ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2952
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СветлА. Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
СветлА. Анг. Станева
като разгледа докладваното от СветлА. Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502858 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Обжалвано е определение № 9336/31.08.22г.,постановено по гр.д.№ 9225/21г.по
описа на ПдРС,1-ви бр.с.,с което е оставено без уважение искането на ответницата А. П.
И.,ЕГН-********** да бъде отменено решението по делото № 2389/28.06.22г. в частта за
разноските относно възложените разноски в размер на 825лв.,направени от ищците в
производството.
Недоволна от определението е остА.ла А. П. И.,ЕГН-**********,която чрез
пълномощника си адв.Цв.К. счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени
в частната жалба съображения.Моли съда да го отмени изцяло,като разноските по делото да
остА.т за сметка на страните така,както са направени.
Ответниците по частната жалба- С. Т. С.,ЕГН-********** и З. Г. С.,ЕГН-
**********,чрез пълномощника им адв.М.Г. изразяват становище за неоснователност на
същата,като считат атакуваното определение,респ.решението на първоинстанционния съд в
частта му за разноските,за законосъобразно и правилно.
ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на
страните,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирА. стрА. против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
РазгледА. по същество,същата е основателна по следните съображения:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по иск по
1
чл.128,ал.1 от СК,предявен от С. Т. С. и З. Г. С. против А. П. И. и Х. С. С.,който е техен
син,за определяне на мерки за лични отношения между ищците като баба и дядо и по-
малката дъщеря на ответниците Е.
С решение № 2389/28.06.22г.Пловдивският районен съд е определил мерки за лични
отношения на детето Е. Х.ва С. с баба и дядо З. и С. С.и,в различен обем от поисканите
от ищците.Съдът осъдил само ответницата А. П. И. да заплати направените от ищците в
първоинстанционното производство разноски в размер на 825лв.,включващи
адв.възнаграждение,възнаграждение за особен представител и ДТ.
С молба,депозирА. на 07.07.22г.по чл.248 от ГПК в законоустановения срок,
ответницата И. поискала отмяна на решението в частта му за разноските с аргумент,че в
производствата по спорна съдебна администрация те не могат да се присъждат съобразно
изхода на спора,а следва да остА.т за страните така,както са ги направили.Представила е за
сведение решение на ВКС в горния смисъл по сходен казус-в производство по чл.127 от СК.
Това искане районният съд е оставил без уважение с атакуваното
определение,мотивирайки се,че посочените от И. аргументи касаели производство по чл.127
от СК,по които и двете страни били родители на общите им деца,а в настоящия случай
правната квалификация на иска била различна,спорният предмет с друго съдържание,както
и родствената връзка на страните с децата не била еднаква.
Настоящата инстанция не споделя този извод на ПдРС.
И двете производства-по чл.127 и по чл.128 от СК представляват производства по
спорна съдебна администрация.За разлика от исковото производство,в тези по спорна
съдебна администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването
или несъществуването на едно материално право,а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права,респ.относно начина на осъществяване на
лични отношения с близките на детето-баба и дядо,признати и гарантирани от закона,така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник.Съдебното решение,което следва да изхожда от правилото за защита по най-
добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното дете,ползва както
родителите,така и бабите и дядовците,поради което в първоинстанционното производство
всяка стрА. следва да понесе разноските,които е направила,независимо от изхода на спора.
Районният съд е стигнал до неправилен извод за приложимостта на чл.78 от ГПК в
производството пред него,поради което обжалваното определение,с което е оставено без
уважение искането на А. П. И. следва да се отмени,като се отмени и решение №
2389/28.06.22г.в частта му за разноските,имаща характер на определение в тази част и да се
остави без уважение претенцията на ищците за присъждане на разноски в
първоинстанционното производство.
Водим от горното,съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9336/31.08.22г.,постановено по гр.д.№ 9225/21г.по описа
на ПдРС,1-ви бр.с.,с което е оставено без уважение искането на ответницата А. П. И.,ЕГН-
********** да бъде отменено решението по делото № 2389/28.06.22г. в частта за разноските
относно възложените разноски в размер на 825лв.,направени от ищците в
производството,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 2389/28.06.22г.,постановено по гр.д.№ 9225/21г.по описа на
ПдРС,1-ви бр.с.в частта му за разноските,имаща характер на определение,с която е осъдена
А. П. И.,ЕГН-********** да заплати на С. Т. С. и З. Г. С. сумата от 825лв.разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Т. С.,ЕГН-********** и З. Г. С.,ЕГН-
**********за осъждане на ответницата А. П. И.,ЕГН-********** да им заплати направените
от тях разноски в производството пред ПдРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3