Присъда по дело №1010/2013 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                      

 

гр. София, 02.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                       

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА Д.

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Н.И.

                                                                     2. С.Б.              

                       

с участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурора Милко Първанов, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НОХД № 1010 по описа за 2013г . въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.З.К. , роден на ***г***, българин, български гражданин със средно  образование, разведен ,  не работи, осъждан с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на месец март 2009г. до 24.06.2009г. в гр.П. и гр.******* е участвал в организирана престъпна група, ръководена от С.Т.Г. и П.С.А., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от НК и по чл.308, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от три години с участници С.Д.К., ******* Ю.Х., А.П.Г., и неустановени по делото лица, поради което и на осн. чл.303 от НПК го ОСЪЖДА по повдигнатото му обвинение за престъпление по  чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, като на осн. чл. 304 от НПК  признава за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА М.К. да е участвал в посочената ОПГ с И.С.Ц..

ПРИЗНАВА подсъдимия М.З.К. , роден на ***г***, българин, български гражданин със средно  образование, разведен ,  не работи, осъждан с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2009г. в гр.П. е държал предмети и материали, както следва – заготовка за лична карта на името на П.Т. А., заготовка за лична карта № *** на името на А.А.А., заготовка за лична карта № *** на А.А.А., четири броя паспортни снимки, два броя листи със записани лични данни на лица, четири броя лични карти с номера, както следва - № *** на името на Н.К.М., № *** на името на М. Д.Х., № *** на името на П.Р.С. и № *** на името на А.А.А., два броя свидетелство за управление на МПС № *** на името на Н.К.М. и № *** на името на А.А.А., 1 брой червен задграничен паспорт с № *** на името на П.М.И.; три броя заготовки за паспорти: един брой на гръцки език и един брой финландски и един брой английски, френска виза шенгенски образец F ***, два броя заготовки  за визи с номера D *** и D ***, за които знаел, че са предназначени или са послужили за съставяне и преправяне на български и чуждестранни документи за самоличност, свидетелства за управление на МПС, и визови стикери, като деянието е извършено с цел имотна облага, поради което и на осн. чл.303 от НПК го ОСЪЖДА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.308, ал.7, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от  НК и на основание чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (една) година, което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, като на осн. чл. 304 от НПК признава за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА М.К. да е извършил деянието в периода от началото на месец май 2009г. до 24.06.2009г., както и да е укривал предмета на престъплението.

На основание чл. 23 , ал. 1 от НК от така определените наказания НАЛАГА на М.З.К. с ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така определеното наказание ПРИСПАДА времето, през което М.К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“(вкл.задържане по чл. 63 от ЗМВР и до 72 часа по чл.64, ал. 2 от НПК), считано от 24.06.2009г. до 22.08.2012г.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК ПОСТАНОВЯВА М.З.К. с ЕГН ********** да изтърпи и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2(две) години, наложено му с Присъда № 12/15.03.2006г. по НОХД № 27/2006г. по описа на РС гр.Кула, влязла в законна сила на 07.07.2006г. в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА М.З.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СпНС, сторените по делото разноски в размер на 1789.70 лева.

ПРИЗНАВА подсъдимия М.З.К. , роден на ***г***, българин, български гражданин със средно  образование, разведен ,  не работи, осъждан с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от началото на месец май 2009г. до 24.06.2009г. в гр.П. е съставил неистински официални документи, както следва – гръцко свидетелство за регистрация на МПС на лицето Н.Х., гръцка шофьорска книжка на името на Г.А. с цел да бъдат използвани, като предмет  на деянието са свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС и деянието е извършено с цел имотна облага, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА в извършването на  престъпление по чл.308, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, пр.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Ц. , роден на ***г. в гр.К., българин , български гражданин със средно образование , разведен, собственик на ЕТ ***, осъждан с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от началото на месец март 2009г. до 24.06.2009г. в гр.П. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от С.Т.Г. и П.С.А., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от НК и чл.308, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от три години с участници М.З.К., С.Д.К., А.П.Г., Н.Ю.Х. и неустановени по делото лица , поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА в извършването на  престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Ц. , роден на ***г. в гр.К., българин , български гражданин със средно образование , разведен, собственик на ЕТ ***, осъждан с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че периода от 05.08.2009г. до 07.08.2009г. в гр.П. е държал материали и оръдие – флаш-памет без надписи, без означения, без капаче, синя прозрачна на цвят, съдържаща сканирани изображения на лични карти, свидетелства за управление на МПС, паспорти, дипломи, печати и банкови карти, за които предполагал, че са предназначени или че са послужили за съставяне и преправяне на документи по чл.308, ал.2 от НК поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА в извършването на  престъпление по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АСпНС по реда на глава 21 от НПК.

     

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                       2.

 

                                                           

                                   

 

 

МОТИВИ

РєСЉРј РџСЂРёСЃСЉРґР° РѕС‚ 02.07.2014Рі. РїРѕ РќРћРҐР” в„– 1010/2013Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° РЎРїРќРЎ

В 

Производството е образувано по внесен от Специализираната прокуратура в СпНС обвинителен акт срещу М.Д.С., Р.С.С., Н. Ю.Х., П.С.А., С.Т.Г., Д.Т.Т., Н.А.М., С.Д.К., А.П.Г., Д.И.Т., С.Г.С., М.З.К., И.С.Ц. и Ж.С.Б..

В съдебно заседание на 29.10.2013г. 8-ми съдебен състав на СпНС е одобрил споразумение за частично решаване на делото и производството е било прекратено спрямо М.Д.С., Р.С.С., Н. Ю.Х., П.С.А., С.Т.Г., Д.Т.Т., Н.А.М., С.Д.К., А.П.Г., Д.И.Т., С.Г.С. и Ж.С.Б..

В съдебно заседание  на 04.12.2013г. настоящият съдебен състав на СпНС, даде ход на съдебното следствие по реда на глава 20 от НПК по предявените спрямо М.К. и И.Ц. обвинения.

В съдебно заседание СпНС се представлява от прокурор П. В хода на съдебните прения, последният поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. Счита, че същите са осъществили, както от обективна така и от субективна страна съставите на престъпленията, за които са предадени на съд, а именно: по чл.321, ал.3, пр.2 от НК за всеки един от тях, документни престъпления по чл.308, ал.7 от НК и чл.308, ал.3 от НК за подс. К. и по  чл.308, ал.7 от НК за подс.Ц..Счита, че от събраните в хода на ДП  писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и назначените експертизи, кореспондиращи с показания на свидетели и намерени, иззети и приобщени по делото ВД, кореспондиращи с експлоатирани СРС и изготвените ВДС на базата на тях, по безспорен и категоричен начин се установява, че двамата подсъдими са извършили престъпленията, за които са им повдигнати обвиненията.Счита за доказано от обективна страна, че двамата подсъдими са участвали в ОПГ, създадена с цел изготвяне на неистински и преправяне на истински официални документи за самоличност, като по делото е установено участието и ролята на всеки един от тях. Прокурорът посочва, че функцията на подс. К. се изразявала в приемане на поръчки за изготвяне на неистински и преправяне на истински документи от свид. Г. и свид. К.. Счита за доказано, че последните приемали от трети лица поръчки за снабдяване с документи, които от своя страна възлагали при определени условия за изпълнение на подс. К.. Последният изпълнявал възложените му от свид. Г. и свид. К. поръчки за изготвяне на такива документи и след тяхното изпълнение се срещал с тези свидетели в гр. П. или в гр. *******, където им предавал изготвените документи.

Прокурорът посочва, че ролята на подс. Ц. се свеждала до снабдяване с готови, неистински документи,  с добро качество.

В подкрепа на изводите си, прокурорът сочи иззетите и приобщени в хода на претърсванията флаш-памет от подс. Ц., готовите документи от подс. К., както и заключенията на приетите експертизи.

Прокурорът излага становище за висока степен на обществена опасност  на  извършителите с оглед предходните им осъждания за  документни престъпления, за които имат влезли в сила присъди. Предвид това и с оглед степента на обществена опасност на деянията, прокурорът иска съдът да се произнесе с присъда, с която да признае и двамата подсъдими за виновни и да им наложи наказание, съразмерно и достатъчно тежко с оглед изложените обстоятелства. Предлага, наказанията да са около минималните размери, като се приложи и чл. 25 от НК и  чл.68, ал.1 от НК.

В съдебно заседание подс.К. се явява лично и със защитника си - адв.К.. В хода на съдебните прения, последната заявява, че повдигнатото обвинение на подс.К. за участие в ОПГ с користна цел за извършване на документни престъпления е недоказано. Наред с това сочи аргументи за несъставомерност, поради липса на обективен признак от състава на престъплението – участие в ОПГ, както и липсата на общ умисъл на участниците в сдружението да извършват множество документни престъпления. Адв. Т. посочва още, че описаната в ОА фактическа обстановка за налични близки приятелски отношения и множество лични срещи между подсъдимите не е установена. Заявява, че подс. К. не е познавал подс. Ц. и св.Х.. Счита, че не е доказано кога, къде и как е структурирано сдружението, от какво се определя, че е трайно и, че е създадено с цел лицата да вършат в страната и чужбина документни престъпления.В тази връзка адв.Т. посочва, че не става ясно въз основа на какви доказателства прокуратурата е определила периода на действие на ОПГ, както и съзнанието на всеки от подсъдимите за деятелността на останалите членове, насочена към реализирането на общ за групата резултат.

Адв.Т. приема, че ако има  извършено престъпление по чл.308 НК, то не е извършено в ОПГ, а  в някаква форма на съучастие. Посочва , че липсват доказателства подс.К. да е извършвал действия по съставянето на официални документи с невярно съдържание или подправянето на същите с цел да бъдат използвани, като липсват доказателства подс.К. да е имал  качества и професионална подготовка, както и необходимата техника за съставянето на такива документи. В подкрепа на изявлението си сочи показанията на св. Д.П. и казаното от вещо лице Т.К.. В заключение посочва, че ако подзащитният й има някакво участие, то се свежда до свързването на едната страна, искаща документа, с другата, която ги осигурява.

Счита, че липсват доказателства, от които да е видно, че подс.К. е получил някакви средства от извършената дейност, а ако е получил такива, те са в минимален размер. Зявява, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства: напреднала възраст на подсъдимия, влошено здравословно състояние и частични самопризнания.

В хода на съдебното следствие подс.К. дава обяснения. Отрича да е участвал в ОПГ, като сочи, че познава част от подсъдимите, за които делото е приключило със споразумение. Не отрича, че е провеждал разговори със св. Г. за неистински документи за самоличност, но заявява, че не е изготвял такива. По отношение иззетите при задържането му инкриминирани вещи твърди, че някои от тях са му били “заложени” от неустановено лице, а останалите - подхвърлени от органите на полицията. В хода на съдебните прения  подс.К. оспорва обвинението по чл.321, ал.3 от НК, като заявява, че не е бил участник в  група, нито е осъзнавал, че има  сдружение. Счита, че съставянето на документи за самоличност не може да се квалифицира по чл.321, ал.3 от НК. Счита, че след като се твърди, че ОПГ е образувана преди 01.06.2009г., то няма как деянието да се квалифицира, като извършено с користна цел. Заявява, че като подсъдим има право да избира  по-благоприятния закон и това е разпордбата на чл. 321, ал.1 и 2 от НК или чл.321, ал. 6 от НК.

На следващо място подс.К. оспорва изцяло обвинението за съставянето на документи с невярно съдържание. Заявява, че за да ги състави се изисква техника, познания, пари и материали, с каквито не разполага, като посочва, че дейността по съставяне на  документи в гр. П. се поддържа и контролира от служба “БОП”. Посочва, че свид. С. К. е работил за свид. Г.Р., иначе действали 6 групи в гр. П. и седма група  на лица от гр. С. Някои от тези 6 групи се поддържали  от служба “БОП”, а зад някои от тях стояла някоя прокуратура. За св.К. сочи, че е клеветник и удобен свидетел по други дела, тъй като агенти 10 и 12, които са едно и също лице са потърсили св. К. за документи и св.Г. за фалшиви пари. Зявява, че да получиш 10-20 лева за лекарства и храна не е користна цел. По отношение намерените в чантата му документи, подс.М.К. сочи, че лице с име Я. му е поискало пари пред съда в гр.П., срещу които заложил две шофьорски книжки. Твърди, че е имал среща  на 24 - ти с Я. да ги откупи, но на срещата са го задържали.За намерените документи под леката кола твърди, че са подхвърлени, като излага твърдения, че му е бил нанесен побой от служители на полицията. Подс.К. заявява още, че  СРС-тата са послужили да се скалъпи обвинението. Разговорите, които е провел със св.С.А. и св.П.А. не се отнасят за шофьорски книжки и визи. В последната си дума подс.К. моли да бъде осъден за престъпления по чл.308, ал.7 НК или  чл.321, ал. 6 от НК и да му се наложи наказание “пробация”.

           В съдебно заседание подс.Ц. се явява лично и със защитника си - адв. П.. В хода на съдебните прения, последната сочи, че от събраните гласни и веществени доказателства, приложените експертизи, СРС, всички факти и документи не се установява по безспорен и категоричен начин, че подс. Ц. е участвал в ОПГ. Липсват доказателства за някакви отношения на подс.Ц. с подс.М.К., св.С.К., св.А.Г. и св.Н.Х. и за действия на подс.Ц. с користна цел, съвместно с участниците в групата. По отношение  обвинението по чл.308, ал.7 вр. ал.2 вр.ал.1 НК адв. П. иска оправдаването на подс.Ц., като сочи на съществени нарушения, допуснати при обезпечаване на веществените доказателства, както следва: в протокола от извършено претърсване и изземване на флаш-памет е  поправена датата без обозначен подпис на присъстващите, от показанията на поемните лица св.Е. и св.У. се установява, че не са възприели намирането и изземването на въпросната флаш-памет, не са възприели и нейното запечатване, към протокола липсва фотоалбум и на последно място- претърсването е извършено на адрес, на който живеят приятелката на подс.Ц. и нейния брат. Адв.П. се позовава на заключението на експертизата с обект на изследване - флаш-памет, в което се сочи наличност на файл, съставен на 15.09.2009г., т.е. месец  след като обектът на изследване е бил установен и  иззет.

В хода на съдебното следствие подс.Ц. дава кратко обяснение, в което заявява, че не е участвал в ОПГ. В хода на съдебните прения зявява, че обвинението му за участие в ОПГ е абсурдно, тъй като не познава нито един от останалите, сочени за участници в нея. Сочи още, че при претърсването е намерена флаш-памет, дадена му от негов познат и съдържаща музикални файлове, а другата - предмет на обвинението не е виждал и според него е била подхвърлена от служители на “БОП”. В последната си дума подсъдимият Ц. заявява, че се надява на справедливо решение.       

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.З.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият И.С.Ц. е роден на *** г. в гр.К., живущ ***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият М.З.К. през инкриминирания по делото период живеел в гр. *******, като основно се занимавал със строителна дейност. Подс.К. познавал св.П.А., св.С.Г., св.С.К. и св.А.Г.. Последните четирима живеели в гр. П. и също се познавали помежду си, като св. А. бил по-близък със св.Г. и св.Х., а св.К. със св.Г.. Подс. К. от своя страна поддържал активни телефонни и лични контакти с всеки един от тях с изкл. на св.Х., когото не познавал. Контактите между подс.К. с посочените свидетели били, както по повод дейността му като строител, така и във връзка с пазар на неистински документи за самоличност - паспорти, лични карти, СУМПС и др. Когато провеждали телефонни разговори, свързани с последното, свидетелите и подс.К. използвали кодови думи. Активни телефонни контакти, съдържащи предимно уговорки за срещи, поддържали помежду си св. А. и св.Г., св. А. и св.Х.. Св. К. и св.Г. прекарвали голяма част от деня си заедно, а през останалото време контактували и по телефона. С оглед приети от тях поръчки за набавяне на неистински официални документи, през същия период, двамата многократно се срещали с подс. К., като уговаряли срещите си по телефона.

Св. С. Г. и св.П. А. били лицата, към които в преобладаващия брой случаи се обръщали хора, имащи нужда да получат неистински български и чуждестранни официални документи – лични карти, паспорти, свидетелства за правоуправление на МПС, документи за степен на образование и квалификация, визи и т.н. Тези двама свидетели поддържали близки отношения, живеели в един квартал, срещали се често и имали множество общи приятели. Това им позволявало в телефонните разговори помежду си да говорят кратко и с условности за неистински и подправени документи, а след всеки разговор за такива документи, следвала среща.

След приемане на поръчка от дадено лице за изготвяне на неистински документи, при което те именно уговаряли вид на документа, срокове за изготвянето му, цена, предоставяни от „клиента” лични данни – снимка, ЕГН и т.н. св.Г. или св.А. се свързвали с подс. К.. С абстрактни, но с оглед контекста, разбираеми думи обяснявали, че има поръчка и уговаряли среща с подс. К..*** и се срещал с някой от двамата, а след изготвяне на документите, отново в телефонни разговори уговаряли среща за предаването им.

Дейността на св.А. и св.Г., била насочена към приемане на поръчките, договаряне на параметрите за извършване на работата и възлагането й на подс. К. или на св. Х.. С последния контактувал предимно св. А., тъй като двамата били близки приятели и на подс. Х.. Последният, от своя страна, също приемал  поръчки за изготвяне на неистински документи от трети лица, като в тези случаи, уведомявал св. А..

В случаите, в които св. А. и св.Г. възлагали изготвянето на поръчаните им документи на подс. К. им било известно, че техническата дейност се осъществява от други лица, с които „работи“ подс.К.. С тези лица св.А. и св.Г. не контактували нито лично, нито по телефона. Св.Г. и св.А. определяли сроковете за изготвяне на документите, мястото и времето на срещите за даване на поръчката и приемане на изготвеното, както и въпросите за заплащането. Подс. К. от своя страна, възлагал дейностите по изработване на неистинските и подправени официални документи на трети лица, неустановени по делото. За осъществяване на тази дейност подс. К. изкупувал крадени или загубени истински документи – български и чуждестранни. Такива му набавяли и св.А. и св.Г.. В някои от случаите, когато имало проблем с намирането на документи, които да се преправят подс.К. искал от св. А. и св.Г. да се снабдят с документ  от св. Х., от което следвало, че подс.К. знаел за ролята и възможностите на св. Х. във веригата от действия, чрез които се осъществявала дейността по разпространение на неистински или преправени официални документи, макар двамата да не са осъществявали лични контакти.

Св. А., св.Г. и подс.К. се познавали и с лица известни и назовавани „зъболекарите” – св. Г. и св.К.. Последните били запознати с дейността на св.А., св.Г. и подс.К., тъй като самите те приемали поръчки за изготвяне на неистински или преправени официални документи, като в някои от случаите се свързвали с подс. К., комуто възлагали изпълнението. Подс.К. от своя страна приемал да изпълни тези поръчки със знанието на св.А. и св.Г..

Дейността на посочените лица във връзка с разпространението на неистински и преправени официални документи: св.А., св.Г., св.Х., св.К., св.Г. и подс.К. е започнала във формата на различни съучастия по между им и с други неустановени лица в неустановено време, като с оглед естеството на престъпната дейност за меродавен момент, в който дейността на всеки един от тях може да се приеме за организирана, планирана и осъществявана при ясно разпределение на ролите по приемане на поръчки за изготвяне на неистински официални документи – български и чуждестранни, предаването им на възложителите, получаването на сумите и разпределението им между тях, следва да се приеме началото на месец март 2009 година.Това е така, не защото посочените лица не са извършвали подобна дейност и преди този момент, а защото доказателствата за съгласуваните им действия в преследването на общи цели, включващи всеки един от елементите на ОПГ са безспорни от периода м. март 2009г. до момента на задържането им на 24.06.2009г. Тези доказателства са: приетите по реда на чл. 284 от НПК ВДС-изготвени в следствие от експлоатирани СРС, веществените доказателства, обясненията на подс.К., гласните и писмени доказателства. Осъществяваното взаимодействие между св.А., св.Г., св.Х., св.К., св.Г. и подс.К. преди началото на м. март 2009г. не може да бъде прието за безспорно установено от кредитираните от съда доказателства, а даже и да беше, липсва процесуален способ да се увеличи инкриминирания период, без наличието на предприети от прокурора действия по реда на чл. 287 от НПК.

По делото е безспорно установено, че към началото на м. март 2009г. подс. М.К. вече е осъществявал интензивни телефонни контакти със св. К., св. Г., св. Г. и св. А., както и с множество неустановени по делото лица. При тези контакти лицата са използвали, кодови думи и прякори, доколкото са имали подозрения, че са обект на подслушване, което всеки един от тях заявявал многократно.

При получаване и обсъждане на поръчките помежду си и с неустановени по делото лица, св.А., св.Г., св.Х., св.К., св.Г. и подс.К. използвали широка гама от условности: „тефтер”, „тефтер-грък”, „боята, лаковото покритие”, „кола хубава”, „гуми”, „френски … от старите, не от най-новите”, „една работа”, „за Франция готовност”, „англичанина”, „едно такова”, „лепенките”, „нивата”, „шофьор е това, шофьор”, „боята френската на жената”, „червеното и малкото”, „малките работи”, „френски гуми за монтаж”, „един чифт гълъби, и от трите вида” – „други работи две”, „една синя фанела”, „големите”, „англичанин”, „французин” и т.н.

Както беше посочено и по-горе решението на кого да бъде възложена конкретна поръчка се вземало от св.А. и св.Г., като те договаряли вида на поръчката, срока за изпълнение и цената с третите лица.Св. Х. използвал контактите си, както за изготвяне на документи, така и за получаване чрез него на поръчки за изготвяне на такива от страната и чужбина.

На 23.02.2009г. неустановено по делото лице от мъжки пол, поръчало на св. А. да му намери от „червените”, като двамата договорили цени на документа и изработката – „за работа”. На 25.02.2009 г., неустановен по делото мъж обещал да му изпрати „ония работи”. А. двукратно попитал дали ще му изпрати и пари. На 25.02.2009 г. неустановено лице, назоваващо се „М.” в телефонен разговор се поинтересувало „ризата комплекта колко струваше”. Св. А. отказал да коментира подробности по телефона и настоявал за среща. Очевидно при проведена в последствие среща двамата постигнали съгласие и св. А. приел поръчката, чието изпълнение възложил на св. Х.. Преди срещата за предаването на документите, поръчани от това лице – „М.”, св. А. уговорил среща със св. Х., от който получил вече изготвеното. След срещата с „М.” на 02.03.2009г., при която освен, че предал документите, но получил и пари за изпълненото, св. А. веднага се обадил на св. Х. и двамата отново се срещнали.

На 08.04.2009г. св. А. се свързал по телефона с лицето Й.Р.по прякор - „Х.”. Последният поискал информация за изготвянето на неистински документи, което било повод двамата да се срещнат. Св. А. приел за изпълнение поръчката на Р. и от своя страна, възложил изпълнението й на подс.К.. На 09.04.2009г. в телефонен разговор св.А. уведомил Р., че е станала грешка, при която са объркани  снимките на мъжа и на брат му. На 11.04.2009г. подс. К. предал на св. А. готовите документи, последният се свързал с Р. по телефона и го уведомил, че „майсторите са готови”.

На 05.05.2009г., в телефонен разговор неустановено по делото лице – „М.” споделило опасенията на баща си, че няма как да вземе „т‘ва”, като не е учил и няма диплома и попитало дали св.А. ще го оправи за диплома. Последният обещал да измисли нещо.Очевидно, че изразените опасения са били свързани с невъзможността на лицето да придобие свидетелство за управление на МПС, поради липсата на изискуемия образователен ценз. В последващи телефонни разговори самият баща – също неустановено по делото лице, се свързал със св.А. и провел разговори за възможността последния да снабди сина му с неистинско свидетелство за завършено основно образование.

Срещите между св.А. и подс. К. за предаване на необходимата информация за изготвяне на документи и получаване на готови такива, били многократни, като се осъществявали предимно в гр. П., но и в гр. *******. Такива срещи между двамата имало на 07.03.2009 г., на 10.03.2009г., на 05.04.2009г., на 03.05.2009г. и на много други дати.

Св. Г. също поддържал активни телефонни контакти, свързани с приемането на поръчки за изготвяне на документи – български и чуждестранни, както на документи за самоличност, на шофьорски книжки, визи. Засечени били разговори с лицето В.К., който многократно поръчвал изготвянето на различни документи. Изпълнението на тези поръчки св.Г. възложил на подс. К.. Разгледано в съвкупност, съдържанието на телефонните разговори между Караманов и св. Г. от една страна и св. Г. и подс.К. от друга води до недвусмислен извод, че св. Г. е лицето, което е приемало поръчките, договаряло е сроковете за изпълнение и цената, и е възлагало изпълнението на подс. К., а след това – получаването от последния на готовите документи ги е предавало на възложителя.

В телефонен разговор 30 - ВДС папка 8 от секр. материали, проведен на 26.03.2009г., св. Г. се обърнал към подс.К. с „г-н полковник”, като си уговорили среща, за да му даде „едни неща”.

В телефонен разговор 32 - ВДС папка 8 от секр. материали, проведен на 27.03.2009г., подс. К. уведомил св.Г.,***, но по друга работа и че се прибира. Казал му, че като реши, само трябва да му каже колко са бройките „гуми” – 2 или 4, като уточнил, че заминава за *******, за да подготвя „други работи”.

В телефонен разговор 36 - ВДС папка 8 от секр. материали, проведен на 02.04.2009г., св. Г. уведомил подс.К., че „нашият човек пита какво става. Там нещо има ли, че му трябва?”. Последният отговорил, че е обещал за следващия ден. Заявил, че е казал това на П. и попитал не им ли се е обадил П., за да им съобщи какво е казал той. От този разговор се установява, че знаейки ролята на всеки един от тримата – св.Г., св.А. и собствената си, подс.К. е очаквал разговорът му със св. А. да бъде предаден на св. Г.. Същият извод следва и от тел. разговор 38 - ВДС папка 8 от секр. материали, проведен на следващия ден между подс. М.К. и св. Г.. Освен, че уговаряли среща помежду си, те обсъдили и факта, че св. А. и св.Г. са заедно, като последният заявил: „П. уговаря нещо, ама дребно, по 100 лева, те не оправят нещата”.

В тел. разговор 44 - ВДС папка 8 от секр. материали, проведен на 12.04.2009г., подс.К. настоявал пред св.Г., последният да уговори среща с „нашия човек” там, където са се виждали вчера, тъй като на К. му трябвала една работа – голяма, червена – да се направи за два – три часа. Св.Г. се съгласил.

В тел. разговор 57 - ВДС папка 8 от секр. материали, проведен на 22.04.2009г., подс. К. уведомил св.Г., че е готов, че към 4-5 ще дойде в П. да „го” донесе, както и че е говорил и със зъболекаря. От този разговор се установява, че подс. К. е имал и функцията да предава информация между св.Г. и св. Г.. Основната му комуникация със св. Г. обаче е била с цел да получава поръчки и след изпълнението им, да предава изработеното.

 След обещаното идване на подс.К. в разговор 57, св.Г. провел тел. разговор 58- ВДС папка 8 от секр. материали с неустановен мъж, на когото съобщил, че чака „тоя” да дойде към 4 и половина, т.е. че чака подс.К. да донесе поръчаното.

В тел. разговор 53 - ВДС папка 8 от секр. материали, проведен на 21.04.2009г., св.Г. попитал подс.К. *** и му казал да му се обади. Подсъдимият К. от своя страна попитал дали е спешно и го уверил, че ако е спешно и св.Г. му каже, ще дойде и по-рано. Уговорили среща на „М”. По-късно през същия ден, в тел. разговор 54- ВДС папка 8 от секр. материали св.Г. уведомил св.А., че „нашия” е питал одеве за него. От засечените телефонни разговори между св.А., св.Г. и подс.К. се установява, че се обръщат един към друг с „нашия“, което очевидно говори за по-близки доверителни отношения.

Същата вечер, в тел. разговор 55 - ВДС папка 8 от секр. материали, подс.К. попитал св.Г.:*** родена жена ми бе, в кой град?”, а св.Г. отговорил, че мисли, че е във В., но ще се обади да пита и ще му каже. Две минути след това – в тел. разговор 56- ВДС папка 8 от секр. материали, св.Г. попитал неустановен мъж в кой град е роден. Мъжът отговорил, че не помни, но след това уточнява, че е в П..

В телефонен разговор 70 - ВДС папка 8 от секр. материали, проведен на 02.05.2009г., св.Г. се поинтересувал какво е станало с изпълнението на възложеното му, а подс.К. се оплакал, че нищо не е станало, тъй като трети човек му предлага 10 бройки, но единично не му дава. Уверил го, че ще провери и при другите. Обещал да дойде в П. и да му звънне. Веднага след този разговор, в тел. разговор 71 - ВДС папка 8 от секр. материали, св.Г. уведомил лицето В.К., че поръчката му не може да стане същия ден, тъй като човекът не могъл да намери материал. Последният се съгласил с отсрочването. Поискал отново и друга среща, за да даде на св.Г. и „друго парче”. В този разговор св.Г. предал на „възложителя” информацията, която бил получил от подс.К., че поръчаното от К. подсъдимият К. не могъл да изпълни в обещания от св.Г. срок, поради невъзможност да намери „материал”. Веднага след разговора с К. св.Г. отново разговарял с подсъдимия М.К. –телефонен разговор № 72 - ВДС папка 8 от секр. материали, като му указал да отиде на 9-ия километър до половин час, за да му даде „едни работи”. Подс.К. се съгласил.

От хронологията и съдържанието на проведените между св.Г. и подс.К. разговори се установява, че св.Г. е имал качеството на лице, възлагащо на подс.К. изпълнението на поръчки, приети от самия св.Г., за изготвяне на неистински документи. Той е имал ръководна роля да указва на подс.К. какви действия и в какъв срок следва да извърши. Последният се е съгласявал с възложеното му, а при проблеми е уведомявал св. Г. за причината за забавянето си. Наред с това, съдържанието на разговорите сочи, че лицето, чиято воля е била определяща относно срещите – време, място, е св. Г..

Същият извод за характера на взаимоотношенията между подс.К. и св.Г. по повод разпространението на неистински или преправени документи следва и от анализа на съдържанието на тел. разговори 74 – 80 и 146-149 - ВДС - папка 8 секретните материали.

В тел. разговор 74, проведен на 04.05.2009г., лицето В.К. попитал какво става, а св. Г. го уверил, че чака да му звъннат и ще му се обади. На следващия ден, в тел. разговор 75, св. Г. уведомил неустановено по делото лице, че току – що се връща от *******, където е ходил да търси човека, но не може да го намери, не му вдига телефона. Оплакал се, че е бесен, тъй като и други работи има, хората му звънят, пари няма.

В същия ден – 05.05.2009г. в 17.07 ч., в тел. разговор 76, проведен между св. Г. попитал св.А. дали се е чул „оня стария”, на което последният отговорил, че го е чул и той му казал, че ще се забави ден – два. Св. Г. се оплакал, че два пъти е ходил „днеска в селото”, тъй като хората са го побъркали и той е бесен. Споделил подозренията си, че подс. К. го лъже нещо, а възложителите мислят, че ги лъже той самият. Многократно се оплакал, че вече седмица има проблеми с поръчките, хората се съмняват, че ги е излъгал и са го побъркали.

На 06.05.2009г. в телефонен разговор 77 св.Г. уведомил лицето В.К., че вероятно поръчаното ще стане утре и че причина за забавата са празниците. Около 1 час по-късно в тел. разговор 78 св. Г. казал на подс. К., че са го изяли хората, че вчера е ходил и до тях, но не го е намерил.Подс. К. се оправдал, че и той е излъган, поради което не се е справил с възложеното.

На 07.05.2009г., св.Г. се обадил на лицето В.К. и обещал на другия ден да е готово заявеното.Очевидно св.Г. не могъл да изпълни обещанието си, тъй като в разговор със св.А. му се оплакал от „нашия”. Казал му, че той го е съсипал, като използвал и цинични изрази. Св.А. уверил св.Г., че опитите му да се свърже с подс.К. също са били безуспешни, защото последният не си вдига телефона. Явно ядосан от този факт, св.Г. споделил идеята си да отиде и да „залости“ подс.К., тъй като предния ден са уговорили среща, но подс. К. не е отишъл, а хората искали да пътуват на следващия ден и притеснявали него. Св. А. обещал да звънне отново на подс.К. и да му каже да се обади на св.Г.. След около час подс. К. се обадил на св. Г..

На 08.05.2009г., в 20.05 ч. св. Г., в тел. разговор попитал подс. К. дали е тръгнал, на който въпрос последният отговорил, че не е, тъй като има объркване с имената и трябва отново да се прави. Написано било „В”, а то е „Й”.Час и половина по-късно в 21.29 ч., силно разгневен, в тел. разговор със св. А., св. Г. заявил: „тоя ми разклати здравето пак, майна. Бахти идиота!”. Св. А. му отговорил, че знае, че е боклук, но не може да направи нищо.

На следващия ден – 09.05.2009г., сутринта в 06.44 часа, св. Г. се обадил на подс. К., с настояване за изпълнение на възложеното му. Последният се оправдал, че предната вечер е стоял при друг човек  и го е чакал да се справи със задачата. Уведомил го, че „голямото” е готово, но „малкото” не е могло да стане, „не съвпадат там едни други работи”.  От разговора се разбира, че „малкото” е шофьорска книжка. Св.Г. настоял, което е готово, да му се донесе от подс. К., за да го предаде на поръчителя. Той се съгласил. Два часа след това, св. Г. отново разговарял с подс. К. и продължил да настоява работата да стане същия ден. Подс. К. се оправдал, че тъй като се касае за документи, които трябва да се изпълнят с гръцки букви, а прекият изпълнител за пръв път върши това, е много трудно.След малко повече от един час последвал отново телефонен разговор между двамата. Св. Г. отново настоявал да получи документите. Подс. К. отново се оправдал, че лично е присъствал при изпълнителя, че е останал без нерви от него, но една буква липсва, не могат да я намерят и не могат да се справят.Един час по-късно в телефонен разговор св. Г. съобщил на лицето В.К., че цяла нощ не е спал от нерви, и че на обяд очаква да му донесат поръчаното. Уведомил го, че голямото е готово, но в малкото има грешка. В 11.58 ч. на същия ден подс. К. уведомил св. Г., че след 10-15 мин. ще е готов. Попитал къде ще стане предаването. Св. Г. ***. След осъществената между двамата среща, в 13.46 ч., св. Г. уведомил в телефонен разговор В.К. К., че трябва да се видят и че поръчката е готова.

В телефонен разговор, проведен на 24.05.2009г., св. Г. попитал подс. К. дали днес ще стане „т‘ва” и последният го уверил, че може да е в 5, може да е в 6, но ще стане, че и той чака.Св. Г. обяснил, че възложителят трябва да замине същата вечер. Подс. К. го уверил, че бере срам, но че обещава на 100 %. Г. подчертал, че и портфейлът му е празен. Два часа по-късно, св. Г. разговарял с В.К. и го уведомил , че му е обещано към 6 – 7 часа работата да е свършена.

В обещаното време – в 18.07 ч., подс. К. се обадил и казал на св. Г. да отиде до П. път. Св. Г. отказал да пътува до посоченото му място. Подс. К. се съгласил той да отиде до тях, попитал и за пари, но св.Г. му заявил, че няма никакви, и че ще се оправят следващия път. След един час двамата отново разговаряли и уточнили мястото на срещата – заведение, в което са се виждали и преди това. Подс. К. поискал св. Г. да му занесе и „някаква книга за четене”, което разгледано в контекста на разговорът им означава някакъв документ.

На 18.05.2009г., в телефонен разговор св. Г. искал да разбере от подс. К. дали турските „такова” са готови. Указал на К., че годината следва да е „68-ма“, „182 висок” и му казал да избере други турски имена, но да е с кафяви очи.

В последващ телефонен разговор св. Г. и подс. К. разговарят за грешки – вместо А., е записано А. В тази връзка е нужно да се посочи, че при извършеното претърсване в автомобила на св. К. е била иззета чантата на подс. К., в която са установени и иззети 2 бр. заготовки за лични карти на името на А.А.А. и на А.А.А./л. 3-4 от т. 11 на ДП/.

Обстоятелството, че подс. К. не е изготвял лично възложеното му, а е ползвал  други лица е било известно на подс. Г. и  се установява и от тел. разговор, проведен между двамата на 23.06.2009 г. В този разговор подс. К. обяснил, че е чакал човека, който прави шофьорска книжка, но си играе буква по буква, което ги бави. Останалото било готово. Св. Г. обещал да отиде в *******, за да получи изготвеното.

От доказателствата по делото се установява, че при възникнали проблеми в изпълнението на поръчките св. А. имал координираща роля спрямо другите участници.

На 12.04.2009г. в 10.17 часа в телефонен разговор, подс. К. помолил св. А. да се обадят до „тоя човек” за „едно голямо да го направят, на голяма гума една, червените където”. Още същият ден – 12.04.2009г., в 13.09 ч. св. А. провел разговор със св. Х. за „големите, малките …. майсторите”.     

Както беше посочено по-горе, контактите на подс. К. с неустановените лица, изготвящи документи, са били известни на св. Х., който също се е възползвал от него при проблем. Връзката между тях осъществявал св. А..

На 21.04.2009г. в 12.45 ч., след проведен разговор между подс. К. и св. А., последният уговорил среща с подс. К. в дома му. Поводът на посещението му в гр. ******* бил, че св. А. искал подс. К. да го заведе при „онова момче”, за да привършат „тая работа”, „документациите” за час-два. Подс. К. уверил, че срещата може да стане не същия, а на следващия ден. По време на тази среща между двамата и третото, неустановено по делото лице на 22.04.2009г. в 15.26 ч., св. А. провел тел. разговор със св. Х. от мястото, на което се провеждала срещата. Обяснил му, че не може да стане работата, ще се забавят нещата, че той е при „момчето, момчето и той се ядосва, оня другият се е напил и си е изключил телефона”. Св. Х. започнал да негодува, че не може да се включи в обещания от него на поръчителя срок. От анализа на проведените разговори се установява, че подс. К. от една страна и св. Х. от друга, са знаели, че св. А. и св. Г. им възлагат извършването на еднородна дейност. Възможността една поръчка да бъде дадена на единия от тях, ако другия не е в състояние да я изпълни, също им е била известна. Изготвеното от „момчето”, ползвано от К., било донесено на св. А. *** лично от К. на 23.04.2009г.

Активна дейност по приемане на поръчки и възлагането им на подс. К. през инкриминирания период осъществили и св. К. и св. Г. .

За периода от 27.04.2009г. до 23.06.2009г. от събраните по делото доказателства се установява, че св. К. често приемал поръчки от неустановени по делото лица за изготвяне на неистински документи, организирал предаването им на подс. К., получаването на готовите документи и предаването им на „поръчителя“. За посочената дейност се определяла цена в евро или лева. Св. К. координирал изцяло действията си със св.Г., а когато било нужно и с подс. К., а чрез него  със св.А. и св.Г.. 

Проведените от подс. К. тел. разговори, съдържащи уговорки за изготвяне на неистински документи и срещи за получаване и предаването им са множество, а с относително по-голяма доказателствена стойност, тъй като касаят съвместната му престъпна дейност с подс. К. са тези, в които св. К. осигурявал директен контакт на поръчителя с под. К.. На 08.05.2009г. св. К. разменил с неустановено по делото лице телефонния номер на подс. К. в кратки съобщения - № 29 и 30 –ВДС,  папка 7 от секретните материали.

На 09.05.2009г. в телефонен разговор св. К. си уговорил среща в близост до пътя – „П”, с подс. К., за уточняване изготвянето на неистински документи.

На 10.05.2009г. неустановено по делото лице се обадило и попитало колко ще му струва една „екскурзия до Г.”. Св. К. отговорил, че при него няма. Мъжът го помолил да провери в другите фирми, за да заминат две момченца – шофьори. Разбрали се да се чуят след два часа. Половин час по-късно св. К. провел разговор с подс. К. и двамата си уговорили среща - № 37 ВДС, папка № 7 секр. материали, лист 152-283. Тя очевидно се състояла веднага. В следващия телефонен разговор, който е проведен 20 минути след разговора с подсъдимия К., св. К. уведомил лицето, питащо за гръцките документи, че току – що е говорил с един човек, който на него ги дава на 350 лева. Заявил, че той от своя страна иска 50 лв. разходи за себе си. Мъжът намерил предложението за скъпо. Св. К. отговорил, че той самият има „екскурзии” до И и тях може да му ги даде по-изгодно. Разбрали се да се чуят допълнително. Същото лице се обадило след няколко минути и уведомило св. К., че „ до довечера ще получи багажа”, но го предупредило „да не го цака”. Тези разговори, всичките проведени на 10.05.2009 г. касаят договорки за свидетелства за правоуправление, съответно гръцки и италиански и цената на продажбата им.

На 10 и 11.05.2009г. св. К. провел множество телефонни разговори с договаряне на възможности за изпълнение, на цени, на срещи – с клиента, възлагащ и получаващ документа и с подсъдимия К. – приемащ изработката му и предаващ изготвянето на К.. Това са телефонни разговори с № 40, 41, 42, 43, 45, 45, 50, 51 ВДС папка № 7 секр. материали, лист 152-283.

На 11.05.2009г., в телефонен разговор № 51 от папка № 7 секр. материали, св. К. уведомил неустановено по делото лице, че очаква същия ден да му донесат пари. Неустановеното лице уточнило, че за 20 трябва да вземат 2000 и 400-500 лева. Разбрали се след получаването да се оправят помежду си за тези пари.

С оглед очакваните финансови постъпления, след половин час св. К. уведомил подс. К., че чака пари от една банка за „вчерашната каруца”. Уговорили си среща – на пейката.

В последващи два телефонни разговора през същия ден уточнили допълнително времето на срещата. Видели се. Освен предаването на пари, св. К. възложил и нова поръчка на подсъдимия К..

Вечерта на 11.05.2009г., в 20.59 ч., в телефонен разговор подс. К. уведомил св. К., че „тия работи ги няма. Всичко е свършило. Има друга екскурзия за Л”. Категоричен бил, че за Р екскурзия няма. От съдържанието на този разговор се установява, че възложената от св. К. поръчка била за италиански документи, но подс. К. не могъл да намери такива.

На 11.05.2009г. се чули още веднъж – в 21.38 ч. подс. К. уведомил св. К., че може да се справи с поръчаното и ще му свърши работа утре. Разговаряли, че изпълнението на поръчката в този срок е свързано с обещано съдействие от един човек, на който жена му е бременна и ще ражда. По делото е установено, че към този момент била бременна съпругата на св. А..

В телефонен разговор, проведен на същата дата, св. К. уведомил св. Г., че при отсъствието на последния от страната /от разговора се разбира, че е бил в И/ не е много пари назад, че той всичко му е сложил в един шкаф, не е правил калкулации, но са над 500.

Отново на 11.05.2009г. в 22.41ч., в телефонен разговор подс. К. уведомил св. К., че няма да минава, защото не е могъл да вземе парите за една работа „такъва”. Човекът бил пийнал. С условности предал информация за възможна забава на изпълнението.

На 12.05.2009г. в 11.01 ч. в телефонен разговор св. К. се обръща към подс. К. с „началник”. Последният му съобщил, че същия ден, към 2 часа, ще иде до човека за „т‘ва нещо”. Казал му още: „грешните не съм вземал … екскурзия ще има … шъ има 100 %”.

Веднага след това в телефонен разговор св. К. обяснил на св. Г., че резултатът му е около 850 и е дал парите и на другите.

На 13.05.2009г. в телефонен разговор с неустановено по делото лице – Ф, последният попитал св. К. „кога ще ги пуска”. Той му отговорил, че ще ги пусне като му ги дадат, но познава хората, читави са. Обещал да им даде зор. След получаване на документите се обадил на „Ф” и си уговорили среща /№ 72 ВДС папка № 7 секретни материали, лист 152-283/.

На 25.05.2009г. в телефонен разговор неустановено по делото лице попитало св. К. „какви варианти има”. Последният отговорил, че има едни български, които стават за минаване на граница, само че са от малките. Мъжът настоявал да получи от вносните. Питал финландски има ли. Св. К. обещал, но уточнил, че с направата струват около 300 лева.

В последващ телефонен разговор неустановено по делото лице уведомило К., че праща договореното по автобуса – 300 лв., и снимката и копието. Пояснило, че автобусът ще пристигне на автогара „Ю” към 6 и половина. С оглед часа на разговора, следва извод, че населеното място, от което се изпраща поръчката, е на около 6 часа път от П..

В последващ телефонен разговор през същия ден, св. К. уведомил същото лице, че е получил изпратеното му – че „всичко е шест”. Разбрали се на следващия ден документите да са готови, а св. К. да звънне на мъжа, като ги пусне.

В един от телефонните разговори неустановено по делото лице – Я., попитало отново за възможността да се подправи истински документ за самоличност – дали имат „майстор фризьор”. Св. К. обещал да провери.

На 01.06.2009г. св. К. попитал подс. К. дали има някакъв тефтер, дето не му трябва, тъй като на него му трябва един гръб. Подс. К. отговорил, че в момента няма, но може да му намери за следващия ден. Казал му, че има „от бензин помпа”. От съдържанието на разговора се установява, че св. К. е искал паспорт, а подс. К. го уведомил, че има СУМПС.

На 02.06.2009г. в телефонен разговор св. Г. указал на св. К. да се обади на „дъртия” да занесе парите у Г., след което да мине и той /К./ да вземе пари.

На същата дата св. К. провел телефонен разговор за изготвени неистински документи с лицето А.Р., който го уведомил да отиде да си вземе „т‘ва нещо”, тъй като той няма да го докарва.

На същата дата – 02.06.2009г., в тел. разговор св. Г.  се скарал  със св.К. за това, че последният не е изпълнил договорката да посрещне човека. Св. К. се оправдал, че го е страх. „Човекът“ очевидно е бил подсъдимият К. тъй като в следващ телефонен разговор св. К. му определил среща.

В последващ телефонен разговор неустановено по делото лице предупредило св. К., че ще ги арестуват -  в най-скоро време „ша на бабанят пак”. Той отговорил, че трябва да оставят за малко „тоя бизнес”.

В телефонен разговор 133 от ВДС папка № 7 секретни материали, лист  152-283/ с неустановено по делото лице св. К. го попитал дали иска от „хубавите” или от „лошите”. Лицето очевидно изразило съгласие за покупка, като обещало да изпрати по автобус снимки и пари.

През месец май 2009г. свидетелят с идентификационни номера 10 и 12  се свързал със св. К. и св. Г. и на 22.05.2009г., тримата се срещнали на бензиностанция * в гр. П., до х-л „СП”. По време на срещата св. К. и св. Г. предложили на свидетеля с №№ 10 и 12 да му намерят датски, английски, гръцки и финландски паспорти, които имали в наличност. Св. К. уточнил, че цената на празен „тефтер” е 200 лева. Предложил да му намери и документи за самоличност. Св. Г. допълнил, че може да осигури български лични карти със страхотно качество. Свидетелят №№ 10 и 12, поръчал на двамата да му доставят четири броя празни „тефтери” – гръцки, финландски, датски и английски и им заплатил 400 лева капаро. След получаване на поръчката св. К. и св. Г. веднага се свързали с подс.  К.. Той приел да намери документите, но им казал, че трябва да отиде до гр. П. и цената на паспорт ще е по 130 лева. Ходенето до гр. П. изисквало известен период от време. Подсъдимият К. успял да намери английски, финландски и гръцки непопълнени, неоригинални бланки на такива паспорти и ги предал на св. К. и св. Г., които от своя страна уговорили среща със свидетел №№ 10 и 12 на 25.05.2009 г. на същото място. Св. Г. дал на свидетеля №№ 10 и 12 плик с три броя паспорти без датския паспорт и св.№№ 10 и 12 му доплатил още 200 лева. Последният предал придобитите вещи на органите на досъдебното производство. Бил извършен оглед на веществени доказателства /л.10, том 12/.

Установено е по делото, че за изготвянето на неистински документи в преобладаващия брой от случаите на участниците в ОПГ са били необходими истински такива, върху които лицата, заети непосредствено с техническата дейност, въздействали чрез подмяна на индивидуализиращите данни на лицата. При извършени в хода на разследването обиски, огледи, претърсвания и изземвания, във владение на свидетелите, за които производството е приключило със споразумение за решаване на делото и подс. К. били установени множество документи, принадлежащи на различни лица.

Всичките тези документи били продавани на лица, неустановени по делото. Именно от тези лица и други, изкупуващи чужди документи за самоличност свидетелите, за които производството е приключило със споразумение за решаване на делото и подс. К. се снабдявали с оригинални документи, които да използват за преправка.

На 24.06.2009г. подс. К. пристигнал на паркинг пред магазин „Б“ в гр. П., като се возел в лек автомобил, управляван от св. К.. В автомобила били и синът на последния и св. П.. Подс. К. оставил чантата си (тип „борсета“) на таблото и излязъл от автомобила, а св. К., синът му и св. П., останали вътре. Минути по-късно на паркинга се появил и св. К., с когото подс. К. имал среща, но в момента, в който двамата се приближили един към друг, били задържани от служители на полицията. Св. Р. – служител на сектор „БОП“ издал разпореждане на подс. К. да легне на земята и след като последният го изпълнил, му поставил белезници. Малко след това св. Р. бил уведомен по телефона, че трябва да отиде в заведение, в което предстояло задържането на св. Г.. По тази причина св. Р. свалил белезниците от ръцете на подс. К. и се отдалечил от него. Последният се възползвал от ситуацията, бръкнал под себе си и изхвърлил вещи под, находящия се в близост л.а.“М“ с ДК№ *. Тези му действия били възприети от св.Р., който веднага се върнал и съобщил на колегите си за видяното.

При извършения оглед на местопроизшествие до и под посочения лек автомобил са намерени и иззети мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕЙ * с карта „Би кънект“ № * в него, очила с метална рамка, бял лист хартия с написан текст „**, четири броя лични карти с номера, както следва - № *** на името на Н.К.М., № *** на името на М. Д.Х., № *** на името на П.Р.С. и № *** на името на А.А.А., два броя свидетелство за управление на МПС № *** на името на Н.К.М. и № *** на името на А.А.А., 1 брой червен задграничен паспорт с № *** на името на П.М.И.(л.5-6 от том 12 на ДП).

При извършеното претърсване на лекия автомобил, управляван от св.К.  в чантата на подс. К., оставена от него на предното табло били намерени и иззети гръцко свидетелство за регистрация на МПС, гръцка шофьорска книжка на Н.Х., гръцка шофьорска книжка на Г.А., 3 бр. заготовки за визи със серийни №№№ ***, ***, ***, заготовка за лична карта на името на П.Т. А., заготовка за лична карта на името на А.А.А., заготовка за лична карта № *** на името на А.А.А., 4 бр. паспортни снимки и 2 бр. листа със записани на кирилица и латиница, лични данни.    

При извършения на подс. К. обиск са намерени и иззети вещи, неотносими към предмета на разглеждане на делото.

От изложеното се установява, че през периода м. май 2009г., до датата на задържането му – 24.06.2009г., такива документи са били поръчани и придобити от подс. К.. Същият ги е държал в себе си, за да реализира вече дадени му или бъдещи поръчки на неистински документи от същия вид, като възложил подмяната на персонализиращите данни на неустановени по делото лица. В негово владение, преди предаването им на св. К. и св. Г., са били и трите бр. бланки за паспорти, продадени по-късно на свидетеля № 10 и 12. Подс. К. е снабдил двамата - св. К. и св. Г. с исканите от тях „тефтери”. Вида им на неоригинални бланки за паспорти на съответната държава – А, Ф, Г, е безспорно установен по делото, като е установена и липса на нанесени персонализиращи данни. Фактът, че тези „тефтери” ще се ползват за изготвяне на неистински документи за самоличност е бил добре известен на всеки от, участващите във веригата при предаването им срещу заплащане.

От началото на м. май 2009г., до 24.06.2009г. подс. К. *** е държал и укривал предмети и материали необходими на другите участващи в изработването и пласмента на неистински документи лица – заготовки за лични карти на името на П. Т. А., заготовки за лична карта № *** на името на А.А.А., заготовка за лична карта на А.А.А., четири броя паспортни снимки, два броя листи със записани лични данни на лицата, четири броя лични карти с номера, както следва - № *** на името на Н.К.М., № *** на името на М. Д.Х., № *** на името на П.Р.С. и № *** на името на А.А.А., два броя свидетелство за управление на МПС № *** на името на Н.К.М. и № *** на името на А.А.А., 1 брой червен задграничен паспорт с № *** на името на П.М.И.; три броя заготовки за паспорти: един брой на гръцки език и един брой на финландски език и един брой на английски, френска виза шенгенски образец ***, два броя заготовки за визи с номера *** и ***, гръцко свидетелство за регистрация на МПС на лицето Н.Х., гръцка шофьорска книжка на името на Г.А..

Съдът кредитира показанията на св. Б., св. П.И. и св. С.И., от които се установява, че на неустановена дата първите двама взели задграничните  паспорти на св. П.И. и св. С.И. с № *** и ги продали на главната улица в гр. П., до хотел „Б” на лице от ромски произход, за да си купят наркотици.

 Съдът кредитира показанията на св. Н.М. относно притежаваните от нея лична карта с № *** и шофьорска книжка с № *** и обстоятелствата, при които двата  документа били противозаконно отнети в търговски център „Ф” ж.к. „Т” през пролетта на 2008г.

 Съдът кредитира показанията на св. П.С. относно притежаваната от нея лична карта с № *** и обстоятелствата, при които документът бил противозаконно отнет през месец януари 2007 г. при джебчийска кражба.

Съдът кредитира показанията на св. Д. и св. Д.. От същите се установяват обстоятелствата, при които първият е поръчал на неустановено по делото лице – С. Й. да го снабди с шофьорска книжка.Свидетелите Д. посочват, че процесното СУМПС е било изготвено и им било предадено от Й. в замяна на дълг от 700 лева. Св. Д. посочва, че не е знаел, че свидетелството е „фалшиво“, но се усъмнил и по тази причина, двамата със св .Д. го проверили чрез нарочен сайт и установили, че номерът на документа е невалиден.

Съдът кредитира показанията на св. А.И. досежно обстоятелствата, при които срещу 500 лева, неустановено по делото лице – „Ш.“ му предоставило СУМПС. Този свидетел посочва, че за целта е предоставил копие от личната си карта на „Ш“ и няколко дни по-късно, последният му доставил свидетелството.

Съдът кредитира показанията на св. Й.А.. От същите се установяват обстоятелствата, при които са изчезнали личната му карта и СУМПС, както и факта, че в последствие, в хода на досъдебното производство на този свидетел е било предявено СУМПС на името на друго лице, но с данните от СУМПС на А.

Съдът кредитира показанията на св. С.Д. за обстоятелствата, при които е изгубил паспорта си.

Съдът кредитира показанията на св. И.Й. относно обстоятелството, че в РУ“П“ гр.Р. му е бил предявен личен документ на името на друго лице, но с вписан, неговият ЕГН.

Съдът кредитира показанията на св. И. И., дадени пред друг състав на съда по НОХД № 2209/2010г. по описа на ОС гр.П., тъй като, дадените в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав бяха непълни, лаконични и изпразнени от релевантно съдържание.В показанията си пред ОС гр. П., този свидетел разказва за обстоятелства, свързани с изчезването на паспорта му, както и за това, че в последствие, в полицията му е бил предявен паспорт със същия номер, но с вписано име на непознат нему човек.

Съдът кредитира показанията на св. О.И.. От същите се установяват обстоятелствата, при които този свидетел е предоставил личната си карта, снимка, диплома за завършено основно образование и сумата от 2000 лева на неустановено по делото лице – „А.“, като последният му обещал да го запише във вечерно училище и без да ходи реално, да получи диплома за средно образование. Св. И. заявява, че в последствие уговорката не била спазена от „А.“ и последният му върнал парите.

Съдът кредитира показанията на св. И.Х., дадени в хода на съдебното следствие, досежно обстоятелството, че е транспортирал неустановено по делото лице – „Ш.“ до дома на подс. К., което лице му споделило, че е продало на подс. К. лична карта и шофьорска книжка.След приобщаване, чрез прочитането им на показанията на св. Х., дадени пред друг състав на съда по НОХД № 2209/2010г. по описа на ОС гр.П., последният заяви, че поддържа показанията си досежно обстоятелството, че подс. К. му е казал да му носи чужди паспорти.

Съдът кредитира частично показанията на св. С.К. досежно обстоятелствата, че подс. К. е снабдявал св. Г. с неистински и/или преправени документи, като не кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която заявява, че той самият не е извършвал престъпна дейност със съпроцесниците си, а се е признал за виновен, защото е бил задържан. В тази им част показанията на св. К. противоречат на казаното от него в други части на същия разпит и на събраните, други доказателства. От приобщените по делото ВДС, изготвени в следствие от експлоатирани по делото СРС, показанията на св. Р., св. А. и свидетел с идентификационни №№ 10, 12  се установяват,  описаните по-горе факти за престъпното взаимодействие, с престъпна цел на св. К. със св. Г., св. Х. и подс. К..

Съдът приема за защитна версия, обяснението на св. К., че е дал обяснения, в които подробно разказва за дейността на групата по указания на св. Г., който го „посетил“ след задържането им и му обещал, че ако даде показания, каквито св.Г.Р. каже, ще им се промени мярката за неотклонение. Св. К. посочва още, че двамата със св. Г. са контактували със св. Р. във връзка с „фалшификацията“ на документи. Последният искал от св. К. да му дава информация за търговията с неистински парични знаци и документи, а срещу това се задължил да не „закача“ К.. Последният сочи, че активно се е занимавал с търговия на неистински парични знаци и документи, като е взаимодействал със св. Г..Твърди, че не е знаел откъде последният се е снабдявал със „стоката“, което не кореспондира с установеното в настоящето производство.

Съдът не кредитира показанията на св. П.А.. Същите са недостоверни и в противоречие със събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Така този свидетел отрича да има нещо общо с процесната ОПГ, като заявява, че е контактувал с подс. К. само и единствено във връзка с ремонтни дейности. От приобщените по делото ВДС, изготвени в следствие от експлоатирани по делото СРС и показанията на св. Р. и св. А. се установяват,  описаните по-горе факти за престъпното взаимодействие, с престъпна цел на св. А. със св. Г. и подс. К..

Съдът кредитира в основните им части показанията на св. А.Д. по отношение посещението му в дома на подс. К. *** с друго, неустановено лице.Този свидетел твърди, че е предоставял мобилния си телефон на друго, неустановено по делото лице – С.Ч., за да говори с подс. К.. Няколко дни по-късно, Ч., който по това време пребивавал в дома на св.Д. откраднал личните документи на последния. След  приобщаване, чрез прочитането им на показанията на св. Д., дадени пред друг състав на съда по НОХД № 2209/2010г. по описа на ОС гр.П., последният заяви, че неговата сестра действително му е забранила да посещава дома на подс. К. и, че от нея и от други лица е разбрал, че този подсъдим се занимава с лични карти, шофьорски книжки и паспорти.       

Съдът кредитира показанията на св. С.А., макар информацията, която споделя да е в най-общ смисъл, касателно съвместна разработка на НСБОП и прокуратурата, дала основание в последствие да се образува настоящето производство. Този свидетел сочи, че лично е работил по линия на неистински парични знаци, но в тази връзка са били засечени и лица, занимаващи се с изготвяне и търговия с неистински документи. Като пример за такива лица, св. А. посочи св. К. и подс. К., на чието задържане е присъствал.Св. А. заяви, че няма информация за подс. Ц..

Съдът не кредитира показанията на св. ******* Х.. Същите са недостоверни и в противоречие със събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Така този свидетел отрича да има нещо общо с процесната ОПГ, като заявява, че е контактувал със св. А. само, защото били приятели и съседи. От приобщените по делото ВДС, изготвени в следствие от експлоатирани по делото СРС, показанията на св. Р. се установяват,  описаните по-горе факти за престъпното взаимодействие, с престъпна цел на св. Х. със св. Г. и св. А., както и за съзнанието му, че двамата с подс. К. извършват идентична дейност, макар да не са контактували по между си. Съдът кредитира показанията му само в частта, в която заявява, че не познава подс. Ц., тъй като в делото липсват доказателства за обратното.

Във връзка с работата си, като служител на РЗ“БОП“ гр. П., св. Д.Р. присъствал при задържането на подс. К. и св. К. на паркинга пред магазин „Б“ и лично е задържал подс. К.. От показанията му се установяват фактите, свързани със свалянето на белезниците на подс. К. и последвалите действия на последния по изхвърляне на, находящи се в него вещи. Съдът кредитира показанията на св. Р. в тази им част, доколкото кореспондират с показанията на св. С.П., частично с обясненията на подс. К.,  както и с протокола за оглед на местопроизшествие.

На 07.08.2009г. св. Р., отново в длъжностното си качество, присъствал и на задържането на подс. Ц., при което е било извършено и претърсване на къщата. Този свидетел заявява, че в стаята, където били подс. Ц. и приятелката му, била намерена и иззета флаш-памет. Съдът кредитира показанията и в тази им част, доколкото кореспондират със съдържанието на протокола, в който е било обективирано претърсването и изземването.

Съдът подложи на особено внимателен анализ показанията на св. Г.Р., тъй като по делото се събраха  доказателства, че този свидетел е работил оперативно със св. К. и св. Г., преди образуването на ДП, като самият той не отрича , че е ползвал св.К. като информатор, макар официално да е бил заведен като обект на оперативно дело. Посоченото, разгледано в съвкупност с показанията на св. К. и св. Г. поражда известни съмнения за наличието на заинтересованост у св. Р.. Посоченият свидетел до 2009г. е бил служител на ГД“БОП“ и в тази връзка бил включен в съвместен екип за разследване на разпространение на неистински парични знаци и документи за самоличност. В показанията си този свидетел заявява, че е получил информация за престъпната дейност на подс. К. от прилагането на СРС. Тъй като за експлоатираните по делото СРС са изготвени, съответните ВДС, съдът счита, че показанията на св. Р. нямат особена стойност.

По отношение на подс. Ц., св. Р. сочи, че е получил информация, че се занимава с изготвяне и разпространение на неистински документи за самоличност от други оперативни източници, които не пожела да  посочи, а само уточни, че били информатори. Съдът не кредитира показанията на св. Р. в частта им, касателно подс. Ц.. По делото липсват, каквито и да било доказателства за достоверността на информацията, която този свидетел твърди, че е получил от „информатори“ – неизвестни и очевидно неустановими лица. Недостоверни и непроверими са твърденията на св. Р., че е извършвал лично наблюдение на подс. К. и така е установил срещи между него и подс. Ц.. По делото липсват доказателства да е прилагано спрямо тези подсъдими СРС-външно наблюдение, както и липсват данни да е нареждано такова по реда и условията на други закони. Св. Р. сам посочва, че е възможно да е изготвил докладни записки за осъществяването на тази дейност, след което заявява, че може и да не е сторил това, защото не бил длъжен. Съдът счита, че при така установеното и при отсъствието на други доказателства не може да приеме и кредитира показанията на св. Р. в тази им част. Последният е присъствал и на задържането на подс. Ц., при което е било извършено и претърсване на къщата.Свидетелят заявява, че в стаята, където били подс. Ц. и приятелката му, на нощното шкафче била намерена и иззета флаш-памет, която според него била описана в съответния протокол и запечатана по надлежния ред. Съдът не кредитира показанията на св. Р. досежно обезпечаването на процесната флаш-памет по надлежния ред. От съдържанието на протокола, в който е било обективирано, извършеното претърсване и изземване на 07.08.2009г. действително е видно, че е иззета: „флаш-памет без надпис и означения, прозрачна, синя на цвят без капаче“, която според протокола е била поставена в хартиен плик, който бил залепен с лепенка на ОСС П.. В същото време от събраните по делото доказателства се установява, че обект на изследване от експертизите по делото са били 2 бр. флаш-памет, като нито една от тях не е била предадена на експертите в запечатан вид, апропо и незапечатани са предадени и на съда при внасянето на делото в СпНС. В подкрепа на тезата за обезпечаване на  вещественото доказателство в нарушение на закона са и показанията на поемните лица Е. и У., които не посочват да са видели намиране и изземване на флаш-памет, като в самия протокол липсва запис за полагане на подписи на поемните лица и водещия разследването при запечатването й. Съдът не се съмнява, че при процесното претърсване е намерена флаш-памет и това обстоятелство се потвърждава и от подс. Ц., но поради опорочаване на процедурата по обезпечаване на това ВД, липсва основание да се приеме, че намерената при това претърсване флаш-памет е същата, в която е установено наличието на файлове, служещи за предпечатна подготовка, за изготвяне на документи за самоличност. В тази връзка са и показанията на св. Ч., участвал като технически помощник при извършването на процесното претърсване. От същите се установява, че на място са установени два бр. флаш-памет, които не са били запечатани, като по мнението на свидетеля, тогава това не било практика. Св. Р.В., който е присъствал на същото претърсване в качеството на криминален експерт заявява, че фотоалбум не е изготвян. От обстоятелствената част на приетата по делото КЕ(л.12, т. 8 от ДП) и от постановлението за назначаването й е видно, че на вещото лице е възложено да работи с неотворените до момента файлове. Това само по себе си идва да покаже, че съдържанието на флаш – паметта, обект на изследване е било преглеждано преди експертизата от неустановено лице и по неустановен ред, като това обстоятелство не е обективирано по делото. Не на последно място, следва да се посочи, че от заключението на назначената допълнителна СКЕ е видно, че един от файловете, съдържащ се на процесната флаш-памет е създаден на 15,09,2009г., т.е. след изземването й на 07.08.2009г.

Съдът кредитира частично показанията на св. П.. Така намери за достоверно заявеното от нея, че подс. К. й обяснил, че отиват до „Б.“ , защото имал среща за някакви пари. Достоверни са показанията й и в частта, в която сочи ,че в дома на подс. К., в който и тя е живяла 1 година, до 24.06.2009г. не е имало „техника“ – скенер, принтер, компютър. Тази свидетелка заявява, че подс. К. не може да работи с компютър, което твърдение не се опровергава от доказателствата по делото и следва да се кредитира. Съдът намира за недостоверни твърденията на св. П. по отношение начина на задържане на подс. К., тъй като те се опровергават от останалия доказателствен материал, а страдат и от вътрешна противоречивост. Така П. заявява категорично, че подс. К. не е носел абсолютно нищо в себе си, когато е слязъл от автомобила на паркинга пред магазин „Б.“. Малко по-късно свидетелката заявява, че подс. К. държал в ръцете си мобилен телефонен апарат и очила. Обстоятелството, че П. заявява, че не видяла подс. К. да изхвърля нещо от себе си е без правно и фактическо значение, доколкото това, че не в видяла не означава непременно, че не се е случило. По делото се събраха достатъчно доказателства – писмени: протоколи за обиск и оглед на местопроизшествие и гласни: показанията на св. Р. и св. П., от които следва недвусмислен извод, че подс. К. не само е носел различни по вид вещи в себе си, но и, че е изхвърлил част от тях до и под лек автомобил, описан по-горе.  

Съдът кредитира показанията на св. К., който е превозил подс. К. до мястото на срещата му със св. К. на паркинга пред магазин „Б.“.От показанията на този свидетел се установяват факти и обстоятелства, свързани със задържането на подс. К., както и обстоятелството, че намерената в автомобила на св. К. чанта тип „борсета“ е именно на подс. К.. Подобно на св. П. и св. К. заявява, че не видял подс. К. да изхвърля нещо от себе си, което също е без правно и фактическо значение на основанията посочени за П..

Съдът кредитира в основните им части показанията на св. Е. и св. У. – участвали като поемни лица при извършеното на 07.08.2009г. претърсване в дом, находящ се в гр.П., кв. К., вкл. и тези, приобщени чрез прочитането им и дадени пред друг състав на съда по НОХД № 2209/2010г. по описа на ОС гр.П., които двете, заявиха, че поддържат изцяло. Посочените свидетелки заявяват, че къщата, обект на претърсване се обитава от брат и сестра, като заявяват, че по време на самото действие, вътре е бил и подс. Ц.. Посочват още, че при претърсването е намерен канабис, а св. Е. заявява, че са намерени и някакви касети или дискети. И двете свидетелки са забелязали, че в къщата има компютър, но посочват, че не са забелязали дали е включен, както и някой от служителите на полицията да е работил с него. След предявяване на протокола, в който е обективирано процесното претърсване и изземване и двете свидетелки заявиха, че са го подписали, но не са чели съдържанието му.

 Съдът не кредитира показанията на св. Г., дадени в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав. Същите са противоречиви, нелогични и не съответстват на останалия доказателствен материал. Така св. Г. твърди, че няма нищо общо с престъпни групи за разпространение на неистински парични знаци и документи, а в същото време заявява, че сам се е свързвал с подс. К. именно по повод намирането на неистински паспорти. Твърдението му, че се е свързал с подс. К. с тази цел само, защото последният „обикаля много“ е меко казано несериозно. В тази връзка съдът кредитира с доверие част от обясненията на св. Г., приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т.2, пр. 2 от НПК дадени в качеството му на подсъдим пред състав на ПлОС по НОХД № 2209/2010г. на 24.03.2011г. и 29.09.2011г. Освен твърденията на Г., че вменените му престъпни деяния са извършени от него под давлението на св. Р. с обещание, че ще избегне наказателна отговорност, Г. сочи, че със св. К. са се снабдили с неистинските документи, дадени на служителите под прикритие именно от подс. К.. Съдът не кредитира обясненията на Г., че това е бил единствения случай, в който със св. К. са контактували с подс. К. по повод изпълнение на поръчки за неистински документи, тъй като от останалите кредитирани от съда доказателства се установява системност в отношенията им.

При така установеното от фактическа страна въз основа на обсъдените доказателства съдът намери от правна страна следното:  

Подс. М.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК, като в периода от началото на месец март 2009г. до 24.06.2009г. в гр.П. и гр.******* е участвал в организирана престъпна група, ръководена от С.Т.Г. и П.С.А., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от три години с участници С.Д.К., ******* Ю.Х., А.П.Г., и неустановени по делото лица. Съдът счита, че установените факти за поведението на подс. К. и отношенията между него, св. С.Г., св. П.А., св. С.К., св. ******* Х. и св. А.Г. сочат на съставомерност по посочения текст. По изложените от съда аргументи при анализа на доказателствата е прието за установено, че деянието по чл. 321 от НК е довършено със създаването на организираната престъпна група и с достигането на указанията до един или повече от членовете на групата. Съдът прие за начална дата на участие на подс. К. в процесната ОПГ, месец март 2009г. тъй като от този момент са налични категорични доказателства за наличието на три и повече лица с трайни структурни и организационни връзки помежду им, действащи съгласувано и при наличието на конкретно решение да вършат престъпления, които отговарят на критериите по чл. 93, т.20 от НК с користна цел .

От анализа на доказателствата съдът приема, че са налице достатъчно фактически данни да бъде направен извод, че св. С.Г. и св. П.А. са ръководили структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно такива  по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от НК и по чл.308, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като са давали инструкции на подс. К. и са координирали действията на участниците в групата, така че да бъдат постигнати поставените цели.

Установено е също, че св. К. и св. Г. в изпълнение на поставените им задачи, също са извършвали дейност по съгласуване и разпределение на конкретни поръчки.   

От субективна страна съдът намира, че както свидетелите, за които производството е било прекратено, така и подс. К. като участник в групата, са осъществили престъплението при пряк умисъл, като са съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и са искали това. Всички те са съзнавали, че съгласуват своята дейност в изпълнение на решението да вършат престъпления по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от НК и по чл.308, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като са имали изградени представи, че са част от организация със специфична цел.

Съдът не споделя възраженията на подс. К., че от приложените ВДС не може да се направи заключение за връзка между него и останалите участници в ОПГ. Именно от приложените веществени доказателствени средства, разбира се подкрепени и от гласните и писмени доказателства е установена връзката, както между подс. К. и свидетелите (участници в ОПГ), така и на свидетелите по между им. Несъстоятелно е и възражението на подс. К. за липса на користна цел. Следва да се посочи, че законодателят не държи сметка за размера на конкретна облага от престъпната дейност, а изисква само да се преследва користна цел чрез престъпното поведение. В настоящия случай е установено, вкл. и от обясненията на подс. К., че същият е целял получаването на парични суми и е получавал такива за предоставените от него инкриминирани вещи.

За състава на престъплението не е необходимо целите да са осъществени, като не е необходимо да е налице и извършена вторична престъпна дейност, но от гледна точка на доказването на формалното деяние се явява положителен факта на доказаната в настоящия случай престъпна дейност в изпълнение на именно тези цели.

По горните съображения съдът призна подс. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК. За посоченото деяние се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години, като същото е умишлено по своя характер. При индвидуализация на наказанието по размер, съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи вината на подс. К. обстоятелства, а именно: тежко социално положение, възраст и срок на разглеждане на производството  и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1  година и 6  месеца. С оглед обстоятелството, че подс. К. е осъждан, съдът постанови на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, наложеното наказание да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

При така установеното от фактическа страна съдът намери, че подс. К. е осъществил и състава на престъплението по чл.308, ал.7, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от  НК, като на 24.06.2009г. в гр.П. е държал предмети и материали, както следва – заготовка за лична карта на името на П.Т. А., заготовка за лична карта № *** на името на А.А.А., заготовка за лична карта № *** на А.А.А., четири броя паспортни снимки, два броя листи със записани лични данни на лица, четири броя лични карти с номера, както следва - № *** на името на Н.К.М., № *** на името на М. Д.Х., № *** на името на П.Р.С. и № *** на името на А.А.А., два броя свидетелство за управление на МПС № *** на името на Н.К.М. и № *** на името на А.А.А., 1 брой червен задграничен паспорт с № *** на името на П.М.И.; три броя заготовки за паспорти: един брой на гръцки език и един брой финландски и един брой английски, френска виза шенгенски образец ***, два броя заготовки  за визи с номера *** и ***, за които знаел, че са предназначени или са послужили за съставяне и преправяне на български и чуждестранни документи за самоличност, свидетелства за управление на МПС, и визови стикери, като деянието е извършено с цел имотна облага.Факта на държането на посочените вещи не се оспорва и от самия подс. К., като последният излага недостоверни твърдения за причините поради, които посочените вещи са се намирали в него.

За да бъде осъществен състава на твърдяното престъпление от обективна страна е необходимо деецът да е държал или укрил предмети, за които знае, че са послужили за преправяне съдържанието на истински документи за самоличност и свидетелство за управление на МПС. От цялостния доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие се установи по безспорен и категоричен начин наличието на обективните съставомерни обстоятелства, които от своя страни са очертани и визирани в обективните признаци на състава престъплението. Безспорно е установено , че на 24.06.2009г. при извършен оглед и обиск са били намерени и установени във владение на подс. К. , инкриминираните вещи.

От заключенията на приобщените по делото съдебно-технически експертизи, разпитите на свидетелите и приобщените ВДС се установи, че посочените вещи представляват материали, които по своето естество служат за изготвянето на неистински документи за самоличност и визови стикери.

Съдът намери за недоказано обвинението в частта му подс. К. да е извършил престъплението в периода от началото на месец май 2009г. до 24.06.2009г., както и да е укривал предмета на престъплението. Липсват, каквито и да било доказателства, от които да се изгради фактически извод, че процесните вещи са се намирали във владение на подсъдимия в посочения период, както и за предприети от него действия по укриването им.

По горните съображения съдът призна подс. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.308, ал.7, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от  НК. За посоченото деяние се предвижда наказание до 6 години „Лишаване от свобода“, като същото е умишлено по своя характер. При индвидуализация на наказанието по размер съдът отчете наличието на смекчаващи вината на подс. К. обстоятелства, а именно: тежко социално положение, възраст и срок на разглеждане на производството, но взе предвид също предходното осъждане на подсъдимия и големия брой документи, предмет на престъплението и на осн. чл. 54 от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 една година. С оглед обстоятелството, че подс. К. е осъждан, съдът постанови на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, наложеното наказание да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

Като взе предвид, че двете престъпления, за които подс. К. е признат за виновен са извършени преди, за което и да е от тях да има влязла в сила присъда и на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подс. К. едно общо най-тежко наказание, измежду определените му по двете деяния, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6  месеца, което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така определеното общо наказание съдът приспадна времето, през което подс. К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“(вкл.задържане по чл. 63 от ЗМВР и до 72 часа по чл.64, ал. 2 от НПК), считано от 24.06.2009г. до 22.08.2012г.

При постановяване на присъдата, съдът намери, че деянията по настоящето производство са извършени от подс. К. в изпитателния срок на предходно осъждане поради, което и основание чл. 68, ал. 1 от НК постанови подс.К. да изтърпи и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му с Присъда № 12/15.03.2006г. по НОХД № 27/2006г. по описа на РС гр.К., влязла в законна сила на 07.07.2006г. в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. К. беше осъден да заплати и  сторените по делото разноски в размер на 1789.70 лева.

На следващо място съдът намери събраните доказателства за недостатъчни за осъждането на подс. К. за престъпление по чл.308, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, пр.1 от НК. Прокурорът е предявил обвинение на този подсъдим за това, че в периода от началото на месец май 2009г. до 24.06.2009г. в гр. П. е съставил неистински официални документи, както следва – гръцко свидетелство за регистрация на МПС на лицето Н.Х., гръцка шофьорска книжка на името на Г.А. с цел да бъдат използвани, като предмет  на деянието са свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС и деянието е извършено с цел имотна облага. В хода на съдебното следствие подлежат на доказване онези факти и обстоятелства, които според държавното обвинение се квалифицират, като престъпление по посочения текст. В настоящият случай не е установено нито едно доказателство за твърдяните в ОА действия, извършени от подс. К. по съставяне на посочените неистински официални документи.По тези съображения съдът оправда подс.К. по обвинението за престъпление .

  По отношение подс. Ц.: Спрямо същият са предявени обвинения за престъпления по  чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 и чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това , че в периода от началото на месец март 2009г. до 24.06.2009г. в гр.П. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от С.Т.Г. и П.С.А., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от НК и чл.308, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от три години с участници М.З.К., С.Д.К., А.П.Г., Н.Ю.Х. и неустановени по делото лица и за това, че в периода от 05.08.2009г. до 07.08.2009г. в гр.П. е държал материали и оръдие – флаш-памет без надписи, без означения, без капаче, синя прозрачна на цвят, съдържаща сканирани изображения на лични карти, свидетелства за управление на МПС, паспорти, дипломи, печати и банкови карти, за които предполагал, че са предназначени или че са послужили за съставяне и преправяне на документи по чл.308, ал.2 от НК .

От събрания обем годни доказателства не се установява, че от обективна страна подс. Ц. е осъществил състава на престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК. За да се установи извършване на престъпление е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл. 321 от НК форми на изпълнителното деяние, а също наличието и функционирането на престъпно сдружение съобразно легалната дефиниция по чл. 93, т. 20 от НК. Съдът вече направи извод за наличието на трайно структурирано сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Установените     факти, обаче не разкриват участие на подс. Ц. в организираната престъпна група. Липсват основания да се приеме , че в инкриминирания период подс.Ц. да се е намирал в обективна връзка и да е съгласувал извършването на каквито и да било действия с подс. К. и свидетелите, за които производството е прекратено, насочени към определена престъпна дейност. Даже липсват доказателства за наличието на каквато и да било връзка между тях.

    При отсъствие на факти, установени по надлежния ред, които да изпълват елементите от състава на престъплението по чл. 321 от НК е налице обоснована несъставомерност на деянието. Доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване показват, че подс. Ц. не е реализирал предвидената в ал. 3 на чл. 321 от НК форма на изпълнителното деяние на участие в организирана престъпна група с целенасочено и външно обективирано свое поведение. Въпреки че в съдебно заседание прокуратурата поддържа това обвинение не посочва преки или косвени доказателства, които да мотивират несъмнен извод, че подс. Ц. е участвал в подобно сдружение. Напротив - той не е бил обвързан чрез определени взаимоотношения с подс. К. и св. С.Г., св. П.А., св. С.К., св.******* Х. и св. А.Г. по изготвянето, съхраняването и разпространението на неистински документи за самоличност и други официални документи и противно на направения от прокуратурата, такъв извод е напълно необоснован. Няма доказателствено основание в твърденията на прокуратурата, че ролята на подс. Ц. в ОПГ е снабдяване с готови, неистински документи, с добро качество. Липсват веществени доказателства, както и свидетели с изкл. на св. Р., за несъстоятелността, на чиито твърдения, съдът вече изложи аргументи. Вярно е, че при престъплението по чл. 321 от НК не е необходимо всички участници в сдружението да се познават помежду си, но също така е вярно, че съставомерността на това престъпление предполага в дейността си те да се подпомагат в общите престъпни цели. Даже и да беше налице познанство между подс. Ц. и някой от останалите участници в ОПГ, това познанство не може да се прави извод за обща престъпна дейност.

По отношение предявеното на подс. Ц. обвинение за престъпление по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.Извършването на последното, според държавното обвинение се доказва по несъмнен начин от приобщеното ВД – 1 бр. флаш-памет. Отделно от изложеното в анализа на доказателствата по отношение начина на това приобщаване, съдът намира за нужно да посочи още, че съгласно разпоредбите на чл.104 от НПК, доказателствата се установяват по реда предвиден в кодекса и чл. 106 от НПК, доказването в наказателното производство се извършва чрез способите предвидени в кодекса. По аргумент от чл. 107 , ал.1 от НПК, годни доказателства – съответно доказателствени средства в досъдебното производство се събират само от орган на досъдебното производство. В настоящия случай протоколът за претърсване и изземване от 07.08.2009г. отразява приобщаването на „флаш-памет без надпис и означения, прозрачна, синя на цвят без капаче“, която според протокола е била поставена в хартиен плик, който бил залепен с лепенка на ОСС П.. В същото време, както беше вече посочено се установи, че обект на изследване от експертизите по делото са били 2 бр. флаш-памет, като нито една от тях не е била предадена на експертите в запечатан вид.Техническите лица, присъствали при претърсването сочат, че към онзи момент е липсвала практика да се запечатват подобни ВД. От изложеното следва, че процесния протокол не отразява обективно извършените действия и по аргументи посочени при анализа на доказателствата, съдът не го кредитира с доверие.

Не на последно място е нужно да се посочи, че наличието на 2 бр. флаш-памет на посочения адрес, в помещение – спалня не сочи на осъществявано от подс. Ц. държане на тези вещи. Доказано е, вкл. и със свидетелски показания, че посоченото жилище се ползва от приятелката (към онзи момент) на подс. Ц. и нейния брат.За да  бъде доказано престъпление с форма на изпълнително деяние „държане“ е необходимо да се установи трайното отношение на извършителя към веща. Липсва основание да се направи извод за съставомерно държане само от факта на наличието на една вещ на място, на което по същото време се намира едно лице.

Както беше вече посочено, изцяло в правомощията на прокуратурата е да очертае фактическите рамки на обвинението. Събирането и проверката на доказателствата в съдебната фаза на процеса са насочени винаги към доказването или оборването само и единствено на тези факти и обстоятелства, които са изложени в обвинителния акт. Съответно, ако събраните доказателства не подкрепят установената в обвинителния акт фактическа обстановка, то обвинението във всички случаи се явява недоказано, какъвто е настоящия случай.

    По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени  мотиви да се изпрати на СпП, адв.Т., подс.К., адв.П. и подс.Ц..

 

 

                              ПРДСЕДАТЕЛ: