Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 22.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 5902 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. и чл.274 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е
сезиран от Т.Д.Л. с искова молба, с която срещу С.О.(СО) са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на 9.03.2015 г., около 15 ч., прибирайки се към дома си, била
нападната в гръб и ухапана по левия крак, в долната част на бедрото, зад
коляното, от безстопанствено куче на ъгъла на ул. „Братя Миладинови“ и ул. „Княз
Борис“ в центъра на гр .Банкя, до къщата-музей „Димитър Благоев“. Заявява, че
кучето било голямо, бяло с черни петна, подобно на каракачанско, без каишка и
идентификационен медальон. Л. излага, че била силно шокирана и стресирана от
случващото се, като изпитала силна болка и за момент загубила съзнание, по
крака й потекла кръв и заедно с П.Ф., която била заедно с нея и станала пряк
свидетел на случката, сложили върху раната сняг, за да спрат кръвта. Сочи, че Ф.й
помогнала да стигне до Бърза помощ - гр. Банкя, където раната била обработена,
поставили й превръзка и противобясна ваксина (ТАБ), която тя заплатила. Твърди,
че претърпяната психологическа травма и силна болка разстроили кръвното й налягане.
Сочи, че в резултат на преживяното се провалили дългосрочните й планове - придвижването
й било затруднено и придружено с болка, не можела да работи, както и да помага
при отглеждането на внука си, провалили се плановете й да посети майка й, живееща
сама в провинцията. Ищцата поддържа, че развила страхова невроза от градска
среда. Твърди, че й били причинени имуществени и неимуществени вреди, като
имуществените възлизат на 76.10 лв. - за ваксина, лекарства за кръвно налягане
и разходи за снабдяване със СМУ № 141/2015 г.,
а неимуществените вреди, изразяващи се в
силни болки и страдание, силен уплах, стрес, затруднено придвижване, промяна на
дългосрочни планове, страхова невроза, оценява на сумата от 3 000 лв. Сочи че
компетентните длъжностни лица от СО не са изпълнили задълженията си по чл.40,
чл.47, ал.1, чл.50, чл.59, ал.3 и чл.70 от ЗЗЖ. Т.Л. моли съда да осъди
ответника да й заплати горепосочените
суми, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
заплащане, както и направените разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковете
по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения
относно времето и мястото на инцидента, механизма му, получените увреждания, причинно-следствената
връзка между последните и инцидента, обстоятелството, че кучето е
безстопанствено. Твърди, че СО е изпълнила чрез служителите си възложените й по
закон (ЗЗЖ и ЗВМД) задължения, поради което не е налице противоправно
бездействие. Поддържа, че в СО се работи активно в изпълнение на Общинска
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2008-2011 г.,
приета с Решение № 231 по Протокол № 11 от 24.04.2008 г., а с решение № 224 по
Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на СОС е приета Програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на С.О.2012-2016 г. Ответникът
поддържа, че описаните от ищцата физически травми, болки и страдания не са
получени по твърдяния начин, а от падане. Оспорва истинността на съдържанието
на медицинските документи, представени по делото, в частта в която се сочи, че
причината за уврежданията е ухапване от куче. Оспорва претенциите по размер. Заявява,
че разходите не са направени за лечение или лекарства, както и че разходът в
размер на 40 лв. за снабдяване със СМУ не е в пряка причинно-следствена връзка
с инцидента.
С решение от 26.10.2017 г., постановено по гр. дело № 2200/2016 г., СРС,
ІІІ Г.О., 82 състав е уважил изцяло иска за имуществени вреди, а този за
неимуществени – в размер на 1 500 лв. Въз основа на събраните
доказателства, съдът е заключил, че по делото се установява по несъмнен начин,
че ищцата е била нападната на 9.03.2015 г. от безстопанствено куче, върху което
надзор, съгласно разпоредбите на ЗЗЖ, е следвало да упражнява общината чрез
своите служби и служители. Приел е, че въпреки че С.О.е ангажирала
доказателства, че е създала система от мерки за надзор върху безстопанствените
кучетата, тези мерки не са приложени адекватно, щом по улиците са останали
агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и
психически стрес. Посочил е и че от СО не са ангажирани доказателства за
предприети мерки през процесния период на територията на район „Банкя“, като са
налице доказателства, че такива действия са били предприети след инцидента,
след направено оплакване от страна на Л.. Въз основа на така изложеното, съдът
е направил извод, че е осъществен фактическият състав, обуславящ възникването
на гаранционно-обезпечителната отговорност на СО за противоправното поведение
на нейни служители. СРС е изложил мотиви, че по делото са доказани преживените
от ищцата болки, страдания и страх в резултат на ухапването от
безстопанственото куче, като същевременно е приел, че не се установява, че Л. не е можела
да работи, респ. – че е отсъствала
от работа и за колко време, както и че е имала житейски планове, които са
се провалили заради инцидента. Съдът е оценил неимуществените вреди на 1 500 лв., като е съобразил момента на
настъпването на увреждането, икономическата обстановка в страната в този
период, възрастта на пострадалата - 62 г., данните от експертизата относно
вида, характера и степента на получената травма, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на
възстановяване и установените неудобства. Относно
претендираните имуществени вреди в размер на 76.10 лв. за заплатен лекарски
преглед, издаване на СМУ и лекарства, СРС е приел, въз основа на събраните
писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза, че медикаментите са били
необходими за възстановяване на ищцата, като всички направени разходи се
намират в пряка причинно-следствена връзка с ухапването от кучето. С решението
си в частта за разноските съдът е уважил направеното от СО възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК, като е намалил адвокатския хонорар от 900 лв. на 450 лв.
С определение от 11.01.2018 г. СРС е изменил по молба на ищцата, на
основание чл.248 от ГПК, решението си в частта за разноските, като е приел, че
на Л. се дължи адвокатско възнаграждение от 520 лв., а не от 450 лв., и й е
присъдил разликата от 70 лв. При постановяване на определението си съдът е взел
предвид разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Срещу решението на СРС са подадени въззивни жалби и от двете страни.
Жалбоподателката-ищец атакува решението в отхвърлителната му част, като
намира присъденото й обезщетение за занижено. В тази връзка излага, че съдът не
е взел под внимание доказателствата по делото, сочещи на развита страхова
невроза в резултат на ухапването, както и интензивните и продължителни болки,
проблемите със съня, развития страх от градска среда.
Срещу първоинстанционното решение в уважителната му част е подадена
въззивна жалба от СО, в която отново са изложени всички доводи срещу
основателността на исковете, заявени с отговора на исковата молба.
Срещу определението по чл.248 от ГПК е подадена частна жалба от СО, в която
се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, като са
изложени съображения за неоснователност на исковата молба.
Всяка страна намира за неоснователна жалбата на насрещната страна.
Пред СГС не са събрани нови доказателства. След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на
повдигнатите в жалбите въпроси.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на СРС за доказаност по делото на
изложените в исковата молба обстоятелства досежно инцидента от 9.03.2015 г.,
като препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272
от ГПК.
По делото по несъмнен начин се установява от събраните писмени и гласни
доказателства и съдебномедицинска експертиза, че Л. е била ухапана от
безстопанствено куче по левия крак, в долната част на бедрото зад коляното. В
резултат на ухапването получила разкъсно-контузна рана, причинила й болки за
период от около 30 дни, като в първите дни болките са били по-интензивни.
Раната е била обработена, на Л. е била поставена инжекция с противотетаничен
серум, бил й е изписан антибиотик, периодично се е налагала смяна на
поставените превръзки. Т.Л. е изпитала, освен болките, силен уплах по време на
нападанието на животното. Развила страхова невроза и не смеела да излиза,
спряла да ходи на танци.
Въззивният съд оценява така описаните неимуществени вреди на сумата от
3 000 лв., като счита посочената сума за адекватно и справедливо
обезщетение за претърпените болки и страдания, изживения ужас в момента на
нападението на кучето и развитата страхова невроза, като съобразява и
останалите релевантни обстоятелства, визирани от СРС.
Изцяло доказана е претенцията за имуществени вреди, като по този въпрос въззивният
съд препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 от ГПК.
Доколкото се установява, че Л. е била нападната и ухапана от непровокирано безстопанствено
куче на територията на СО, за претърпените от нея вреди, на основание чл.49 от ЗЗД, носи отговорност жалбоподателят-ответник. Това е така, защото
законодателят е възложил на общината и кмета й определени задължения по
опазване на общественото здраве във връзка с наличието на безстопанствени кучета
на територията й. Разпоредбите на чл.40 от ЗЗЖ (ред. ДВ бр.92/2011 г.) въвеждат задължение за общинските органи
да полагат целенасочени и планомерни усилия, като приемат програми, планове и
наредби за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Чл.41 от ЗЗЖ (ред. ДВ бр.13/2008 г.) ги задължава да залавят и настаняват в приюти тези животни. Следователно законът урежда конкретно фактическо положение,
до което трябва да доведе поведението на ответника, а именно отсъствието на
свободно скитащи кучета. Изключение е предвидено в хипотезата на чл.47, ал.3, изр. първо от ЗЗЖ, при която заловените кучета
могат да бъдат върнати по местата, от които са взети. В този случай, обаче, съгласно изр. второ общината поема надзора и грижите
за животното, като съгласно чл.50, т.2 от ЗЗЖ тя е длъжна да предотвратява негово
агресивно поведение към хора и животни. Вярно е, че СО е
осъществявала и осъществява редица дейности за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и за гарантиране безопасното им поведение спрямо
хората, възложени й със законовите разпоредби (за което свидетелстват
представените от нея по делото документи), но
може да се заключи, че същите очевидно не са били реализирани с
дължимата се за тях грижа, което е довело и до настъпването на процесните
вреди. В тежест на СО е да докаже полагането на необходимата грижа, като
ангажираните доказателства по делото не са достатъчни. При горните изводи СГС
съобразява и практиката на ВКС (напр. решение № 368/18.11.2015 г. по гр. дело №
2045/2015 г., определение № 313/29.03.2016 г. по гр. дело № 1096/2016 г. и
определение № 638/23.08.2016 г. по гр. дело № 1003/2016 г. на ВКС, Г.К., ІV
Г.О.).
По изложените съображения въззивният съд следва да отмени решението в
частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
1 500 лв. и присъди разликата до пълния претендиран размер, както и да потвърди
решението в частта за имуществените вреди. Съдът следва да присъди и допълнителни
разноски на Т.Л. пред СРС за уважената част от жалбата й, като изходи от
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за двата иска съгласно
разпоредбите на цитираната по-горе наредба.
Неоснователна е частната жалба на СО. Обжалваното определение е постановено
в съответствие с ГПК и с нормите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът съобразява, че в частната
жалба не са развити никакви конкретни съображения относно определения от СРС
размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на ищцата.
Т.Л. има право на направените от нея разноски пред въззивната съдебна
инстанция. Относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът
намира за основателно възражението на другата страна по чл.78, ал.5 от ГПК и
намалява същите на 500 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 26.10.2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 82 състав,
постановено по гр. дело № 2200 по описа за 2016 г., в частта, в която искът по
чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 1 500 лв. до
пълния предявен размер от 3 000 лв., И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О.да заплати на Т.Д.Л. на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с ухапване от безстопанствено куче на 9.03.2015 г. в гр. Банкя, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), със законната лихва от 9.03.2015 г. до изплащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, включително в частта на присъдените разноски съобразно изменението му с определение от 11.01.2018 г.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на Т.Д.Л. допълнителни разноски пред СРС в
размер на 220 лв., както и разноски пред СГС за адвокат и заплатена държавна
такса в размер на 530 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.