№ 681
гр. Бургас, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202906 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на М. С. А. ЕГН **********, с постоянен адрес ***** чрез
упълномощения адв.Н. И. от САК против ЕФ Серия К №9287893, издаден от ОДМВР-Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр.2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 600, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21,
ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са формулирани възражения относно изтичане на предвидената в чл.34, ал.1
ЗДвП ""давност"" за издаване на ЕФ, предвид което същият е незаконосъобразно издаден извън
срока,както и че твърдяното нарушение не е в изискуемата степен доказателствено мотивирано.
В съдебно заседание жалбоподателят М. С., редовно призован чрез упълномощения
процесуален представител адв.Н. И.,не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е
подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По
делото е налична писмена разпечатка от АИС АНД, която макар и да не е достатъчно по своята
процесуална стойност доказателство относно датата на връчване на електронния фиш,предвид
изрично изисканите и липса на представени други валидни писмени доказателства, удостоверяващи
връчването, съдът приема,че процесния ЕФ е връчен на 18.07.2025 г. и жалбата е подадена в срока
по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
ЕФ Серия К №9287893 бил издаден във вр. с установено на 18. 06.2024 г. в 11:21 часа
управление на лек автомобил „Тойота Версо“ , с рег. № ****** в oбл.Бургас, път II-99, km
3+900,местност Ченгене скеле в посока от гр.Созопол към гр.Бургас. В горепосочения пътен
участък максимално разрешената скорост на движение била 80 км/ч, която била сигнализирана и с
пътен знак "В26" до 80 км/ч за движение извън населено място, но независимо от това
нарушителят управлявал автомобила със скорост от 111 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от
1
измерената скорост, т.е. с превишение от 31 км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 18.06.2024 г. се контролирало
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M
временно разположена на участък път II-99, km 3+900,местност Ченгене скеле. Mобилната система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M представлява одобрен тип
средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове
средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 02.04.2024 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип.
Въз основа на установеното с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “TFR1-M” бил издаден електронен фиш серия К №9287893, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр.2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 600, 00лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката
на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които
инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на
съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира
приложената към електронния фиш снимка.
Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана,
убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в
кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство –
снимка на л.10, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както
и измерената скорост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както
и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от
компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето,
на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно
лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с
изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае
за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран
фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание
на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана
прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 80 км/ч, въведена
и с пътен знак В-26-80 км/ч, установена стойност на скоростта - 111 км/ч и конкретната величина на
превишението на скоростта - 31 км/ч., при отчетен толеранс минус 3 км/ч.
Неоснователно е възражението за изтичане на срока по чл.34,ал.1 ЗДвП поради
съставяне на ЕФ след изтичане на 1 година след извършване на нарушението.
На първо място и за пълнота извън логическия минимум оплаквания в жалбата,следва да
се посочи,че погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН намира тясно приложение само в
производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по
издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният
фиш е своеобразна и самостоятелна категория властнически акт, с комплексна процесуална роля и
предназначение, която съчетава едновременно установителни и санкционни функции и притежава
равноценен правен ефект с НП само досежно правния му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. В този
смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи сроковете за съставяне на АУАН и
2
издаване на НП, защото в своята логическа процесуална същност той не е еквивалентен
процесуален документ, нито на АУАН нито на НП. Поради комплексния характер на електронния
фиш погасителната давност не може да бъде селектирано прилагана само по отношение на
неговата установителна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като неясно остава как тя
би била приложена по отношение на неговата санкционна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, чийто срок е също давностен. / в т.см. е актуалната съдебна практика в Решение № 5229 от
11.07.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 716/2024 г. Решение № 5844 от 29.05.2025 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 791/2025 г. и др./ В контекста на тези правни разрешения, съдът
намира за правноирелевантна датата на издаване на ЕФ поради несъвместимите с процесуалния
статут на ЕФ общи разпоредби на чл.34,ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Единствено за пълнота следва да се
спомене,че в жалбата некоректно и превратно се твърди датата на връчване на ЕФ да съвпада с
датата на издаването му -18.07.2025 г., т.к. в изрично служебно изискана и постъпила вх.
№37467/29.08.25 г. справка от АИС АНД, предоставена от ОДМВР-Бургас, С-р „Пътна полиция“ е
отразено,че ЕФ е съставен на 25.06.2024 г., т.е. 7 дни след датата на осъществяване и в 1 –годишен
срок от извършване на нарушението на 18.06.2024 г.
В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради
което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН. В т.см. и Решение № 1213 от
30.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1730/2023 г. „Законодателят не е предвидил пълно
приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието
им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са
неприложими.“
Независимо от гореизложеното, следва да се има предвид, че макар при издаването на електронни
фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК
относно погасяването на наказателното преследване по давност,в който аспект единствено изисква
обсъждане възражението за връчване на ЕФ след около 1 година след издаването му.
Приложим е срокът по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от извършване на
нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи
течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.
В случая административнонаказателното преследване е възбудено със съставянето на ЕФ
на 25.06.24 г., което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81,
ал. 2 НК, т. к. има необходимата предметна и персонална насоченост - предприето срещу конкретно
лице и за конкретно деяние. Процесният ЕФ е съставен на 25.06.2024 г., т. е. в срока по чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК спрямо датата на нарушението – 18.06.2024 г. (чл. 80, ал. 3 НК). С това действие давността е
прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която е отново прекъсната с връчване
на ЕФ на жалбоподателя на 18.07.2025 г. В т.см. относно прекъсващите обикновената давност по
чл.80,ал.1,т.5 НК дейности на надлежния орган по преследване виж и устойчивата практика на
касационната инстанция Решение № 3812 от 24.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
190/2025 г. : „По делото са налице доказателства, че давността е била прекъсната на 05.10.2021
г. когато е изготвен фиша, като след този момент започва да тече нова тригодишна давност,
която изтича на 05.10.2024 г. След този момент са налице данни за прекъсване на давността с
връчване на ЕФ на дата 26.09.2024 г., поради което съдът намира, че обикновената давност по
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК не е изтекла“
Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока
предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е
четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, и към
настоящия момент не е изтекла (изтича на 18.12.2028 година). Затова е невъзможно да се приложи
ефектът на погасителната преследвателска давност по чл.80,ал.1,т.5 НК, в който контекст бе
разгледано възражението за връчване на ЕФ след 1 година след датата на деянието.
На следващо място, спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е
приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец
съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От писмо от ОПУ-Бургас при Агенция пътна инфрастуктура, ведно със схема за
организация на движението, е видно че в процесния участък обл. Бургас, път II-99, km
3
3+900,местност Ченгене скеле, в посока от гр. Созопол към гр.Бургас, скоростта е ограничена до 80
км/ч със знак В-26, в комбинация с допълнителна табела Т2, в посока от гр.Созопол към гр.Бургас.
Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на
скоростта за превозни средства от категория „В“– 80 км/ч, което ограничение е било сигнализирано
и с пътен знак "В26" - 80 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в
информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната
превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 114 км/ч. От протокола за
техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100
км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният
диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост
от 114 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост
111 км/ч ( приспаднати са 3 км/ч /
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 в приложимата по-благоприятна за нарушителя редакция на
чл. 188. (изм., бр. 64 от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г.) предвижда,че собственикът на
пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател –
ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно
ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира
на кого е предоставил превозното средство.
В случая предвид изрично представената справка от С-р „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Бургас –л.11 е видно,че по отношение на МПС „Тойота Версо“ с рег. №****** е вписан единствено
собственикът- жалбоподателят М. С. А.. В материалите по административнонаказателната
преписка не е приложена декларация от собственика М. С. А., че на 18.06.2024 г. в 11:21 часа
лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от жалбоподателя ползвател, поради
което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на М. А. в
качеството му на собственик на процесното МПС, с което е извършено нарушението.
Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно
нарушение са дерогирани от предвидената в специалната норма презумпция за отговорност
на собственика/вписания ползвател на МПС, която може да бъде оборена в случай, че друг е
управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да
се създаде механизъм, който да позволява в крайна сметка да бъде наказан извършителят на
нарушението.
Към материалите по административно-наказателната преписка не се
установява, да е била подадена до ОД на МВР –Бургас декларацията по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, в която освен материализиране на данни за лицето, извършило нарушението, се
изисква да бъде приложено и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
В атакувания ЕФ е посочено, че жалбоподателят М. А. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната
разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" извън
населено място - 90 км/ч. Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от
указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак /чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. В
настоящия случай максималната разрешена скорост за движение извън населено място – пътен
участък в обл. Бургас, път II-99, km 3+900,местност Ченгене скеле, в посока от гр. Созопол към
гр.Бургас е била различна от указаната в чл. 21 , ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В"
извън населено място - 90 км/ч, а именно сигнализираната с пътен знак В-26 -80 км/ч. Поради
изложеното фактическото описание на поведението, на жалбоподателя, правилно е субсумирано
под разпоредбата на чл. 21,ал.2,вр. ал. 1 ЗДвП.
Накрая, доказва се по безспорен начин, че нарушението е извършено при условията на повторност.
С ЕФ Серия К № 6098347 на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за друго нарушение от същия вид – по
чл.21,ал.1 ЗДвП. Видно от справката от АИС АНД –л.12 гръб и допълнително представената
разпечатка на л.27 гръб, този фиш е бил платен на 23.08.2023 г., която дата по силата на законовата
4
презумпция чл.189,ал.10, т.4 ЗДвП се приравнява на дата на влизане в сила. Съгласно т. 33, пар. 6 от
ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.
2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. Тук може само да се отбележи, че съгласно ТР № 1/2014 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВАС електронният фиш се приравнява по последиците си на наказателно
постановление. Процесното деяние е извършено на 18.06.2024г., т. е. в едногодишен срок от
23.08.2023 г., когато е влязъл в сила електронния фиш на Серия К № 6098347 , като се касае за
същото по вид нарушение- нарушаване режима на скоростта по чл.21, ал.1 ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при пряк умисъл като форма на
вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ представите- относно
свойствата и общественоопасния характер на деянието - че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място и волеви момент- проекция на
насочеността на волята на субекта, сочеща на това, че е искал да осъществи фактическите елементи
на нарушението.
Преценка, дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен
случай по см. на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност - ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.
н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. В
случая, нарушението по чл. 21,ал.2, вр.ал.1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта на
охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на
транспортна дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че
признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена
опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения
комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия
случай се касае за превишение с 31 км/ч, което изключва възможността нарушението да се
преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно непроменената в санкционната част редакция на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП
/бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ „Водач на моторно превозно средство или на
състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено
място, се наказва, както следва: т. 4 за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.;
Съгласно редакцията на нормата на чл.182, ал.4 ЗДвП, действала към датата на
съставяне на ЕФ 24.06.2024 г.: „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а
за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.“
Тази разпоредба към настоящия момент е претърпяла законодателна промяна, като
е отпаднало предвиденото в предходната редакция /Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г./, удвояване
размера на глобата за нарушения на скоростта извън населено място при повторност по
чл.182, ал.2,т.1-т.5 ЗДвП. Ето защо и по арг.на чл.3, ал.2 ЗАНН приложимо в настоящия
случай се явява по-благоприятното за администравно-наказателно правното положение на
дееца правило на чл.182,ал.4 (бр. 64 от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г.) ЗДвП, съгласно което:
„При повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“
Предвид гореизложеното индивидуализираното административно наказание глоба в удвоен
5
размер по чл.182,ал.2,т.4 ЗДвП следва да се намали до законоустановения по арг. на
актуалната редакция на чл. 182,ал.4 ЗДвП размер съгласно чл.182,ал.2,т.4 ЗДвП- 300 лв., т.к.
законодателната промяна е настъпила преди влизане в сила на ЕФ Серия К №9287893. В
случая макар и разглежданото нарушение, предмет на ЕФ Серия К №9287893 по своята
логическа същност да е осъществено в условия на повторност по см. на дефинитивната
норма на пар.6, т.33. ЗДвП, с оглед отпадналата по силата на по-благоприятната редакция на
чл.182,ал.4 ЗДвП по-тежка наказуемост чрез удвояване размера на глобата за нормативната
алтернативна на чл.182,ал.2,т.4 ЗДвП, то настоящото деяние по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН
следва да се санкционира с глоба в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да се измени в частта относно размера на наложеното за нарушението
административно наказание, а в останалата му част да се потвърди като законосъобразен и
правилен.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия "К" №9287893, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на
основание чл.189,ал.4,вр.чл. 182, ал.4, вр.ал.2, т.4, от ЗДвП на М. С. А. ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. чл.21, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл.3,ал.2 ЗАНН НАМАЛЯВА размера на
административното наказание „ГЛОБА“ от 600 лв. на 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия "К" №9287893, издаден от ОДМВР-Бургас,
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6