Решение по дело №218/2021 на Районен съд - Дупница

Производството е по реда на Глава XXVIII, чл. 375 и сл. от НПК.

Същото е второ по ред първоинстанционно съдебно производство след отмяна от ОС-Кюстендил с Решение № 260002/19.08.2020 г., постановено по ВАНД № 103/2020 г., по описа на ОС-Кюстендил на предходно, постановено от друг състава на съда, Решение № 54/04.02.2020 г., по НАХД № 1239/2019 г., на РС-Дупница, Н.О., II-състав.

Образувано е по внесено с постановление от РП-Кюстендил предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, на обвиняемия И.Б.Д., на 73 години, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********, с налагане на административно наказание „глоба“ за това, че:

на 10. 10. 2018 г. в гр. Дупница, на път II-62 при км. 53+101, при управление на МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с per. № КН 3580 ВК в посока на движение към гр. Самоков, нарушава правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.). Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.  Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства, като управлявайки автомобила предприема маневра ляв завой, при която отнема предимството на насрещно движещия се лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с peг. № СО 0590 АХ, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Б.П., с ЕГН ********** /водач на лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксара“ с per. № СО 0590 АХ/ изразяваща се в счупване на ацетабулума и срамната кост на таза вляво, съпроводено с изкълчване на лявата тазобедрена става, довело до трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни, както и счупване на капачката на дясното коляно и счупване на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, като приема, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Пледира за налагане на административно наказание глоба на обвиняемия, по реда на чл. 78а, ал.1 от НК.

Обвиняемият дава подробни обяснения в съдебна фаза. Оспорва сам и чрез упълномощения от него защитник адв. Й. изложената в постановлението фактическа обстановка. Двамата пледират за недоказаност на обвинението и неоснователност на предложението на РП-Кюстендил, възразяват срещу показанията на св. П.. Отправят искания за признаване на обвиняемия за невиновен по повдигнатото му обвинение и алтернативно, ако все пак бъде признат за виновен, за налагане на административно наказание в предвидения от закона минимум и неналагане на предвиденото кумулативно наказание – лишаване от право да управлява МПС. В последната си дума обвиняемият отново иска да бъде оправдан.

След като извърши детайлна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият И.Б.Д. е на 73 години, роден е на *** ***, същият е с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********. Обвиняемият е правоспособен водач на МПС.

На 10.10.2018 г. около 19.56 ч. обвиняемият Д. управлявал собствения си товарен автомобил ,,Мерцедес Вито“ с рег. № КН 3580ВК, като се движел с около 70 км/ч по второкласен път II-62 в посока от гр. Дупница към гр. Самоков. В района на летището при с. Крайници обвиняемият Д. предприел извършването на маневра ляв завой за навлизане към първата отбивка за летището. В това време срещу него в обратната посока от гр. Самоков към гр. Дупница, със скорост около 90 км/ч се движел лек автомобил ,,Ситроен“ модел ,,Ксара“ с рег. № СО 0590 АХ, управляван от пострадалия – св. П., който насрещнодвижещ се автомобил бил възприет от обвиняемия преди започване на маневрата. Въпреки това без да го изчака и без да осигури предимство на движещия се направо и в своята пътна лента лек автомобил, и без да включи мигач за предприетия ляв завой, обвиняемият започнал да завива наляво към отбивката за летището навлизайки със своя автомобил в насрещната за него пътна лента като предполагал, че ще успее да извърши маневрата и да освободи пътната лента преди наближаване на насрещнодвижещия се спрямо него лек автомобил. В този момент св. П. забелязал навлизащия в неговата пътна лента и завиващ наляво към отбивката тежкотоварен автомобил Мерецедес, като натиснал спирачки и отклонил автомобила си възможно най-вдясно на платното за движение с намерение да избегне удара между двете МПС-та. Лекият автомобил дори излязъл с десните си гуми малко извън пътното платно, като след  това се блъснал челно в дясната предна част на автомобила управляван от обвиняемия Д., въпреки предприетите от свидетеля П. маневри и действия по спиране.

С това си поведение като водач на пътя обвиняемият Д. е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от ЗДвП ,,Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.). Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.  Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства“.

На място пристигнали свидетелите С.С.и Й.К.– полицейски служители на РУ-Дупница, които установили участниците в ПТП-то и това, че са пострадали. Двамата водачи били транспортирани до МБАЛ ,,Св. И.Рилски 2003“ ЕООД гр. Дупница. След направени рентгенови снимки на св. П. и с оглед характера на причинените му от инцидента тежки травматични увреждания същият бил транспортиран в УМБАЛСМ ,,Н. И. Пирогов“ гр. София.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р И. Л. – специалист по съдебна медицина се установява, че в резултат на процесното ПТП свидетелят П. е получил следните травматични увреждания: счупване на таза - ацетабулума и срамната кост на таза вляво, съпроводено с изкълчване на лявата тазобедрена става довело до трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни, както и счупване на капачката на дясното коляно и счупване на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни.

От изготвената по делото, в хода на ДП от вещото лице инж. Н.В.  автотехническа експертиза се установяват в най-общ план причините и механизмът на реализиране на процесното ПТП.  Като непосредствена причина за настъпване на ПТП е посочено неспазването на задължението от водача на товарния автомобил – обв. И.Д. при изпълнение на маневрата ,,ляв завой“ да пропусне движещите се направо с предимство пътни превозни средства.

От назначената и изготвена в хода на настоящото съдебно производство нова съдебна автотехническа експертиза от вещото лице инж. К.Б. се установява местоположението на двете МПС-та по ширина и дължина на пътното платно, движението им в указаните по-горе посоки и поведението в конкретната ситуация на двамата водачи – обвиняемия и св. П., преди и по време на възникване на процесното ПТП. Потвърдено е че ударът за лекия автомобил е бил централен челен, а за товарния автомобил е бил кос-челен. Изяснен е подробно механизмът на ПТП и причините за настъпването му, които са свързани изцяло с предприетата от обвиняемия Д. маневра – завой наляво без да намали и спре като пропусне насрещно движещия се в своята пътна лента и в обратна посока лек автомобил ,,Ситроен“ модел ,,Ксара“ с рег. № СО 0590 АХ, управляван от пострадалия – св. П. преди извършването й. Изчислено е че мястото на удара е спрямо дължината на платното за движение, на 0,5 м. преди ориентира посочен в протокола за оглед и спрямо широчината на платното за движение, на 0,2 м. от дясната граница на платното. Същото е онагледено на мащабна скица № 3, която е приложена като неразделна част от заключението. Изследвани са възможностите за предотвратяване на ПТП от всеки от двамата водачи. Посочено е че водачът на лекия автомобил с оглед скоростта му на движение е нямал такава обективна възможност, съобразно дължината на изчислената за него опасна зона с дължина 60 м. Същият би могъл да спре преди мястото на удара едва при скорост от 40 км/ч. Докато в същото време обвиняемия е разполагал с такава възможност да предотврати процесното ПТП, ако своевременно е намалил и спрял преди извършване на маневрата си завой наляво с цел да пропусне преминаването на автомобила управляван от св. П..

По доказателствата:

Така изложеното от фактическа страна се установява несъмнено и безпротиворечиво от част от събраните в хода на съдебното, както и в хода на досъдебното производство доказателства, а именно от разпита на св. П. пред настоящия съдебен състав, само частично от показанията на обвиняемия Д. дадени пред съда, от приобщените чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК гласни и писмени доказателства, които съдът преценява и ползва на основание чл. 378, ал.2 то НПК - показанията на свидетелите полицейски служители С.и К., както и от прочетените по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК показания на св. П. дадени на л. 36-38 от ДП и л. 28-29 от НАХД № 1239/19 г., на РС-Дупница, Н.О., II-състав.

Наред с това важни факти и обстоятелства се съдържат и в приложените писмени доказателства, сред които справка за съдимост на обвиняемия, протокол за оглед на МП и фотоалбум, медицински документи, справки за МПС, справка за нарушител/водач,  справка от ОПУ-Кюстендил при АПИ, прочетената и приета по реда на чл. 282, ал.3 от НПК съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Л., само частично от изготвената в хода на ДП първоначална автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Н.В. и изцяло от приетата в хода на съдебното производство нова съдебна автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж. К.Б.. Обстоятелствата относно времето и мястото на ПТП се разкриват допълнително и от приобщения, чрез оглед в съдебно заседание запис на обаждане до тел. 112 CD-диск представен от районен център 112 – София, приложен на л. 94, том II от ДП.

Съдът взе предвид и отчете критично двойствената правна природа на обясненията дадени от обвиняемия по делото, от една страна като годно гласно доказателствено средство и от друга като основно средство за защита в процеса. С оглед на това съдът приема за достоверни същите единствено в частта им, която не влиза в колизия и не се опровергава категорично и насрещно от останалите събрани по делото безспорни и изброени по-горе писмени и гласни доказателства, вкл. заключенията по приетите експертизи. Съдът приема с доверие единствено заявеното от обвиняемия относно времето, място, участниците в ПТП и пристигането на място по-късно на свидетелите С.и К.. В останалата му част съдът счита, че казаното от Д. се опровергава изцяло от казаното от св. П., което от своя страна намира солидна доказателствена подкрепа в останалия доказателствен материал описан по-горе, вкл. заключенията по приетите две автотехнически експертизи, които са идентични относно причините за ПТП и неговия механизъм.

Казаното от св. П. относно поведението на водачите на МПС, предприетите от всеки от тях действия на пътя преди и по време инцидента, вкл. предприетите от него действия по спиране и отклоняване на автомобила му надясно се подкрепя изцяло от заключенията по приетите съдебни автотехнически експертизи и по-конкретно от изготвената в съдебна фаза от вещото лице К.Б. такава. В заключението на вещото лице Б. след приложение на необходимите специални знания от експерта са направени закономерни фактически изводи по поставените му задачи относно причините, механизма и причинно-следствената връзка между поведението на водачите и съставомерния резултат. Същите са надлежно изложени и защитени във връзка с поставените му множество въпроси от съда и страните. По отношение заключението дадено в хода на ДП от вещото лице В. съдът споделя критиките отправени от въззивния съд в Решение № 260002/19.08.2020 г., постановено по ВАНД № 103/2020 г., по описа на ОС-Кюстендил и поради това споделя само частично изводите на това вещо лице, доколкото не противоречат на новоизготвената в съдебна фаза съдебна автотехническа експертиза от вещото лице Б. и на останалия приет с доверие доказателствен материал. В подкрепа на заявеното от свидетеля П. са, макар и косвено и показанията дадени от св. С.и К., както и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него. Свидетелят П. добросъвестно след прочитане на показанията му потвърждава по-ранните си такива дадени в хода на ДП и пред друг състав на съда, не се опитва в нито един момент да подвежда съда или да преиначава субективно определени факти и обстоятелства, за които вече е свидетелствал по-рано. Относно причинените му трайни телесни увреждания фактите изложени от него се доказват допълнително и от представените по делото множество медицински документи и най-вече от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Л., което е прието по делото чрез прочитането му без възражения от страните.

Данните установени от съда от горепосочените възприети с доверие доказателствени източници, са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-подробното им и детайлно обсъждане и съпоставяне едни спрямо други. Същите не са надлежно опровергани и допринасят поотделно и в съвкупност за изясняване в цялост и с категоричност на фактите и обстоятелствата описващи действията на обвиняемия като автор на престъплението, в което е обвинен.

От правна страна:

При горната доказателствена съвкупност е безспорно, явно и несъмнено доказано, че на инкриминираната дата и място, обвиняемият с поведението си е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ,,б” пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на 10.10.2018 год. в гр. Дупница, на път II-62 при км. 53+101, при управление на МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с per. № КН 3580 ВК в посока на движение към гр. Самоков, нарушава правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.). Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.  Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства, като управлявайки автомобила предприема маневра ляв завой, при която отнема предимството на насрещно движещия се лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с peг. № СО 0590 АХ, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Б.П., с ЕГН **********  - водач на лекия автомобил, изразяваща се в счупване на ацетабулума и срамната кост на таза вляво, съпроводено с изкълчване на лявата тазобедрена става, довело до трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни, както и счупване на капачката на дясното коляно и счупване на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни.

 Налице е пряка причинно-следствена връзка между причинения съставомерен престъпен резултат /средна телесна повреда на пострадалия С.П. / и допуснатото от обвиняемия нарушение на правилата за движение от ЗДвП изложени подробно по-горе. Именно поради тези последователно допуснати от И.Д. нарушения на правилата за движение при управление на процесното МПС е било реализирано от него инкриминираното деяние, представляващо ПТП и в резултат на последвалия удар на лекия автомобил ,,Ситроен“ модел ,,Ксара“ с рег. № СО 0590АХ, управляван от св. П. челно в дясната предна част на товарен автомобил ,,Мерцедес Вито“ с рег. № КН 3580ВК, управляван от обвиняемия И.Д., на пострадалия С.П. са били причинени от обективна страна подробно описаните по-горе по своите медико-биологични характеристики средни телесни повреди довели до трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни, както и до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни.

От субективна страна, обвиняемият И.Б.Д. е извършил деянието по непредпазливост като вид и форма на вината. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от нарушаването на горепосочените правила за движение по пътищата, но като пълнолетно лице и правоспособен водач е бил длъжен  и е могъл да ги предвиди. Обвиняемият е проявил небрежност като не се е съобразил навременно и надлежно с правилата за движение по пътищата цитирани по-горе.

По повод възраженията изложени от защитата следва да се вземе предвид и незадължителната съдебна практика на ВКС, която приема, че за водача, движещ се по път с предимство, не съществува задължение да предвижда и да очаква, че участникът, движещ се по път без предимство ще навлезе и отнеме предимството му. Обратно – разумното очакване е, че то ще бъде зачетено. За начало на възникване на опасността за движение за водача, движещ се по пътя с предимство, следва да се счита моментът, когато задълженият да даде предимство премине мястото за спиране и изчакване /в случая разделителната осева линия на платното на движение/ и предприеме навлизане в лентата за движение на другия автомобил, без очевидно намерение да зачете предимството или се движи със скорост, която очевидно не би му позволила да спре преди навлизане в насрещната пътна лента. Изцяло в този смисъл, макар и касаещо отнемане на път предимство на водач в зоната на кръстовище е тълкуванието дадено в  Решение № 216 от 20.05.2019 г. по н. д. № 668 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.

По наказанието:

В чл. 343, ал.1, б. „б“ от НК  е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Съгласно чл. 343г от НК във всички случаи на чл. 343 от НК, съдът постановява и лишаване от право по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

Във връзка с гореизложеното съдът счита, че с оглед императивната разпоредба на чл. 78а, ал.1 от НК са налице всички материалноправни предпоставки, кумулативно дадени за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“ в размер от хиляда до пет хиляди лева. Липсват пречки по смисъла на чл. 78а, ал.7 от НК.

При определяне размера на административното наказание глоба следва да бъдат взети предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на обвиняемия, който е на 73 г., пенсионер, семейното му положение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, опитите му да укаже помощ след инцидента на другия водач, макар че е бил наранен, добрите му характеристични данни, с оглед липсата на други налагани наказания като водач на МПС за нарушения на Закона за движение по пътищата.

Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват.

Поради изложеното и за постигане целите на наказанието в максимална степен съдът счита, че адекватно по размер е административно наказание ,,Глоба” в минимален размер от 1000,00 лв. /хиляда лева/.

На основание чл. 78а, ал. 4, вр. с чл. 343г от НК съдът приема, че са налице предпоставките за налагане кумулативно и на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест месеца/.  Същото би оказало допълнителен възпиращ и предупредителен ефект спрямо обвиняемия и останалите членове на обществото.

Съдът приема наложените наказания за справедливи и отговарящи по вид и размер в максимална степен, както на обществената опасност на деянието и дееца, така и на целите и задачите на наказанието.

По разноските:

Осъжда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,  обвиняемия И.Б.Д.,***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР-Кюстендил, сумата от 440.76 лв. (четиристотин и четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки) – разноски за съдебно-медицинска и съдебно автотехническа експертизи изготвени в хода на ДП, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Дупница сумата от 528,00 лв. (петстотин двадесет и осем лева) – разноски за нова съдебна автотехническа експертиза и явяване на вещите лица в съдебно заседание, вкл. от които 20 лева за явяване на вещото лице В. в съдебно заседание по НАХД № 1239/19г., по описа на РС-Дупница, Н.О., II-състав.

С оглед на изложените мотиви, съдът постанови решението си.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: