Разпореждане по дело №5335/2012 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1932
Дата: 20 февруари 2013 г.
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20125220105335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                                                  гр.Пазарджик, 20.02.2013г.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито  заседание на  двадесети  февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№5335 описа на съда за 2012г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.312 от ГПК във вр.с чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по  обективно и кумулативно съединени искове, предявени от Д. Димитров С. с ЕГН ********** *** против Районна потребителна кооперация“Тракия“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Шипка“№2, представлявана от председателя Е.Н.С..

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответник, като със Заповед №1 от 07.05.2012г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ. Твърди, че ответникът не е изплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение за месеците както следва : септември, октомври, ноември и декември 2011г. и месеците януари, февруари, март, април и частично за месец май 2012г. Ищецът твърди, че следното му месечно възнаграждение като чиста сума за получаване е 355 лв. Поддържа се също така, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът многократно е търсил контакти с ръководството на ответната кооперация, за да му бъдат изплатени дължимите суми, като е подал и молба вх.№16/26.06.2012г. като в резултат на тази молба му било изплатено трудово възнаграждение за месец август 2011г. От тогава въпреки многократните му опити да си получи парите, ответникът отказвал да му ги плати. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение и закъснителна лихва върху него за месеците както следва: месец септември 2011г.-355 лв., ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 41.80 лв.,изчислена от 30.10.2011г. до 20.12.2012г., месец октомври 2011г.-355 лв., ведно със закъснителна лихва върху тази сума в размер на 38.78 лв. за периода от 30.11.2011г. до 20.12.2012г., месец ноември 2011г. -355 лв. ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 35.66 лв. за периода 31.12.2011г. до 20.12.2012г., месец декември 2011г. -355 лв. ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 32.54 лв. за периода 31.01.2012г. до 20.12.2012г., месец януари 2012г. -355 лв., ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 29.63 лв. за периода 29.02.2012г. до 20.12.2012г., месец февруари 2012г.-355 лв., ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 26.53 лв. за периода 31.03.2012г. до 20.12.2012г., за месец март 2012г.-355 лв. ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 23.53 лв. за периода 30.04.2012г. до 20.12.2012г., месец април 2012г.-355 лв. ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 20.43 лв., за периода 31.05.2012г. до 20.12.2012г., месец май 2012г. -51 лв. ведно със закъснителната върху 51 лв. в размер на 2.50 лв.за периода 30.06.2012г. до 20.12.2012г., ведно със законовите лихви, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите главници. Претендират се направените по делото разноски.  

В срока по чл.131 от ГПК от ответника по делото не е постъпил писмен отговор.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулирания петитум сочат на обективно съединени искове  с правно основание чл.242 от КТ във вр.с чл.128,т.2 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения  и обезщетения за забавеното им плащане с правно основание чл.245, ал.2 от КТ., във вр. с чл.86 от ЗЗД.

В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира писмени доказателства, а именно –заповед №1/07.05.2012г. за прекратяване на трудовото правоотношение, молба вх.№16/26.06.2012г.Ищецът прави за изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задачи, формулирана в исковата молба.

Съдът счита, че  доказателствените искания на ищцовата страна са относими към предмета на делото и следва да бъдат уважени.

Съдът УКАЗВА, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение между него и ответника за периодите, за които претендира , че има право на възнаграждение, посочено в исковата молба. В тежест на ищеца е да докаже и размера на дължимото му трудово възнаграждение. Ответникът е длъжен да докаже, че е извършил плащането, което се претендира с иска изцяло или отчасти, както и факта, че това плащане е извършено на падежа и то на легитимирано лице-лично на работника/ ищеца по делото/. Съдът указва на страните, че могат да уредят правния спор доброволно чрез сключване на спогодба. При евентуално сключване на спогодба дължимата държавна такса е  с ½  по-ниска.

Ето защо и на основание чл.312, ал.1 от ГПК

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

          ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба.

Определя за вещо лице Ц. К. при депозит в размер на 80 лв., вносими от бюджета на съда.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане следва да представи четливо фотокопие на Заповед №1 от 07.05.2012г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

          Внася делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го насрочва за 14.03.2013г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните. На вещото лице да се съобщи задачата и да се призове за съдебно заседание.

          На страните да се връчи препис от настоящото разпореждане.

УКАЗВА на страните,че могат да вземат становище по дадените указания  и настоящия доклад в едноседмичен срок от съобщението както и че в този срок следва да предприемат съответните процесуални действия.

Указва, че ако не сторят това в посочения едноседмичен срок губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особено непредвидени обстоятелства.

          Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: