РЕШЕНИЕ
№ 12318
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110107987 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по предявен от Р. И. Г. против (фирма) отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13305/2009
г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 20238600402065 по описа
на ЧСИ В. М. – сумата в размер на 1083,60 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за период от 18.11.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата в размер на 241,53 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 18.11.2006 г. до 12.10.2009 г. и
сумата в размер на 126,50 лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, поради изтекла погасителна давност. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. В подадения отговор са изложени твърдения, че дължимостта на вземанията
по заповедта за изпълнение е установена с влязло в сила Решение по гр. д. № 9974/2010 г. по
описа на Софийски районен съд, 34 състав, поради което вземанията се погасяват по давност
с изтичане на петгодишна давност, която е прекъсната с образуване на изпълнително
производство за принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен титул, като
в хода на делото са предприети множество изпълнителни действия, с всяко от което
давността е прекъсната. Представителят на страната поддържа, че при съобразяване на
релевантния за спора давностен срок следва да бъдат съобразени и разпоредбите на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, съгласно
които за период от два месеца и една седмица в полза на длъжника не е текъл давностен
срок. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ищцовата страната, както и е наведено възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
От изисканото за послужване производство по ч. гр. д. № 13305/2009 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 113 състав, се установява, че по заявление на (фирма) срещу
Р. И. Г. е издадена заповед за изпълнение на парични задължения, сред които и процесните.
Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което съдът е дал указания на
(фирма) за предявяване на иск за установяване на вземанията по реда на чл. 422 ГПК.
По предявения от (фирма) срещу ищеца иск е постановено Решение от 12.04.2011 г.
по гр.д. № 9974/2010 г. по описа на СРС, 34-ри състав, с което е признато за установено, че
Р. И. Г. дължи на дружеството сумите, за които е издаден процесния изпълнителен лист.
Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с Решение № 8304/07.12.2012 г. по в.
гр. д. № 9514/2011 г. по описа на Софийски градски съд, IV – В въззивен състав. Решението
на въззивната инстанция е окончателно, поради което е влязло в сила на датата на неговото
постановяване – 07.12.2012 г. На тази дата е влязла в сила и заповедта за изпълнение по
отношение признатите с решението вземания /предмет на настоящото дело/.
От изискания заверен препис от изп. дело № 20158490400275 по описа на ЧСИ А.П,
се установява, че производството е образувано на 30.01.2015 г. по искане на (фирма) срещу
Р. И. Г., като в молбата е налице възлагане от страна на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ.
Със запорно съобщение от 24.07.2017 г. е наложен запор върху вземания на длъжника
в ***** който на 01.08.2017 г. е частично вдигнат до размера на получаваните от Р. И. Г.
несеквестируеми ежемесечни плащания, представляваща пенсия, като в останалата си част
запазва своето действие.
Видно от призовка за принудително изпълнение от 11.02.2020 г. съдебният
изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи на длъжника, находящи се в гр.
(АДРЕС) на 21.04.2020 г.
След прекратяване на образуваното изп. дело № 20158490400275 по описа на ЧСИ
А.П на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прунудително събиране на вземанията по
процесния изпълнителен лист по молба на (фирма) от 22.11.2023 г., съдържаща конкретни
изпълнителни способи и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, срещу Р. И. Г. е образувано изп.
дело № 20238600402065 по описа на ЧСИ (АДРЕС)
Със запорно съобщение от 23.11.2023 г. е наложен запор върху вземания на длъжника
срещу **** и запор върху получаване от длъжника пенсия.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г.
2
о. на ВКС.
Приложимият в случая давностен срок е петгодишен съгласно нормата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, тъй като вземанията са установени с влязло в сила съдебно решение. Срокът започва
да тече от влизане в сила на съдебния акт на 07.12.2012 г. и е прекъснат с образуване на изп.
дело № 20158490400275 по описа на ЧСИ А.П по молба на кредитора от 30.01.2015 г.,
съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От сочената дата е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок, който е прекъснат с налагане на запор върху вземания на
длъжника в **** със запорно съобщение от 24.07.2017 г. Следва да бъде разяснено, че не е
необходимо предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната.
Извод в подкрепа на изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно
решение № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на
запорно съобщение до банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по
извършването му и те остават за сметка на взискателя. Запорът на вземане се счита за
наложен на датата, на която запорното съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2
ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на
запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК. Запорът върху вземания по разплащателна
банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено запорното
съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на
сметката, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя,
респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга,
вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство. Запорът има действие
върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в
запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в
банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. Запорът върху
вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато
салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното
съобщение на банката, и има действие по отношение на постъпленията на суми по
банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения от съдебния изпълнител до банката, в който смисъл е и Решение № 4 от
16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита наложен от
получаване на запорното съобщение и има действие до настъпване на някое от посочените
по-горе обстоятелства, поради което запорът в хипотезата на наложен запор върху банкова
сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, е изпълнително действие с
траен характер и непрекъснато действие – така Решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 6531/2020 г.
Давността по изп. дело № 20158490400275 по описа на ЧСИ А.П е прекъсната с
насрочване на опис и оценка на движими вещи на длъжника от 11.02.2020г. От сочената
дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е прекъснат с образуване на
изп. дело № 20238600402065 по описа на ЧСИ (АДРЕС)с молба от 22.11.2023 г., съдържаща
посочване на конкретни изпълнителни способи и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От
образуване на изпълнителното дело е започнал да тече нов петгодишен давностен срок,
който не е изтекъл към момента на постановяване на настоящия акт.
Предвид изложеното и доколкото петгодишния давностен срок относно процесното
вземане не е изтекъл исковата претенция се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
против(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.(адрес), отрицателен
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1083,60 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за период от 18.11.2006 г. до 30.04.2009
г., сумата в размер на 241,53 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
18.11.2006 г. до 12.10.2009 г. и сумата в размер на 126,50 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
13305/2009 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело №
20238600402065 по описа на ЧСИ В. М., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма)
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4