№ 137
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110124792 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК
във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и във вр. чл.430 ТЗ и чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№
140742/29.4.2024г. от ищец Ю***, срещу двама ответника при солидарна отговорност И. Н.
П., ЕГН **********, и В. С. Т., ЕГН **********, с предявени искове и молба до съда да се
произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че двамата
ответника дължат на ищеца солидарно СЛЕДНИТЕ СУМИ – 1450,94 лева/лв./ (хиляда
четиристотин и петдесет лева и 94 стотинки), представляваща дължима главница по Договор
за кредитна карта № *** за период 24.3.2022г.-18.9.2023г., ведно със законна лихва за период
от 2.10.2023г./дата на подаване на заявление по чл.417 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата 423,79 лв. (четиристотин двадесет и три лева и 79 стотинки),
представляваща договорна лихва за период 24.3.2022г.-31.7.2023г., и сумата 415,46
лв.(четиристотин и петнадесет лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период 24.3.2022г.-18.9.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№
30336/12.10.2023г. по ЧГД№ 54146/2023г. по опис на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът в ИМ
твърди, че за сумите е подал в съда заявление по чл.417 ГПК, като е било образувано срещу
двамата ответника-длъжници ЧГД№ 54146/2023г. по описа на СРС. След издаването на
заповедта и ИЛ било образувано изп.дело, и на двамата ответника е връчена покана за
доброволно изпълнение/ПДИ/, като двамата ответника-длъжници са възразили в месечния
срок от получаване на заповедта, чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК, че не дължат
сумите, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл.422
1
ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, поради което моли исковете да бъдат уважени като се
постанови решение на съда с което да се приеме за установено, че двамата ответника дължат
на ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл.417 ГПК при солидарна отговорност.
Твърди се в ИМ още, че ищеца е изправна страна по договора сключен между страните
- Договор за кредитна карта № ***, като е предоставил на двамата ответника кредитен лимит
под формата на револвиращ потребителски кредит и допълнителна кредитна карта за сумата
от 3600лв.
Посочва се в ИМ, че отв.И. Н. П. е ползвал банковия кредит/БК/, съгласно сключения с
ищеца Ю*** Договор за кредит ***. По Договора за БК като солидарен длъжник се е
задължила и отв.В. С. Т.. На дата 24.3.2022г. кредитополучателят е преустановил плащане на
дължимите вноски за главница и за лихва, като по този начин е изпаднал в забава. Няма
постъпили плащания и от задължилия се солидарен длъжник. Формирано е просрочие на
дължимите по кредита вноски за главница и лихва, считано от 24.3.2022г. Поради
просрочието по кредита ищеца Банка е направил кредита изцяло предсрочно изискуем на
дата 31.7.2023г. като е връчена Покана до двамата длъжника доброволно в определен срок да
заплатят задълженията.
Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и на исковата молба в съда,
длъжниците не са изплатили дължимите суми за лихви, главница и разноски по договора за
БК сключен с ищец Ю***, затова Банката-ищец е предприела съдебни действия срещу
двамата длъжници.
Към дата на депозиране на Заявлението по чл.417 ГПК пред съда, размерът на
задълженията по кредита са в размер както следва:
1/ 1450,94 лева, дължима главница за периода 24.3.2022г. - 18.9.2023г.;
2/ възнаградителна лихва в размер 423,79 лева, дължима за период 24.3.2022г. -
31.7.2023г.;
3/ и мораторна лихва в размер на 415,46 лева, дължима за период 24.3.2022г. -
18.9.2023г.
Посочените суми се претендират от ищец Ю*** като изцяло и предсрочно изискуеми,
като ищецът счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 31.7.2023г./когато е
връчена поканата на отв. И. Н. П. за доброволно плащане по кредита.
Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят сторените разноски в искова и заповедна част на производството.
ДВАМАТА ОТВЕТНИКА от своя страна не са подали отговор на ИМ/ОИМ/, не са
изразили становище по ИМ, не са направили доказателствени искания и не са представили
доказателства, в определения му от закона едномесечен срок, който е изтекъл на 14.7.2024г.
Двете съобщения са връчени редовно – лично срещу подпис на 14.6.2024г. на отв.В. С. Т.,
като тя е получила и съобщението на втория ответник в качеството на негова майка. В двете
възражения по чл.414 ГПК подадени и приети по заповедното по ЧГД№ 54146/2023г. по
2
описа на СРС, двамата ответника не са посочили конкретни възражения и факти, заради
които твърдят, че не дължат плащане на сумите по ЗИ№ 30336/12.10.2023г., просто са
подали бланките на възраженията, в които фигурира само стандартния текст – „не дължа
изпълнение на вземането ...“.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуален
представител по пълномощие, поддържа предявените искови претенции и моли съдът да ги
уважи. В условия на евентуалност, ако се приеме, че претенциите по исковете са погасени
чрез плащане, за което е било образувано изпълнително дело, се моли исковете да се
отхвърлят поради плащане, като се присъдят разноските по исковото производство в полза
на ищеца, защото ответниците са дали повод за предявяване на искове, поради изпадане в
забава.
В открито съдебно заседание двамата ответника, редовно призовани, не се явяват
лично, чрез процесуален представител-адвокат по пълномощие, оспорват претенциите на
ищеца и поддържат, че са платили всички суми по издадената ЗИ в хода на образувано
изпълнително дело. Моли съдът да отхвърли претенциите на ищеца и се присъдят разноски
в полза на двамата ответника.
Съдът, като съобрази чл.12 и чл.235 ГПК и като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства по единично и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид нормативните
актове уреждащи спора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД№
54146/2023г. по опис на СРС, тъй като то е предхождащо производство във връзка с
подадено от ищеца заявление по чл.417 ГПК с вх.№ 271787/2.10.2023г., като съдът е уважил
исканията и е издал ЗИ№ 30336/12.10.2023г. в полза на ищеца по реда на чл.417 ГПК и е
издал ИЛ № 22662/12.10.2023г.
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства:
Договор за издаване на кредитна карта № ***г. подписан от страните/л.5/; ОУ към Договора
за кредит подписани от двамата ответника с подписи на всяка страница /л.6-16/; Покана за
предсрочна изискуемост поради забава в плащанията от 4.7.2023г. връчена чрез ЧСИ на
ответник на 31.7.2023г./л.17/ и до втория ответник връчена на 21.8.2023г./л.20-21/;
извлечение от счетоводните книги на банката за дължими суми от ответник по Договора за
кредит към 18.9.2023г./л.22/; Фактура № ***/26.4.2024г. за адв.хонорар на ищец/л.23/;
пълномощно за ищец/л.24-25/; платежно за платена ДТ за исковата част на
производството/л.30-31/; платежно депозит за ССЕ от ищец/л.45-46/; доказателства за
плащане от отвениците по ИД №***, с рег.№ 844 на сумата 3254,12лв. по банков път на
22.10.2024г./л.57-59/; платежно за платен адв.хонорар 634,82лв. по банков път на
30.4.2024г./л.103/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.60-80/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същото не е
3
оспорено от страните. От заключението се установява, че дълга по Договора е в размер на
2290,19лв. към 18.9.2023г. Дължими суми към дата на предсрочна изискуемост 31.7.2023г. са
2110,19лв. Дължим остатък по Договора към 13.8.2024г. е бил 3620,21лв.
По делото е приета молба с вх.№ 378731/25.11.2024г. ведно с приложени към нея копия
на писма от *** с изх.№57269/24.10.2024г. и изх.№57271/24.10.2024г./л.96-98 от делото/, с
които уведомява двамата ответника, че е прекратил Изп.дело № *** на основание чл.433,
ал.2 ГПК/“Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението.“/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя
срещу двамата длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването за подаденото
възражение.
С оглед плащане от двамата ответника по Договора за кредит след издаване на ЗИ и
ИЛ по реда на чл.417 ГПК и обр. Изп.дело № *** от ***, както и липсата на подаден отговор
на ИМ, съдът достига до безспорен извод, че между страните е възникнало облигационното
правоотношение по процесния Договор за кредит по издадени и ползвани от двамата
ответника кредитни карти, като същия е с посочените в него клаузи.
Плащането на дължимите суми по кредита е станало на 22.10.2024г. в хода на
образуваното изп.дело, след обявена предсрочна изискуемост, за което двамата ответника са
били уведомени още на 31.72023г и на 21.8.2023г., но въпреки това не е последвало
плащане, а е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което за ищеца е останала
единствената възможност, след дадени указания от съда, да продължи производството с
подаване на ИМ с вх.№ 140742/29.4.2024г. Затова съдът достига до извод, че двамата
ответника са дали повод за образуване на производството/заповедно прераснало в исково/.
Поради изложеното предявените искове за главница и договорна лихва в оспорените
размери с възражението по чл.414 ГПК и с ОИМ са дължими, исковете са основателни и
доказани в предявените размери.
Доколкото е образувано изп.дело след издаден ИЛ по ЧГД№ 54146/2023г. на СРС, по
което двамата ответника-длъжници са погасили всички дължими суми по ЗИ, и по изп.дело,
заради което изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ на основание чл.433, ал.2 ГПК
- “Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране
на разноските по изпълнението.“, на 22.10.2024г., съдът достига до извод, че исковете
следва да се отхвърлят поради плащане в хода на съдебното дело, но като се присъдят
разноските сторени от ищец в хода на делото за исковата част, защото за тях няма влязъл в
сила съдебен акт.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
4
Списък по чл.80 ГПК е представен и приет по делото само от ищец - л.102.
Ответниците, чрез представляващ адвокат в последното по делото о.с.з. проведено на
13.12.2024г. са направили възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.хонорар на
ищец.
Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответници за основателно, като взе
предвид, че размер на обща сума на предявени искове е 2290,19лв., като следва да намали
хонорара до 480лв. с ДДС доколкото делото не може да се счита, че е с фактическа и правна
сложност, като хонорар в по-вискок размер, предвид общата цена на предявени искове би
довело до излишно утежняване на положението на двамата ответника.
В полза на ищец следва да се присъдят разноски от 992,24лв. по списък, от които
112,24лв. доплатена ДТ по исковата част на производството, 400лв. депозит за ССЕ, и 480лв.
с ДДС за адв.хонорар на ищец. Разноските се дължат при солидарност от двамата ответника.
Разноски за заповедната част на производството не следва да се присъдят, защото те са
заплатени от двамата ответника по издадения ИЛ по образуваното изп.дело № 3406/2023г.
на ***.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане предявени искове от ищец Ю***, срещу двама
ответника при солидарна отговорност И. Н. П., ЕГН **********, и В. С. Т., ЕГН
**********, да бъде прието за установено между страните, че двамата ответника дължат на
ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 1450,94 лева/лв./ (хиляда четиристотин и петдесет лева и 94
стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредитна карта № *** за период
24.3.2022г.-18.9.2023г., ведно със законна лихва за период от 2.10.2023г./дата на подаване на
заявление по чл.417 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 423,79 лв.
(четиристотин двадесет и три лева и 79 стотинки), представляваща договорна лихва за
период 24.3.2022г.-31.7.2023г., и сумата 415,46 лв.(четиристотин и петнадесет лева и 46
стотинки), представляваща мораторна лихва за период 24.3.2022г.-18.9.2023г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 30336/12.10.2023г. по ЧГД№ 54146/2023г. по опис
на СРС, на основание чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и във вр. чл.430 ТЗ и чл.79 и
чл.86 ЗЗД, след образувано Изп.дело №***, с рег.№ 844, прекратено на 22.10.2024г. на
основание чл.433, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, и В. С. Т., ЕГН **********, да заплатят
солидарно на Ю***, сумата от 992,24 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски от ищец в исковата част на производството, на основание чл.78, ал.1 и
ал.5.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение! След влизане в
сила на решението, препис от него да се приложи към ЧГД№ 54146/2023г. по опис на СРС и
делата да се архивират!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6