Решение по дело №2339/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20201320102339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 23

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин, 17.02.2022г.

 

         Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седемнадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

             Председател : Тодор Попиванов 

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2339 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,представлявано от Радослав Велчев, със съдебен адрес:***, тел.02/4645525, против Ю.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.   

                   Обстоятелствата, от които произтича исковата претенция, са наличието на сключен на 10.04.2016г. договор за кредит № **********, между „4финанс“ ЕООД като кредитор и ответницата, като кредитополучател, по силата на който кредитополучателят получил сумата в размер на 600 лева за период от 30 дни и падежна дата 10.05.2016г. Поддържа се още, че с настъпване на падежната дата, кредитополучателят не е погасил дължимите се суми и е изпаднал в забава, както и че с договор за цесия от 23.11.2018г. вземането към длъжника е прехвърлено от стария кредитор на ищцовото дружество, както и че старият кредитор е упълномощил новия кредитор да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което е направил с нарочно писмо с обратна разписка. Поддържа се също, че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, както и че за вземането си праводателя на ищцовото дружество е предявил вземането си със заявление по чл.410 от ГПК и по образуваното заповедно производство по ч.гр.Д. № 1541/2020г. по описа на ВРС, му е издадена заповед за изпълнение за претендираните в настоящото производство суми, но тъй като длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение в срок, ищецът, като цесионер на вземането има правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване дължимостта на вземането си.

                   Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи заплащане на сумата в размер на 600.00 /шестстотин/ лева - главница, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 01.12.2020г. до окончателното издължаване, както и да заплати сумите: 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена дължима се държавна такса и 150.00 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство и 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена дължима се държавна такса и 50.00 /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.Д № 1541/2020г. по описа на ВРС.

                    В срока за отговор на исковата молба ответницата не е подала отговор, не е взела становище по иска и не е ангажирала доказателства. Явявя се обаче лично в съдебно заседание, редовно призована и заявява, че признава иска и моли поради наличието на заболяване, установено с ТЕЛК Решение и получаване минимална работна заплата, съдът да постанови разсрочване на изпълнението на решението по делото. Не ангажира доказателства от своя страна.

                    Налице са обстоятелства, които се признават от ответницата и които не подлежат на доказване, а именно, че ищцата е получила паричната сума по договора за кредит, сключен между нея и предишния кредитор, както и че не е изплатила същия.

         От представените по заповедното дело писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е правоимаща страна по прехвърленото й вземане от стария кредитор по договор за цесия, както и че длъжникът е уведомен лично за прехвърляне на вземането с писмена молба от стария кредитор, чрез пълномощник – новия кредитор.

Стария кредитор е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение и в реализираното заповедно производство по гр.Д. № 1541/2020г. по описа на ВРС му е издадена Заповед за изпълнение за претендираните суми.  

Ищецът, като приобретател на вземането от стария кредитор – като изправна страна по договора - има право да иска изпълнение от страна на ответницата. Претендцията включва единствено предоставената главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.12.2020г. до окончателното издължаване.

Заповедта за изпълнение обаче е издадена за претендираната главница в размер на 600 лева, но ведно със законната лихва от предявяване на вземането - 02.09.2020г. до окончателното изплащане, поради което за периода от 02.09.2020г. до 01.12.2020г., в който период лихва не се претендира, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена. В останалата част исковете като основателни следва да бъдат уважени.

        На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска както следва: 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена дължима се държавна такса и 150.00 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство и 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена дължима се държавна такса и 50.00 /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.Д № 1541/2020г. по описа на ВРС.

                   Предвид заболяването на ответницата, установено с ЕР на ТЕЛК, изд. от МБАЛ „Св.Петка“ – гр.Видин, за 50% трайно намалена работоспособност, със срок на действие до 01.09.2022г., съдът намира искането за разсрочване на изпълнението на съдебното решение за основателно.

 

    Воден от горното, Съдът

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ю.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи изпълнение на парично задължение на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,представлявано от Радослав Велчев, със съдебен адрес:***, тел.02/4645525, за следните суми: 600.00 /шестстотин/ лева - главница, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит № **********, сключен на 10.04.2016г. между „4финанс“ ЕООД като кредитор и ответницата Ю.М.Я., ЕГН **********, като кредитополучател, правата по който са прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, с договор за цесия от 23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 01.12.2020г. до окончателното издължаване.

 ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 1364/11.09.2020г., постановена по ч.гр.Д № 1541/2020г. по описа на ВРС, в частта, в която е разпоредено длъжникът Ю.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати законна лихва за забава върху главницата от 600.00 лева за периода от 02.09.2020г. до 01.12.2020г.

                   ОСЪЖДА Ю.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,представлявано от Радослав Велчев, със съдебен адрес:***, тел.02/4645525, направените и претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска както следва: 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена дължима се държавна такса и 150.00 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство и 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена дължима се държавна такса и 50.00 /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.Д № 1541/2020г. по описа на ВРС.

                   Разсрочва изпълнението на съдебното решение както следва: главницата от 600 лева да бъде изплатена - по 150 лева месечно за 4 месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, и разноските: 150 лева през петия месец, а останалите до пълния им размер от 100 лева – през шестия месец, считано от влизане в сила на съдебното решение.  

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: