Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 79 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.10.2018
г. по гр.д. № 74199/17 г., СРС, І ГО, 26 с-в е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че П.Г. Ц., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Б
сумата от 792,77 лв. - главница за доставена в периода м.05.2014 г. до м.
04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 192194, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от от 103,65 лв. законна лихва за забава за периода 15.09.2015 г. -
02.06.2017 г., като е отхвърлил исковете
в останалите им части, като неоснователни. Осъдил е П.Г.Д. ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******сумата от 732,67 лева - разноски по настоящото исково производство и от
сумата от 70,90 лв. - разноски в заповедното производство по гр. д.
38205/2017 г., СРС, 26 състав.
Решението в осъдителната част е обжалвано с въззивна
жалба от ответника П.Г. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.Г. от САК,
с адрес: ***, *******, кантора 317 с мотиви, изложени в жалбата.
Развиват се
доводи, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна
връзка между страните, тъй като ответникът е депозирал изрично заявление за
отказ от услугите на ищцовото дружество, като отказът е заявен писмено в
деловодството на „Т.С.“ ЕАД под № Г-13009/25.08.2015 г., т.е. преди периода на
исковата претенция. В този отказ П.Д. се е позовал на чл.62 от ЗЗП, където
според процесуалния представител на въззивника/ответник е указано, че се
забранява доставката на стоки и услуги, включително и централно отопление,
които не са поръчани от потребителите. Сочи, че след като е бил депозиран
изричен отказ от услугата и е посочено законовото основание, няма как да има
облигационна връзка между страните. Неправилно съдът е приел, че П.Д. е
собственик на топлоснабдената сграда. От данните по делото е видно, че
ответникът е бил с демонтирани радиатори и респективно имотът му не е бил
топлоснабден. Счита още, че претендираната сума е недължима, тъй като е
погасена по давност. Неправилно съдът не е спрял производството по делото,
поради наличие на новооткрити факти и обстоятелства, а именно решение № 4777 от
13.04.2018 г. на ВАС, трето отделение, по адм. дело № 1372/2016 г., където е
указано, че се отменя зависимостта/формулата/, приета в т.6.1.1 от Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост.
Спирането на съдебното производство е
поискано, защото дружеството е формирало задължения, като е използвало именно
тази отменена формула. Твърди се, че в случай, че окончателното произнасяне
отмени зависимостта на тази формула, това означава, че отмяната ще важи и за
процесния период, защото ще се установи незаконосъобразна формула, а
незаконосъобразните актове и разпоредби не пораждат правни действия. Най-накрая
се заявява, че по делото неправилно са присъдени разноските. Няма приложен
списък с разноски по чл.80 ГПК, тъй като в противен случай посочената сума е
щяла да бъде обжалвана. Твърди се, че „сумата за разноски е видно прекомерна и
равна на претендираната главница и не отговаря на юрисконсултското
възнаграждение, което се претендира в действителност.“ Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното и да бъде отхвърлена ищцовата претенция.
Претендира разноски.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от 836,53 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. и за сумата от
111,68 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг
за периода 15.09.2015 г. - 02.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът,
като собственик на имота, е потребител
на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнил задължението си да
заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на
„Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 38205/2017г. по описа на СРС, 26
състав, срещу която ответникът е възразил.
Ответникът П.Г.Д., в
срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора.
Видно от доказателствата
представени по делото, а именно н.а. № 41, дело № 1616/91 г., удостоверение от
ГИС София, П.Г.Д. се явява
собственик на процесния топлоснабден недвижим имот с абонатен № 192194, находящ се в гр. София, ж.к. „******* и това обстоятелство е
било безспорно по делото. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Относно доводите, че липсва валидна облигационна
връзка между страните, тъй като ответникът е депозирал изрично заявление за
отказ от услугите на ищцовото дружество, който е заявен писмено в деловодството
на „Т.С.“ ЕАД под № Г-13009/25.08.2015 г., т.е. преди периода на исковата
претенция, както и че в този отказ П.Д. се е позовал на чл.62 от ЗЗП, както и
относно направеният краен извод, че след като е бил депозиран изричен отказ от
услугата и е посочено законовото основание, няма как да има облигационна връзка
между страните, настоящата инстанция приема следното:
Както е посочено в решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/09 г. на Конституционния съд на РБългария, съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ "потребителите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна
енергия, който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна
енергия в отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна
собственост. Причините за преустановяване могат да бъдат от различно естество -
защото доходите на собствениците не са достатъчни да ползват този вид
отопление; имотът се намира на среден етаж, с вътрешно местоположение в
сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са обитаеми и отопляеми;
през имотите преминават щранг-лири от сградната инсталация, които отдават
топлинна енергия, и др. Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към
топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната
собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата /чл.133, ал.2 ЗЕ/. Както вече се е
произнесъл Конституционният съд с решение № 7 от 2003 г. по к.д. № 4 от 2003 г. "естеството и
особеностите на етажната собственост като специфична групова организация на
множество отделни собственици на жилищни имоти в една сграда, обединени от обща
основа и общ покрив, само по себе си позволява индивидуализация на
правоотношенията за някои видове услуги, като електроснабдяване,
водоснабдяване, топлоснабдяване, в границите на цялата етажна собственост, при
което обвързаността на всеки отделен жилищен имот от сградата се обуславя от
взетото по съответния ред решение на общото събрание на етажната
собственост". При наличието на решение на мнозинството от собствениците и
носителите на вещни права в сграда-етажна собственост, за присъединяването й
към топлопреносната мрежа Законът
за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна енергия в
индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на
ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се
изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл.153, ал.5 от ЗЕ не предоставя право
на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от
сградната инсталация. Отказ изцяло от
потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда
в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици
трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части и сградната инсталация. Ето защо, не може да се приеме, че в настоящия казус от страна на ответника е налице законосъобразен
отказ. Отделно от това, отказът обхваща само част от процесния период.
Потребителят ползва щранг лира в банята и
1 бр. водомер за топла вода и плаща за тях, но не и за отопление на имота от
радиатори, видно от приетата СТЕ. Ето защо неоснователно се явява твърдението
във въззивната жалба, че имотът не е бил топлоснабден/ ползва се топла вода и щранг
лира в банята, като потребителят дължи и сума за сградна инсталация/, както и
твърдението, че в решението си съдът е приел, че П.Г.Д. е собственик на топлоснабдената сграда, каквото „приемане“ няма.
Относно позоваване на чл.62 от ЗЗП, настоящата инстанция излага следните
мотиви:
Разпоредбата на чл.62, ал.2
ЗЗП, забраняваща доставката на
централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива
2011/83/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази
връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР,
съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на
чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. Съгласно
мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. Ето защо не може да се приеме наличие на хипотезата за т.н. „непоискана доставка“.
Фактът на
предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални справки от ФДР,
документи за главни отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от
ищеца, изравнителни сметки, приетите по делото СТЕ и ССЕ.
Не е
налице твърдяната давност, тъй като заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК
и подадено на 12.06.2017 г., поради което погасени по давност са сумите до края
на м.04.2014 г., а претендираният период е за 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
Не са
налице т.н. новооткрити факти и обстоятелства, а именно решение № 4777 от
13.04.2018 г. на ВАС, трето отделение, по адм. дело № 1372/2016 г., където е
указано, че се отменя зависимостта/формулата/, приета в т.6.1.1 от Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост. Това
решение на ВАС, би действало само занапред, а и самото решение няма харатер на
„новооткрити факти и обстоятелства“. Ето защо интерес представлява твърдението,
че „в случай, че окончателното произнасяне отмени зависимостта на тази формула,
това означава, че отмяната ще важи и за процесния период, защото ще установява
незаконосъобразна формула, а незаконосъобразните актове и разпоредби не
пораждат правни действия“. Относно последното, може би се има предвид нищожни
актове, но така или иначе направените изводи се явяват неправилни и
незаконосъобразни.
Неоснователно
се явява и твърдението, че разноските по делото са присъдени неправилно. Същото
е и невярно относно факта, че няма приложен
списък с разноски по чл.80 ГПК, защото в противен случай посочената сума е щяла
да бъде обжалвана. Такъв е приложен на стр. 89 от производството пред СРС, а и съдебното
заседание на девети юли 2018 г., в което
е даден ход по същество, процесуалният представител на ищцовото дружество
изрично е посочил, че претендира разноски и е представил списък по чл.80 ГПК.
От изречението, че „сумата за разноски е
видно прекомерна и равна на претендираната главница и не отговаря на
юрисконсултското възнаграждение, което се претендира в действителност“, не
става ясно как точно се оспорва юрисконсултското възнаграждение. Същото не е
прекомерно, а като цялост разноските са пресметнати съобразно уважената част от
иска.
Предвид
изхода на делото на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.10.2018 г. по
гр.дело № 74199/17г. на СРС, І ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА П.Г. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.Г. от САК, с
адрес: ***, *******, кантора 317 да
заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***
Б, предствлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт М. Ш. направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението постановено при участието
на трето лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.