил поканен изрично с писменото уведомление от
26.04.2024г. да заплаща обезщетение за ползвания имот от 01.12.2023г., с
което е поставен в забава, която е продължила и към 30.08.2024г., от която
дата ищецът търси обезщетение по чл.86 от ЗЗД, поради което и този иск се
доказва по основание, а размерът е установено от ССчЕ.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца доказани разноски
в размер на 4 125.95лв., от които 3 325.95лв. платена държавна такса, 600лв.
депозит за вещо лице и 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124
ал.1 от ГПК, че „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАРИ – СТОЛИПИНОВО“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Батак“ № 59,
дължи на ОБЩИНА ПЛОВДИВ ЕИК ********* гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, плащане на сумата от 82 156.20лв. /осемдесет и две хиляди
сто петдесет и шест лева и двадесет стотинки/ главница, представляваща
обезщетение за ползване след изтичане срока на сключения между страните
Договор от 24.10.2023г. за предоставяне на концесия върху обект
„Кооперативен пазар „Столипиново“, на имот – публична общинска
собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.525.3019
по КК и КР, в гр. Пловдив, район „Източен“, ул. „Батак“ № 59, с площ от 4412
кв.м., ведно с находящите се в него постройки: сграда с идентификатор
56784.525.3019.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с
идентификатор 56784.525.3019.2 със застроена площ от 72 кв.м., за периода от
01.12.2023г. до 30.09.2024г., както и сумата от 992.26лв. /деветстотин
деветдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 30.08.2024г. до 03.10.2024г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението пред ПРС на 03.10.2024г. до
изплащането й, за което ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 8365
от 04.10.2024г. по ч.гр.д. № 17020/2024г. на РС Пловдив.
11
ОСЪЖДА „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАРИ – СТОЛИПИНОВО“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Батак“ № 59,
да плати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ ЕИК ********* гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, направените по делото разноски в размер на 4 125.95лв.
/четири хиляди сто двадесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12