Р Е Ш Е Н И Е
№….........../28.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18962 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по молба с правно
основание чл. 127, ал. 2 , подадена от А.З.М., ЕГН **********,***, срещу М.И.Д., ЕГН **********,***, за
предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на детето А*** М., роден на *** г., с ЕГН **********, на
бащата, определяне местоживеенето на
детето при бащата на адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 75, определяне режим на лични отношения на майката с
детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 10:00
ч. до 14:00 ч. на същия ден, в присъствието на бащата или бабата по бащина
линия З***, и за осъждане на майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и
законен представител, месечна издръжка
в размер на 140 лв., считано от датата на исковата молба – 14.12.2018 г.
По твърдения в молбата, страните
са били във фактическо съпружеско съжителство в периода от края на 2017 г. до
началото на м. ноември 2018 г., от което имат едно дете - А***, роден на *** г.
Ищецът твърди, че по време на бременността й ответницата не е полагала грижи за
домакинството и личната й хигиена, а след раждането на детето е отказала да се
грижи за него – не го къпела и не му сменяла памперсите, не реагирала на плача
му; твърдяла, че не я интересува и не иска това дете. Излага, че в края на м.
октомври 2018 г. ответницата е напуснала дома му и от тогава не е потърсила
никакъв контакт с детето, а грижите за А*** са поети изцяло от него и неговата
майка З*** (баба на детето). Сочи, че разбрал за друго изоставено от
ответницата новородено нейно дете преди началото на съвместното съжителство
между страните, както и че към настоящия момент тя живее в краварник в края на
с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, обл. Варна, където
работи нейният баща.
По изложените аргументи моли да му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето А*** и местоживеенето на детето –
определено при него, като бъде определен режим на лични отношения на детето с
майката и последната бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа молбата и направеното в нея искане и претендира присъждането на
разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не
е депозирала отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От прието по делото
удостоверение за раждане (л. 6), се установява, че родители на детето А*** М.,
роден на *** г., са А.З.М. и М.И.Д..
Видно от съдържанието на
приложения трудов договор № 465/31.07.2017 г. (л. 11) и допълнително
споразумение към него от 01.01.2018 г. (л. 10), А.З.М.
работи по трудово правоотношение като сметосъбирач, като основното му трудово
възнаграждение е в размер на 510 лв.
От приложеното експертно решение
на ТЕЛК от 16.02.2016 г. (л. 7) се изяснява, че същото е издадено по повод
освидетелстване на ищеца А.З.М., като на същия е определена 30 % трайно
намалена работоспособност поради лека умствена изостаналост за срок от три
години – до 01.02.2019 г., като са отразени противопоказни условия на труд – психо-нервно пренапрежение, интелектуален труд и повишени отговорности.
Приложени са и медицински
документи (л. 16 и 17) за извършено образно изследване и магнитен резонанс на
главен мозък на лицето А.М., видно от които при изследванията е установена арахноидална киста в задна черепна ямка.
Изготвен и приобщен по делото
е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна (л. 36 и 37),
според който основните грижи по отглеждането на детето А*** са поети от неговия
баща и от баба му по бащина линия – Зи***, като то
живее с тях в гр. Варна. По данни на членовете на семейството на бащата,
майката е нямала опит в отглеждането на детето, като се е нуждаела от пълна
подкрепа в неговото обгрижване, често не е полагала
грижи за него, ядосвала се е когато то плаче и е отказвала да му смени
памперса. При социалното проучване е установено, че основните грижи за А*** от
подслон, подходящи битови условия, храна, дрехи, лични вещи, внимание,
поддържане на лична хигиена, надзор, здравни грижи и пр. се задоволяват в пълна
степен от отглеждащите го лица. А*** има личен лекар, по данни на който детето
се води на редовно на детска консултация от бабата по бащина линия или баща му.
Домът, в който живее детето – къща в гр. Варна, кв. Аспарухово, е с поддържана
хигиена на много добро ниво, детето се отглежда при добри битови условия, като
в съвместно обитаваната с баща стая има обособен самостоятелен детски кът –
кошара, място за лични вещи и дрехи. Констатирано е, че семейството поддържа
нормален стандарт на живот и на детето се осигурява всичко необходимо за
правилното му отглеждане. По данни на членовете на семейството на бащата, които
се потвърждават от неофициални разговори с други живущи в района лица, майката
е напуснала дома през м. октомври 2018 г. и от тогава не е потърсила контакт с
детето. Лична среща с нея не е проведена, предвид отсъствието й от адреса, на
който е регистрирана, съвпадащ с този на бащата, и невъзможността за осъществяване
на връзка с нея. В заключение, социалното проучване е установило, че бащата и
неговите родственици са осигурили адекватно
задоволяване потребностите на детето А***, като бащата среща пълна подкрепа в
отглеждането на детето от своята майка Зи***.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от ищеца двама
свидетели, които съдът, при условията на чл. 172 ГПК, кредитира напълно като
достоверни, непротиворечиви и съответстващи на останалите данни по делото.
От свидетелските показания на
З*** Е*** (майка на ищеца и баба на детето) се установява, че ответницата е
отишла да живее в техния дом през 2017 г., като не е общувала със семейството
на ищеца, била затворена и мълчалива. След като родила детето, не искала да се
грижи за него и се ядосвала, че плаче. Когато А*** бил на 37 дни, майката го
изоставила и от тогава не е потърсила контакт с него. Свидетелката излага, че
напуснала работа, за да се грижи за детето и тя, заедно със сина й, са поели
изцяло отглеждането на детето А***.
От свидетелските показания на
Ю ***(с роднинска връзка с ищеца) се потвърждава изложеното от св. Е*** относно
нежеланието на майката да се грижи за детето, нейното напускане на дома, в
който се отглежда то, и липсата на контакт с нея след това. Свидетелката
споделя, че грижите за детето са поети от неговата баба по бащина линия, което
е напуснала работа, за да го гледа, и от бащата, който разходва цялата си
заплата за нуждите на детето.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК, когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че
ако родителите не постигнат споразумение по тези въпроси, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 СК. При решаването на спора, съдът се ръководи от интересите на
детето, като взема предвид всички релеванти обстоятелства, като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
неговия пол и възраст, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – арг. от чл. 59, ал. 4 СК.
По упражняването на
родителските права и определяне местоживеенето на детето:
От обсъдените
доказателства се установява, че до настоящия момент детето А*** живее с баща
си, който с помощта на своя родител Зи*** полага
преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установяват
факти, които да обуславят невъзможност на бащата да отглежда детето и занапред,
или които да опровергават родителските му качества. Съобразявайки горното, пола
на детето и неговата възраст, възможността за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, трайната дезаинтересованост от страна на майката към детето от
неговото раждане до настоящия момент, както и изразеното от бащата становище при
неговото изслушване в открито съдебно заседание и заключението на социалните
работници, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за
упражняване на бащата, при който да се определи и местоживеенето на детето.
По режима на лични отношения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения между децата и родителя, на
когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва определяне
на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници
на децата, както и по друго време.
Според разясненията,
дадени в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при
определяне на режима на лични отношения между децата и родителя, който не
упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични
отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да
се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях.
Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства
се отразяват положително на децата и на ефикасността на мерките на лични
отношения с родителя. Децата следва да общуват и с двамата родители и с
роднините им, за да се формират като пълноценни личности. В тази връзка законът
в чл. 59, ал. 8 СК предвижда определяне на подходящи защитни мерки при
изпълнение на решението за упражняване на режима на лични контакти с децата при
наличие на обстоятелства, които налагат прилагането им. Съдът в спора за режима
на лични отношения с децата не е обвързан от предложенията на родителите, а
следва да определи подходящ режим в интерес на децата.
В настоящия случай се
установи, че родителите не живеят съвместно от края на м. октомври 2018 г.,
когато А*** е бил на около 40 дни. От този момент грижите за момчето са поети
от бащата, като срещи между детето и майката не са осъществявани. При така
установените факти, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да се
определи при отчитане на обстоятелството, че ответницата не е полагала
непосредствени грижи за сина си и не е запозната с неговите нужди, а детето не
е свикнало с нейно присъствие, респ. липсва изградена връзка на доверие между
тях, която да предразполага детето да се чувства спокойно единствено в
присъствието на майката, която му е непозната. За да се гарантира интересът на
детето и да му се осигури период на адаптация, в който да свикне с присъствието
на отсъстващия до момента родител, на майката следва да се предостави
възможност да вижда А***, но в присъствието на бащата или бабата по бащина
линия З*** Е***, за да може детето да се чувства сигурно и спокойно. От друга
страна, не са налице данни за условията, при които живее майката, нито за
нейните родителски качества, като същата не е ангажирала никакви доказателства
в тази насока, поради което към настоящия момент не може да бъде направена
преценка дали е в интерес на детето да се вижда насаме със своята майка и
същата да го взема с преспиване при себе си, след като детето достигне
по-напреднала възраст. По тези съображения съдът счита, че не следва да се
предоставя такава възможност на майката с настоящото съдебно решение, а ако тя желае
да има пълноценно общуване с нейния син без присъствието на трети лица
(индикации за каквото липсват до момента), може да сезира съда с искане за
изменение на определения режим на лични отношения по реда на чл. 59, ал. 9 СК.
По
изложените съображения съдът намира за подходящ следния режим на лични
отношения на майката с детето
А***, а именно: всяка първа и трета
седмица от месеца, в събота от 10.00 ч. до 14.00 ч. на същия ден и в неделя -
от 10.00 ч. до 14.00 ч. на същия ден, на рождения ден на детето – 15 септември
- от 10.00 ч. до 14.00 ч., на рождения ден на майката – 28 юли - от 10.00 ч. до
14.00 ч., на Великден – в неделя от 10.00 ч. до 14.00 ч. и на Коледа – 25
декември - от 10.00 ч. до 14.00 ч., като режимът бъде осъществяван в
присъствието на бащата или бабата по бащина линия З*** Е***, ЕГН **********.
Същият гарантира нормативно установената възможност на майката да общува с
детето ежемесечно, както и в празнични дни, и в същото време защитава в
максимална степен интересите на детето А***.
По издръжката:
Съгласно
императивните норми, обективирани в разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК,
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
законът въвежда безусловното задължение на всеки родител да заплаща издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, като ограничава обема на правното
задължение, установявайки два критерия за определяне размера на дължимата
издръжка, а именно: нуждите на детето и
възможностите на родителя (арг. от чл. 142,
ал. 1 СК). Според задължителните указания, дадени в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, и трайно
установената съдебна практика по приложение на цитираните разпоредби, нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят с оглед обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация.
От събраните по делото доказателства не се установяват специфични нужди на
детето, поради което съдът намира, че А*** има нормалните и обичайни за неговата
възраст потребности, с оглед правилното му отглеждане, хармонично развитие и
възпитание, като се нуждае от средства
за покриване не ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и
средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания,
съпътстващи израстването. Предвид тези потребности на детето и неговата възраст
– 8 месеца, съдът определя месечната издръжка на детето в размер на 230 лв.
Тази сума следва да бъде разпределена между двамата родители, съобразно
техните възможности и материално състояние. В настоящото производство липсват
доказателства за реализирани доходи от страна на ответницата, като не са
събрани доказателства и за нейни задължения за издръжка към други лица. При
това положение и предвид императивното изискване на чл. 143, ал. 2 СК, съдът
намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка
в минимален размер от 140 лв. Остатъкът от издръжката в размер на по 90 лв.
следва да бъде поет от бащата, който отглежда детето, респ. предоставя на А***
грижи в натура, обуславящи поемането на по-малка част от паричната издръжка съгласно
т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Издръжката следва да се присъди, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.12.2018 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи
на предварително изпълнение.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в
полза на Районен съд – Варна сумата от 201,60 лв. за държавна такса върху
тригодишните платежи от размера на издръжката, дължима на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните каси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Съдът
намира, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски по делото,
каквото искане е направено в открито съдебно заседание, с оглед характера на
производството като такова по спорна съдебна администрация. Съдебното решение изхожда
от правилото за защита интересите на детето, поради което ползва и двамата
родители, затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора (в този смисъл – определение № 385
от 25.08.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3423/2015 г., I ГО).
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето А*** М., ЕГН **********, на бащата А.З.М., ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А*** М.,
ЕГН **********, при бащата А.З.М.,
ЕГН **********, на адрес: ***;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето А*** М., ЕГН **********, с майката М.И.Д., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 10.00 ч. до
14.00 ч. и в неделя - от 10.00 ч. до 14.00 ч., на рождения ден на детето – 15
септември - от 10.00 ч. до 14.00 ч., на рождения ден на майката – 28 юли - от
10.00 ч. до 14.00 ч., на Великден – в неделя от 10.00 ч. до 14.00 ч. и на
Коледа – 25 декември - от 10.00 ч. до 14.00 ч., като режимът бъде осъществяван
в присъствието на бащата А.З.М., ЕГН **********, или бабата по бащина линия З***
Е***, ЕГН **********;
ОСЪЖДА майката М.И.Д., ЕГН **********,
да заплаща на детето А*** М., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител А.З.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140 лв. (сто
и четиридесет лева) с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.12.2018 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска от момента на забавата до окончателното изплащане
на задължението;
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 201,60 лв. (двеста и един лева и шестдесет стотинки), на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: