Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1960 20.05.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16896 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Т.Н.Д., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** ***, чрез пълномощника си адв. П.И., е предявил против К.Г.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 13584/ 2018 г. на ПРС, XX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7608/ 24.08.2018 г., суми, както следва: сумата от 800 лева- главница, представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 08.01.2015 г. за снабдяване, попълване и депозиране на документи, свързани с отпускане на паричен заем и сумата в размер на 57, 73 лева, представляваща неустойка върху главницата за периода 30.01.2015 г. до 21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението- 21.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че между страните на 08.01.2015 г. бил сключен договор, по силата на който ищецът трябвало да снабди, попълни и депозира документи, свързани с отпускане на паричен заем на ответника, като за услугата се дължало възнаграждение в размер на 800 лева, платимо в едноседмичен срок от подписването на договора за заем. Ищецът изпълнил задълженията и след подаване на нужните документи „ОББ“ АД отпуснала заем на ответника с договор за кредит от 22.01.2015 г. Така възнаграждението за услугата било дължимо в срок до 29.01.2015 г., като в противен случай се начислявала неустойка в размер на 2 % или за периода 30.01.2015 г.- 20.08.2018 г. тя възлизала на сумата от 57, 73 лева. За събиране на сумите се образувало заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Претендират се и разноски в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
пълномощника си е подал писмен отговор, в който оспорва иска. Отрича между
страните да бил сключван договор за подобна услуга и твърди, че за пръв път
виждал този договор с получаване на препис от исковата молба. Сочи, че не бил
подписвал договора и прави възражение за нищожност на същия поради липса на
съгласие. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В
съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора, като също
представя писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед № 7608/ 24.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 13584/ 2018 г. на ПРС, XX гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 800 лева- главница, представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 08.01.2015 г. за снабдяване, попълване и депозиране на документи, свързани с отпускане на паричен заем и сумата в размер на 57, 73 лева, представляваща неустойка върху главницата за периода 30.01.2015 г. до 21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението- 21.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното производство: за държавна такса- 25 лева и за адвокатско възнаграждение- 150 лева.
С договор от 08.01.2015 г.,
сключен между страните, ответникът е възложил на ищеца да извърши дейност по
снабдяване, попълване и депозиране на всички документи, свързани с отпускане на
паричен кредит на възложителя, срещу възнаграждение в размер на 800 лева,
платимо по банков път по сметка на изпълнителя, в едноседмичен срок от
подписване на договора за кредит. При неплащане на уговореното възнаграждение е
предвидена неустойка в размер на 2 % върху дължимата сума за всеки ден
забава.
Като писмени доказателства са
приети талон от 21.01.2015 г. за постъпила молба за кредит на агент,
предназначена за пред банка „ОББ“ АД, във връзка с искане за отпускане на
кредит на ответника в размер на 5 000 лева.
Представена е и анкета за
отпускане на кредита, съдържаща лични данни и информация за семейното и
имуществено състояние на кандидатстващото лице, както и данни за ползвани
банкови услуги.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от
с.з. от 19.03.2019 г.). Св. И.Г.М.- колега на ищеца, заявява, че и двамата се
занимавали с бързи кредити. Ответникът търсел тяхното съдействие, за да му
уредят банков кредит, като те го консултирали, за което трябвало да получат
възнаграждение. Отношенията между страните били оформени в договор, според
който ответникът трябвало да заплати на ищеца възнаграждение, но след отпускане
на кредита от банката. Свидетелят нямал договорни отношения с ищеца, просто му
помагал като на колега, като комплектувал документите за кредита на клиента,
изисквани от банката.
По делото е приета съдебно- графологична експертиза, според която вещото лице е
категорично в заключението си, че подписът, положен в процесния
договор за възложител, е изпълнен от ответника, като той е положен лично от
него и не е бил технически пренесен.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между страните е сключен писмен
договор, по силата на който ищецът е следвало да снабди, попълни и депозира
документи, свързани с отпускане на паричен заем на ответника, срещу съответно
възнаграждение. Независимо от направеното в отговора оспорване, от СГр.Е безспорно се установява, че ответникът е подписал процесния договор, а по този начин той се е задължил да
заплати на ищеца цената на възложената от него услуга.
Самото сключване на договора
обаче не е достатъчно, за да възникне в полза на ищеца правото да получи
плащане по съглашението и това е така, защото изрично в раздел III т. 1 от договора е предвидено,
че възнаграждението се дължи в едноседмичен срок от датата на подписване на
договора за паричен кредит. По обаче делото липсват каквито и да е писмени
доказателства за обстоятелството, че действително в следствие на
посредничеството и помощта на ищеца банката е отпуснала паричния кредит на
ответника. Последният в отговора въобще не излага съображения в насока, че
реално му е бил отпуснат такъв кредит в следствие на действията на ищеца, за да
се приеме, че страната признава този факт, още по- малко има данни за конкретна
дата на договор за кредит, от която да започва да тече едноседмичния срок за
плащането. В исковата молба се твърди, че банковият заем бил отпуснат на
22.01.2015 г., без обаче по никакъв начин това да е подкрепено от какъвто и да
е доказателства- удостоверение от банката или чрез представяне на въпросния
договор за кредит, поради което това твърдение остава изцяло недоказано, а то е
в тежест на ищеца. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява и от
свидетелските показания, защото макар и разпитаният свидетел действително да
заявява, че на ответника бил отпуснат банков кредит, въобще не се посочва
конкретна дата за това, за да е ясно от кога следва да се счита за изискуемо
задължението за консултантското възнаграждение.
Отделно от изложеното, видно от процесния договор, ищецът в него участва като свое ЕТ, а в
представения към исковата молба талон за кандидатстване на ответника пред
банката за кредитиране той е посочен в качеството си на представител на трето
неучастващо по делото лице- финансова компания „Финсити
България“ АД, т.е. талонът удостоверява действия от името и за сметка на друг,
поради което този документ не следва да бъде обсъждан в процеса, защото е неотносим към предмета на спора. Наред с това, от разпита
на свидетеля се установява, че в конкретния момент ищецът е бил служител на
съвсем различно дружество за отпускане на заеми- „Терра
Кредит“. При това положение остава абсолютно неясно обстоятелството от името на
кого- ЕТ или на друга кредитна компания ищецът е извършвал действия по оказване
на съдействие за банковия заем на ответника. След като по делото е предявена
претенция от името на ЕТ, от който е подадено и заявлението по чл. 410 от ГПК и
в полза на който е била издадена заповедта за изпълнение, следва, че именно ЕТ
трябва да установи своето изпълнение на посредническия договор. Няма обаче нито
писмени (защото те са в насока, че ищецът е участвал като служител на друга
компания при подаване на документите за отпускане на банковия кредит на
ответника), нито пък гласни (защото според тях ищецът е работел за различна
кредитна институция, а не за себе си) доказателства за това, че точно ЕТ със
своите действия е съдействал на ответника по възложената с договора задача.
От горното следва, че нито се
установява ищецът по процесния договор да е престирал от името на ЕТ изпълнение в полза на ответника,
нито пък, че е изискуемо договореното между страните възнаграждение, обусловено
от сключването на банковия кредит, за който няма данни дали и кога е отпуснат.
Така претенцията следва да се отхвърли, защото от събраните доказателства не се
доказва наличие на дължимо и изискуемо вземане на ищеца по сключения с
ответника договор.
Вторият иск за присъждане на неустойка
е пряко свързан с изхода от първия иск за заплащане на дължимото по договора
възнаграждение. В тази връзка, след като по делото се установява, че същото не
се доказва да е изискуемо, то няма как да се дължи и неустойка в следствие на
неизпълнение, защото такова няма и ответникът не се явява неизправна страна по
правоотношението, за да се санкционира с подобна неустоечна
клауза, поради което и вторият иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото не се доказа да съществува присъденото
вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е
била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като
такава тя следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски, които се
претендират, за тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за реалното им извършване- депозит за вещо лице в размер на 80
лева (лист 44). Ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, на
когото той не е заплатил хонорар (л. 53), в която връзка същият моли за
определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на
ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.
Я.Я., поради близките им приятелски отношения, което
по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА представлява основание за оказването му
на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед общата цена на исковете тук следва да бъде изчислено съгласно чл.
7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер на 300 лева, до който
размер следва да се възложи в тежест на ищцовата
страна. Направените пък от нея разноски за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение на пълномощника й си остават за сметка на страната.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Д., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** ***, против К.Г.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7608/ 24.08.2018 г., издадена по частно гр. дело № 13584/ 2018 г. на ПРС, XX гр. с-в, ответникът дължи на ищеца сумата от 800 (осемстотин) лева- главница, представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 08.01.2015 г. за снабдяване, попълване и депозиране на документи, свързани с отпускане на банков кредит и сумата в размер на 57, 73 (петдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляваща неустойка върху главницата за периода 30.01.2015 г. до 21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението- 21.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет)- за държавна такса и 150 (сто и петдесет) лева- за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Н.Д., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** ***, да заплати на К.Г.К., ЕГН: **********,***, да заплати направените разноски по настоящото дело в размер на 80 (осемдесет) лева- депозит за вещо лице по съдебно- графологична експертиза.
ОСЪЖДА Т.Н.Д., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** ***, да заплати на адвокат Я.В.Я.,***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ответника К.Г.К., ЕГН: **********, безплатно представителство по делото, в размер на 300 (триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД