Номер 272802.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело №
20203100502100 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, срещу Решение № 1348 от 13.03.2020
г., постановено по гр.д. № 16338/2019 г. по описа на ВРС, 49 с-в, с което e ОСЪДЕНА
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ НА Й. Д. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл. 34, вх. 1, ет. 7, ап. 18, сумата от 1514.00 лв. /хиляда петстотин и
четиринадесет лева./, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Й. Д. Д. не е депозирала писмен отговор.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
1
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, срещу Решение № 1348 от 13.03.2020 г., постановено по гр.д. № 16338/2019 г. по
описа на ВРС, 49 с-в, с което e ОСЪДЕНА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с
адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ НА Й. Д. Д. , ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 34, вх. 1, ет. 7, ап. 18, сумата от
1514.00 лв. /хиляда петстотин и четиринадесет лева./, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд от ищеца с коефициент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.5, т. 2
ЗМВР.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2100/2020 г. на ВОС за 09.11.2020 г. от
14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2