№ 237
гр. Пловдив, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500059 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№111021/05.12.2023г., подадена от
М. С. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С. П., против решение
№ 4694/22.11.2023 г., постановено по гр.д. № 6472/2023 г., по описа на
Районен съд - Пловдив, VII гр.с., с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника като
погасена по давност сумата от 1532,39 лева, представляваща главница по
договор за кредит PLUS-01471170/29.03.2010 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за която сума е издаден изпълнителен лист от
26.10.2012 г. по ч. гр. д. № 399/2012 г. на Районен съд Пловдив, за събирането
на която сума е образувано изп. дело № 3913/2012 г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов, с рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен
съд Пловдив и жалбоподателят е осъден на заплати на търговското
дружество сумата от 100 лева – разноски по делото.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на
правия спор, с което исковата претенция да бъде уважена, с присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, насрещната страна „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника юрисконсулт
1
Н.В., в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Моли
решението да бъде потвърдено с присъждане на направените във въззивната
инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от М. С. М., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за
установено, че не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, поради изтекла погасителна давност на сумата от 1532,39 лева,
представляваща главница по договор за кредит PLUS-01471170/29.03.2010 г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 26.10.2012 г. по ч. гр. д. № 399/2012 г. на Районен съд
Пловдив, за събирането на която сума е образувано изп. дело № 3913/2012 г.
по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 на КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по
изпълнителното дело действия, съдът е приел, че от влизане в сила на
заповедта за изпълнение до 26.06.2015г., пет годишната погасителна давност
досежно процесното вземане не тече, с оглед задължителните указания
дадени с Тълкувателно решение №3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС
по т.д.№3/2020г. , според които погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След тази дата от взискателя са били
подадени молби с искане за извършване на изпълнителни действия по делото
съответно на 26.04.2017 г., на 27.03.2019 г., на 17.03.2021 г. и на 09.12.2022 г.
, прекъсвали петгодишният давностен срок и поставили началото на нов
давностен срок, като от последната молба същият изтича на 09.12.2027 г.
Изложил е и съображения, че перемпцията е без правно значение за
погасителната давност , респ. без правно значение за фактите , релевантни по
предявения иск по чл.439 от ГПК.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено, като въззивния съд изцяло препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои
мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя,
въззивния съд намира за необходимо да изложи само следното:
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства се установява, че по ч. гр. д. №399/2012г. по описа на РС-
Пловдив по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу М. С.
2
М., ЕГН **********, е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, а след влизането й в сила и изпълнителен лист,
съгласно които е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, сумата от 871,89 лева – главница, представляваща неплатено
задължение по договор за потребителски паричен кредит в размер на 1944,80
лева № PLUS – 01471170/29.03.2010 г., надбавка, представляваща печалба на
кредитора и покриваща разходите му по подготовка и обслужване на заема в
размер на 838,51 лева, мораторна лихва в размер на 284,17 лева за периода
15.07.2010 г. – 21.12.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 12.01.2012 г., до изплащане на вземането, и разноски, от
които 4 59,89 лева – държавна такса, и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. За принудителното удовлетворяване на вземанията си по
така издадения изпълнителен лист „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
образувало на 22.11.2012г. изпълнително дело №2913/2012г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов, рег. №824 , с район на действие Окръжен съд- Пловдив.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал
да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК изпълнителни
способи и е възложил на съдебния изпълнител правата по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ
и определянето на начина на изпълнение, като с договор за цесия вземанията
от кредитора „БНП Париба Пърсънл Файненс“ ЕАД са били прехвърлени на
ответника по делото- „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
В случая, доколкото изпълнителното основание е заповед за
изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само въз основа на факти
и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства- изтекла погасителна
давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по
отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност
съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, предвиждаща, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има
последиците на съдебно решение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение, както и има
изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се прилага и по
отношение на установените с нея вземания /в този смисъл Определение
№60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г., 4-то г.о.; Решение №3
от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о./.
По съществото на спора следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че по
изпълнително дело №2913/2012г. по описа на ЧСИ Константин Павлов
3
давност не е текла от образуваното му през 2012 г. до 26.06.2015 г. Нещо
повече, през този период, видно от представеното копие от изпълнителното
дело регулярно са подавани молби от взискателя, предприемани от съдебния
изпълнител изпълнителни действия, постъпвали суми за погасяване на
паричния дълг въз основа на наложен запор на трудовото възнаграждение на
ищеца при неговия работодател - “ЕКС Дебт” АД, поради което
неоснователни се явяват и твърденията му относно настъпила перемпция на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Същевременно перемпцията е без правно
значение за погасителната давност , респ. без правно значение за фактите ,
релевантни по предявения иск по чл.439 от ГПК, в който смисъл е
практиката на Върховния съд касационен съд, обективирана в Решение
№93/17.05.2021г. постановено по гр.д.№2766/2020г. , 4-то гр.отд. ; Решение
№257/30.04.2020г. постановено по гр.д.№694/2019г. , 3-то гр.отд.; Решение
№3/04.02.2022г. постановено по гр.д.№1722/2021г. , 4-то гр.отд.
За вземането, което ищецът предявява с настоящия иск –1532,29 лв. и
което касае периода след 26.06.2015 г. приложение намират постановките на
т. 10 от ТР№2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 Г., ОСГТК на ВКС,
съгласно които по чл.116,б"в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ.
В процесния случай след посочената дата - 26.06.2015 г. взискателят е
подал съответно на 26.04.2017 г., на 27.03.2019 г., на 17.03.2021 г. и на
09.12.2022 г. молби, съдържащи искания за извършване на изпълнителни
действия, Така подадените молби са прекъснали погасителната давност за
вземанията на основание чл.116, б.В от ЗЗД, независимо че въз основа на част
от тях съдебният изпълнител не е извършил поисканото изпълнително
действие. Този извод се налага както от мотивите по т.10 от Тълкувателно
решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че „искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“, така и от диспозитива по
т.10, съгласно който „ нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие“. Така от датите на подадените молби, с които е
прекъсната давността, до датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело- 09.05.2023г. не е изтекъл срок от пет години, поради което
вземането на ответното дружество не е погасено по давност. Предвид горното
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.8 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
4
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100
лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4694/22.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 6472/2023 г., по описа на Районен съд - Пловдив, VII-ми гр.с.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата в размер на 100 лева-
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5