Решение по дело №188/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260008
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20203210200188
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,11.02.2021  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН Г.

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: РАДОСТИНА СТОИЛОВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД188 по описа за..2020 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от Н.Г.Г.,ЕГН********** ***,чрез адвокат С.К.С. ***,срещу наказателно постановление №20-0240-000076 от 05.03.2020г.г.на Началника на РУ на МВР-Балчик,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена,чрез административно-наказващия органи ведно с административната преписка, е постъпила в Районен съд-Балчик с Рег.№2801 от 14.08.2020год.

Образувано е АНХД№188/2020по описа на БРС.

Г. твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.Твърди,че има допуснати съществени процесуални нарушения,които опорочават обжалваното наказателно постановление.Твърди,че неправилно е санкциониран като собственик на автомобила.Твърди,че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.Претендират се направени деловодни разноски в размер на 300 лева.

 Редовно призован,жалбоподателят  не се явява в съдебното заседание,представлява се от процесуалният си представител адвокат С.К.С. ***.

Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в съдебно заседание.

Представено е писмено становище в което се оспорва жалбата,като се твърди,че извършванетона административното нарушение и вината на жалбоподателя са установено безспорно.

По делото,като свидетел е разпитан Д.П.И.-актосъставител.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            На 18.02.2020год.,Г. управлявал лек автомобил марка Ситроен Е.с Рег.№***ХА в гр.Балчик,по ул.Доктор Златко Петков,в посока  от МБАЛ Балчик към кръстовище Двореца,когато на същата улица бил спрян за проверка от контролните органи на полицията.

            При последвалата проверка било установено,че автомобилът който управлявал няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“.

            С оглед на това,свидетелят Д.П.И.,***,съставя Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Н.Г..АУАН №Д841053 е съставен на 18.02.2020 год.,като препис от него е връчен веднага на жалбоподателя.

Свидетелят И. посочва като нарушена правна норма,нормата на чл.483 ал.1 от Кодекса за застраховането.

            Въз основа на образуваната административна преписка,Административно наказващия орган,издава наказателно постановление№20-0240-000076 на 05.03.2020год.с което приема,че  Н.Г.Г. е допуснал  административно нарушение по чл.483 ал.1т.1 от Кодекса за застраховането,като му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250лв.(двеста и петдесет лева).

            Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания свидетел и писмените доказателства.

            При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 27.07.2020г. на Г..Жалбата е получена в деловодството на възиваемата страна  с Рег.№240000-2933 от 31.07.2020г.

 Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

                        Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на МВР-Балчик,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№357з-42/07.01.2016год.на Министъра на вътрешните работи.

            Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

            По делото се твърди,от жалбоподателя,че неправилно същият е санкциониран ,като собственик на автомобила по смисъла на чл.483 ал.1т.1 от КЗ.Според жалбоподателя е следвало да бъде санкциониран само като управляващ лекия автомобил,т.е. като ползвател.

            Съдът не споделя това твърдение и го приема за неоснователно и недоказано.

            От приетото,като писмено доказателство заверено копие от удостоверение за сключен граждански брак Серия ГБ №005962 от 02.12.1990год.издадено от Община-Добрич се установява,че жалбоподателя и неговата съпруга А. Г. В. са сключили граждански брак на 02.12.1990год.

            От  заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС-част I,прието като доказателство се установява,че процесният автомобил е закупен след сключеният граждански брак и като собственик е вписана съпругата на жалбоподателя.

            Съдът приема,че се касае за вещ у,която е съпружеска имуществена общност.Това е така ,защото към момента на сключване на гражданския брак следва да се приеме абсолютното и пълно действие на разпоредбата на чл.21 ал.1 ал.4 от Семейния кодекс,която гласи,че вещните права,придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,принадлежат общо на двамата съпрузи,независимо от това на чие име са придобити.

Тази презункция не е оборена от жалбоподателя,поради което съдът приема,че двамата съпрузи,в това число и жалбоподателя са собственици или по точно съсобственици на процесният автомобил.Като такива те са солидарно задължени относно движимата си вещ.Всеки от тях носи пълното задължение за сключване на задължителният договор за застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите в България“ относно процесното МПС.

            В този смисъл правилно,административно наказващия орган е установил и приел жалбоподателя за собственик на управлявания лек автомобил,способен да носи отговорност именно по чл.483 ал.1т.1 от КЗ.

            По отношение на процесният автомобил е имало сключен задължителен договор за задължителна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“ от съпругата на жалбоподателя А. Г. със застрахователна компания ЕвроИнс,на 18.02.2020год.,като заплащането е разсрочено на четири вноски,като първата е внесена на датата на сключване на договора.

 Именно поради тази причина при справката която е направена и писменото доказателство,което е установено от АНО,а именно Застрахователна полица№BG/07/120000544396 на застрахователна компания Евро Инс е посочено, че периода на застрахователно покритие е от 15,44часа на 18.02.2020 год.до 23,59ч. на 17.02.2021год.

            Видно от АУАН и наказателното постановление,контретното,процесно административно нарушение е установено на 18.02.2020год. в 15,30 часа.

Тоест административното нарушение е установено 14 минути преди началото на застрахователното покритие.

По делото липсват данни за други подобни нарушения допуснати от жалбоподателя.На следващо място съдът кредитира като смекчаващи вината обстоятелства и факта,че активните действия по отношение на процесният автомобил,видно от събраните писмени доказателства,вероятно наситина са предприемани от другия съсобственик,а именно съпругата на жалбоподателя,поради което съдът приема за достоверни неговите твърдения ,че не е знаел ,че управлявания от него автомобил няма задължителна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Поради липса на други доказателства,съдът приема,че установеното административно нарушение е допуснато за първи път от Г..

            В резултат на установеното административно нарушение,липсват настъпили обществено опасни последици.

Съобразявайки всички релевантни към казуса обстоятелства,съдът достига до извода,че действително жалбоподателя Г. е допуснал извършването на описаното административно нарушение по чл.483 ал.1т.1 от Кодекса за застраховеното2,но според настоящия съдебен състав е налице маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на факта,че са налице,според съда условията на чл.28 от ЗАНН,процесното наказателно постановление ,следва да бъде отменено,като незаконосъобразно.

            По делото се претендират от защитата на жалбоподателя направени деловодни разноски ,в размер на 300 лева.представляващи адвокатско възнаграждение.

            Съдът съобразява факта,че съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните могат да претендират направени деловодни разноски.

В делото са представени адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие,в който е посочена сумата от 300 лева,представляваща договорено възнаграждение,която е платена в брой.

            По делото,възиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на размера на адвокатско възнаграждение,на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН.

Независимо от това,съдът се съобразява с разпоредбата на чл.18 ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съгласно която минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.

Сложността на делото не е голяма,а продължителността му  е била само в две съдебни заседания,поради което съдът счита,че са налице условията за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение.

            С оглед на това и съобразно изхода на делото,а имено отмяна изцяло на наказателното постановление,съдът счита,че ОД на МВР-Добрич следва да заплати в полза на Н.Г.Г.,направени деловодни разноски, в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.

            Направените деловодни разноски в размер на 300 лева следва да бъдат заплатени в полза на Г. ***,защото РУ на МВР-Балчик е част от структурата на ОД на МВР-Добрич,която е самостоятелното юридическо лице.

            Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

           

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

                                                                                                         

ОТМЕНЯ изцяло  наказателно постановление №20-0240-000076 от 05.03.2020г.на Началника на РУ на МВР-Балчик,с което за констатирано на 18.02.2020г.в 15,30ч.,в гр.Балчик,по ул.Доктор Златко Петков,в посока  от МБАЛ Балчик към кръстовище Двореца,при управление на лек автомобил марка Ситроен Е.с Рег.№***ХА,административно нарушение на чл.483 ал.1т.1 от КЗ,на Н.Г.Г.,с ЕГН********** *** наложено административно наказание–ГЛОБА в размер на 250лв.(двеста и петдесет лева),като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР-ДОБРИЧ,на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,да заплати направени деловодни разноски в полза на Н.Г.Г. ЕГН********** ***,в размер на 300 лева(триста  лева),представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :